М О Т И В И:

 

Съдебното производство по НОХД № 2902/2018 г. по описа на РС-Плевен е образувано по внесен обвинителен акт на РП - Плевен, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И.И.Д., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт е посочено:

Цитат :

„на 13.08.2017 г. в ***ул. ***, нанесъл удар с ръка в областта на главата на П.И.П. ***, с което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържание, довели до постоянна слепота на дясното око”

 

Представителят на Районна прокуратура - гр. Плевен, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия И.И.Д., така както е повдигнато то с обвинителния акт.

Прокурор ***в своята пледоария излага доводи, че фактите по делото са доказани макар и по косвен начин.

Излага бланкетни доводи, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото косвени доказателства.

Представителя на държавното обвинение, счита че показанията на пострадалия П.П. са последователни, логически свързани, безпротиворечиви, като същите не съдържат изобщо никакво колебание относно авторството на извършеното от подсъдимия И.И.Д. и тези показания съдът следвало да кредитира изцяло при решаване на делото.

При решаване на делото, съдът следвало да кредитира и обсъди гласните доказателства съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели И.М.Н., А.Г.М., М.К.К., М.И.Ц., Н.Д.К., Т.А. Р., тъй като това били показания на незаинтерисовани от изхода на делото свидетели. Посочените свидетели не са преки очевидци на извършените от подсъдимия деяния.

Предлага също така да се кредитират изготвените съдебно-медицинска експертиза приложена по делото.

Моли съда да го признае за виновен и да постанови осъдителна присъда, като по отношение на подсъдимия И.И.Д. счита, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около минимума предвиден в закона.

По отношение на предявения граждански иск от гражданския ищец и частен обвинител П.И.П. за имуществени и неимуществени преди, последният чрез повереника си адв. А. моли същият да бъде уважен в цялост.

В съдебно заседание П.И.П. е конституиран в съдебното производство като частен обвинител и граждански ищец чрез повереника си адвокат Г.А. ***, като поддържат обвинението и приетият за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия И.И.Д. за сумата 25000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, както и за сумата 538,20 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми считано от датата на увреждането – 13.08.2017 г. 

Частното обвинение считат, че обвинението спрямо подсъдимия също е доказано по безспорен и несъмнен начин.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия адв. Б. моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че подзащитният му е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт.

Подсъдимият И.И.Д. лично и чрез защитника си адвокат Е.Б. ***, вземат становище за оправдателна присъда, поради недоказаност на авторството на деянието.

Подсъдимият И.И.Д. устно и непосредствено пред съда заявява, че не се признава за виновен, както и че не е извършил престъплението, в което е обвинен от РП - Плевен.

В дадената му последна дума той моли да бъде оправдан!

В обвинителният си акт внесен в съда, прокурорът е изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за установено,че:

Подсъдимият И.Д. и свидетелят П.И.П. ***. От известно време те били в лоши отношения и подсъдимият демонстрирал агресия и отправял обиди по адрес на свидетеля П., когато двамата се засичали по улиците на селото.

На 22.04.2017 г. възникнал поредният конфликт между подсъдимия Д. и свидетеля П., докато последният преминавал покрай дома на подсъдимия. Свидетелят П.П. се движел по улицата, бутайки велосипеда си и забелязал подсъдимият Д. и баща му – свидетелят И.Д.Г.. В този момент подсъдимият И.Д. започнал да отправя обиди към свидетеля П. и да го заплашва с думите „боклук, ще те смачкам“, като се опитал да му нанесе удари с ръце. В близост до инцидента бил и свидетелят Н.Д.К., който бил известен в селото с името Н. К.. Същият направил опит да разтърве свидетелят П. и подсъдимия Д., но не успял да попречи на подсъдимия да нанесе на свидетеля П.П. удар с юмрук в областта на врата и удар с крак в областта на седалището. В крайна сметка ескалацията на конфликта била предотвратена, а свидетелят П. решил да не подава сигнал до полицията за инцидента и започнал да избягва всякакъв контакт с подсъдимия Д..

На 13.08.2017 г., свидетелят П.П. отново се придвижвал, бутайки велосипеда си покрай дома на подсъдимия Д. *** и забелязал, че подсъдимият товари скрап с фадромата си в спрял в близост товарен автомобил, като му помагал свидетелят М.К.. Подсъдимият И.Д. забелязал преминаващия свидетел П. и отново решил да се конфронтира с него, дал заден ход с фадромата си, като междувременно започнал да отправя обиди и закани по адрес на П.. Последният се уплашил и се опитал да се отдалечи от имота на подсъдимия. В този момент свидетелят П. бил пресрещнат от бащата на подсъдимия Д. – свидетелят И.Г., който също започнал да се държи агресивно с него. Свидетелят И.Г. направил опити за физическа саморазправа със свидетеля П., който в отговор се опитал да се защити с лявата си ръка, докато държал велосипеда си с дясната. През това време свидетелят П. чул как подсъдимият Д. се приближава с фадромата в близост зад него и спрял, след което мигновено го нападнал, нанасяйки му удар с юмрук в областта на главата. В резултат на удара плиснала кръв от дясното око на свидетеля П. и той избягал от местопроизшествието, за да се предпази.

Свидетелят П.П. успял да стигне до дома на свидетеля А.М., който се намирал в близост. Свидетелят М. видял, че свидетелят П. се държи за лицето и бил облят в кръв, при което незабавно се обадил на спешна помощ. На място пристигнала линейка с дежурни служители – свидетелите Т.А.Р. и М.И.Ц., който отвели свидетелят П. ***. Там той бил прегледан, като било установено, че вследствие на нанесения му от подсъдимия удар той получил тежко разкъсване на очната ябълка на дясното око и изтичане на съдържанието му, както и разкъсно-контузна рана на долен клепач на същото око. Свидетелят П. бил приет в очна клиника, където очната ябълка на увреденото око била хирургично отстранена, а разкъсаният клепач бил зашит с конци.

По случая било образувано настоящото досъдебно производство, в хода на което били разпитани свидетели, които потвърдили гореописаната фактическа обстановка.

Била изготвена съдебно-медицинска експертиза, която установила, че на свидетеля П.И.П. била причинена разкъсно-контузна рана на долен клепач и разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържимо, като уврежданията били резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност, който е възможно да е невъоръжена ръка. Заключението на експертизата било, че вследствие на травмата на свидетеля П. била причинена постоянна слепота с дясното око.

СЪДЪТ изобщо не кредитира изнесените факти по обвинителния акт, тъй като в хода на проведеното съдебно производство, както и при съпоставка с доказателствата събрани в хода на досъдебното производство се установява друга фактическа обстановка, различна от тази посочена от прокуратурата по-горе във внесения обвинителен акт.

Съдът напълно споделя становището на частното обвинение, че разследването по това производство е опорочено изначално още от фазата на извършване на оглед на местопроизшествието.

Видно от хронологията и начинът на това разследване е, че това производство е емблематично и знаково за начина по който НЕ СЛЕДВА да се провежда едно разследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК обвинителният акт трябва да съдържа ясно и точно описание на времето, мястото и начина на извършване на деянието предвид неговата правна квалификация и елементите от фактическия й състав, което в настоящия случай по това дело изобщо не е сторено по вина на наблюдаващият делото прокурор.

В принципен план, предмет на наказателното дело е обвинението, което се формулира по окончателен начин от прокурора с внесения в съда обвинителен акт.

Този процесуален документ определя фактическите и правни рамки на обвинението, определя границите на параметрите, в които следва да се ангажира евентуално наказателната отговорност на подсъдимия, както и предмета на доказване.

Съдът се е произнесъл с крайния си съдебен акт по обвинението, така, както буквално е формулирано то от прокурора в представения  обвинителен акт!!!

Един от фундаменталните и изключително съществените елементи на справедливия наказателен процес е правото на подсъдимия да бъде подробно информиран за характера, (правната квалификация) и причините (фактите) за обвинението срещу него и да му бъде осигурено достатъчно време и възможност за подготовка на линията му на защита.

Съдът счита, че следва да се направи обстойна преценка на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно – А.Г.М., М.К.К., Н.Д.К., И.М.Н., М.И.Ц. и Т.Р..

На първо място, при дадените обяснения от страна на гр. ищец и частен обвинител П.И.П., в хода на съдебното следствие се установява, че в действителност, същият не знае кой му е нанесъл удара в окото и кой му е причинил тежката телесна повреда!!!

Показанията обаче на П. дадени в хода на съдебното следствие се разминават с тези които той е дал по време на досъдебното производство непосредствено към датата на извършване на престъплението.

Към онзи момент П. в полицейското управление на гр. Д. Митрополия разпознава като извършител на престъплението друго лице различно от настоящия обвиняем /довения син на подсъдимия/!!!

В показанията си дадени устно и непосредствено пред съда П.П. заявява, следното - цитат:

„…В момента, в който аз реших да мина надясно - бутайки велосипеда на дясно и напред да избягам от тази обстановка, при леко обръщане на тялото ми на дясно, аз получих фронтален удар с юмрук от към дланта в окото, при което само извиках майко и тук се пръсна това нещо /гр. ищец и частен обвините П. поставя дясната си ръка върху дясното си око, като ръката е свита на юмрук/  и тръгна много кръв.

В момента на удара, аз изобщо не видях  и не разбрах какво точно стана, но в момента в който аз получих удара се пазех от И.Д., от бащата на подсъдимия.

На мястото на инцидента имаше и четвърто лице, което беше помощник на И.Д., сапанджията, този който… /гр. ищец и частен обвинител П. не се доизказва/.

Сапанджията е този който закачаше железата, беше някъде от нас на около 20-25 метра югозападно, в края на двора със складираното старо желязо и затова предполагам, че нямаше друг човек на площадката.“

При изрично зададен въпрос от страна на съда дали гр. ищец и частен обвинител е сигурен, че подсъдимият И.И.Д. му е нанесъл удара в окото, същият отговаря, цитат:

„…Аз мисля, че не съм го видял, да слиза от фадромата, обаче си мисля, че той ми нанесе удара, тъй като друго лице в момента там несъществуваше до мен.“

От показанията на свидетеля И.Н. се установява, че същият познава подсъдимия И.И.Д. и пострадалия по делото П.И.П.. Заявява в съдебно заседание, че не му е известно между подсъдимия Д. и пострадалия П. да е имало някакъв конфликт.

От показанията на свидетеля А.Г.М. става ясно, че същия е свидетел непосредствено след като на гр. ищец и частен обвинител П.П. му е бил нанесен удар, но същият не е пряк очевидец на инцидента и не е видял подсъдимият И.Д. да е нанасял удар на гр. ищец и частен обвинител П.П..

Гр. ищец и частен обвинител П.П. го е помолил да се обади на тел. 112. При зададен въпрос от страна на свидетеля И.Н. след инцидента към гр. ищец и частен обвинител П.П., кой му е нанесъл ударът, той му е казал  „…***беше с трактор, и замахна ей така“.

При изрично зададен въпрос от страна на съда – „Какво ви каза П.П.?“, свидетелят И.Н. дава следния отговор:

„…Лично не ми е казал „***ме удари“, но ми каза, че по едно време му бил нанесен един удар, като той се е пазел от баща му, че на баща му на ***е бил също до П. и той ми вика „докато се пазех от него, получих удара от другата страна.“

Съдът частично кредитира показанията на този свидетел, тъй като показанията му са противоречиви, като същият не е очевидец на инцидента, а пресъздава в своите показания това което му е казал гр. ищец и частен обвинител П.П. след нанесеният му удар.

От разпита на свидетеля М.К.К. се установява, че подсъдимият И.И.Д. му е втори баща, тъй като живее с  майка му ***с подписан граждански брак.

В показанията си същият категорично заявява – „Аз на нищо не съм свидетел. Аз не знам, защо съм тук.“

От показанията на свидетеля М.Ц. се установява, че е бил шофьор на линейката, която е закарала гр. ищец и частен обвинител до „Бърза помощ“ – гр. Плевен, но не е пряк очевидец на инцидента.

От показанията на свидетеля Н.Д.К. също се установява, че той не е пряк очевидец на инцидента, като дори не знае защо е викан в съда. Същият в показанията си заявява, че гр. ищец и частен обвинител П.П. и подсъдимият И.Д. са разговаряли нещо, но не знае дали са се карали, нито пък е видял подсъдимият И.Д. да е нанасял удар на гр. ищец и частен обвинител П.П..

От разпита на свидетеля Т.А.Р. се установява, че той е лекарят, който е пристигнал с линейката при пострадалия П.П.. Същият е констатирал, че състоянието на П.П. е тежко и че следва да бъде откаран в „Бърза помощ“ – Плевен за по обстойни прегледи. От показанията на свидетеля Р. също не се установява, кое лице е нанесло процесния удар с юрук на пострадалия П.П..

В дадените обяснения от страна на подсъдимият, същият заявява, цитат:

„Аз не съм го удрял по никакъв начин. Аз този човек на тази дата не съм го докосвал. Нека господинът да си спомни кой го е ударил, но аз не мога да сляза от фадромата за да го ударя.“

По делото беше допусната и разпитана в качеството на свидетел ***, която свидетелства, че подсъдимият И.Д. е създал семейство със съпругата си ***. От първия си брак съпругата му *** имала един син – М. К.К.. Впоследствие им се родило дете – момче – ***.

В показанията си свидетелката заявява, че подсъдимият се е грижел еднакво и за двете деца и е приемал М. като свои син, а не като доведен.

От показанията на свидетеля ***се установява, че подсъдимият го познава като добър и грижовен баща, и работел извънредно в селското стопанство, за да подпомага семейството си.

От показанията на свидетеля ***се установява, че е отраснал с гр. ищец и частен обвинител. Работел е към Варна към ж.п. войски и след това към Ленинградска академия.

Свидетелят ***в показанията си заявява, че не е свидетел на инцидента, а е разбрал че подсъдимият ***Д. и гр. ищец и частен обвинител П.П. нещо са се карали, както и че го е ударил някой, но не знае кой, и му е избито окото. 

СЪДЪТ ДОСТИГА ДО РАЗЛИЧНИ ПРАВНИ ИЗВОДИ от тези изложени в обвинителния акт от прокурора, въз основа на така приетата фактическа обстановка изяснена по време на проведеното съдебно следствие и подробно изложена по – горе с мотивирани аргументи .

 По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимия не е нанасял никакъв удар на гр. ищец и частен обвинител  П.И.П. на датата и мястото посочени в обвинителния акт.

Държавното обвинение обаче твърди в обвинителния си акт и в съдебната зала, че подсъдимият е нанесъл и причинил на свидетеля П.И.П. тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържание, довели до постоянна слепота на дясното око, което КАТЕГОРИЧНО НЕ Е ВЯРНО И НЕ СЕ ОПДКРЕПЯ ОТ НИКАКВИ ДОКАЗАТЕЛТВА ПО ДЕЛОТО!!!.

Частното обвинение също подкрепя обвинителния акт, като счита че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, което не отговоря на истината и противоречи на изнесената теза за опорочено досъдебно производство от неговото начало.

Съдът счита, че предметът на доказване е съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да се установят, за да се реши правилно делото.

Изясняването на предмета на доказване изисква изчерпване на пределите на доказване.

Предели на доказване са кръгът от доказателствен материали, които трябва да се съберат и оценят.

Предметът на доказване е очертан от материално- правна наказателна норма, но той включва и редица други обстоятелства, свързани с реализирането на наказателна отговорност на дадено лице, а именно - има ли извършено престъпление и участвал ли е подсъдимият в неговото извършване.

Съдът счита, че по делото се събраха в хода на съдебното следствие насочващи факти - факти, които изобщо не могат да се поставят в основата на обвинението или присъдата, но дават основание в каква насока да се извършва разследването. Тези факти имат значение за престъплението, но не могат да служат за установяване на авторството на едно или друго престъпление.

Преди приключване на съдебното следствие подсъдимият И.И.Д. отново дава обяснения, като прокурорът запитва подсъдимия, във връзка с дадените от него обяснения, защо не е изнесъл тези факти в хода на досъдебното производство, а едва в хода на съдебното следствие. Подсъдимият И.И.Д. заявява:

 „….. защото аз не съм бил виновен.“, „Защото това не е мое задължение да извършвам разследване.“.

Съдът счита, че тежестта на доказване в настоящи процес по така внесения обвинителен акт лежи изцяло върху наблюдаващия делото прокурор, като е негово задължение в настоящото производство да докаже обвинителната си теза.

Когато, както е настоящия случай, имаме и частно обвинение, то несъмнено има задължението, не бланкетно да поддържа становището на прокурора, а да успее със способите предвидени в НПК да докаже вината на подсъдимия в авторството на повдигнатото обвинение.

На свои ред, подсъдимият не носи абсолютно никаква тежест. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението, като за него все още важи презумпцията за невинност до доказване на противното.

Подсъдимият не е длъжен да доказва, че не е виновен. Това е постоват в правото, който важи и в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.2 от НПК „Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен”, а съгласно ал.3 - „Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.”

Обвиняемият винаги има и правото на мълчание.

От процесуалното му поведение не може да се правят изводи в подкрепа на обвинителната теза на държавното и частното обвинение, както и поведението не може да бъде в негова вреда относно не даване на обяснение.

Има ли той правото да лъже?

Не, защото няма насрещно задължение да му се осигурят условия за упражняването на това право. Но обвиняемият няма задължение да говори истината, т.к. неговите обяснения не могат да бъдат санкционирани. Иначе би се накърнило правото му на защита.

Обясненията на обвиняемия са както доказателствено средство, така и средство за неговата защита.

Ако обвиняемият не признава вината си или не казва истината, това не може да отегчава отговорността му в съдебния процес.

Поведението му никога няма връзка с престъплението, за което е предаден на съд.

Освен това дали той ще се защитава зле или не се защитава адекватно от това, не могат да се правят абсолютно никакви изводи от страна на обвинението.

Прокурорът в своята пледоария излага становище, че доста от фактите в хода на съдебното следствие са „доказани макар и по косвен начин“, което съдът няма как да приеме.

Съдът счита, че в хода на съдебното следствие не се събраха абсолютно никакви преки доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин предмета на доказване по настоящото производство.

Съдът счита, че от косвените доказателства по делото не се открива такова непосредствено отношение на доказване към предмета на доказване., а именно, че подсъдимият И.И.Д. е причинил на гр. ищец и частен обвинител тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Съдът счита, че косвените доказателства могат да послужат в наказателния процес, само ако се установи връзка с други факти, които като цяло, като комплекс мога да допринесат за разкриване на обективната истина по делото.

 Косвените доказателства сами за себе си не могат да послужат за решаване на което и да е дело.

Върховния съд в дългогодишната си практиката е постановил какви са условията, за да може да се основе една присъда само и единствено на косвени доказателства, а именно:

-Да се установи достоверността на косвените доказателства - не може да е само едно доказателство.

-Да е налице система от косвени доказателства.

-Да не е хаотичен сбор от доказателства, а трябва да има връзка между косвените доказателства, като всяко следващо допълва информацията за престъплението ; няма прекъсване на връзката между доказателствата и те като хармонична с-ма възпроизвеждат истината относно предмета на доказване.

-Изводът от тази верига от доказателства, която не се прекъсва, да е един и да не поражда съмнение.

Описанието на извършителя, което е дал в първоначалните си саморъчни обяснения подадени до РУ – Д. Митрополия на дата 18.08.2017 г. гр. ищец и частен обвинител П.И.П. е, че:

„Лицето, което ме удари беше среден на ръст с набито телосложение, черна къса коса, с топчесто кръгло лице, без брада и мустаци на видима възраст около 30 /тридесет/ години. Мисля, че ако го видя ще го разпозная по лицето и по фигурата“.

От протокола за разпит на пострадал в хода на провежданото досъдебно производство от дата 05.10.2017 г., гр. ищец и частен обвинител П.П. заявява, следното:

„По време на инцидента имаше още едно лице което помагаше на И. да товари желязо… Лично не познавам това лице, същото е на възраст около 20-25 години, среден на ръст с набито телосложение, с черна къса коса, с топчесто лице без брада и мустаци…. Не съм убеден, че ако го видя това лице ще го  по позная.

…. Заявявам, че не съм видял кой ме удари, защото ударът дойде от дясната ми страна, отзад, хоризонтално на очите, и ме удари точно в дясното око.“

От протокола за разпознаване на лица, находящ се в досъдебното производство на л. 63 е видно, че гр. ищец и частен обвинител П.П. Е РАЗПОЗНАЛ като извършил на деянието лицето – М.К.К.!!!

Това обстоятелство се потвърждава и от надлежно приложения фото албум за разпознаване на лица, находящ се от л. 64 до л. 66 от досъдебното производство.

В протокол за разпознаване на лица, който е изготвен непосредствено след самото действие е отразено, че П.П. е разпознал лицето извършило престъплението срещу него под № 2, по следните физически особености:

„лицето го разпознавам по фигурата – ръст, между среден и под среден ръст, по късата и тъмна коса, овал на лицето.“

Съдът непосредствено в съдебната зала констатира, че между свидетеля М.К.К. и подсъдимия И.И.Д. има пълно несходство по телосложение, ръст, коса, възраст и т.н..

Съдът счита, че следва да отбележи, че показанията на гр. ищец и частен обвинител П.П. са доста колебливи, променящи се и нестабилни.

В разпита си пред съд П. разказва, че не е видял кой му е нанесъл ударът в окото, а е разпознал извършителя по следното:

„…Аз го усетих, че е по същия начин, както предишния път на 22 април, когато получих такъв удар зад врата и ритник отзад и просто по туй нещо прецених, че това е неговия юмрук“!?!

В протокола за очна ставка проведен в хода на досъдебното производство на дата 25.07.2018 г. между гр. ищец и частен обвинител П.И.П. и свидетеля М.К.К., последният на стр. 3 от същия протокол е отговорил следното:

„…. Желая свидетелят П., наистина да се сети и посочи кое е било лицето което тогава е било в двора и е помагало на И.…“

Съдът дава вяра само частично на показанията на свидетелите – А.Г.М., М.И.Ц., Н.Д.К., Т.А.Р., а именно - относно здравословното състояние на гр. ищец и частен обвинител П.И.П..

В останалата част показанията на посочените свидетели не са пряко свързани с предмета на доказване по делото, тъй като не носят информация за случилото се на инкриминираната дата и час.

Показанията на свидетелите – А.Г.М., М.И.Ц., Н.Д.К., Т.А.Р. са добросъвестно дадени, взаимно се допълват, логични са, поради което и не възниква съмнение относно тяхната обективност. Показанията на цитираните свидетели имат характера на производни доказателства, защото с тях се възпроизвеждат личните възприятия на всеки един от свидетелите от разказа на гр. ищец и частен обвинител П.И.П..

Нужно е да се подчертае, че показанията на гр. ищец и частен обвинител П.П. поначало са добросъвестни, но те са колебливи, несигурни и с различни вариации единствено поради факта, че той обективно не е възприел в пълна степен външния вид на извършителя, така че впоследствие да го разпознае по несъмнен начин.

В обобщение е нужно да се посочи, че извършването на престъплението и авторството на деянието не е несъмнено доказано, поради което и не може да се достигне до категоричен и напълно обоснован извод, че именно подсъдимият И.И.Д. е извършил на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът счита, че в конкретния казус не се доказа по безспорен и категоричен начин подсъдимият И.И.Д. да е причинил на гражданския ищец и частен обвинител П.И.П. тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

На базата на събраните устни доказателства /а и писмени такива/ не се установи по безспорен и несъмнен начин, че на инкриминираната дата, действително подсъдимия И.И.Д. да е причинил на гр. ищец и частен обвинител П.И.П. тежка телесна повреда.

Самият пострадал П.П. в хода на досъдебното производство посочва за извършител едно лице, а в хода на съдебното следствие не може да посочи и да даде точно описание на извършителя на деянието.

Единствената възможност за изясняване на механизма на причиняване на телесните увреждания биха били показанията на свидетели – очевидци на станалото!!!

Но освен П.П., който е пряк участник в инцидента срещу него, никой друг от свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие не е възприел личното нанасяне на конкретния престъпен удар и по конкретното място в областта на главата от страна на подсъдимия И.И.Д..

Стъпвайки на сравнително бедния от към фактология доказателствен материал, Съдът намира, че не се доказа от страна на прокуратурата и от страна на гр. ищец и частен обвинител П.П. и неговия повереник Г.А., подсъдимият да причинил тежко телесно увреждане /по смисъла на чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК/, както при форма на вината „пряк умисъл”, така и при другата форма - „евентуален умисъл”.

Липсват конкретни доказателства относно конкретни увредителни действия от страна на подсъдимия И.И.Д. по отношение на пострадалия!!!

Съдът съобрази и обясненията на подсъдимия И.И.Д., които не се изразяват само и единствено в простото отричане на осъществяване инкриминираното деяние, защото подсъдимият дава едни подробни и убедителни обяснения, които допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Начинът по който подсъдимият дава своите обяснения, убедеността с която той твърди, че не е автор на извършеното престъпление не оставят никакви съмнения в съда, с оглед дългогодишната му практика.

За съда няма абсолютно никакви съмнения, че този човек по начина по който се държи в съдебната зала и дава обяснения не е автор на извършеното престъпление спрямо гр. ищец и частен обвинител П.П..

За съда и съдебния състав обаче остава изключително голямото съмнение, че подсъдимият знае кой е извършил деянието срещу П., но не желае да го разкрие в съдебната зала, защото го укрива.

Съдът съобрази прието по делото заключение на изготвена съдебно-медицинска експертиза, съгласно което на П.И.П. е било причинено – разкъсно-контузна рана на долен клепач и разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържимо.

Уврежданията са резултат от удар с твърд тъп предмет със сравнително ограничена удряща повърхност, възможно невъоръжена ръка.Пострадалият е приет в очна клиника и очната ябълка на увреденото око е била хирургично отстранена-извадена/евисцерация/, а разкъсания клепач е бил зашит с конци.

Описаните травми са довели до слепота с дясното око.

Периода на зарастване на раната на клепача е около 2-3 седмици.

Изтичането на съдържанието на очната ябълка на дясното око, води до слепота на последното завинаги и за цял живот.

В заключението се описва вероятния механизъм на получаване същите телесни увреждания.

Съдът напълно приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства.

От същата се установява вида и характера на констатираните от обективна страна по гр. ищец и частен обвинител П.П. увреждания, както и възможния механизъм на тяхното нанасяне.

Съобразявайки  стриктно разпоредбата на чл.301 от НПК, съдът намира, че в хода на производството не бяха събрани категорични и преки доказателства, че подсъдимият И.И.Д. да е нанесъл на гр. ищец и частен обвинител П.П. тежка телесна повреда.

От разпитаните свидетели по делото в съдебно заседание не посочиха подсъдимият И.И.Д. да е нанасял удар на гр. ищец и частен обвинител П.П., както гр. ищец и частен обвинител П.П. да е бил обект на побой от страна на подсъдимия.

Когато дадено деяние може да се докаже единствено и само със свидетелски показания, а такива липсват и същевременно липсва и възможност за събиране на други доказателства, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК и подсъдимият да се признае за невинен!

Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и безспорно установени, съдът може да постанови осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него.

От събраните по делото доказателствени източници не се установява с категоричност, така както изисква разпоредбата чл. 303, ал. 2 от НПК, че подсъдимият е бил по инкриминираното време, на инкриминираното място и е извършил описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт престъпна деятелност.

Друга интерпретация на доказателствените материали, различна от възприетата от съда, би почивала на предположения, а това не е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда.

Константната практика на ВКС, отнасяща се до постановяване на осъдителна присъда при наличие само на косвени доказателства, поддържа, че в наказателния процес обвинителните косвени доказателства - уликите, могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, само ако направеният въз основа на тях извод бъде единствено възможният, а обвинението, основано само на улики, ще бъде доказано по несъмнен начин само тогава, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло.

Конкретният казус обаче не е такъв!!!

Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително доказано /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК.

 Решение № 619 от 16.12.2010 г. по н. д. № 673/2010 г. на Върховен касационен съд.

Поради недоказаност на субективната страна на деянието настоящият съдебен състав счете, че следва да оправдае подсъдимия И.И.Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Предвид изложеното до тук и съобразно изискванията залегнали в текста на чл. 304 от НПК, Съдът намира, че подсъдимият И.И.Д. следва да бъде признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Тъй като не бе установено виновно поведение от страна на подсъдимия И.И.Д., то предявения от гражданския ищец и частен обвинител П.И.П. срещу подсъдимия И.И.Д. граждански иск в размер на 25000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието и сумата от 538 лв. за причинени имуществени вреди от деянието, следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

При така направените подробни и обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си убеждение, морал, дългата юридическа и житейска практика, съдът постанови своята оправдателна присъда в този и вид.

 

 

                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: