МОТИВИ
по НОХД № 2421 по описа на
Районен съд - Варна за 2019 година, тридесет и седми наказателен състав.
Подсъдимият
С.Р.С., ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за това, че "
На 31.05.2018 г. в с. Каменар, обл. Варна, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 30
бр. свредла с диаметър ф4 до ф30 – 10 бр., от ф4 до ф12 - 10 бр. от ф13 до ф20
- 10 бр. от ф21 до ф30 - 12 бр. флашки с различни
размери от 10 до 16, различни стъпки - 10 бр. цолови метчици
с размери от ¼ до 1 цол, 2- милиметрови метчици
– 14 бр. от М8 до М14 и 6 бр. от М16 до М21, 1 бр. шублер, 150 мм, български с
неустановена марка, 4 бр. ключове за патронници, 1 бр. самоделна машина за
изработка на секретни ключове, 1 бр. заден център за струг С8, 2 бр.
водопроводни ключа, 1 бр. метално менгеме, 1 бр. шублер, 200 мм, български, с
неустановена марка, 6 бр. машинни раздвижени райбери, всичко на обща стойност
1778,88 лева от владението на С.Г.С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,"
Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.
194, ал. 1 НК.
В хода на проведеното разпоредително
заседание, при обсъждане на въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, служебният защитник на подсъдимия адв. С., ВАК, прави
искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което
трансформира производството и разгледа делото именно по този ред. В хода на
съкратеното съдебно следствие подс. С. се признава за виновен, съжалява за
стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на служебният
защитник, който претендира за определяне на минимално наказание ЛОС,
изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Изтъкват се добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на
подсъдимия, проявеното съдействие при проведеното разследване.
Представителят на Районна прокуратура в с. з.
поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана
процедура пледира за налагане на наказание ЛОС определено по реда на чл.
58а, ал. 1 НК, което бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК с подходящ изпитателен срок.
До започване на разпоредителното заседание,
се явява пострадалият С.Г.С., който заяви, че не желае да предяви граждански
иск за претърпените вреди от престъплението
и да се конституира като частен обвинител и граждански ищец.
Предвид характера на производството, с
определение постановено на осн. чл.
372, ал. 4, вр. с чл.
371, т. 2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимия С.Р.С. се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.
373, ал. 3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Р.С., роден на 04.101989 г. в
гр.Варна, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Пострадалият С.Г.С., бил собственик и
ползвател на недвижим имот, находящ се на ул.“Хан Аспарух“ № 6, с.Каменар,
област Варна. В двора на имота С. имал тухлена пристройка, в която в кашон той
съхранявал своите инструменти. Входът на пристройката се затварял с шпертплатова врата. За последно пострадалия видял целостта
на вратата на 26.05.2018 г., когато я и заключил.
През пролетта на 2018 г. подс. С. имал
финансови затруднения, поради което решил да извърши кражба на вещи от домът на
С.С.. На 31.05.2018 г. около обяд С. се разхождал из
улиците на с.Каменар и минавал покрай имота на С..Влязъл в имота и разбил шпертплатовата врата на самата постройка, като изкъртил
таблата на вратата и я вкарал в помещението. Вътре в помещението С. видял
кашон, който бил поставен в метална кофа, пълен с инструменти. Подсъдимият
решил да продаде инструментите на св.Г.В.Г., работещ в автоморга
„Фирман“ ЕООД. Свидетелят закупил инструментите за
сумата от 20 /двадесет/ лева.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен начин от събраните в с. з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 660/2018 г. по описа на Второ РУ при ОД МВР – Варна,
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели
и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
Видно от заключението на назначената и
изготвена в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, общата
стойност на откраднатите инструменти възлиза на 1 778.88 лева.
Установените в хода на съкратеното съдебно
следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти
на подсъдимия в с. з., одобрено от съда по реда на чл.
372, ал. 4, във вр. с чл.
371, т. 2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане
на заложеното в чл.
373, ал. 3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия С.Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението "кражба" по смисъла на НК, което несъмнено води до
ангажиране на наказателната му отговорност при съответните квалифициращи
признаци, изложени по-долу в мотивите.
Установявайки конкретните действия, чрез
които подсъдимия е проникнал в домът на пострадалият С.С.,
съдът прие, че от обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката
правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3, от НК – повреждане на
преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае за входна врата
поставена на сграда на пострадалия, която по своята същност съставлява
съоръжение предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на
трети лица до вещите в помещенията и предпазването на тези вещи от каквото и да
било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез повреждане на преграда е
сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а
от друга страна последващо отнемане на вещи като
пряко следствие от преодоляването.
В конкретният случай и двете кумулативни
предпоставки са налице – чрез физическото й преодоляване посредством
разбиването на вратата е станала негодна да изпълнява своите защитни функции,
което от друга страна е довело до безпрепятствено проникване на подсъдимия и изнасяне на инкриминираните
вещи.
При индивидуализацията на наказанието, при
спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал. 2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс. С. следва да бъде
определено съгласно правилата на чл. 58а. НК. В актуалната си редакция този
текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието –
първата е по ал. 1, а втората по ал. 4 – вариант, който в случая би бил
по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл. 55 НК,
но е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително
смекчаващо вината обстоятелство.
В настоящият казус съдът прие, че наказанието
следва да се определи в хипотезата на чл.
58а, ал. 1 от НК като същевременно отчете, че не са налице нито
многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, което
да го мотивира да приложи чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва
да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия и направените от него
пълни самопризнания /които в случая няма пречка да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че "... съставляват
елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител" – т. 7 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетен сравнително високия
размер на причинените вреди и проявената престъпна упоритост.
Наказанието, предвидено от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.
195, ал. 1 НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на
специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид
наказание, съдът на осн. чл. 54 НК
го определи в тази рамка, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС,
след което и на осн. чл.
58, ал. 1 НК ги редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание
в размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.
66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на
редуциране на наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с
оглед задължителните указания дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 2/19.06.2015
г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСНК/.
Действително за съда не съществува задължение
директно да прилага разпоредбата на чл. 66 НК
само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно
съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане.
При извършване на тази преценка, съдът прие,
че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс. С. да търпи реално
наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с
тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената
му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските
като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати общо сумата 99. 80 лв., от ДП – в полза на ОД МВР Варна.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: