№ 15122
гр. София, 03.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110134300 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от М. Б. Х. срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 3, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № ***/20.08.2022 г., предвиждаща
задължение за заплащане на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, поради протИ.речието й със добрите нрави, евентуално като
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, евентуално поради заобикаляне на
закона, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
[фирма] срещу М. Б. Х. за заплащане на сумата от 956,01 лева, представляваща непогасена
главница по договора за потребителски кредит № *** от 20.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от
317,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до
05.09.2023г. и сумата от 8,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2023 г.
до 05.09.2023 г.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
[фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит от
разстояние № *** от 20.08.2022 г. за предоставяне в полза на М. Х. на паричен заем в размер
на сумата от 1000 лева със задължение за връщането й в срок до 19 месеца, при установени
ГПР в размер от 42,58 % и ГЛП в размер от 36 %. Твърди също, че в клаузата на чл. 1, т. 9 от
договора е предвидено вземането по кредита да бъде обезпечено с поръчител или с банкова
гаранция. Излага, че съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 т договора за кредитополучателя е
възникнало задължение в срок до 3 дни от сключването му да предостави на кредитора
обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от физическо лице.
Поддържа се, че гаранцията следвало да съдържа безусловно и неотменимо изявление на
търговската банка да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
1
страна на кредитора за заплащането им, както и срок на валидност на гаранцията от най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска. По силата на чл. 17, ал. 1 от договора
физическото лице – поръчител следва да сключи договор по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД с
кредитора със задължаване да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя
по договора, като както поръчителя, така и банковата гаранция подлежат на одобрение от
кредитора по негова преценка. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора
за кредит, при неизпълнение на задължението си по чл. 17, ал. 1 – за предоставяне в срок на
обезпечение кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер от 0,9 % от
стойността на усвоената заемна сума за всеки ден, през който не е представено
обезпечението. В исковата молба се твърди, че ищецът не е предоставил такова обезпечение,
поради което му е начислена неустойка в размер от 1 477,57 лева. Същият оспорва клаузата
на чл. 27 от процесния договор като недействителна, поради протИ.речието й със закона,
заобикаляне на императивни законови разпоредби и протИ.речието й с добрите нрави.
Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на
договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на
заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че в случая
неустойката надхвърля санкционния си характер и представлява начин за недопустимо
неоснователно обогатяване на кредитора. Последната не е определена с конкретен краен
размер, а като процент от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден забава.
Същевременно другото предвидено обезпечение е безпредметно. Поддържа се, че по начина,
по който е регламентирана от кредитора неустойката поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо търговеца и е израз на допълнителна скрита печалба за последния.
Посочва се, че в случая неустойката няма обезпечителна и обезщетителна функция. С
уговарянето й е допуснато заобикаляне на забраната по чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като
кредиторът не е извършил предварителна проверка на възможностите за изпълнение от
потенциалния бъдещ клиент, а вместо това прехвърля в тежест на последния последиците от
неизпълнение на това свое задължение. По този начин неустойката излиза извън присъщите
си функции, което прави процесната клауза нищожна – поради протИ.речие с повелителните
норми на закона и на добрите нрави. М. Х. твърди, че е налице протИ.речие и с чл. 143, т. 5
ЗЗП, доколкото с неустойката – предвид размера й и краткия срок на договора, потребителят
се задължава да заплати необосновано високо обезщетение при допуснато неизпълнение на
задълженията си. С исковата молба ищецът оспорва действителността на процесната клауза
и поради допуснато заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка намира,
че вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено при формиране на ГПР по договора, при което размерът му
значително би надхвърлил петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения. С тези съображения ищецът отправя искане за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 27, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит, предвиждаща
заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение – поради протИ.речието й с добрите нрави, евентуално поради
протИ.речието й със закона, като неравноправна, евентуално порази заобикалянето му.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си адв. Н., оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва и
признава, че между ответното дружество, като кредитор и ищеца М. Б. Х., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *** от
20.08.2022 г., по силата на който на Х. е предоставена заемна сума в размер от 1000 лева,
която същият следвало да върне заедно с договорна лихва при условия и срокове, съгласно
погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и
2
ЗЕДЕУУ – като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние и в
съответствие с Общите условия на кредитора. Твърди, че в изпълнение на договорните си
задължения [фирма] е предоставило на ищеца заемната сума, като в деня на сключване на
договора погасило служебно задължение на ищеца по предходен негов кредит и остатъкът
предоставил на Х. чрез изплащането му в брой на каса на И.. Посочва, че договорът е
сключен по инициатива на М. Х., който чрез създадения си личен профил, е попълнил заявка
за кандидатстване за кредит от разстояние. На последния е представена преддоговорна
информация, включваща стандартен европейски формуляр. Изяснява, че в изпратения на
ищеца проект на договор за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от
него суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж,
размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение,
с които ищецът се е съгласил, подписвайки договора на 20.08.2022 г. Поддържа, че в
конкретния случай не е начислявана и не е събирана неустойка по реда на чл. 27 от
договора, както и, че тази клауза е действителна, като отговаряща на законовите изисквания.
Намира, че доколкото неустойката е самостоятелно съглашение между страните, макар
обективирано в самия договор, то спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а
общите правила на ЗЗД. Наред с това, неустойката е в съответствие с присъщите си функции
и е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение,
изпълнението на което не е обезпечено по друг начин. Размерът й се определя като процент
от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнение задължението, което от своя
страна зависи изцяло от волята на заемателя, който е могъл сам да ограничи размера й. В
отговора се посочва, че така уговорената неустойка не води до неоснователно разместване
на блага, като основната й цел е да репарира причинените вреди от неизпълнението на
задължението на ищеца. Посочва се, че няма законовоустановен максимален размер относно
неустойката, поради което и последната не протИ.речи на добрите нрави, но дори и да се
приеме, че същата е прекомерна, то следва да бъде намалена, без обявяване на клаузата за
изцяло недействителна. Оспорва в настоящата хипотеза да е налице изначална
невъзможност за осигуряване от М. Х. на договорното обезпечение, доколкото последният е
имал възможността първо да осигури последното и след това да сключи договора. С тези
съображения се отправя искане за отхвърляне на иска.
С определение на съда от 06.12.2023 г. за съвместно разглеждане в производството с
първоначалната искова молба и предявените със същата искови претенции е приета
насрещната искова молба - приложение към писмения отговор от 10.10.2023 г., уточнена с
молба – заявление от 09.11.2023 г. с предявените със същата искове за осъждане на М. Б. Х.
да заплати на [фирма] сумата от 956,01 лева, представляваща непогасена главница по
договора за потребителски кредит № *** от 20.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 317,92 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 05.09.2023г. и сумата
от 8,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2023 г. до 05.09.2023 г.
В насрещната искова молба [фирма] посочва, че процесният договор за потребителски
кредит от 20.08.2022 г. е сключен между страните след подадена от М. Х. онлайн заявка на
сайта на дружеството. Поддържа, че в изпълнение на договорните си задължения, с част от
предоставената заемна сума в общ размер от 1000 лева служебно е погасено задължението
на заемателя по предходен договор за кредит между страните, а остатъкът е предоставен за
изплащане в брой на каса на „И.“. По този начин дружеството – кредитор е изпълнило
договорните си задължения. С договора е уговорено в полза на [фирма] да бъде заплатена и
възнаградителна лихва. Твърди се също, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен
процент от 10 %. Посочва се, че М. Х. е изпълнил частично задълженията си по договора за
3
потребителски кредит, като е извършвал плащания на суми в периода 01.10.2022 г. –
01.08.2023 г. С оглед последващото неизпълнение и на основание чл. 24, ал. 1 от договора
[фирма] намира, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, считано от 21.05.2023
г. Посочва се, че неизплатени сума са както следва: 956,01 лева, представляваща непогасена
главница, 317,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до
05.09.2023г. и сумата от 8,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2023 г.
до 05.09.2023 г. Ето защо, [фирма] отправя искане за осъждане на ответника да заплати
изискуемите парични вземания. Претендират се и разноски, направени във връзка с
насрещните искови претенции.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответникът М. Б. Х., чрез пълномощника си адв. Б., оспорва предявените със същата
искове като недопустими и неоснователни. Подробно излага съображенията относно
недействителността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, развити в първоначалната искова
молба. Наред с това, оспорва действителността на клаузите на чл. 9 и чл. 10 от договора,
предвиждащи задължение за заплащане на такса за продължаване на срока на договора и
разходи за събиране на просрочени вземания, като протИ.речащи на чл. 33 ЗПК. Намира, че
неправилното посочване на ГПР по договора следва да се приравни на непосочването му по
см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя недействителността на целия договор за
потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. В този случай на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Счита, че при
съобразяване на вече платените от него суми в общ размер от 758,77 лева и общият размер
на заемната сума от 1 000 лева, то последният дължи единствено разликата, която не се
равнява на претендираната от [фирма]. Ответникът по насрещните искове оспорва
твърденията на дружеството за настъпила предсрочна изискуемост на договора поради
неспазване на процедурата по уведомяването му съгласно чл. 25 от договора, която в случая
е и ирелевантна с оглед недействителността на договора. С тези доводи М. Х. отправя
искане за отхвърляне на исковете поради нищожността на договора за кредит. При
уважаване на исковете отправя искане за разсрочване плащането на присъдените суми.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 – предл. 3 ЗЗД:
Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за потребителски
кредит от 20.08.2022 г., неговото конкретно съдържание, определено от правата и
задълженията на страните, както и наличието на клауза, предвиждаща дължимостта на
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на
основание за дължимостта на предвидените в договора лихви и неустойка, съответствието
им с добрите нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща
страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и
индивидуалното им уговаряне.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 20.03.2024 г. и обявен за
4
окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца по
първоначалните искове М. Б. Х., в качеството му на кредитополучател, и ответното
дружество [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № *** от 20.08.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в
заем паричната сума от 1000 лева (чрез погасяване на съществуващи предходни задължения
към кредитора и чрез получаването на остатъка в брой), както и наличието на клаузи в
същия, предвиждащи заплащането от кредитополучателя на възнаградителна лихва и на
неустойка поради непредставяне в срок на договорно обезпечение.
Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени
доказателства по делото заверени преписи от договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние № *** от 20.08.2022 г., погасителен план към договора и Общи условия на
договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията
между ответното дружество и потребителите, данните от които сочат за сключването на
договора за потребителски кредит на 20.08.2022 г. между [фирма], в качеството му на
кредитор и М. Б. Х., в качеството му на кредитополучател, за предоставяне на паричен заем
под формата на потребителски кредит в размер на сумата от 1000 лева по избран от
потребителя начин измежду банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или
на каса на „И.“ – в деня на сключване на договора. Срещу това ищецът е поел насрещното
задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – в срок до 19
месеца – арг. чл. 1, т. 6. Съгласно клаузите на договора, заемната сума следва да бъде върната
от кредитополучателя чрез 19 месечни вноски с размер и падеж, посочени в погасителния
план, представляващ приложение № 2 към договора. Установява се, че с клаузата на чл. 6 от
същия е предвидено олихвяване на усвоения кредит с фиксиран годишен лихвен процент в
размер от 36 %. Лихвата се изчислява ежедневно и дължи за периода на срока за
издължаване на кредита. В клаузата на чл. 1, т. 4 от договора е предвидено, че годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита се равнява на 42,58 %, като общата подлежаща на
връщане сума възлиза на 1406,68 лева – арг. чл. 1, т. 5. В чл. 1, т. 9 и чл. 17 от договора е
установено, че вземанията на кредитора се обезпечава с поръчителство от физическо лице,
което да отговаря за изпълнение за изпълнение на всички договорни задължения на
потребителя, в т.ч. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси чрез сключването
на договор за поръчителство по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД. Предвидена е и друга възможна
форма на обезпечение – банкова гаранция за пълния размер на задълженията по договора,
която да бъде със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска и
да бъде предоставена в срок от 1 работен ден от датата на писменото поискване за това от
кредитора. Съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 от договора срокът за представяне на
обезпечението е 3 работни дни, считано от сключване на договора., а съгласно чл. 17, ал. 2
поръчителят и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в Общите
условия и да бъдат одобрени от кредитора, което зависи от неговата преценка. В клаузата на
чл. 27 от договора е установено, че при допуснато от кредитополучателя неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение по реда и при условията на чл. 17,
същият дължи заплащане на кредитора на неустойка в размер от 0,9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договорното
обезпечение. Изяснява се, че периодично начислената неустойка е дължима заедно с всяка
погасителна вноска. Неустойката е дължима и при представяне на обезпечение след
установения за това срок, като се начислява единствено за периода, през който кредитът е
останал необезпечен. Съгласно клаузата на чл. 26 от договора при допусната от
кредитополучателя забава за погасяване в срок на някоя от месечните вноски, последният
дължи законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска, а съгласно чл. 28
5
при неизпълнение на което и да е договорно задължение, включително неплащане на
дължимата сума в срок, освен другите договорни неустойки, потребителят дължи и
неустойка в размер на 1 % от просрочената сума на ден – чл. 28. В клаузата на чл. 2 и в
раздел X „Други условия“ е отразено, че неразделна част от договора са Приложение № 1 –
Заявление за кредит; Приложение № 2 – Погасителен план; Общи условия на договора за
потребителски кредит, предоставен от разстояние и Тарифа за такси и комисионни.
Посочено е, че с подписване на договора потребителят декларира предварителното
запознаване със същите, както и получаване на екземпляр от договора и приложенията към
него в електронна форма, в създаден профил в уебсайта на кредитора.
Съгласно данните, следващи от погасителния план, представляващ приложение № 2
към договор за кредит № *** от 20.08.2022 г. общата дължима сума по кредита, включваща
главница и договорна лихва, възлиза на 1406,68 лева, а при непредставено обезпечение в
размер на 2884,27 лева, от които 1000 лева главница, 406,68 лева договорна лихва, 1477,59
лева неустойка (изчислена като разлика между 2884,27 лева и 1406,68 лева). В погасителния
план са посочени падежите на 19 месечни погасителни вноски, съответно: 20.09.2022 г. –
20.03.2024 г.; техният конкретен размер, при разграничение на случите, при които кредитът е
обезпечен или без обезпечение, съответно с начислена неустойка – с фиксиран размер на
месечната вноска, както и какви конкретно по размер главница и договорна лихва включва
всяка от тях.
Съгласно представените и приети по делото Общи условия на договора за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между [фирма] и
потребителите, чиято приложимост към процесния договор не е оспорена от ищеца,
сключването на договора в писмена форма се предхожда от кандидатстване за кредит чрез
средствата за комуникация от разстояние, от страна на кредитополучателя по един от
начините, описани в клаузите на раздел IV от ОУ, в т.ч. чрез попълване на електронна заявка
за кредит, намираща се на уебсайта на кредитора, чието ползване е предпоставено от
създаване на профил на потребителя. Изяснява се, че в заявката потребителят следва да
посочи трите си имена, адрес и ЕГН, желаната заемна сума и срока за връщането й, респ.
други данни – арг. чл. 6 ОУ. Съгласно клаузата на чл. 12 от Общите условия преди сключване
на договора кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя, а при
необходимост и допълнителни справки за това, като уведомява насрещната страна за
съгласието си за отпускане на кредита и неговия размер или за отказа за това. Предвидено е
също, че, за да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен, потребителят може да
предложи едно от следните обезпечения – физическо лице поръчител или банкова гаранция
– чл. 13 ОУ, което предложение не задължава кредитора да предостави искания
потребителски кредит – чл. 14 ОУ. В клаузата на чл. 10 от процесните ОУ е посочено, че
преди сключване на договора кредиторът предоставя на потребителя необходимата
информация съгласно Стандартен европейски формуляр – на електронната поща, посочена
от потребителя. Съгласно чл. 12, ал. 3 и чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ при извършено от
кредитополучателя кандидатстване за отпускане на кредит посредством уебсайта на
кредитора, както и при одобряването му от кредитора, последният изпраща на потребителя
по електронен път договора за кредит, проект на погасителен план, както и всички други
приложения и Общите условия, като договорът за потребителски кредит се счита за
сключен в момента, в който кредитополучателят натисне бутона „подпис“. По делото не се
спори, че процесният договор е сключен именно по този ред. В клаузите на чл. 18 – чл. 22 от
процесните Общи условия, раздел VIII „Обезпечения“ са регламентирани видът и условията
на обезпеченията по договора за кредит. Изяснява се, че същите могат да бъдат
поръчителство или банкова гаранция, учредени в полза на кредитора – чл. 18, като следва да
6
обезпечават всички вземания по договора – чл. 19 ОУ. Предвидено е, че поръчителят трябва
да бъде физическо лице, навършило 21 години, с българско гражданство, с постоянно
местоживеене в страната, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца
преди датата на подаване на заявката за кредит, да полага труд по трудово/служебно
правоотношение по безсрочен договор и да не е в период на предизвестие за прекратяването
му, да е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца, да е поръчител
само на един потребител, както и да отговаря на следните допълнителни изисквания/да
представи следните документи: минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева,
валидно правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на
записвания в ЦКР относно допуснати просрочия, загуба и т.н., да не е поръчител по
съществуващ кредит в банка или в небанкова финансова институция, нито настоящ
потребител на кредитора, да представи служебна бележка относно дохода си – чл. 20 ОУ.
Предвидено е след одобрение на поръчителя от страна на кредитора, последният да сключи
договор за поръчителство, от който момент задължението на потребителя за осигуряване на
обезпечение се счита за изпълнено. По отношение на другата форма на обезпечение –
банкова гаранция изискванията са да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана
търговска банка, съдържаща безусловно и неотменимо изявление за заплащане на всички
задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от
деня на получаване на писменото искане за това. Срокът на гаранцията следва да бъде най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска, като същата следва да бъде осигурена от
потребителя в 3-дневен срок от получаване на заемната сума, с което същият е изпълнил
задължението си за осигуряване на обезпечение.
Данните по делото, следващи от събраните писмени доказателства, сочат, че преди
сключването на договора на кредитоискателя и потребител М. Х. е предоставен стандартен
европейски формуляр, съдържащ информация за потребителските кредити и конкретно:
данни за кредитора, описание на основните характеристики на кредита – вид (потребителски
кредит); общ размер на кредита – 1000 лева; условия за усвояване; срок на договора – 19
месеца; размер, брой, падеж и периодичност на вноските, включващи главница и договорна
лихва; общата дължима сума – 1406,68 лева; вида на изискваното обезпечение и срока за
предоставянето му; разходите по кредита – лихвен процент от 36 %; ГПР – 42,58 %.
Уточнено е, че ГПР включва общите разходи за потребителя, изразени като годишен % от
общия размер на предоставения кредит, както и, че при изчисляването му са взети предвид
следните допускания: валидност на договора за целия договорен период, точно изпълнение
на задълженията от всяка от страните, неначисляване на разходи за събиране, неустойка за
забава или за неизпълнение на задължение по кредита. Посочени са свързаните с договора
разходи – разходи при просрочени плащания ,неустойка за непредставено в срок
обезпечение; правото на отказ от сключения договор и възможността за предсрочното му
погасяване.
Страните не спорят, а и от приетата по делото разписка за извършено плащане №
2000000315442086/20.08.2022 г. с наредител [фирма] и получател М. Б. Х. следва, че е
извършен паричен превод в полза на ищеца чрез EasyPay на сумата от 246,54 лева, с
посочено основание: „кредит № ***, рефинансиране на кредит № 858406“. Ето защо, съдът
приема, че заемната сума реално е усвоена, като една част от същата е отнесена за
погасяване на съществуващи задължения на ищеца към ответното дружество по предходен
договор за кредит, а останалата част - преведена на Х., с което е завършен фактическият
състав, очертан в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД и между страните е възникнало заемно
договорно правоотношение.
Изясни се, че ищецът оспорва действителността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от
7
процесния договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне в
срок на договорно обезпечение на кредита, с твърдения за нищожността й поради
протИ.речие със закона и протИ.речие с добрите нрави.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция, намирайки
клаузата за валидна и отговаряща на нормативните изисквания.
Както вече беше изяснено, процесният договор за потребителски кредит № *** от
20.08.2022 г., предоставен от разстояние е сключен като потребителски такъв. Доколкото
страна, в качеството си на кредитополучател, по процесната двустранна сделка е физическо
лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална
или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната
обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
(обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с
това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на
потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът
следи служебно.
В настоящата хипотеза се изясни, че съгласно клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора
кредитополучателя и потребител дължи заплащането на неустойка при неизпълнение на
задължението си по чл. 17 от договора за предостави в полза на кредитора и в срок до 3
работни дни от сключване на договора на обезпечение чрез физическо лице – поръчител или
банкова гаранция, които да отговорят на изрично посочените условия в клаузата на чл. 20,
ал. 1 – ал. 3 и на чл. 22, ал. 1 от приложимите към правоотношението Общи условия на
„Стик - Кредит“ АД. Установи се, че неустоечното вземане се определя като % от усвоената
сума по кредита и е дължимо за всеки ден, през който кредитът е останал необезпечен,
включително и в случаите, при които обезпечение е предоставено, но не в уговорения 3-
дневен срок. Съгласно погасителния план към сключения между страните договор, в случая
общо дължимата от ищеца неустойка възлиза на 1477,59 лева, чието заплащане е
разсрочено, чрез включването й в месечните погасителни вноски, при което размерът им
възлиза на сумата от по 151,80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди.
В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД, страните по една двустранна
правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно
задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към
момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от
8
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за предоставяне на обезпечение, а с това и
насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и
съобразявайки конкретния й размер, съдът намира, че процесната клауза от договора за
потребителски кредит създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без
правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а
не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
нарушава принципа за справедлИ.ст, поради което същата е нищожна като протИ.речаща на
добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, какъвто
характер няма процесната неустойка.
Наред с това, за правна прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
разпоредбата на чл. 16 ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае се за
оценка на платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се обвържат от
договорно правоотношение. Такова задължение следва и от клаузите на приложимите към
процесното правоотношение Общи условия и конкретно на разпоредбите на чл. 12 и чл. 13
от същите, в които, както се изясни, е посочено, че преди сключване на договора за
потребителски кредит [фирма] разглежда предоставената от потребителя информация и
оценява кредитоспособността му, при възможност за извършване на допълнителни справки
за това. Следователно, за евентуалното настъпване на вредите, чието обезпечение се цели с
включването на неустоечната клауза като част от съдържанието на договора за заем,
принципно допринася и бездействието на заемодателя да оцени кредитоспособността на
заемателя преди отпускане на заема съгласно изискването на чл. 16 ЗПК, с което
недопустимо същият се стреми да придобие права в резултат от собственото си бездействие
и по този начин да прехвърли отговорността за това в тежест на потребителя.
Предвид всичко изложено, предявеният установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1,
предл. 3 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, поради което по същество не
следва да бъдат обсъждани останалите изложени от ищеца доводи за недействителността на
клаузата.
По насрещните осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит от разстояние, както и, че е получил съгласието на ответника за
сключване на договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на заемната
сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане,
изискуемостта на вземането, в т.ч. наличието на предпоставките за предсрочната
изискуемост и довеждането й до знанието на кредитополучателя, и размера на
претендираните вземания.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземанията, в случай, че твърди това.
По делото се установи, както сключването между страните на процесния договор за
9
потребителски кредит № *** от 20.08.2022 г., така и изпълнение на задължението от
кредитора [фирма] за предаване на кредитополучателя на заемната сума в общ размер от
1000 лева, една част – отнесена за погасяване на съществуващо задължение по друго
правоотношение между страните, а останалата – чрез превод по сметка, което последно
обстоятелство се подкрепя и от констатациите и изводите в приетата по делото
съдебносчетоводна експертиза.
Изясни се, че съгласно клаузата на чл. 1, т. 6 от договора за кредит срокът за
погасяването му е 19 месеца, а съгласно погасителния план – приложение № 2 към договора
падежът на последната месечна погасителна вноска е на 20.03.2024 г., което обуславя извод
за изискуемост на кредита.
В насрещната исковата молба от [фирма] са изложени твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита на основание клаузата на 24, ал. 1 от договора поради
допуснато неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя. Съгласно
посочената клауза при допуснато просрочие на две или повече вноски и считано то датата на
падежа на втората непогасена вноска кредиторът има право да направи непогасения остатък
от отпуснатия кредит, респ. целия кредит за предсрочно изискуем. В чл. 25 от договора е
предвидено, че упражняването на това право е чрез уведомяване на потребителя по един от
описаните за това начини.
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че в процесния
случай правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди образуване на настоящото производство. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването – соченото
неизпълнение и ако изявлението в този смисъл е достигнало и получено от длъжника
преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този смисъл са и разясненията, дадени
в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с Решение №
58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. II т. о., ВКС.
В конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответникът по насрещните искове е
надлежно уведомен за отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от
страна на кредитора. Липсата на изпратено уведомление до длъжника за довеждането до
знанието му на изявлението за предсрочна изискуемост прави процесното вземане, основано
именно на упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на срока,
неизискуемо към датата на подаване на заявлението.
Същевременно съдът съобрази, че изискуемостта на всички 19 месечни погасителни
вноски по процесния договор, с падеж на последната на 20.03.2024 г. е настъпила преди
приключване на устните състезания в настоящия процес – 20.05.2024. Този факт следва да
бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът –
ответник по иска дължи изпълнение за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните – в случая за цялото вземане, тъй като дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на
това вземане по отношение на вече падежиралите вноски – в този смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР от 02.04.2019 г. по тълк.
дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на основание за възникване в
10
полза на кредитора на процесните притезания, предвид наведените от ответника доводи за
недължимост поради нищожност на договора за кредит – при липсата на коректно посочен
ГПР и неправилно невключване на процесната неустойка като елемент от съдържанието му.
Изясни се, че процесният договор за кредит има характера на потребителски такъв,
поради което договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната
норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, за съблюдаването на които съдът следи
служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Сключеният между страните договор е в писмен вид, ясно и четлИ. написан, на
разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
В клаузата на чл. 1, т. 4 от процесният договор за потребителски кредит е посочен
цифрово годишният процент на разходите на заема – 42,58 %, а в клаузата на чл. 28 от
приложимите към правоотношението Общи условия взетите предвид допускания при
определянето му, поради което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Така посоченият размер не надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът обаче, вземайки предвид вече достигнатите изводи относно характера на
неустоечното вземане по чл. 27, ал. 1 от договора и условията, при които същото е дължимо,
достига до извод, че този ГПР не отразява действителния процент на разходите по договора,
доколкото не включва част от тях, а именно – неустойката за непредоставяне на обезпечение
по кредита, която подлежи на включване в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК. В посочената дефинитивна разпоредба е изяснено, че „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
По делото се установи, че задължението за заплащане на неустойка е предвидено при
самото сключване на договора, като предпоставката за възникването му е непредоставяне от
11
страна на кредитополучателя на обезпечение – поръчител физическо лице или банкова
гаранция, които да отговарят на кумулативно предвидените предпоставки в клаузите на чл.
17, ал. 1 от договора, респ. чл. 20 – чл. 21 от Общите условия. При съобразяване на тези
изисквания, на срока, в който кредитополучателят следва да предостави това обезпечение,
както и посочването на конкретния размер на неустойката в погасителния план към
договора, съдът достига до извод, че в настоящата хипотеза последната има характера на
сигурен разход за потребителя и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, което не е сторено от кредитора.
В тази връзка следва да се отбележи, че въведените кумулативни изисквания откъм
поръчителя и банковата гаранция, както и определеният срок за осигуряване на
обезпечението са от естество да създадат значителни затруднения на длъжника при
изпълнението на задължението. Същевременно, предвид начина на уговаряне на
заплащането на неустойката в договора и в погасителния план към него – разсрочено, като
част от месечната погасителна вноска с определен размер, съдът намира, че по същество се
касае за вземане с характер на допълнително възнаграждение за кредитора, наред с
възнаградителната лихва, подлежащо на включване в посочения ГПР, което в случая не е
сторено.
Ето защо, съдът достига до извода, че процесният договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. В този случай и на основание чл. 23, вр. чл.
22 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи, поради което съдът не следва да обсъжда по същество доводите на
ответника относно недействителност на клаузата за възнаградителна лихва.
В тази връзка съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК се явява специална по
отношение на общите разпоредби на ЗЗД, предвид и особеностите на самия договор за
потребителски кредит, определени от законовите изисквания към съдържанието му. Ето
защо, съдът намира, че установяването дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя единствено за нейното връщане може да вбъде извършено и в
производство по предявени искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй
като по този начин не би се допуснало неоснователно обогатяване, в който смисъл е
разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в този смисъл Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г. на ВКС и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр.
дело № 3855/2021 г. на ВКС.
Изложеното обуславя извода, че М. Х., в качеството си на кредитополучател, дължи на
[фирма], в качеството му на кредитор, връщане единствено на предоставената му заемна
сума в размер от 1000 лева.
Същевременно от изводите на вещото лице по изслушана и приета по делото, без
оспорване от страните, съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвена, се установява, че общо платените суми по процесния
кредит възлизат на 824,61 лева, които плащания са реализирани в периода 01.10.2022 г. –
22.12.2023 г. След приспадане на същата от общо дължимата главница от 1000 лева, предвид
установената по делото дължимост единствено на главницата като чиста стойност на
кредита, останалата изискуема и непогасена част възлиза на 175,39 лева.
За тази сума предявеният насрещен иск по чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 956,01 лева или за сумата от 780,62 лева – отхвърлен, поради
погасяване на тази част от вземането чрез извършените плащания.
12
Като законна последица от това, върху присъдената главница се дължи и законната
лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 10.10.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Предявените искове по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане, съответно на
сумата от 317,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до
05.09.2023 г. и на сумата от 8,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.02.2023 г. до 05.09.2023 г., се явяват неоснователни, предвид изричната разпоредба на чл.
22 ЗПК, предвиждаща, че при недействителност на договора за потребителски кредит, в т.ч.
поради несъблюдаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно ясно и точно
посочване на ГПР по договора, в т.ч. чрез включване на всички разходи относими към
съдържанието му, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
и заплащането на лихва или други разходи, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
По искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК:
Изясни се, че с отговора на насрещния иск ответникът отправя искане, в случай на
уважаване на насрещната искова претенция, за разсрочване изплащането на сумата на 6
месечни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът
може да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други
обстоятелства.
Предвид изложеното в доказателствена тежест на ответника е да установи имотното си
състояние и други относими обстоятелства, обуславящи основателността на искането му.
Въпреки изричните указания за това, както и, че не сочи доказателства за тези обстоятелства
от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за установяване наличието на
основание за уважаване на искането му, поради което и същото следва да бъде оставено без
уважение.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения първоначален иск и частична
основателност на насрещните искови претенции, право на разноски имат и двете страни,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца по първоначалния иск следва да бъде присъдена изцяло сумата от 80 лева – разноски
по делото за държавна такса по установителната претенция. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 23, предл. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. Г. М. следва да бъде присъдена сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
на ищеца по делото във връзка с предявената първоначална установителна искова
претенция, при съобразяване с отразеното в представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 08.05.2023 г. (л. 32 от делото) представителство на ищеца от
пълномощника му безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. Размерът на
последното съдът определи при съобразяване с характера на предявената една претенция и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на две съдебни
заседания, както и конкретни извършените процесуални действия от пълномощника на
ищеца, изразяващи се в депозиране на искова и уточнителна молба и молба по хода на
делото, без представителство в проведените о.с.з. В полза на ответника не се следват
разноски за осъществената защита срещу предявената от ищеца искова претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, в полза на
ищеца по насрещните искове [фирма] следва да бъде присъдена сумата от 116,38 лева –
сторени разноски по делото за държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатско
13
възнаграждение. Реалното извършване на разхода за последното съдът прие за доказано с
оглед отразеното в представения по делото договор за правна помощ и съдействие от
04.10.2023 г. (л. 51 от делото) заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в
размер от 400 лева (по иска за главница) в брой, в която част договорът има характера на
разписка, удостоверяваща получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно размерът е в
минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към
момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие).
На основание 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв), в полза на процесуалния представител на ответника по насрещните
искове – адв. Б. Б., съразмерно с отхвърлената част, следва да бъде присъдена сумата от
345,28 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита на ответника по делото във връзка с предявените насрещни искови претенции,
изразяваща се в депозиране на писмен отговор, без процесуално представителство в
откритите съдебни заседания. Последното съдът определи в минималния размер, следващ от
разпоредбите на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащ на сума в общ размер
от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД по
предявените от М. Б. Х., с ЕГН: [ЕГН] и адрес: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 ЗЗД клаузата на чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № *** от 20.08.2022 г., предвиждаща задължение за заплащане на
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
на кредита.
ОСЪЖДА М. Б. Х., с ЕГН: [ЕГН] и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, сумата от 175,39 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***
от 20.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 317,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.08.2022 г. до 05.09.2023г. и на сумата от 8,21 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 20.02.2023 г. до 05.09.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Б. Х. по чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване
изпълнението на задължението.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на М. Б. Х., с ЕГН: [ЕГН] и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
80 лева, представляващи сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адв. Г. М. М. от Софийска адвокатска колегия с личен номер *** на основание чл.
14
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв, сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита
по делото в полза на ищеца по предявените първоначални искове.
ОСЪЖДА М. Б. Х., с ЕГН: [ЕГН] и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 116,38 лева, представляващи сторени разноски по делото по насрещните искове.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адв. Б. Б. Б. от Софийска адвокатска колегия с личен номер *** и със служебен
адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв,
сумата от 345,28 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска защита по делото в полза на ответника по предявените насрещни
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15