№ 59
гр. Сливен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600317 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.328 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура
гр.Сливен срещу присъда № 52 постановена на18.04.2022г. по н.о.х.д. №
347/2021г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимият Г. ИВ. Й. за невиновен в това, че:
- На 19.10.2017г. в гр. Нова Загора, се заканил с убийство на И.Г. Й. от
гр. Нова Загора (с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви
срина“), като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК.
- На 19.10.2017г. в гр. Нова Загора, се заканил с убийство на Е.С. Й.а от
гр. Нова Загора (с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви
срина“), като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, като
подсъдимия е оправдан по повдигнатите против него две обвинения по чл.144
ал.3 вр.ал.1 от НК.
В протеста се твърди, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпленията по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, за които му е
било повдигнато обвинение. Настоява се за отмяна на присъдата на Районен
съд гр.Сливен и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
1
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения. В протеста
на прокурора изводът на съда за невиновност на подсъдимия се определя като
неправилен и противоречащ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а освен това се аргументира оплакване за допуснати от съда
съществени процесуални нарушения при допускане, събиране, проверка и
оценка на доказателствения материал и изграждане на крайния извод относно
невиновността на подсъдимия. Навеждат се подробни съображения в
подкрепа на така формулираните оплаквания – както по отношение на
преценката и анализа на доказателствените материали, така и във връзка с
твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
съда касаещи именно начина на преценка и анализ на тези доказателствени
материали. Настоява се за отмяна на присъдата на Районен съд гр.Сливен и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатите му обвинения.В протеста не се съдържат
искания за събиране на доказателства по делото.
Срещу протеста не е постъпило възражение от страна на подсъдимия Г.
ИВ. Й. и неговия защитник адв. МЛ. Д. от АК-Сливен.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителя на
Окръжна прокуратура Сливен заявява, че поддържа протеста на основанията
посочени в него.
Подсъдимият моли въззивният съд да потвърди присъдата на
Сливенския районен съд, заявява че в настоящия момент отношенията между
него и св.И.Г. И.ов негов баща са добри .
Защитникът на подсъдимия адв. Д. от АК-Сливен, пледира за
потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразна. Намира, че
протеста следва да се остави без уважение.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда,
на основание чл. 313, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Присъдата на Районния съд Сливен е постановена при пълното,
всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като
въззивната инстанция няма основания да променя или изменя същата.
Подс. Г. ИВ. Й. и св. И.Г. Й. са син и баща. Свидетелката Е. Й.а
е бивша съпруга на И.Г. Й..
По време на брака си св. И.Г. Й. и св. Е. Й.а живеели в гр. Нова Загора
ул.“П.“ № 66, заедно с двете деца на св. Е. Й.а от първия й брак. Подс. Г. ИВ.
Й. живеел заедно с тях на посочения адрес. В последствие, след като св. Е. Й.а
забременяла, отношенията между подсъдимия и баща му св. И.Г. Й. се
влошили. Подс.Й. напуснал дома на баща си преди да се роди детето му от св.
Е. Й.а.
През годините често между подсъдимия и неговия баща възниквали
конфликти по различен повод, като при един от тези конфликти през 2016 г.,
2
подсъдимият влязъл през оградата в дома му и се скарали. На св. Е. Й.а била
причинена телесна повреда. Във връзка с този инцидент св. И.Г. Й. подал
сигнал на тел. 112, като заявил, че синът му го е нападнал и ударил жена му в
главата. В последствие, заради случилото се св. Й. завел гражданско дело №
496/2016 г. РС-Нова Загора по ЗЗДН. По това дело с определение от
22.06.2016 г. на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН съдът е задължил подс. Г.Й. да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо баща си И. Й. и Е.
Й.а. Отстранил е подс. Г.Й. от обитаване на жилището, находящо се в гр.
Нова Загора, ул. „П.“ № 66. Забранил му е да приближава това жилище, както
и местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалите И. Й.
и Е. Й.а. Въз основа на цитираното определение била издадена заповед за
незабавна защита, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗДН. В последствие, в насроченото
открито с.з. по делото, молителят - И.Г. Й., след извинение от страна на
подсъдимия оттеглил молбата си и производството е било прекратено.
На 19.10.2017 г. в гр. Нова Загора, св. Е. Й.а получила телефонно
обаждане от мъж, който я обиждал, без да отправя закани за убийство. На
02.11.2017 г., за този случай, св. И. Й. подал до Районна прокуратура Нова
Загора жалба срещу сина си – подс. Г.Й.. По тази жалба започнала проверка, в
хода на която пред св. К. - полицейския служител извършващ проверката св.
И. Й. и св. Е. Й.а споделили, че подсъдимият на 19.10.2017 год. позвънил на
телефонния номер на св. Й.а и им отправял закани с убийство, което
притеснило Й.а. Тя се притеснявала за съпруга си, който й е бил споделил, че
се страхува от поведението на сина си. Страхът на св. И. Й. идвал от
обстоятелството, че неговият син подс. Й. имал лоши приятели, които могат
да им навредят. Св. Е. Й.а се притеснила и за децата си.
Към момента на съдебното следствие пред първата инстанция
отношенията между подсъдимия от една страна и баща му и св. Е. Й.а от
друга се нормализирали.
Видно от заключението на назначената по делото психологична
експертиза И.Г. Й. е годен правилно да възприема заканите за убийство
спрямо него и близките му и тези закани ги е възприел
правилно. Освидетелстваният е осъзнавал правилно отправените закани и те
са от такова естество, че могат да възбудят у него основателен страх за
осъществяването им. Отправените закани за убийство към него и против
негови ближни, са възбудили основателен страх у И. Й. за осъществяването
им.
Изготвена е и психологична експертиза на пострадалата Е. Й.а., от
заключението на която е видно, че тя е в състояние да възприема правилно
заканите за убийство спрямо нея и близките й, и същата правилно ги е
възприела. Освидетелстваната е осъзнала правилно отправените закани и те
са от такова естество, че да възбудят у нея основателен страх за
осъществяването им. Според експертното заключение отправените закани за
убийство към И.Г. Й. и против негови ближни, са възбудили основателен
3
страх у Е. Й.а за осъществяването им.
Изготвена е и съдебно - фоноскопна експретиза, при която на хартиен
носител се въпроизвежда, подадения сигнал от И. Й. на 21.06.2016 год. на
тел.112.
Изводите относно фактите, са възприети от районния съд при
правилното и обосновано третиране на гласните и писмени доказателства,
както и на приетите експертизи. По повод изложените мотиви на районния
съд, свързани със заключението на експертите и гласните доказателства,
районния съд правилно е стигнал до извода, че от обективна и субективна
страна подс. Й. не е извършил деянието за което е предаден на съд. Не могат
да се споделят доводите в протеста за некоректен и непрецизен анализ на
доказателствените материали, както и за неправилното и
незаконосъобразното им интерпретиране от първоинстанционния съд довело
до оправдаването на подсъдимия.
В мотивите си районният съд е кредитирал гласните доказателства като
ги е обсъдил подробно, и съвсем правилно ги е преценил.
Свид. Й. се е възползвал от правото си да не свидетелства срещу сина
си. Всички останали свидетели, които попадат в кръга на лицата, които могат
да откажат да свидетелстват посочени в чл.119 от НПК са се възползвали от
това право. Свид. Е. Й.а, която лично е чула обаждането по телефона, в
съдебно заседание заявява, че не е имало закани за убийство спрямо нея и че
не е чувала подсъдимият да се заканва с убийство на баща си свид. И. Й..
Няма основание настоящата инстанция да не даде вяра на показанията на св.
Е. Й.а дадени в съдебното производство, доколкото тя се явява основен и
единствен свидетел очевидец, предвид нейните твърдения, обвинението
спрямо подсъдимия остава недоказано. Показанията на свид. Н.С. също не
подкрепят обвинението. Правилно първоинстанционният съд е преценил
показанията на св. К., който като косвен свидетел в хода на извършваната
полицейска проверка е получил опосредствена информация от лицата с които
е беседвал. Безспорно е, че отношенията между подсъдимия и баща му са
били влошени и в резултата на това сем. Й.и предвид държанието на
подсъдимия да са заявили на този свидетел, че е имало закана с убийство, но
това не се потвърждава в съдебно заседание.
Първоинстанционният съд е обсъдил изготвените психилогически
експертизи на пострадалия И. И.ов и на пострадалата Е. Й.аи, и правилно не
е кредитирал заключенията им, че отправените от подс. Й. към св. И. Й. и св.
Е. Й.а заплахи са възбудили основателен страх за осъществяването им.
Първоинстанционният съд не е приел заключенията на тези експертизи
позовавайки се на влошените отношения между подсъдимия и сем. Й.и към
него момент, които към момента на разглеждане на делото от съда вече не са
факт. Настоящият съдебен състав също счита, че не следва да се кредитират
заключенията на тези експертизи, които се базират само на показанията на
тези свидетели в досъдебното производство.
4
Правилно е кредитирана и изготвената фоноскопна експертиза, тъй като
тя отразява на хартиен носител, подадения сигнал на тел. 112 от св. И. Й. на
21.06.2016 г. и установява действителното наличие в миналото на влошени
отношения между подсъдимия и баща му св.И. Й..
Настоящата инстанция, анализирайки всички гласни доказателства,
стигна до извода, че изводите относно фактите, са възприети от районния съд
при правилно и обосновано интерпретиране на гласните и писмени
доказателства, както и на приетите експертизи.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства, районният съд
правилно и обосновано е приел, че събраните в производството гласни и
писмени доказателства, не установяват по безспорен и несъмнен начин
извършване на деянието от страна на подсъдимия, механизма на същото,
времето и мястото на деянието, и конкретните действия и изрази, които са
предприети и изречени от него, при това по начина, по който те са описани в
обвинителния акт на РП Сливен.
Следва да се има в предвид, че преценката за съставомерност на
деянието по необходимост преминава и през разграничаване на заканата с
престъпление от скарването. При кавгата заплашителните действия се
предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като
носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв, и яд, но в
действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на
заканата. (Р. № 419/12.01.2015 г. по н. д. № 1314/2014 г. на III н. о.).
Въззивният съдебен състав приема, че предвид усложнените отношения
между син, баща и мащеха/ подс. Г.И., баща му св. И. Й. и неговата съпруга
св. Е. Й.а/ настоящият случай попада именно във втората хипотеза.
Следователно присъдата на Сливенския РС не е необоснована, тъй
като приетите за установени от този съд фактически положения напълно
кореспондират на наличните по делото доказателствени материали, а
фактическите изводи на съда са в съответствие с изложените по този повод в
мотивите съображения и извършения анализ и преценка на тези
доказателствени материали. Също така присъдата не е постановена при
непълнота на доказателствата, доколкото районния съд е положил всички
усилия за изясняване на релевантните в случая факти, като са били събрани
необходимите за постигането на тази цел доказателства.
Въз основа на правилно установеното фактическата обстановка от
страна на районния съд, последният е направил и обосновал
законосъобразните си правни изводи относно това, че липсват доказателства,
които да сочат, че подс. Й. се е заканил с убийство на св. И. Й. и на св. Е. Й.а.
В тази връзка и с оглед на горните констатации, законосъобразно той е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.144
ал.3 вр.ал.1 от НК.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
5
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни вкл. и прокурора за участие в производството въобще и
които да са основание за отмяна на така постановената оправдателна присъда.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата
на Сливенския РС е правилна, законосъобразна от материално-правна и
процесуална-правна гледна точка и обоснована, поради което същата следва
да бъде потвърдена изцяло, а протестът на прокуратурата следва да бъде
оставен без уважение като неоснователен.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 52/18.04.2022г. постановена по
НОХД № 347/2021г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6