№ 4280
гр. Варна , 31.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503769 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 279092 от
05.11.2020 г. подадена от С. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Гавраил
Кръстевич“ 23, ет.4,ап.13 срещу Решение № 260801 от 21.10.2010 г. , постановено по гр.д. №
6447 по опис на ВРС за 2020 с което, е отхвърлен иск с правно основание чл.344,ал.1, т.2
КТ за възстановяване на С. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Гавраил
Кръстевич“ 23, ет.4,ап.13 на длъжността „Асистент“ в Технически университет гр.Варна и е
да заплати на Технически университет –Варна, Булстат *********, представляван от
Венцислав Цеков Вълчев сумата от 305/триста и пет/ лева, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
В жалбата се навеждат доводи, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение
на материални и процесуалния закон, и несъответствие със събраните доказателства.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което,
съдът да уважи предявения иск. Отправено е доказателствено искане за събиране като
доказателство по делото на документ, представен с въззивната жалба, представляващ
граждански договор № 65608 от 30.04.2020 г. Относно допустимостта на този писмен
документ, въззивният жалбоподател излага, че при разглеждане на делото в първата
инстанции, не е била запозната с фактите, които следва да докаже съобразно
разпределението на доказателствената тежест. Моли съдът служебно да изиска трудовото й
досие, което ответника е длъжен да съхранява.Претендира разноски в производството, за
адвокатско представителство, в минимален размер на основание чл. 38, ал.1 т.3 от ЗА.
Въззиваемата страна – Технически университет – Варна, оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Възразява срещу доказателствените искания, като навежда доводи за
неонтосимост към предмета на доказване. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски
в производството.
1
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Относно обективираното в жалбата доказателствено искане, съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е длъжен да укаже на страните подлежащите на доказване факти
и да посочи, за кои от тях страната не е представила доказателства. От съдържанието на
доклада не се установява изпълнение на това задължени, поради което настоящият съд
приема, че следва да уважи доказателствените искания изложени във въззивната жалба и да
насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.01.2020 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ДОПУСКА до събиране като писмено доказателство, представения с въззивната
жалба документ.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна – ТУ –Варна, да представи трудовото досие на
въззивницата С. Д. Д..
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора, чрез съдебна спогодба или
медиация.
УКАЗВА на страните, че постигането на спогодба взаимни отстъпки ще доведе до
бързо и ефективно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба, съдът няма да присъди
половината от дължимата държавна такса, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2