Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. д.
№ 1413 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20271524 от 08.12.2020 г., постановено по гр.
д. № 8952/2020 г. по описа на СРС, 178 състав, са отхвърлени предявените от Н.М.З.
*** дирекция на вътрешните работи искове с правно основание чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР , вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1858,16 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 247 часа, за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
- 18.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 285,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2017 г. до 18.02.2020
г. Ищецът е осъдена да заплати на С.Д.В.Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищеца Н.М.З., чрез адвокат М.Т.. Изложени са съображения, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че в ЗМВР са
посочени видовете възнаграждения, които се заплащат на служителите -
допълнително възнаграждение за положен труд, размерът на който се определя със
заповед на министъра, и възнаграждението за извънреден труд, който е формиран
след преизчисляването на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, като има две
различни основания, въз основа на които се дължи допълнително възнаграждение. Поддържа,
че направените от съда изводи са неправилни и довели до постановяване на
неправилен и необоснован съдебен акт. Излага, че е налице празнота в закона,
която може да бъде запълнена единствено по аналогия чрез прилагане на
най-близките по смисъл и съдържание разпоредби - КТ и НСОРЗ, каквато е и
логиката на законодателя, който в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че служителите на МВР, които полагат труд през нощта между 22,00 и
6,00 часа се ползват със специалната закрила на КТ. В тази закрила се включва и
преобразуването на нощния труд в дневен. Поддържа, че трудовото законодателство
дава право на работещите да получават от една страна завишено /допълнително
заплащане/ за положен нощен труд, а от друга задължава работодателите да се
съобразяват с продължителността на работния ден, като преизчисляват нощните
часове в дневни. В случаите, в които тази продължителност е завишена, е налице
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран с допълнително заплащане. Неправилно
е прието в решението, че ЗМВР лишава служителите от допълнително възнаграждение
за положен нощен труд след преизчисление. Иска се да бъде
отменено решението и да се постанови друго, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника С.Д.В.Р., с който я оспорва. Излага съображения,
че правилно от съда е прието, че не следва субсидиарно да се прилага чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, поради липсата на изрична правна регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Поддържа, че ЗМВР прави ясно разграничение между
извънреден труд и нощен труд, полаган от служителите. В тази връзка чл. 187,
ал. 6 ЗМВР регламентира размера на
възнаграждението за извънреден труд, а условията и редът за заплащане на нощния
труд се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с
негова заповед. Въз основа на предвидената чл. 187, ал. 10 ЗМВР законова
делегация е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 /отм./, с която е дадена
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служителите в МВР извънреден труд, поради което няма празнота в закона, която
да налага приложение на друг нормативен акт по аналогия. Поддържа, че в
посочената наредба, действала в процесния период, се съдържа изрична правна
уредба относно работата на смени и продължителността на часовете нощен труд,
отразена в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, т. е. предвижда нормална продължителност на
работното време през нощта 8 часа. Сочи, че съдът правилно е приел, че липсва
норма, която да предвижда преизчисляване на нощния труд в дневен, което не е
законодателен пропуск, а нов подход в отчитането на часовете нощен труд. Излага
аргументи, че съотношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1,
което законодателно разрешение не е в несъответствие с чл. 8 б. „а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. В
случая различната уредба е съобразена със спецификата на дейността, извършвана
от служителите на МВР. След като нормалната продължителност на нощния и дневния
труд е 8 часа, то няма какво да се преобразува. Превръщането на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1,143 не води до полагане на извънреден труд, като
такъв, полаган извън нормалната продължителност на работното време. Излага, че
възнагражденията за извънреден труд са регламентирани в чл. 187, ал. 6 ЗМВР, а размерът на
допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на
основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР подзаконови нормативни актове. Сочи, че в
процесния период определянето на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните
работи и от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., съгласно които за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните
служителите се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лв. Счита, че не може да се изведе извод за приложимост между страните по
делото на КТ и НОСРЗ и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 КТ, тъй като същата се
отнася само до предвидената в КТ специална закрила. По изложените съображения
прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1773,03
лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата
от 232,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от първо число
на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи възнаграждение до 18.02.2020 г.
С определение, постановено в открито съдебно заседание от
09.11.2020 г., СРС е допуснал изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като същите се считат предявени съответно за сумата от 1858,16 лв. за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., както и за сумата от 285,16 лв. за
периода от 01.04.2017 г. до 18.02.2020 г.
Като писмени доказателства пред първоинстанционния съд са
представени: справка за изплатеното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от Н.М.З. за времето от 22,00 до 06,00 часа и за периода
01.01.2017 г. - 31.12.2019 г. и кадрова справка от 30.06.2020 г. за
професионалния стаж и заеманите длъжности в МВР на младши инспектор Н.М.З. -
старши полицай в „Охрана на обществения ред в кв. Факултета“ на сектор
„Охранителна полиция към 03 Районно управление при С.Д.В.Р., от която е видно,
че ищецът е преназначен със заповед № 513з-4755/13.07.2015 г. на длъжност „старши
полицай“ в „Охрана на обществения ред в кв. „Факултета“ към 03 Районно
управление при С.Д.В.Р., която длъжност заема към настоящия момент.
Видно от представените писмени доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение,
възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„старши полицай“ в „Охрана на обществения ред в кв. „Факултета“ на сектор
„Охранителна полиция към 03 Районно управление при С.Д.В.Р., както и че е
полагал труд на 12-часови смени, между 22,00 и 08,00 часа /8 часа/, при сумирано изчисляване на работното
време.
Съгласно заключението на приетата в хода на
първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно дадена,
за исковия период ищецът е положил 415 броя 12-часови дежурства по график (4980
часа), от които 3268 часа дневни и 1712 часа нощни. Общо положеният от ищеца
нощен труд възлиза на 1735 часа, като от тях са заплатени 1784 часа по 0,25 лв.
по ведомости като нощен труд по чл. 179, ал. 1 ЗМВР в размер на 446 лв.
Съгласно експертизата общо норматива работно време за процесния период е 4904
часа, след приспадане на отпуските и болничните, ползвани от ищеца. Реално
отработените часове за всеки отчетен период, без превръщането на нощните часове
в дневни, при съобразяване на почивните дни и ползваните отпуски, е 4980 часа,
при норматив от 4904 часа, като е налице разлика от 91 часа. Според
експертизата по заповед извън работното време са положени 276 часа, като е
изплатен извънреден труд за 324 часа по ведомост в размер на 2316,01 лв. Според
вещото лице при варианта без преизчисление на нощните часове в дневни, е налице
разлика между изчисления извънреден труд и дължимото за него възнаграждение. Вещото
лице сочи, че извънредния труд е в размер на 367 часа, за който дължимото
възнаграждение е в размер на 2590,76 лв. Налице е неизплатен извънреден труд от
43 часа с дължимо възнаграждение по чл. 187, ал. 6 ЗМВР в размер на 274,75 лв.
Съгласно експертизата при вариант с превръщане на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в исковия период ищецът е положил
201 дневни дежурства и 214 нощни дежурства, които формират 3268 дневни часове и
1712 нощни часове. След преизчислението на нощните часове в дневни е налице
1957 часа нощен труд, приравнен в дневен. След преизчислението реално
отработените от ищеца часове възлизат на 5225 часа, което при норматив на
работното време от 4904 часа, формира извънреден труд в размер 312 часа. Ищецът
е положил извънреден труд по заповед в размер на 276 часа, което за процесния
период формира извънреден труд от 588 часа общо, от които са платени 324 часа.
Останали неизплатени 264 часа извънреден труд, за който се дължи възнаграждение
в размер на 1858,16 лв. Размерът на обезщетението за забава, считано от от
първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът до
18.02.2020 г. е в размер на 285,16 лв. Съгласно заключението размерът на
обезщетението за забава, изчислен от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до 18.02.2020 г. е 269,29 лв.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от
2016 г. в сила от 1.01.2017 г.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като
възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия
и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период са издадени Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.), Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., и Наредба №
8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., приети на основание чл. 187,
ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е
разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно време
се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В
представените от ответната страна
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2017 г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на
министъра на върешните работи е разписано, че за всеки отработен нощен час или
за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служителите се изплаща
допълнително възнаграждениев размер на 0,25 лв.
/т. 1/; за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представляват извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение /т. 2/. В цитираните
подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такова правило е регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. - действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015
г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в
сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от
02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2
от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално
отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден
само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило (до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2
от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следва
да се посочи, че тази разпоредба се прилага едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Посочената в чл. 9 от наредбата методология е само с оглед установения по
законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд (така
Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Възприемането на противното би довело до поставянето на служителите в МВР в
неравностойно положение спрямо държавните служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и
с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Както бе посочено, съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР
нормалната продължителност на дневното работно време, установена при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа. В ЗМВР липсва норма, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време през процесния период, поради което приложение
следва да намери правилото на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Както се посочи, нормалната продължителност на дневното работно време,
установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично, поради което отношението между
така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност и нормалната
продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Общото правило на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд като
стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Специалната
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, а предвижда възможност в нощния труд да
е осем часа, а не седем, както предвижда КТ за работещите по трудово
правоотношение. Изключването на възможността положения от служителите на МВР
през нощта труд да не се приравнява в дневен, както по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, е в
несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ.
Освен това, съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите, работещи
при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин
стаж не може да е по - голям от броя на работните дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.
С оглед изложените съображения за приложимост на
установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване
на нощните часове в дневни е в съответствие с правилата за заплащане
на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав
приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаване на въпроса дали е
положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно
превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд.
Следва да се посочи, че в решението на СЕС от 24.02.2022
г. по дело С-262/20 г., е прието, че
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Отговорено е, че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76
от решението съображенията от правен и икономически порядък за липсва на
преобразуване на нощните часове труд в дневни не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. В решението е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика
на СЕС разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и
разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел.
При така възприето и по съображения изложени по-горе за
приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, съдът приема за установено по делото въз
основа на заключението на вещото лице, че ищецът е положил извънреден труд в
процесния период от 264 часа, който е останал неплатен, поради което
неоснователни са възраженията на ответника, направени с отговора на исковата
молба. Дължимото възнаграждение за извънреден труд е в размер на 1858,16 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от първото число
на месеца, следващ тримесечието, за което е дължимо съответното възнаграждение
възлиза на 285,16 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, заявено с отговора на исковата молба. Вземанията за
трудово възнаграждение се погасяват с тригодишен давностен срок, съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, която е приложима и за вземанията за
труд по служебно правоотношение, доколкото не е предвидено друго в закона.
Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането за допълнително
възнаграждение за първото тримесечие на 2017 г. е дължимо от 01.04.2017 г., с
оглед сумираното отчитане на работното време - за тримесечен период, от която
дата е дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Исковата
молба е подадена на 18.02.2020 г., поради което следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за главница и лихва не са погасени по давност.
Предвид изложеното, крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове
- уважени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят /ищец/ има правно на разноски. Претендира разноски в размер на 300
лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното дело съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие /л. 24 от делото
на СРС/. Неоснователно е заявеното с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност, доколкото претендираното възнаграждение е в размер по-нисък
от минималния, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 2 (изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Жалбоподателят претендира разноски за въззивното
производство, като не са представени доказателства
за реалното им извършване, поради което такива не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС сумата от 85,73 - държавна такса за
първоинстанционното производство, сумата от 386 лв. за възнаграждение на вещо
лице, както и сумата от 42,87 лв. - държавна такса за въззивното
обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20271524 от 08.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 8952/2020 г. по описа на СРС, 178 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Д.В.Р., с адрес: гр. София, ул. *****да
заплати на Н.М.З., ЕГН: **********,***, по искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1858,16
лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
18.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 285,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което е дължимо съответното възнаграждение до 18.02.2020
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р., с адрес: гр. София, ул. *****, да заплати по сметка на СГС
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от от 85,73 - държавна
такса за първоинстанционното производство, сумата от 386 лв. за възнаграждение
на вещо лице, както и сумата от 42,87 лв. - държавна такса за въззивното
обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.