Р Е
Ш Е Н И Е № 1494
гр. Пловдив, 18.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 25.03.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 19240 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Н.М.З., ЕГН: **********, с
адрес: ***, *** против „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
оф.4, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване на установено, че Н.М.З. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* като
погасени по давност сумите, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16234/2014 г. по описа на ПРС и
е образувано *** по описа на ***, както следва: сумата от 492,00 лв.- главница,
дължима по запис на заповед, изададен на 30.11.2012 г. в гр. Пловдив от Н.М.З.
за сумата от 492,00 лв. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София, платим
на предявяване за плащане в срок от 5 г. от издаването, който е предявен за
плащане на 30.03.2013 г. и правата, по който са прехвърлени с джиро от
03.11.2014 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 18.11.2014 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 175 лв.- деловодни разноски,
от които 25,00 лв.- държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата твърди, че на 24.11.2014
г. ответникът е подал против нея заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК въз основа на запис на заповед, въз основа на което заявление
било образувано частно гражданско дело № 16243 от 2014 г. по описа на ПРС, XV-ти гр. състав, в производството по което на
24.11.2014 г. били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
следните суми: 492,00 лв.- задължение по запис за заповед, издаден на 30.11.2012
г. в гр. Пловдив от Н.М.З. за сумата от 492,00 лв. в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, гр.София, платим на предявяване за плащане в срок от 5 г. от
издаването, който е предявен за плащане на 30.03.2013 г. и правата, по който са
прехвърлени с джиро от 03.11.2014 г.; законна лихва от 18.11.2014 г. до
изплащане на вземането; 175 лв. – разноски по заповедното производство. Въз основа на издадения по реда на
заповедното производство по ч.гр.д. № 16243 от 2014 г. по описа на ПРС изпълнителния лист в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД било образувано на 01.12.2014 г. *** по описа на *** против ищцата за
принудително събиране на посочените по-горе суми. Сочи се, че към момента
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД е„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: *********. Твърди, че в производството по *** заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителният лист били стабилизирани на
13.02.2014 г. с изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК,
доколкото ПДИ била връчена на 29.01.2014 г. Твърди се, че в производството по
принудително изпълнение било предприето единствено едно изпълнително действие –
на 05.12.2014 г. било изпратено запорно съобщение до „Азия Грууп“ ООД за запор
на трудовото възнаграждение на ищцата. Запорът не бил наложен и удръжки от
трудовото възнаграждение не били извършени. Сочи се, че на 19.04.2016 г. било
предприето имуществено проучване, изразяващо се в установяване на банкови
сметки на ищцата, което не представлявало изпълнително действие по смисъла на
ГПК.Твърди се още, че на 24.01.2017 г. било издадено разпореждане за опис на
движими вещи за 28.03.2017 г., което изпълнително действие не било реално
извършено. Сочи се, че към настоящия момент *** производство било още висящо за
принудително събиране на погасени по давност притезания, който правопогасяващ
факт не можело да бъде преценяван и установяван от ***, от което произтичал и
правният интерес за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК. Позовава се на
съдебната практика, съгласно която установените със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист вземания не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради
което погасителната за тях давност е същата, каквато и тази преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, респ.417 от ГПК. Счита, че в конкретния случай се касаело за вземане от
запис на заповед, което се погасявало със специално предвиден давностен срок
съгл. чл.531, ал.1 от ТЗ – 3 години от падежа. На базата на изложеното се
твърди, че погасителната давност за вземането по записа на заповед била
започнала да тече от 05.12.2014 г., когато било изпратено запорно съобщение, и
била изтекла на 05.12.2017 г. Твърди се , че установяването на банкови сметки
на ищцата
по *** не представлявало действие
по принудително изпълнение, а било ищуществено проучване. Счита се още, че
разпореждае от 24.01.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи не
представлявало изпълнително действие, доколкото такъв не бил извършен. Твърди
се, че това разпореждане било издадено след перемирането на ***, настъпило по
силата на чл.433, т.8 от ГПК на 05.12.2016 г. Твърди се, че притезанията на
ответника по *** по описа на *** в размер на 492,00 лв., притезание по запис на
заповед, издаден на 30.11.2012 г. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, платим
на предявяване за плащане с врок от 5 години от издаването, предявен за плащане
на 30.03.2013 г., правата по който били прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД чрез джиро от 03.11.2014 г., били погасени по давност. Счита се,
че погасителният ефект на изтеклия след издаването на изпълнителния лист
давностен срок не бил преклудиран факт, тъй като бил настъпил след подаването
на заявлението по чл.417 от ГПК и след издаването на изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение. Моли се искът да бъде уважен. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва претенцията, като твърди, че същата е недопустима, тъй като ищцата, претендираща
настъпила погасителна давност на задължението, за което бил издаден процесният
лист и заповед за незабавно изпълнение, била разполагала с въможността да
подаде възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, което не направила в
указания срок. В резултат на това заповедта за незабавно изпълнение била
стабилизирана още през 2015 г. Твърди се, че предявяването на отрицателен
установителен иск било обусловено с новонастъпили обстоятелства в хода на *** след
изтичане на срока за възражението по чл.414 от ГПК. При условие, че такова не
било подадено, за длъжника се преклудирала възможността да санира своя пропуск,
подавайки иск по чл.439 от ГПК. Сочи, че в случай, че предявеният иск срещу „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е допустим, то счита последния за неоснователен,
излагайки съображения. Ответникът счита предявеният иск за неоснователен, тъй
като не била налице изтекла погасителна давност за вземането. Сочи, че
вземането произтичало от запис на заповед, издаден на 30.11.2012 г. в гр. П. от
Н.М.З. за сумата от 492 лв. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София,
платим на предявяване за плащане в срок от 5 г. от издаването, който бил
предявен за плащане на 30.03.2013 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 18.11.2014 г., и правата по който били прехвърлени с джиро от
03.11.2014 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Сочи се, че на
18.11.2014 г. ответното дружество било депозирало заявление по чл. 417 от ГПК и
било образувано ч.гр.д. № 16243/14 г. по описа на ПРС, XV гр. състав. Въз
основа на издадените по заповедното производство изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение било образувано *** по описа на ***, *** с молба за
образуване с вх. № 48466/01.12.2014 г., като е посочена фактология по ***. На
05.12.2014 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника Н.З.
„Азия Грууп“ ООД, което съобщение било редовно връчено и прекъсвало давността;
на 13.03.2015 г. – молба за изпращане на напомнително до работодател;
17.03.2015 г.- било изпратено напомнително до работодател; на 26.05.2015 г. –
била депозирана молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи; на
27.05.2015 г.- била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника
за насрочен на 01.10.15 г. опис, която не била връчена; на 23.07.2015 г.-
залепване на осн. чл.47 от ГПК отн. призовката за принудително изпълнение; на
19.04.2016 г.- молба от взискателя за извършване на справки в посочени изрично
банки за банкови сметки и имотен регистър, която не прекъсвала давността; на
24.01.2017 г.- разпореждане на *** за насрочване на ОДВ за 28.03.2017 г. Твърди
се, че липсва съгласие, че последното и единствено валидно изпълнително
действие бил запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника от 05.12.2014
г., тъй като след установяване на прекратеното трудово отношение, на 26.05.2015
г. ответното дружество депозирало молба за извършване на опис на движими вещи,
във връзка с която молба била изпратена приозвка за принудително изпълнение, връчена
редовно по реда на чл. 47 от ГПК със залепване на 23.07.2015 г. Твърди, че
изхождайки от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която
перемпцията настъпвала при непоискване от страна на взискателя на изпълнителни
действия в продължение да две години, то дори и поисканото действие да не било
извършено, самата молба на взискателя била годна да прекъсне давността на
вземането и перемирането на ***, като
следователно разпореждането на *** от 24.01.2017 г., с което се
насрочвал нов ОВД, било депозирано след по-малко от две години от последното
изпълнително действие – м. май 2015 г. и било валидно. Твърди, че давността на
вземането не била 3-годишна, както е съгласно чл.531, ал.1 от ТЗ, като сочи
практика в тази насока, съгласно която разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД
срокът на давност е винаги 5 години, тъй като процесното вземане на ответника е
установено с извънсъдебно июпълнително основание, което съдебната теория и
практика категорично приравнява на съдебно решение. С оглед на изложеното
счита, че дори разпореждането за насрочване на опис от 24.01.2017 г., като и
молбата за насрочване на опис от 26.05.2015 г. да не са годни да прекъснат
давността, то вземането се погасявало по давност на 05.12.2019 г. Моли предявеният иск да се отхвърли изцяло
като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
Не се спори по делото и от събраните
по делото доказателства се установява, че
с изпълнителен лист от 24.11.2014 г. и заповед за изпълнение от 19.11.2014
г., издадени по ч.гр.д. № 16243/2014 г. по описа на РС- Пловдив, е разпоредено Н.М.З. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ООД сумата
от 492 лв. – главница по запис на заповед, издаден на
30.11.2012 г., платим на предявяване и
предявен на 30.03.2012, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 18.11.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 175 лв. – деловодни разноски.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 16243/2014
г. по описа на РС- Пловдив ищецът не е подавал възражение против заповедта за
изпълнение, като вземането по нея не е било предмет на установителен иск по чл.
422 ГПК. В тази насока възраженията на ответника за приложимост на 5 годишния
давностен срок с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно.
На 01.12.2014 г. ответникът е
подал молба за образуване на *** пред ***, като е поискал налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от съответния работодател,
установен след справка в НОИ. Въз основа на молбата е образувано *** по описа
на ***.
На 05.12.2014 г. е изготвено
запорно съобщение до работодателя на ищцата АЗИЯ ГРУУП ООД за налагане на запор
на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата. Запорното съобщение е
връчено на третото задължено лице на 29.01.2015 г.
С оглед липсата на преведени суми
от работодателя са изпращани до него напомнителни писма, като на 27.07.2015 г.
в изпратеното до работодателя напомнително е отразено, че по данни от *** длъжникът
е прекратило трудовото си правоотношение.
На 26.05.2015 г. ответникът е
депозирал молба за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, като
молбата е уважена от ***.
На 27.06.2015 г. е изпратена до
длъжника призовка за принудително изпълнение,
с която се уведомява за насрочения за 01.10.2015 г. опис на движими
вещи, находящи се в ***. На 04.08.2015 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК
на адреса. В приетото в копие *** липсват данни за извършване на така
насрочения опис, поради и което съдът приема, въпреки липсата на изричен
протокол в тази насока от ***, че описът не се е състоял.
Впоследствие до 24.01.2017 г. са извършвани справки за
открити от длъжника сметки в определени банки, находящи се на територията на
Република Б..
На 24.01.2017 г. е насрочен опис
на движими
вещи, находящи се в ***, който да се състои на 28.03.2017 г. Липсват документи,
обуславящи последващи действия, свързани с този опис, поради и което съдът
приема, че не се доказва същият да е извършен.
На 19.12.2018 г. за пореден път
е насрочен опис на движими вещи, находящи се в ***, който да се състои на 28.01.2019 г.,
като липсват доказателства, от които да се установява, че длъжникът е уведомен
за описа, както и че същият се е състоял. С определение от 28.01.2019 г.,
получено от *** на 04.02.2019 г. е изискано копие от ***.
На 20.02.2019 г. е постъпила
молба от СГ ГРУП ООД за конституирането им като взискател в качеството им на
цесионер по сключен с ответника договор за цесия, като *** е отложил
произнасянето след представяне на доказателства за връчване на уведомление по
чл.99, ал. 3 ЗЗД на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е
предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на
производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено *** основание,
поради и което не следва да се обсъждат доказателства, касаещи факти, настъпили
преди изтичане на срока за възражение. Не се установява от длъжника да е
подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С
настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника
да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Относно срока на погасителната
давност, приложима в настоящия случай следва да се посочи, че по отношение на
вземането е приложим тригодишен давностен срок. Вземането за разноски, като
акцесорно вземане се счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното
вземане. В чл. 531, ал. 1 ТЗ е посочено,
че исковете по менителницата срещу платеца, които правила се прилагат и за
записа на заповед, се погасяват с тригодишна погасителна давност, считано от
датата на падежа. Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз основа на
несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на 117, ал. 2
ЗЗД и давността остава тригодишна. /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.
IV г. о./
Не представлява действие, водещо до прекъсване
на давността издаването на изпълнителен лист и образуването на заповедното
производство. В т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако
иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Давността се счита прекъсната с
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и искане за
налагане на принудителни мерки на 01.12.2014 г. и впоследствие с връчване на запорно съобщение
до третото задължено лице АЗИЯ ГРУУП ООД на 29.01.2015 г.
След тази дата са извършени
редица справки за имуществото на длъжника, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ /съобразно
задължителните разяснения по т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС /. Това се отнася и за изпратените покани за доброволно
изпълнение. Съгласно задължителните
разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на ***, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Не
представляват изпълните действия, водещи по прекъсване на давността
установените по делото справки на имущественото състояние.
В т.10
на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото *** е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда
да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на ***, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В настоящият случай последното валидно
извършено от *** действие по принудителното изпълнение по образуваното *** дело
е на 29.01.2015 г., когато е връчено
запорно съобщение до третото задължено лице – работодател на ищеца към онзи
момент. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземане на длъжника се смята
наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорно
съобщение.
Съдът счита, че насрочването на
опис за 20.07.2011 г. не представлява действие по принудително изпълнение, а
самото извършване, като липсват данни насрочените описи да са осъществени. В този смисъл е и цитираното
тълкувателно решение. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116,
б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на
правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото *** е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското
действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение № 451 от
29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което
молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не
прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ.
С оглед така изложеното и доколкото е приложим
краткия тригодишен давностен срок, то считано от 29.01.2015 г. до датата на
депозиране на исковата молба на 03.12.2018 г. срокът на погасителната давност
по отношение на процесните вземания е изтекъл.
На основание изложените съображения искът за
установяване на недължимост на сумите, като погасени по давност се явява
основателен и следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл.
78, ал.1 ГПК. По делото е приет списък с разноски по чл. 80 ГПК за присъждане
на държавна такса в размер от 50 лв., 30
лв.- копие от *** и 300 лв.- адвокатски
хонорар, който е в рамките на установения минимален размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Н.М.З., ЕГН********** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК: ********* като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 16234/2014 г. по описа на ПРС и е образувано *** по описа на ***,
както следва: сумата от 492,00 лв.- главница, дължима по запис на заповед,
изададен на 30.11.2012 г. в гр. Пловдив от Н.М.З. за сумата от 492,00 лв. в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София, платим на предявяване за плащане в
срок от 5 г. от издаването, който е предявен за плащане на 30.03.2013 г. и
правата, по който са прехвърлени с джиро от 03.11.2014 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
18.11.2014 г. до окончателното й изплащане и сумата от 175 лв.- деловодни разноски, от които 25,00 лв.-
държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати
на Н.М.З., ЕГН********** разноските по делото в общ размер от 380 лв.,
включващи държавна такса в размер от 50
лв., 30 лв.- за копие от изпълнителното дело и 300 лв.- заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ