РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105200 по описа за 2022 година
Валентин Вълканов, управител на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД
заявява, че В. С. С., като потребител на доставяна от дружеството питейна вода в имот с
абонатен №................., находящ се в с.Ч., община С., ул.“Л.“№...................не заплатил цената
на реално доставени и отчетени ВиК услуги в имота за периода 15.07.2020г. - 15.11.2021г. на
обща стойност 1048.72 лева, както и сумата 40.85 лева – лихва за забава. Ищецът твърди, че
поканил длъжника да заплати посочените суми, но в определения срок последният не
погасил задължението си.
Във връзка с депозирано заявление, Русенски районен съд издал заповед за
изпълнение №112/21.01.2022г. по реда на чл.410 ГПК по гражданско дело №240/2022г.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, заповедният
съд уведомил ищцовото дружество за възможността да предяви иск по общия ред за
установяване на вземането.
Валентин Вълканов поддържа, че съгласно чл.5 и чл.33 от ОУ, ответникът поел
задължението да заплаща дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30-дневен срок от
фактурирането им, след изтичането на който потребителят изпадал в забава.
Признава, че на 04.04.2022г. по партида с абонатен №.......................постъпила сумата
77.63 лева, от която 67.77 лева главница.
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, представлявано от управителя
Валентин Вълканов моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
В. С. С., ЕГН **********, дължи на дружеството сумите: 980.95 лева – сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 02.10.2020г. – 15.11.2021г. на адрес: с.Ч.,
1
община С., ул.“Л.“№....., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021г. до окончателно
изплащане на сумата и 33.18 лева – мораторна лихва за периода 05.12.2020г. – 25.11.2021г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №112/21.01.2022г. по гражданско
дело №240/2022г. по описа на РРС.
Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. С. С. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения,
основани на „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите”, въз основа
които ответникът е потребител на предоставени от ищцовото дружество услуги в имот с
абонатен №2266252 на адрес: с.Ч., община С., ул.“Л.“№13.
Въз основа договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх.рег.
№3533 ат 27.12.2019г. дв.вх.рег.№3521, том 10, акт №167 по описа на СВ - Девня, В. С. С.
придобил ПИ пл.№ІІІ-190 с площ 1225 кв.м. в с.Ч., общ.С., обл.Варна.
Представени са отчетите за процесния период от показанията на водомера, монтиран
в процесния имот.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №112/21.01.2022г. по
гражданско дело №240/2022г. по описа на РРС срещу В. С. С., ЕГН ********** за сумите:
1048.72 лева – стойността на ползвани и неплатени В и К услуги за периода 15.07.2020г. –
15.11.2021г. по партида с абонатен №2266252 на адрес: с.Ч., община С., ул.“Л.“№......, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. до окончателното й
изплащане; 40.85 лева – мораторна лихва за периода 10.09.2020г. – 25.11.2021г.; 75 лева –
разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
основание чл.415, ал.1 ГПК, заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 980.95
лева – сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 02.10.2020г. –
15.11.2021г. на адрес: с.Ч., община С., ул.“Л.“№................, ведно със законната лихва,
считано от 01.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата и 33.18 лева – мораторна лихва
за периода 05.12.2020г. – 25.11.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №112/21.01.2022г. по гражданско дело №240/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
на 14.09.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си
2
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта
за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №8179 от 02.11.2022г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №240/2022г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 75 лева –
разноски по ЧГД №240/2022г. по описа на РРС и 175 лева – разноски по ГД №5200/2022г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че В. С. С., ЕГН
**********, с адрес: с.Ч., общ.С., област Варна, ул.“Л.“№......и на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Прилеп“№33 сумите: 980.95 лева – сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода 02.10.2020г. – 15.11.2021г. на адрес: с.Ч., община С., ул.“Л.“№13, ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата и 33.18
лева – мораторна лихва за периода 05.12.2020г. – 25.11.2021г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №112/21.01.2022г. по гражданско дело №240/2022г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, ЕИК ********* сумата 175 лева – разноски по ГД №5200/2022г. по описа на
РРС.
3
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №420/2022г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4