РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. ****, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20241810100838
по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
„****” ЕООД с ЕИК: *****0, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.
****, ул. „****“ №17, ап.1, чрез пълномощник юрк.А.С.Г. моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника М. М. Х. от ****, ул. **** №5, с ЕГН: ********** за
съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 15.11.2023г. и Разпореждане №****. по ч.гр.д.№
****/2023г. по описа на РС-****, както следва: за сумата-главница от 1000 лева /хиляда
лева/, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № **** от
11.12.2021г., както и за сумата от 115.41 лева /сто и петнадесет лева и 41 стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 11.12.2021г. до 09.06.2022г., както и за сумата
от 142.70 лева /сто четиридесет и два лева и 70 стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 09.06.2022 г. до 15.09.2023г., както и за законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 14.11.2023г. /датата на входиране на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят разноските по настоящето
дело и в заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК
/л.125/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк. А.Г. е депозирал молба-становище с вх.№
**** от ****г. по ел. поща на съда, с която поддържа исковете и моли да бъдат уважени
изцяло.
Ответникът-М. М. Х. от ****, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адв. И. Н. от САК е направил възражение по исковете и е представил
писмен отговор с вх.№ **** в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез назначения особен представител адв. И. Н.
от САК оспорва исковете като твърди, че вземането на ищеца към момента на подаване на
заявлението не е изискуемо. Освен това прави възражение, че няма доказателства затова, че
1
е налице облигационна връзка между страните. Прави възражение, че вземанията за
договорна лихва и лихва за забава са погасени по давност съгласно тригодишната
погасителна давност, регламентирана в чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Според ответника няма данни
погасителната давност да е била прекъсната по смисъла на чл.116 от ЗЗД. Моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
В с.з. ответникът М. М. Х. от ****, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител адв. И. Н. от САК оспорва исковете, поддържа направените
възражения в писмения отговор и моли съда да постанови съдебен акт съобразен с
доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ****. по описа на
РС-****, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 15.11.2023г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 15.11.2023г. по ч.гр.д.№ ****/2023г. по описа на РС-****, както следва: за
сумата-главница от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит № **** от 11.12.2021г., както и за сумата от 325.26лв./триста
двадесет и пет лева и 26 стотинки/, представляваща неустойка по чл.3 от договора, както и
за сумата от 115.41 лева /сто и петнадесет лева и 41 стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 11.12.2021г. до 09.06.2022г., както и за сумата от 142.70 лева /сто
четиридесет и два лева и 70 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
09.06.2022 г. до 15.09.2023г., както и за законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 14.11.2023г. /датата на входиране на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на вземането.
С Разпореждане №****. по ч.гр.д.№ ****/2023г. по описа на РС-**** е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в описаната по-горе заповед за
изпълнение, като в съдържанието е добавен текста:“Длъжникът М. М. Х. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес в ****, обл. Софийска, ул. ****“№5А.
Горната заповед и разпореждане са връчени на ответника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес като
връчителят е събрал данни, че не живее на адреса и е посочил източника на тези данни в
съобщението, за което ищецът е бил уведомен на 25.04.2024г. за възможността на предяви
иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане ****
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № **** по описа на
РС-**** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е постъпила на 09.05.2024г. в РС-****,
след като е изпратена по куриер с дата от 08.05.2024г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от връчване на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че на ****г. между М. М. Х. /Кредитополучател или
клиент/ и „****” ЕООД /Кредитодател или кредитор/ е сключен Договор за предоставяне на
кредит № **** от 11.12.2021г. Договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от
разстояние, като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ. По
силата на сключения Договор за предоставяне на кредит № **** от 11.12.2021г. е отпуснат
кредит в размер на 1000лв. на ответника като кредитополучател. С подписване на договора,
кредитодателят е предоставил сумата от 1000лв. на ответника, чрез извършен превод по
посочената от ответника банкова сметка в Банка ДСК АД, за което е приложено копие от
сметката на ответника и дневно извлечение от 13.12.2021г. от сметката на ищеца, след което
кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
2
сключения договор на 6 месечни погасителни вноски, 5 от които в размер на 166.67 лв., а
последната 6-та в размер на 166.65 лв. (включващи главница и договорна лихва). Ищецът
твърди, че ответникът е трябвало да изплати кредита до 09.06.2022г., но не е погасил
задълженията си.
В тази насока са представени от ищеца и неоспорени от ответника следните
писмени доказателства: копия от Договор за предоставяне на кредит № **** от 11.12.2021г.,
от Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „****“ ЕООД, от
кореспонденция във връзка със сключване на договор за кредит от разстояние, от снимка на
лична карата тип „селфи“, от кореспонденция по „Вайбър“, от IBAN на банкова сметка, от
справка за български лични документи, от дневно извлечение № **** година.
Ответникът отрича, че е налице облигационна връзка между страните и вземането
по процесния договор за предоставяне на кредит № **** от 11.12.2021г. да е изискуемо,
както и че вземанията за договорна лихва и лихва за забава са погасени по давност.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх. № **** изготвена от
вещото лице Д. В., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и
обоснована, се установява, че на ****г. в 13.35часа сумата от 1000лв. е преведена от ищеца
на ответника на основание сключен договор за заем от разстояние № ****, както и че
договорната лихва върху сумата от 1000лв. за периода от ****г. до 09.06.2022г. съгласно
сключения договор за кредит е в размер на 115.41лв., лихвата за забава за периода от
09.06.2022г. до 15.09.2023г. е в размер на 142.70лв. Към датата на изготвяне на експертизата
на 24.02.2025г. не е имало постъпили суми за погасяване на предоставения кредит № **** от
11.12.2021г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1000лева, представляваща
парично вземане по Договор за предоставяне на кредит № **** от 11.12.2021г. е
основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на
ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните на ****г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на
ответника за плащане след настъпване на крайната дата от договора с падеж 09.06.2022г.,
който е кредитополучател или заемател по същия.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6,
ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, според който
текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за
сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
3
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според
разпоредбата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис или електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г. на ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр.
отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Договорът между страните е сключен онлайн. Съгласно сключения между
страните договор, ответникът като кредитополучател е декларирал, че е получил
предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени
в Общите условия. Според съдебната практика (Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.
№ 868/2012 г., IVг.о.), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Видно от данните посочени в заявката на ответника, в тях фигурира информация, която
логически е свързана само и единствено с ответника М. М. Х., която лично я е предоставила
на дружеството при кандидатстването. Следователно същата с попълване на данните си в
заявката за кредит, приложена в препис по делото, се установява, че е нейн автор и никое
друго лице не би могло да притежава тези данни. Същата е изпратила нейна снимка с
личната й карта, която е била активна към ****г. и не е обявена за открадната съгласно
направена справка в МВР. Законът придава значение на подписан документ не само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.З от
ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис
се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й,
какъвто е настоящия случай.
Съдът намира, че представеният и приет като доказателство по делото /на
хартиен носител като заверен препис/ договор за кредит с кредитополучател - ответника,
чието авторство не е спорно, има доказателствена стойност. Електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ /чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация /чл.2, ал.1 и 2 от ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на
чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва – чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014.
Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
4
такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 от ГПК/. Ако изявлението съставлява
признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената
стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила – Решение №70
от 19.02.2014г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о. Наред с това съдебната практика /в
т. ч. Определение №169 от 06.04.2017г. по ч. т. дело № 672/2017г., І т. о. на ВКС/ приема, че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се
ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление.
Ищецът е представил договор за кредит на хартиен носител, което е прието като
писмено доказателство по делото. Налице е електронна информация, електронно изявление
за установяване на авторството на документа, следователно налице е електронен подпис -
обикновен електронен подпис, подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. По
отношение така генерираният електронен документ, възпроизведен върху хартиен носител и
представен в заверен препис по делото, не е искано представянето му на електронен
носител. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частен документ,
подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в
документите изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна
доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са
създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за неизгодни за
страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за
потребителски кредит от ищеца.
Съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието
"електронен документ", дадена в чл.3,т.35 от Регламент /ЕС/№910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание,
съхранявано в електронна форма, т. е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен
носител/, както и с оглед представените и приети по делото Договор за предоставяне на
кредит № ****, Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „****“ ЕООД,
кореспонденция във връзка със сключване на договор за кредит от разстояние, снимка на
лична карата тип „селфи“, кореспонденция по „Вайбър“, IBAN на банкова сметка, справка за
български лични документи и дневно извлечение № **** година, съдържащи подробна
информация относно личните данни на ответника, в това число три имена, ЕГН, адреси,
номер на лична карта, електронен адрес, телефон, съдът приема, че процесният договор е
бил сключен от ответника, който се е съгласил на отправеното му предложение от ищеца,
предоставяйки му своите лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото,
че ищецът, в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги, е получил
съгласието на заемополучателя М. Х. за сключването на договора от ****г. по реда на чл.18,
ал.1, т.3 от ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна форма, логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1
от ЗЕДЕУУ. В случая договорите се считат за сключени не в момента на подписването им на
хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника чрез потвърждение в
съответния линк.
5
С оглед изложеното, съдът намира, че между ищеца и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.9 от Закона за
потребителския кредит, доколкото ответникът е физическо лице с качеството на потребител
по смисъла на &3, т.1 от ДР на ЗПК, , а ищецът - на търговец по смисъла на &13, т.2 от ДР
на ЗПК и сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в качеството си на заемодател, е
изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на заемополучател, като
му е предоставил заемната сума, предмет на процесния Договор за потребителски кредит в
размер от 1000 лв., която е преведена от ищеца и получена от ответника по банкова сметка,
който тя лично е посочила, което обстоятелство се установява и от заключението на приетата
по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице Д. В..
Ето защо, за ответника е възникнало насрещното задължение да върне заетата
сума в претендирания размер, като към датата на приключване на устните състезания на
05.03.2025г. цялата сума по договора е изискуема, тъй като е настъпил падежа на плащане и
на последната месечна вноска на 09.06.2022г. и няма данни и твърдения от ответника, че е
заплатила на ищеца тази сума-главница. В този смисъл е и приетата по делото ССчЕ,
изготвена от вещото лице Д. В..
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че между страните
не е налице облигационна връзка и вземането не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № ****. по описа на РС-**** на 10.11.2023г., тъй като се установи, че
между страните има сключен действителен Договор за предоставяне на кредит № ****,
който е сключен онлайн при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като цялото
вземане е падежирало на 09.06.2022г., когато е следвало да се заплати последната 6-та
вноска по договора.
Съдът счита, че разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите от 115.41 лева
/сто и петнадесет лева и 41 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
11.12.2021г. до 09.06.2022г., както и за сумата от 142.70 лева /сто четиридесет и два лева и 70
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 09.06.2022 г. до 15.09.2023г. са
основателни и следва да се уважат изцяло, по следните правни съображения:
От приложения договор за кредит, сключен между страните се установява, че
ответникът се е съгласила да получи кредит в размер на 1000лв. от ищеца при предложените
от последния условия, отразени в сключения договор. Общия размер на сумата, която следва
да върне на ищеца съдът намира, че е сумата-главница от 1000лв., договорната лихва от
115.41 лева за периода от 11.12.2021г. до 09.06.2022г.г., който размер страните са уговорили в
договора, както и законната лихва за забава върху неплатената главница.
По делото се установи, че ответникът не е заплатила нито една вноска по договора за
кредит с последна дата на плащане на 09.06.2022г., за което ответникът дължи на ищеца
сумите 115.41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.12.2021г. до
09.06.2022г., както и сумата от 142.70 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 09.06.2022г. до 15.09.2023г. Размерите на договорната и лихвата за забава са
определени и в приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. Д. В., което заключение съдът
кредитира.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумата-главница от 1000лв., считано от
датата на входиране на заявлението по ч.гр.д.№ ****. по описа на РС-****, а именно от
6
14.11.2023г. до окончателното заплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи описаните по-горе лихви,
тъй като са погасени по давност, тъй като тези вземания за лихви се погасяват с изтичането
на 3/три/ годишна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД и най-ранната дата, от която е
вземането за лихви е ****г. и до подаване на 10.11.2023г. на заявлението по ч.гр.д.№ ч.гр.д.
№ ****. по описа на РС-**** не е изтекла тригодишната погасителна давност. С подаване на
заявлението в заповедното производство спира да тече погасителната давност по отношение
на вземанията.
Предвид изложеното, съдът намира за основателни и доказани предявените
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 84.70лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ ****. по описа на БРС/, както и сумата от общо 841.11лв. за
направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса, платено
възнаграждение за особен представител, за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на
ответника М. М. Х. от ****, ул. **** №5А, с ЕГН: ********** за съществуване на
вземането на *****ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.
****, ул. „****“ №17, ап.1, за което е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 15.11.2023г. и Разпореждане №****. по ч.гр.д.№
****/2023г. по описа на РС-****, както следва: за сумата-главница от 1000 лева /хиляда
лева/, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № **** от
11.12.2021г., както и за сумата от 115.41 лева /сто и петнадесет лева и 41 стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 11.12.2021г. до 09.06.2022г., както и за сумата
от 142.70 лева /сто четиридесет и два лева и 70 стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 09.06.2022 г. до 15.09.2023г., както и за законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 14.11.2023г. /датата на входиране на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. М. Х. от ****, ул. **** №5А, с ЕГН: ********** да заплати на
„******” ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. ****, ул.
„****“ №17, ап.1 сумата от 84.70лв./осемдесет и четири лева и 70 стотинки/ за направени
разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ ****. по описа на РС-****/,
както да заплати и сумата от 841.11лв./осемстотин четиридесет и един лева и 11 стотинки/
за направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7