№ 172
гр. Враца, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500141 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. Н. Ц. с ЕГН:********** от с.
***, общ. Козлодуй ***, чрез пълномощника му адв.Г. Г. против Решение № 180/10.04.2023
г. по гр.д. № 1018/2022 г. по описа на PC - Козлодуй, с което са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани предявените от него искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение №
282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България за заплащане на
допълнително възнаграждение в общ размер на 4985,85 лв. за периода от 15.07.2019 г. до
15.07.2022 г. включително, ведно с дължимата лихва за забава, върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба-25.07.2022г. до окончателното й изплащане;
2/иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в
размер на 630,14 лева, считано от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г.;
3/ иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане
на сумата от 1422,77 лв., представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.08.2020 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с
дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-25.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата;
4/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 122,53 лв. за периода от 01.11.2020
г. до 15.07.2022 г.
Със същото съдебно решение В. Н. Ц. е осъден да заплати на ОДМВР-Враца сумата
300,00 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД, гр.Козлодуй сумата 420,00 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение и вещо лице.
Решението е изменено на основание чл.248 ГПК в частта за разноските с постановено
по същото дело Определение 1479/06.12.2023 г., както следва:
- на основание чл.78 от ГПК В. Н. Ц., е осъден да заплати по сметка на ОДМВР –
Враца сума в размер на 170.00 лева, от които 70.00 лева - депозит за вещо лице и 100.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
- на основание чл.78 от ГПК ОДМВР – Враца, да заплати по сметка на „ АЕЦ –
Козлодуй „ ЕАД, гр.Козлодуй, ЕИК:*** сума в размер на 170.00 лева, от които 70.00 лева
депозит за вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
По отношение на първия предявен иск срещу ОД на МВР-Враца въззивникът изразява
несъгласие с изводите на районния съд, че част от допълнителните месечни възнаграждения
с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/
№ 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по
чл.37 ЗМВР – ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 ЗМВР – "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД.
Навежда доводи, че по общата логика на чл.116, ал.1, изр.второ от Конституцията на
РБ, служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл.92, ал.8
ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, се урежда единствено и само
от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни
източници. Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92, ал.8 ЗМВР, която ясно
разграничава двете правни отношения – първото по чл.92 ЗМВР между основната структура
по чл.37 ЗМВР и заинтересованото лице и второто между съответното лице по чл.158 и
чл.159 ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил тези две отношения като е
приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва в определянето на
месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 ЗЗД договорите не могат да
противоречат на закона, поради което не е допустимо с договор, вкл. и по чл.92, ал.1 ЗМВР,
да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица по чл.92, ал.1 ЗМВР,
както е в двата процесни договора.
На следващо място въззивникът посочва, че районният съд неправилно е приел, че с
процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от
РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Развиват се
съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по
договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата
таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а т.4.1.7. от договорите касае
предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не
обвързват директора на ОД на МВР. Посочва се, че последният следва да се съобрази с
договореното в колона 5 на Приложение 4 – Ценова таблица към процесните договори,
чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените
поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за
разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че
възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 ЗМВР, в чиято
ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.
Според изложеното в жалбата, за законосъобразното сключване на договори по чл.92,
ал.1 ЗМВР, съгласно ал.4 на същата норма се изисква разрешение на министъра на
вътрешните работи. Същото изискване по аргумент за по-силното основание би следвало да
стои и при изменението на договорите, вкл. и на договорените размери на
възнагражденията, но по делото липсват доказателства да е било дадено такова разрешение
за изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5
от Приложение 4 – Ценова таблица към договорите.
Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки безспорно
установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОД на МВР-Враца и "АЕЦ
2
Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на
допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна група и наличието
единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД
представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния период
нито един служител на ОД на МВР-Враца не е участвал в такава група с право на глас,
поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът на ОДМВР-Враца е наредил
да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от
договорения.
Правят се оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал служебните отношения между
ищеца и ответника ОД на МВР-Враца, а се е съсредоточил единствено върху обратния иск,
касаещ отношенията между ОД на ВМР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като по този начин е
смесил предмета на споровете и е нарушил правата на първоначалния ищец, който не може
да се намеси в спора между страните по обратния иск.
На следващо място в жалбата се изразява несъгласие и с правните изводи на районния
съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на договорите, като
определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона от Приложение 4,
свързано с т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила на възложителя
представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на чл.116, ал.1, т.1
ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на ОД на МВР-
Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС №
282/1993 г.
В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила №
УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от Изпълнителният Директор на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на
изпълнителния директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно,
тъй като ищецът не е служител на това дружество.
На следващо място в т.1.3.3. тези правила изискват изготвяне на мотивиран доклад от
началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1. – излагане на мотиви и мотивирани
предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите.
Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на началника на РУ-АЕЦ Козлодуй,
както и в протоколите на работната група, не са налице такива мотиви, което представлява
нарушение на Вътрешните правила и не може да се вмени във вина на служителя, който е
изпълнявал задълженията си и има право на пълно възнаграждение за целия период. Сочи
също, че такова изискване е налице и в следващите Вътрешни правила №
80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. Счита, че съдът погрешно е приел, че между страните
по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата
таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОД на МВР-Враца, че директорът му не
е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.
По отношение на втория предявен иск в жалбата се посочва, че съдът се е основал на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г., ОСГК на ВКС, без да вземе
предвид, че на основание чл.633 ГПК е задължен изрично да приложи Решение от
24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на СЕС, в чиято т.1 от диспозитива изрично е посочено, че
при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ОС-Враца.
Според въззивника, по делото не са събрани доказателства, че са му били предоставени
посочените в ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС компенсаторни механизми, което обуславя и
правото му да иска обезщетение за положения нощен труд. Сочи се също, че в т.74-79 от
посоченото решение на СЕС се прави анализ на българското законодателство във връзка с
наличието на разумен и обективен критерий за въвеждането на осемчасова
продължителност на нощния труд и се достига до извод, че такъв критерий не е налице.
Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 6938/08.09.2023 г. от ответника
3
ОД на МВР-Враца, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П., в който се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и
законосъобразно.
Оспорват се наведените в жалбата доводи, че районният съд е смесил видовете
плащания по ЗМВР с дължимото възнаграждение по договора за охрана с "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД. Навеждат се доводи, че на основание чл.92, ал.1, т.1 ЗМВР и след проведена
обществена поръчка между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е сключен Договор за
охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, осъществяващ се чрез охрана на стратегически обект от значение за
националната сигурност и охрана при съпровождане на товари по чл.92, ал.3 ЗМВР.
Пояснява се, че съгласно чл.92, ал.9 ЗМВР – приходите и разходите от дейността на МВР по
ал.1 и ал.3 и разходите по ал.2 се отчитат по бюджета на МВР, а ежегодно министърът
определя цената на услугата по тези договори за охрана. Посочва се, че с РМС №
282/15.07.1993 г. е прието, че се дължи финансово поощрение на служителите на МВР,
работещи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, без обаче да се посочва размера и периодичността на
плащането му, уговарянето на които е оставено на волята на контрахентите по договора.
Изразява се несъгласие с посоченото във въззивната жалба, че в Ценовата таблица,
приложение към договора, е посочен пълния размер на допълнителното възнаграждение по
РМС № 282/15.07.1993 г., както и че същото се дължи в максимален размер. Посочва се, че
ценовото предложение е оферта по проведената процедура по ЗОП, в която е посочен
максимален размер на възнаграждението, но не и че то се дължи ежемесечно в този размер.
Въззиваемият счита, че в договора за охрана ясно е посочен начина, вида и периодичността
на плащане на допълнителното възнаграждение, както и реда – чрез работна група. Този ред
впоследствие е уреден с вътрешни правила, с които ОДМВР-Враца се е съгласила.
По отношение на втория иск в отговора се прави подробен анализ на законодателните
изменения в нормативна уредба – разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.4 ЗМВР, Наредба №
8121з-1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., въз основа на който се
прави извод, че изрично е уреден въпросът за преизчислението с коефициент "1" на нощния
труд към дневния, полаган по служебно правоотношение с МВР, поради което субсидиарно
приложение на НСОРЗ не е допустимо. Навеждат се доводи, че положеният нощен труд, ако
е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден труд, а следва
да се заплаща единствено като нощен такъв по определената в заповедта на министъра на
вътрешните работи тарифна ставка. Прави се съпоставка между нормите на ЗМВР и Кодекса
на труда /КТ/, като се посочва, че нормата на чл.187 ЗМВР е специална по отношение на
чл.140, ал.1 КТ и въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в
МВР през деня и през нощта от 8 часа, обусловено от функциите на тези служители,
вменени с чл.2, ал.1 ЗМВР. Извършва се позоваване на въведеното с чл.187, ал.7 ЗМВР
ограничение на извънредния труд, както и на указаното с ал.5 и ал.6 на същата разпоредба
възмездяване на този вид труд. Прави се съпоставка с регламентацията и заплащането на
нощния труд, съдържаща се в чл.179, ал.2 ЗМВР.
В отговора се посочва, че с чл.187, ал.9 ЗМВР изрично е предвидено делегация на
министъра на вътрешните работи за определяне реда за разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и за компенсиране на работата на служителите извън установеното
редовно работно време. Извършва се анализ на приетите в резултат на тази делегация
наредби, според който в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е било предвидено при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд да се
умножават по 0,143, но се изтъква, че тази наредба е била отменена и е неотносима към
процесния период, а в последващите наредби липсва такова предвиждане и е посочено
единствено, че положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Въззиваемият моли при
разрешаването на този спор да бъде съобразено ТР № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г.,
ОСГК на ВКС.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, а в случай, че бъде
уважена – да бъде разгледан предявения пред първата инстанция обратен иск към "АЕЦ
4
Козлодуй" ЕАД.
Постъпил е и отговор вх.№ 7953/23.10.2023 г. от третото лице-помагач "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, в който също се оспорва основателността на подадената въззивна жалба и
се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в
съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че
според клаузите на двата договора работната група предлага на служителите, участващи
пряко в осъществяване защитните дейности на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, да бъдат изплащани
допълнителни възнаграждения, според резултатите от защитната дейност и личния принос.
Според изложеното в отговора, по делото липсват доказателства за личен принос на ищеца,
налагащ заплащането на средства в максималния размер от 70% от МРЗ.
Посочва се, че през процесния период са действали въведени със заповеди на
изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД Вътрешни правила за определяне размера на
допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/15.07.1993 г., ид.№
УС.ФЗ.ПВЛ.01/02, и Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните
възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/15.07.1993 г., ид.№
80.ЧР.00.ПВЛ.001/03, към които препраща Приложение № 2 - Техническо задание към
договорите и съгласно които за изпълнение на основните си задължения и дейности,
служителите на МВР получават индивидуални допълнителни възнаграждение в размер на
60% от договорения максимален размер на всеки договор с определеното подразделение на
МВР. Сочи се също, че в тези правила изрично са определени и случаите, в които не се
изплаща такова обезщетение, поради което становището на ищеца, че след като не са му
вменени неизпълнения на задължения, би следвало да получи допълнително възнаграждение
в размер на 70% от минималната работна заплата.
Според изложеното в отговора, за "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в качеството му възложител,
съществува задължение да определи свои представители, които да участват в работна група,
която ежемесечно да преценява резултатите от защитната дейност по договора и личния
принос на служителите, за което се изготвя протокол, поради което твърденията на
въззивника, че такава съвместна група не е била определена, са неверни. Навеждат се
доводи, че възложителят "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не изземва функциите на работодател на
полицейските служители, а само заплаща цена на услуга, вкл. и договорените допълнителни
възнаграждения. Твърди се, че това задължение за плащане на допълнителните
възнаграждения по РМС № 282 е изпълнявано стриктно въз основа на следните документи:
обобщен доклад, в който началникът на РУ-АЕЦ Козлодуй представя Списък на
служителите за съответния месец и справка за индивидуалния принос; протокол от
заседание на работна група, утвърден от изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и от
директора на ОДМВР; оригинална фактура. Посочва се, че представяните обобщени
ежемесечни доклади за личен принос са изготвяни от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй на
основание т.4.5.1. от посочените вътрешни правила и към същите липсват документи, които
да дават основание за изплащане на възнаграждения над 60%.
Третото лице-помагач моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е депозирана частна жалба вх.№ 9567/21.12.2023 г. от ОД на МВР-Враца,
чрез юрисконсулт Д. П., против постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение
1479/06.12.2023 г.
В частната жалба се поддържа, че извършеното намаление на размера на
юрисконсултското възнаграждение на ОДМВР-Враца е изцяло неоснователно и
необосновано. Изразява се несъгласие с определения от районния съд минимален размер на
възнаграждението по чл.23 от Наредбата за правната помощ. Посочва се, че делото е едно от
общо почти 300 дела, заведени от служители на РУ-АЕЦ Козлодуй, които са с техническа,
фактическа и правна сложност и по които са положени много усилия в изготвянето на
отговори на искови молби, извършени са множество действия по представяне на
доказателства пред съда, изготвяни са изменения на искове и писмени защити.
5
На следващо място се сочи, че ОД на МВР-Враца е поискала от съда да измени
присъдените разноски – платен депозит за вещо лице от "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД, който е
определен в качеството на дружеството на трето лице-помагач, а не на ответник по
обратния иск, тъй като по този иск нито е искано, нито е търсено експертно заключение.
Изтъква се, че искането за ССЕ е направено от ищеца по главния иск, поради което съдът
неправилно е поискал всяка от страните да плати депозит, но въпреки това ОДМВР-Враца е
платила определената сума и като страна по главния иск с положителен за нея изход от
делото тези разноски са й били присъдени. По повод присъдения депозит от страна на "АЕЦ
– Козлодуй" ЕАД за сметка на ОДМВР-Враца, също се изразява несъгласие, като се посочва,
че този разход следва да остане или за сметка на третото лице-помагач на основание чл.78,
ал.10 ГПК или да бъде осъден ищецът по главния иск да го поеме с оглед изхода на делото.
Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е посочил, че платеният от "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД депозит в размер на 70,00 лв. е в качеството му на ответник по обратния
иск, поради което моли определението да бъде отменено в тази му част.
В частната жалба се посочва, че ОДМВР-Враца е поискала да й се присъди платената
държавна такса по обратния иск. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която
плащането на държавна такса по обратния иск е следствие от заведен главен иск и съдът
следва да присъди тези разноски за сметка на ищеца по главния иск, станал причина за
завеждане на делото.
Според жалбоподателя, районният съд не е съобразил, че претендираното от "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД юрисконсултско възнаграждение не е относимо само към обратния иск, но и
към главния иск, по който дружеството активно е участвало като трето лице-помагач и е
извършвало процесуални действия. Ето защо съдът е следвало да отграничи осъщественото
процесуално представителство по двата иска.
Най-сетне в частната жалба се посочва, че макар и производството по трудови дела да
е безплатно за работниците и служителите, това ги освобождава единствено от
задължението за държавни такси и разноски по самото производство /за свидетели, вещи
лица и пр./, но не ги освобождава от отговорността за заплащане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна при положителен за нея изход на
спора.
Не е постъпил писмен отговор от ищеца В. Н. Ц., чрез процесуалният му представител.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговарят на
изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.
Същите са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Частната жалба също е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Страните не заявяват доказателствени искания пред настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание по делото въззивникът В. Н. Ц. не се явява и не се
представлява.
Въззиваемия Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца, в
открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д.П., която оспорва въззивната
жалба по съображения изложени в писмения отговор.
Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено и претендира за разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр.Козлодуй в откритото съдебно
заседание по делото се представлява от юрисконсулт Бисер Борисов, който оспорва жалбата,
поддържа подадения отговор и моли решението да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
При извършена служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 от ГПК Врачански Окръжен
Съд, констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
6
процесуалноправни норми. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано,
като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата
молба.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събирани гласни и писмени доказателства,
които да бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
С решението, предмет на проверка в настоящото производство, районният съд е
отхвърлил изцяло предявените искове и присъдил разноски.
За решаването на въпроса дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение по
реда на чл.179,ал.4 от ЗМВР, първоинстанционния съд е приел, че съгласно сключените
договори № ***/12.06.2017г. и № ***/20.05.2021г. между ОД на МВР-Враца(изпълнител) и
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр.Козлодуй (възложител) в т.1.3 е уговорено, че изпълнителят
осъществява охраната чрез РУ АЕЦ Козлодуй. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД ежемесечно е
изплащал допълнителни възнаграждения на служителите, осъществяващи охраната по
Решение № 282 от 1993г. на МС, съгласно клаузите на действащите договори, въз основа на
Обобщен доклад на Началник РУ АЕЦ - Козлодуй, с който е представен списък на
служителите за съответния месец и справка за индивидуален принос; Протокол от заседание
на работна група, утвърден от Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и
Директора на ОДМВР- Враца; Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните
възнаграждения на служителите на МВР по Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски
съвет ид. №УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 и приложенията към него; Вътрешни правила за определяне
размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение №282 от
15.07.1993г. на Министерски съвет ид. №80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 и приложенията към него.
Прието е, че служителите на МВР, вкл. началниците на съответните подразделения,
получавали индивидуални допълнителни възнаграждения в размер на 60 % от договорения
максимален размер на всеки договор(в случая до 70% от МРЗ) с определеното
подразделение на МВР. В ежемесечните доклади не е имало доказателства /документи/,
които да дадат основание за изплащане на възнаграждения над 60 % и поради тази причина
не е изплащано по-голямо допълнително възнаграждение по Решение №282 от 15.07.1993г.
на Министерски съвет.
Решаващият съд е посочил, че в Решение № 282 от 15 юли 1993г. на МС - т.6, б.“г“ е
предвидено, че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД осигурява средства за допълнителни възнаграждения
на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните дейности на
централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места по реда и
условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд, без обаче да е
определен минимален размер на тези дължими допълнителни възнаграждения. Като тази
Наредбата е отменена на 31.03.2006г. и не е приложима при определяне на дължимото се
допълнително възнаграждение на служителите на МВР, осъществяващи охрана на „АЕЦ
7
Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй. Освен това за длъжността „***“, каквато заема ищеца в
сключените между страните договори е предвидено, че се дължи допълнително
възнаграждение до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната, т.е. не е
предвиден минимум на дължимото възнаграждение, като не е уговорено и че се дължи
максимумът от него.
Ищецът не е оспорил представените в изпълнение на договорите за охрана протоколи с
направените от работната група предложения, въз основа на които са определени
допълнителните му възнаграждения.
Съдът приел, че страните по договорите за охрана сключени между „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД и ОДМВР-Враца са постигнали съгласие, че на ищеца не се дължи ежемесечно
максимумът на договореното възнаграждение до 70 % от минималната месечна работна
заплата за страната, а в по-малък размер от 60%, който той получил.
Относно полагащото се допълнително възнаграждение на ищеца за положения нощен
труд след преизчисляване и приравняване към дневен, районният съд първо е посочил, че
има той качеството на държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното му време се определя
по този закон. Посочил, че нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР (изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020г., в
сила от 10.07.2020г.) визира нормалната продължителност на работното време на
държавните служители на МВР 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна
седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за 24-часов
период, който се полага между 22.00 и 06.00 часа.
Констатирал е, че в случая е налице в специалния закон нормата на чл.187,ал.4 от
ЗМВР, която определя нормалната продължителност на работното време на държавните
служители от МВР, то при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, респ. на чл. 9, ал. 2 от същата наредба и се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, изводимо от ТР №1/2020г. от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС и Решение
С-262/20 на СЕС.
Съдът приел, че съгласно неоспорено и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза на ищеца са заплатени отработените часове нощен труд, без същите да са
преобразувани към дневни.
С тези мотиви предявените искове за главница и мораторна лихва са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Предявеният в условията на евентуалност обратен иск от ОДМВР-Враца срещу
третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй не е разглеждан, при положение,
че главният иск е отхвърлен.
Произнесъл се и по разноските на страните.
С определение постановено по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционния съд е
изменил решението в частта за разноските.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК,
8
настоящият съдебен състав формира следните фактически и правни изводи:
I. По иска с правно основание чл.179,ал.4 от ЗМВР:
Между страните не се спори, че през процесния период – 15.07.2019г. до 15.07.2022г.,
са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът В. Н.
Ц. е заемал длъжността „***” в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ Козлодуй към
Областна дирекция на МВР – Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, както и че през процесния период е работил на смени по
график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и
е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), при сумарно отчитане на
отработеното време, в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Безспорно е по делото, че за процесния период от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. ищеца е
получил допълнително възнаграждение по силата на Решение № 282 от 15 юли 1993г. на
МС и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД сключени в
изпълнение на същото министерско решение, в размер на 60% от минималната работна
заплата, но претендира за същия период заплащане на допълнително възнаграждение в
размер на още 10%, като твърди, че му се дължи допълнително възнаграждение в размер на
70% от минималната работна заплата.
Спорът е свързан с дължимостта на разликата между полученото допълнително
възнаграждение и пълния размер, който според ищецът влизала на 70% от минималната
работна заплата.
За да бъде разрешен този спор, на първо място следва да бъде извършена преценка
относно основанието, на което се дължи претендираното допълнително възнаграждение.
В чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се изплащат и допълнителни
възнаграждения, които са посочени по видове. В ал.4 на чл.179 ЗМВР е предвидено, че
извън тези допълнителни възнаграждения на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР.
В конкретния случай исковата претенция е за заплащане на сума, представляваща
неизплатен остатък от допълнително възнаграждение, което според изложените в исковата
молба твърдения се дължи на основание акт на Министерския съвет, а именно - Решение №
282/15.07.1993 г.
В т.1 на посоченото Решение на Министерския съвет /РМС/ АЕЦ Козлодуй е
определен като обект с особен статут на защита, по отношение на който да се прилагат
засилени мерки за сигурност, а в т.4 е посочено, че режимът и наблюдението на зоната се
осъществява от службите Национална сигурност, Национална полиция, Национална
противопожарна охрана и Гранични войски на МВР с личния състав, обезпечаващ защитата
на АЕЦ Козлодуй. Със същото РМС – т.6 е предвидено, че Председателят на надзорния
съвет на "НЕК" ЕАД трябва да възложи на управителя на "АЕЦ Козлодуй" права и
задължения, сред които:
- по б."в" – да прави предложения до МВР за налагане на дисциплинарни наказания на
служители от полицейския и противопожарния състав, допуснали нарушения, както и да
поощрява служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности;
- по б."г" - да осигурява средства за допълнителни възнаграждения на служителите на
МВР, участващи пряко в осъществяване защитните действия на централата, които да се
определят за отделните длъжности и работни места по реда и условията на Наредбата за
комплексно оценяване условията на труд.
Въззивника, чрез процесуалният си представител счита, че по силата на служебното
му правоотношение с ОДМВР – Враца и въз основа на т. 6, б. „г“ от РМС 282/1993 г. и на
основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР му се дължи допълнително възнаграждение за прякото му
участие в осъществяване защитните дейности на централата, което е в по – голям размер от
изплатеното му за процесния период, като претендира присъждане на разликата.
9
Следва да се отбележи, че Наредбата за комплексно оценяване условията на труд е
била приета въз основа на ПМС № 169/28.08.1991 г. и с нея са били установени критериите
и реда за комплексно оценяване условията на труд, като оценката на тези условия изразява
въздействието на всички елементи, в зависимост от влиянието им върху здравето и
работоспособността на работника или служителя. Съгласно чл.20 от Наредбата тази оценка
служи за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение в зависимост от
условията на труда.
При тази нормативна уредба, действаща към онзи момент и с оглед извършеното
препращане към същата съдът намира, че допълнителното възнаграждение посочено в т.6,
б.”г” не е свързано с трудовото представяне на служителите на МВР, а е свързано
единствено с условията на труд, при които същите работят в "АЕЦ Козлодуй". Поради тази
причина, това допълнително възнаграждение се разглежда като такова с постоянен
характер,свързано със специфичните условия на труд в централата.
Горепосочената Наредбата за комплексно оценяване условията на труд е отменена от
31.03.2006г., като е прието ПМС № 235/ 31.07.2014 г. за определяне на условията за
изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични
условия на държавните служители в МВР, в което е предвидено, че за работа в среда на
йонизиращи лъчения на работещите в "АЕЦ Козлодуй" служители на МВР се дължи
допълнително възнаграждение от 60,00 лв. По делото няма спор относно изплащането на
това допълнително възнаграждение.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че при възприемане на
посоченото от ищеца основание по т.6, б.”г” от РМС № 282/15.07.1993 г. исковата
претенция за присъждане на допълнително възнаграждение се явява неоснователна.
В исковата молба обаче ищеца твърди, че размерът на претендираното допълнително
възнаграждение е определен в действащи към процесния период договори за охрана между
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД и ОДМВР-Враца и че същото му се дължи в максимален размер, тъй
като има личен принос към охраната на атомната централа.
Чл. 92, ал. 1 ЗМВР урежда особена хипотеза, при която въз основа на сключен договор
МВР предоставя услуга по охрана на обекти с особен статут, сред които са стратегическите
обекти от значение за националната сигурност, какъвто е АЕЦ – Козлодуй, за което
получава възнаграждение.
Ноторно известен факт на съда е, че АЕЦ "Козлодуй" ЕАД гр.Козлодуй е
стратегически обект от значение за националната сигурност, съгласно Постановление №
181/20.07.2009г. на МС, по отношение на който може да бъде осъществявана охрана от
полицейски органи, въз основа на сключен договор с Министерството на вътрешните
работи, изводимо от разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (съгласно Постановление №
3 от 10 януари 2013 г.), като в случая са приложени Договори № ***/12.06.2017 г. и Договор
№ ***/20.05.2021 г. и Допълнителните споразумения към тях за охрана на ядрените
съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества" на АЕЦ "Козлодуй", ведно с
Приложенията, Общи условия на договора и Типова калкулация за услугата по чл. 92, ал. 3
от ЗМВР.
В тях ясно и недвусмислено е посочен начина, вида, периодичността на плащане на
допълнителното възнаграждение. Посочен е реда-чрез работна група и впоследствие с
вътрешни правила по Решение № 282/1993 г. на МС, утвърдени със Заповед № АД –
1566/03.06.2022 г. на Изпълнителния Директор на "АЕЦ Козлодуй", с които ОД на МВР –
Враца е изразила съгласие.
Приложени са 3 броя писма от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй до РУ АЕЦ -
Козлодуй с вх. № 2329/29.05.2014г.; вх. № 573500-618/25.07.2019г. и вх. № 573500-
1161/15.09.2021г., с които са изпратени нови редакции на Вътрешни правила за определяне
размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 на
МС.
В тях е предвидено, че допълнителното възнаграждение се заплаща според личния
принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел стимулиране
повишаването на качеството. Очертаните в договорите и във ВП цели, а именно –
мотивиране и поощряване на служителите на МВР при изпълнение на дейността им в "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД в зависимост от личния принос на всеки от тях и резултатите от защитната
дейност, въззивния съд намира, че претендираното в настоящето съдебно производство
10
допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне
на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото е по чл.179, ал.4 ЗМВР вр.
т.6, б."в" от РМС № 282/15.07.1993 г., а именно - поощрение на служители на МВР за
положен труд по охрана на "АЕЦ Козлодуй".
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд е смесил
двете правни отношения по чл.92 от ЗМВР и по чл.158 и чл.159 от ЗМВР.
С оглед приетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че в
случая са налице две самостоятелни правоотношения.
От една страна е налице служебно правоотношение между страните по делото – ищеца
и ответната ОДМВР-Враца, а от друга страна е налице облигационно правоотношение
между ответника и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори
за охрана от полицейски органи.
Първото правоотношение възниква на основание чл.92, ал.8 вр. ал.1 ЗМВР, като
служебното положение и статутът на държавните служители, назначени на това основание,
се урежда от ЗМВР. Съгласно чл.176- 179 от ЗМВР, на държавните служители в МВР се
дължат основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и
посочените в чл.179, ал.4 ЗМВР други възнаграждения в случаи, определени със закон или с
акт на Министерския съвет. Задължена страна по служебното правоотношение за заплащане
на основното и на допълнителните възнаграждения е съответната структура по чл.37 ЗМВР,
която в случая е ОДМВР-Враца.
Второто правоотношение възниква на основание чл.92, ал.4 вр. ал.1 от ЗМВР и
произтича от сключен договор за услуга, по силата на който възложителят "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД заплаща възнаграждение за предоставената му от изпълнителя ОДМВР-Враца услуга.
Съдът намира, че самостоятелният характер на тези отношения е относителен, тъй като
компонент от общата цена по договора за охрана, която възложителят дължи на
изпълнителя, е възнаграждението за служителите на МВР, осъществяващи тази охрана. Това
възнаграждение се определя от Министъра на вътрешните работи в утвърдена от него
Таблица за средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от
полицейските органи по чл. 92, ал. 1 от Закона за МВР, и е залегнало в к4 на Приложение №
4 към договора – Ценова таблица. В к5 на същото Приложение № 4 като част от цената на
услугата пък е посочено допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г.
Следователно дължимите възнаграждения на служителите на МВР представляват част
от цената на услугата, която "АЕЦ Козлодуй" ЕАД дължи на ОДМВР-Враца. Фактът, че
цената на услугата се заплаща от възложителя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не означава обаче, че
същият изземва от МВР функциите на работодател на полицейските служители. Между
двете правоотношения е налице връзка, произтичаща от начина, по който се определят
възнагражденията на служителите на МВР, която обаче не променя правата и задълженията
в служебното правоотношение между страните в настоящия правен спор, а именно –
задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца е ОДМВР-Враца.
Аргумент в подкрепа на този извод може да се изведе и от разпоредбата на чл.92, ал.9
ЗМВР, според която приходите и разходите от дейността на МВР по ал. 1 и 3, в т.ч. попадат
11
приходите от договорите за охрана от полицейски органи, вкл. и на стратегически обекти от
значение за националната сигурност, се отчитат по бюджета на МВР. Това означава, че
цената на услугата по сключваните между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и ОДМВР-Враца договори
за охрана, в която се включват и възнагражденията на служителите на МВР, които
осъществяват охрана на централата, се превежда от възложителя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по
бюджета на МВР, но изплащането им на служителите се дължи от ОДМВР-Враца. При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, ответникът по делото е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение
по чл.179, ал.4 ЗМВР.
Относно спора за дължимия размер на претендираното допълнително
възнаграждение, съдът приема следното:
В горепосочените мотиви съдът отбеляза, че в случая се претендира възнаграждение,
което представлява поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на "АЕЦ
Козлодуй". Поощренията нямат постоянен, а имат бонусен характер, нямат точно определен
размер, а са в зависимост от трудовото представяне на работниците или служителите.
Видно от приетите договори и вътрешни правила, ежемесечно изпълнителят ОДМВР-
Враца, чрез своето подразделение РУ АЕЦ - Козлодуй изготвял и предоставял на
определената работна група обобщени доклади и списъци, в които са посочени
претендираното и дължимото се на служителите му възнаграждение за изпълнението на
договорите, чрез осъществяването на охраната, които са подписвани от Началник РУ- АЕЦ -
Козлодуй, който е присъствал на заседанията на работната група и е подписвал изготвения
протокол. Работната група съгласявайки се с направените от Началник РУ АЕЦ - Козлодуй
предложения е приемала обобщени доклади и предлагала да се изплатят посочените в тях
възнаграждения на служителите на РУ АЕЦ - Козлодуй за съответните месеци. Всички
съставени протоколи с изготвените предложения били утвърдени от ръководителите на
страните по договора, а именно Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и
Директора на ОДМВР-Враца.
Изготвени били от Началник РУ АЕЦ - Козлодуй списъци на служителите от РУ АЕЦ-
Козлодуй, които са осъществявали охрана на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр.
Козлодуй, обобщени доклади относно определяне размера на допълнителното парично
възнаграждение „поощрение“ по Решение № 282 на МС за физическа защита на
стратегически обект „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, полагащо се на служителите на РУ АЕЦ-
Козлодуй за исковия период и Протоколи от заседания на работна група за определяне на
допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, утвърдени от Изпълнителния
Директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и Директора на ОДМВР- Враца за периода от
15.07.2019г. до 15.07.2022г. В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивника,
свързани със законосъобразността по определяна на състава и структурата на работната
група, предлагаща размера на индивидуалните допълнителни възнаграждения, както и
механизмът за тяхното определяне. Основа за изчисляването им е МРЗ или определен
процент от нея според заеманата длъжност.
Видно от заключението по изготвената ССчЕ, на ищеца е изплатен в пълен размер
дължимото му се за периода допълнително възнаграждение при спазване клаузите на
договора и вътрешните правила, а именно 60% от сумата, представляваща 70% от МРЗ.
Имало е период в който е бил поощряван с 100% за м.11 и м.12. 2020г. и с 0% през
м.06. и м.07.2022г., когато е наказан. През останалия исков период му е изплатено 60%
допълнително възнаграждение, поради което не може да бъде споделена тезата му, че на
всеки служител се дължи предвидения в договорите максимум на допълнителното
възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за неоснователни доводите
на ищеца, че ежемесечно му се дължи максималния размер от 70% от МРЗ за страната,
предвиден в сключените в рамките на процесния период договори между "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД и ОДМВР-Враца. Както бе разяснено, претендираното допълнително възнаграждение
представлява поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на „АЕЦ
Козлодуй” и зависи от служебното представяне на всеки служител. Липсва нормативна
уредба, която да определя минимална или максимална граница на същото, поради което
няма пречка размерът и критериите за изчисляването му да се уговарят между субектите на
правоотношението по чл.92, ал.1 ЗМВР, сключили договорите за охрана, а именно АЕЦ –
Козлодуй и ОДМВР – Враца.
В договорите не са предвидени минимални размери на допълнителното
12
възнаграждение, в които същото да бъде изплатено задължително, нито пък се съдържа
уговорка, че допълнителното възнаграждение следва да бъде плащано на всеки служител
винаги в уговорения максимален размер.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства, а именно - списъци на
служителите от РУ АЕЦ-Козлодуй, които са осъществявали охрана на територията на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй, обобщени доклади относно определяне размера на
допълнителното парично възнаграждение "поощрение" по РМС № 282 и протоколи от
заседания на работна група за определяне на допълнителни възнаграждения на служителите
на МВР, утвърдени от Изпълнителния Директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и Директора на
ОДМВР – Враца, се установява, че в рамките на процесния период е била спазена
предвидената във ВП процедура за определяне на дължимите допълнителни възнаграждения
на служителите на МВР. Не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба
твърдения, че липсват мотиви за определянето и изплащането на допълнителните
възнаграждения. Тъкмо напротив, от приложените доклади и изготвените протоколи е
видно, че по отношение на някои служители е предлагано и приемано намаляване или
лишаване от допълнителни възнаграждения, както и какви са причините за това, а по
отношение на някои служители е определян по-висок размер на възнаграждението и за
какви заслуги, какъвто е и настоящият случай.
При тези съображения и като взема предвид, че от събраните доказателства се
установи, че на ищеца е начислено и изплатено допълнително възнаграждение съгласно
приетите ВП, като конкретният размер е определен според броя отработени дни за всеки
месец и след спазване на предвидената процедура във ВП, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск с правно основание чл.179, ал.4 ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение в посоченият размер за процесният период, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Поради акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва и с оглед
неоснователността на главния иск, този иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД също подлежи
на отхвърляне.
II.По иска с правно основание чл.178,ал.1,т.3 вр. чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР.
При преценката дали ищецът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР,
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението за извънреден труд се
съдържа в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ, според която това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време.
Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител - полицейски орган по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на
работното му време се определя от същия закон.
С ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС уеднакви практиката на
съдилищата по този въпрос. Прие се, че при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателното решение е
задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и действието му е от
деня, в който разтълкуваните разпоредби от ЗМВР са влезли в сила. (Р.№ 235/19.12.2023г. по
гр.д.№ 1072/2023г. на ВКС, 4-то г.о.).
При тези съображения съдът намира, че иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на исковата сумата, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,както и иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на
допълнителното възнаграждение в посоченият размер за процесният период е неоснователен
и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Относно предявения в условията на евентуалност обратен иск с правно основание
13
чл.219 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от ОДМВР-Враца срещу третото лице помагач „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй, правилно не е разгледан от първоинстанционния съд, поради
несбъднатото условие, което налага разглеждането му.
Предвид горното, Окръжен съд - Враца намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и обосновано.
III.По частната жалба депозирана от ОД на МВР-Враца, чрез юрисконсулт Д.П.,
против постановеното Определение по реда на чл.248 ГПК.
В частната жалба се навеждат и доводи, че на ОДМВР-Враца следва да бъде присъдено
в по-голям размер юрисконскултското възнаграждение съответстващ на предявените и
разгледани искове, поради което съдът намира, че в тази част жалбата е частично
основателна.
В случая ответника ОД на МВР-Враца е юридическо лице и съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК в негова полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако е бил защитаван от юрисконсулт. Безспорно ОД на МВР-Враца е защитавана от
юрисконсулт в исковият процес.
Настоящият въззивен състав не споделя възраженията на въззивника, че всички
посочени документи от ответника са били изготвени напълно еднотипно по всички дела от
юрисконсулта и неговите действия са изцяло повтарящи и делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност.
Ноторно известен факт на съда е, че в РС-Козлодуй са заведени голям брой идентични
дела, като юрисконсулта е положил особени усилия във връзка с настоящото дело при
изготвяне и подаване на писмен отговор на исковата молба, предявил е обратен иск срещу
трето лице -помагач АЕЦ Козлодуй, участвал е в открито съдебно заседание, което включва
и процесуалното представителство, депозирал молба за изменение на иска, изготвил
писмена защита, както и молба по чл.248 от ГПК. Изготвил е отговор на въззивна жалба и
депозирал частна въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз
основа на тази разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда,
според вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл.25,ал.1,т.1 от НПП и да определи размера на възнаграждението в размера от 100,00 лв. до
360,00 лв.
Съобразявайки делото, характера на исковете и процесуалните действия на
пълномощника –юрисконсулт на ответната страна, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лв., което е справедливо.
По изложените съображения частната жалба в тази част е частично основателна, като
обжалваното определение на РС - Козлодуй по чл. 248 ГПК, с което ищецът е осъден да
заплати на ответника ОД на МВР - Враца юрисконсулско възнаграждение в размер на
100,00 лева, следва да бъде отменено, и вместо него следва да се постанови определение за
14
изменение на решението в частта му за разноските, като определеното с решението
юрисконсултско възнаграждение, което ищецът дължи на ответника ОД на МВР-Враца за
първата инстанция, бъде намалено от 300,00 лв. на 250,00 лв.
На следващо място в частната жалба се правят оплаквания за неправилност на
определението в частта, в която ОД на МВР-Враца е осъдена да заплати на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД разноски за вещо лице в размер на 70,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в тази й част частната жалба е неоснователна.
Действително "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е участвал в процеса като трето лице-помагач на
страната на ответника по главния иск ОДМВР-Враца, а съгласно чл.78, ал.10 ГПК третото
лице-помагач нито дължи, нито му се дължат разноски.
В случая "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, освен трето лице – помагач, е и ответник по
предявения от ОДМВР-Враца обратен иск, поради което има право на разноските, направени
за защита срещу този иск, съобразно чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, т.е. при отхвърляне на обратния
иск или при прекратяване на производството по същия. Неразглеждането на евентуалния
иск от съда, поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен
(уважаването на първоначалния иск) по същество може да се приравни на прекратяване на
производството по този иск.
С оглед на гореизложеното ответникът по обратния иск има право на разноски в
условията на чл.78, ал.4 ГПК, а отговорността за направените от него разноски следва да
бъде възложена на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск, тъй като
последният не е страна в процесуалното правоотношение, породено от предявения обратен
иск. В този смисъл е практиката на ВКС, залегнала в Определение № 724 от 15.12.2015 г. по
т.д. № 1280/2014 г., ТК, ІІ т.о., Определение № 152 от 02.04.2020 г. по ч.т.д. № 2661/2019 г.,
ТК, ІІ т.о. и др.
С определението постановено по реда на чл.140 от ГПК първоинстанционния съд е
допуснал ССчЕ, посочил е задачите и е определил първоначалният депозит в общ размер от
210,00 лв. платими по равно от всички страни в процеса в размер на 70,00лв. с изключение
на ищеца, който по силата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК е освободен от такси и разноски и те се
поемат от бюджета на съда. Изрично е записал в определението, че отговорите на
поставените въпроси към експерта касаят предмета на доказване, по всеки един от
предявените искове по делото, като е приел, че експертизата е в интерес на всички страни,
както по предявените главни искове, така и по предявения в условията на евентуалност
обратен иск.
Нито една от страните ОД на МВР-Враца и АЕЦ Козлодуй“ не са възразили по така
изготвения проекто –доклад обективиран в определението изготвено по реда на чл.140 от
ГПК и същият е обявен за окончателен от съда, без възражения от страните по делото.
Ето защо съдът намира, че експертизата е допусната за доказване не само на главните
искове, но и на предявения обратен иск, както и че "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е задължен да
внесе депозит за работата на вещото лице именно в качеството си на ответник по обратния
иск, поради което и при изложените по-горе съображения ищецът по този иск му дължи
възстановяване на платената сума.
15
При тези съображения съдът намира, че определението, с което съдът е отказал да
допусне изменение по реда на чл.248 ГПК на решението в тази част, е правилно и следва да
бъде потвърдено.
В частната жалба се навеждат доводи, че на ОД на МВР-Враца следва да бъде
присъдена платената държавна такса по обратния иск.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото това са разноски, направени по повод
предявения обратен иск, то при изложените по-горе съображения присъждането им е между
страните по този иск и следва общите правила на чл.78 ГПК.
Според чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на делото се събират държавни
такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл.
3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси. Следователно държавната такса се дължи за
образуването на гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по
същество. Принципната възможност за връщане на държавната такса е регламентирана в
разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, която предвижда, че недължимо
платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съдебната практика по
приложението на посочената правна норма приема, че на връщане подлежат само таксите,
по които исково производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки,
че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в
тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е
налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ (в този смисъл - определение
№286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о., определение №142/23.02.2010 г.
по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. №
1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС,
І т.о. и др.).
В настоящия случай въз основа на подадената от ОД на МВР-Враца в качеството му на
ищец по обратният иск срещу АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД гр.Козлодуй е приет за разглеждане от
съда, извършени са действия от правораздавателния орган по проверка редовността на
исковата молба, размяна на книжа и произнасяне с решение, с което не е разгледан, поради
отхвърляне на главният иск, то в случая не е отпадала дължимостта на внесената държавна
такса. Освен това ищеца по обратният иск ОД на МВР-Враца не попада в категорията на
лицата по чл. 83, ал. 1 ГПК, които са освободени от такси и разноски, и от изложените в
уточнената искова молба по обратният иск фактически твърдения и формулирания петитум
не може да се направи обоснован извод, че внесената сума от 303,48 лв. надвишава
дължимата държавна такса по предявените два иска/за главница и мораторна лихва/, тоест,
че същата е надвнесена. От изложеното следва, че не е налице нито една
от законоустановените хипотези, при които държавната такса подлежи на връщане, поради
което искането за това следва да бъде оставено без уважение.
IV.РАЗНОСКИ пред въззивната инстанция:
Страните претендират разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Процесуалният представител на въззивника е поискал присъждане на разноски по
чл.38,ал.2 от ЗА, като е представил списък по чл.80 от ГПК.
Пълномощника на въззиваемата страна ОД на МВР Враца в с.з. е поискал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
16
Пълномощника на третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй, също е
поискал присъждане на 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
При този изход на спора на процесуалният представител на въззивника не му се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, а ищеца е
освободен от такива по см.на чл.83,ал.1,т.1 от ГПК.
Следва да се осъди В. Н. Ц. да заплати на Областна дирекция на МВР, ***, сумата от
250,00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред настоящата въззивна инстанция, съобразно
чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.23,т.1 от НЗПП.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР сумата 250,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.23, т.1 НЗПП.
На третото лице помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не се дължат разноски съгласно чл.78,
ал.10 от ГПК, за въззивното производство, доколкото същото не е инициирано от ищеца по
обратния иск ОДМВР-Враца и в него дружеството участва като третото лице-помагач.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд - Враца,
в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/10.04.2023 г. по гр.д. № 1018/2022 г. по описа на
PC - Козлодуй, В ЧАСТТА , в която са отхвърлени предявените от В. Н. Ц. с
ЕГН:********** от с.***, общ. Козлодуй, обл.Враца, ***, против ОДМВР-Враца
осъдителни искове с правно основание чл.179, ал.4 ЗМВР, чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5,
т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1479/06.12.2023г. по гр.д.№ 1018/2022 г. по описа на
Районен съд-Козлодуй, постановено по реда на чл.248 от ГПК В ЧАСТТА, с която по молба
на ищеца по главния иск В. Н. Ц. с ЕГН ********** от с.***, общ. Козлодуй, обл.Враца,
***, е изменено постановеното по делото Решение № 180/10.04.2023 г. по гр.д. № 1018/2022
г. по описа на PC - Козлодуй в частта за разноските, като е намален размера на присъдените
в полза на ответника по главния иск ОДМВР-Враца разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция от 300.00 лева на 100.00 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 180/10.04.2023 г. по гр.д. № 1018/2022 г. по описа на PC -
Козлодуй, В ЧАСТТА относно разноските за юрисконсултско възнаграждение пред първата
инстанция, които ищецът по главния иск В. Н. Ц. с ЕГН ********** от с. ***, общ.
Козлодуй, обл.Враца, *** е осъден да заплати на ответника по главния иск Областна
дирекция на МВР-Враца, БУЛСТАТ ***, като НАМАЛЯВА същите от 300,00 лв. на 250,00
лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
ОСЪЖДА В. Н. Ц. с ЕГН:********** от с. ***, общ. Козлодуй *** ДА ЗАПЛАТИ на
Областна дирекция на МВР-Враца юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 250,00 лева.
Решението е постановено при участието на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, като трето
лице-помагач на страната на ответника Областна дирекция на МВР-Враца.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18