Определение по дело №163/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260177
Дата: 25 март 2021 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000600163
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л 

№ 260177

 

 гр. Пловдив, 25.03.2021 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ГЕРМАНОВ

                                                                 ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

    

секретар АННА СТОЯНОВА,

прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГЕРМАНОВ

ВЧНД № 163  по описа за 2021 година.

         На именното повикване в 10,30 часа в залата се явиха:

 

При добър звук и картина на линията по Skype в Ареста – П. се намира обвиняемият В.Й.М., като участието му в делото по този начин се осъществява, в съответствие със Заповед на председателя на Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна връзка Skype.

В залата се явява адвокат Р. П., назначен за служебен защитник в хода на досъдебното производство.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.

Присъства и системният администратор на Апелативен съд Пловдив – В. Н..

 

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ след съвещание счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

 

Адв. П.: Поддържам частната жалба.

 

ОБВ. М.: Поддържам частната жалба.

 

ПРОКУРОРЪТ: Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

Адв. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

ОБВ. М.: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

 

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът след съвещание

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моя подзащитен ви моля да постановите акт, с който да отмените постановеното от Пловдивския окръжен съд определение, с което спрямо същия е наложена най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам същото за неправилно и незаконосъобразно. Подробни доводи съм изложил в подадената пред вас жалба.

Действително от доказателствата по делото и от признанията на моя подзащитен може да се счете, че е налице първата предпоставка, визирана в чл. 63 ал. 1 НПК, а именно, че  е налице обосновано предположение и че същият е извършил деянието, за което е привлечен към отговорност. Считам обаче, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно - да е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. На първо място обвиняемият има постоянен адрес, лична карта. Допреди месец, както той заявява, е работил активно, но поради извънредната обстановка в страната е бил освободен от работа. Преди задържането му той активно е търсил такава, но не е намерил. Живее в едно домакинство с баба му, която страда от различни заболявания, в т.ч. и деменция. Същият проявява всячески грижи към нея – както финансово, така и морално и физически.

На второ място липсват доказателства по делото, че по отношение на подзащитният ми е налице реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Точно обратното. Същият е с чисто съдебно минало, като извършеното от него се явява първо такова. Още от първия възможен момент е оказал пълно съдействие на органите на ДП, т.е. лицето се характеризира с ниска степен на обществена опасност.

На трето място считам, че не са налице предпоставките на чл. 63 ал. 2 НПК. Действително, престъплението се явява тежко, умишлено такова, но същевременно не е налице другата кумулативна предпоставка на чл. 63 ал. 2 т. 2 НПК, за да се счете, че е налице реална опасност същият да извърши друго престъпление и да се укрие, а именно лицето да е и осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на „Лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година или друго тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 НК.

Моля да вземете предвид процесуалното поведение на обвиняемия. Същият се признава за виновен, като в показанията си изразява критичност за извършеното и желание за поправяне. Оказал е пълно съдействие на органите на ДП в началния етап, с което е способствал за разкриване на обективната истина. Има чисто съдебно минало. Самият той заявява, че страда от различни заболявания, като считам, че задържането му под стража би влошило неговото здравословно състояние, което следва да бъде преценено в светлината на чл. 56 ал. 3 НПК.

С оглед процесуалното поведение на обвиняемия и многобройните  смекчаващи отговорността обстоятелства, в т.ч. чистото съдебно минало, ниският предмет на престъплението – едва 85 лв., то считам, че съдът, който ще разглежда наказателната отговорност на подзащитния ми, е съвсем  възможно да наложи наказание Лишаване от свобода, което да бъде в минимален размер, съответно да приложи института на чл. 66 НК.

Ето защо ви моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд. Ако счетете, че мярка за неотклонение следва да бъде наложена, то считам, че целите, предвидени в чл. 57 НПК биха били постигнати с по-лека мярка.

 

ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без уважение. Деянието, което е довело до повдигане на обвинение, е извършено на 16 март т.г. и на практика 8 или 9 дни след започване на разследването доказателствата, изискващи преценка за мярка за неотклонение, са повече от достатъчни. Не знам защо защитата анализира хипотезата на чл. 63 ал. 1 НПК. Считам, че останалите предпоставки са налице.

На първо място обвинението е за престъпление, за което се предвижда от 2 до 8 години Лишаване от свобода и глоба.

На тази дата се хващат двама души, млади хора, момче и момиче, които заявяват, че си купуват наркотични вещества от В.М.. Те именно са посочили като продавач обвиняемия. Това е довело до следващите действия, които са били одобрени от съда, и при претърсването са намерени наркотични вещества.

Схемата на разследване е оправдана с оглед обществената опасност на извършителите, която е да се стигне до пласьори на по-високо ниво. Очевидно такъв се явява обвиняемият. Именно поради тези сведения означава опасност да извърши престъпление по отношение на тези свидетели. Именно това е и причината производство, което е започнало като бързо производство, да бъде преобразувано в такова по общия ред, защото тези действия са необходими. Според мен, най-адекватната мярка за неотклонение спрямо обвиняемия е именно „Задържане под стража“.

Всичко по отношение на изложеното от защитата е обсъдено от съда. Чистото съдебно минало не игнорира липсата на опасност, още повече алтернативата, предложена от защитата, мярка за неотклонение Домашен арест, също не би обслужила мерките за неотклонение. Това, че живее в едно домакинство с баба му и че тя е във влошено здравословно състояние, не е достатъчно само по себе си и не е подкрепено с доказателства. По отношение на влошеното негово здравословно състояние, това са само твърдения и няма нито едно доказателство. Това може да се осъществи с една експертиза дали може или не може да пребивава в условията на ареста.

Признанието на вината безспорно има значение, но моето лично убеждение е, че заради нивото, на което той се намира във веригата на пласьори, трудно би се прогнозирало едно минимално наказание. В крайна сметка мярката за неотклонение е да обслужва разследването и моето виждане е, че мярката за неотклонение спрямо този обвиняем следва да бъде точно такава, каквато е определена от съда.

 

Съдът след съвещание

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАДЕ СЕ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

 

         ОБВИНЯЕМИЯТ: Много съжалявам, няма какво да кажа повече.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

 

 

         След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:

 

         Въззивно наказателно производство по чл. 64 от НПК.

Обжалвано е определение № 260376 от 19.03.2021 г., постановено по ЧНД № 656/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на В.Й.М. с ЕГН - ********** – обвиняем по досъдебно производство № 241/2021 г. по описа на Първо РУ „Полиция“ при ОД на МВР – П..

 

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Обвиняемият М. лично и чрез служебния си защитник – адв. Р.П. поддържа жалбата. Основните доводи на жалбоподателя са свързани с твърдения, че липсват предпоставките реална опасност от укриване и за извършване на друго престъпление. Набляга се на чистото съдебно минало, наличието на постоянен адрес, добри характеристични данни, трудова ангажираност до извънредното положение, грижа за възрастен родственик, критичност към извършеното. Прави се извод за ниска обществена опасност на извършителя, изтъква се и ниската стойност на предмета на престъплението.

 

         Апелативна прокуратура – Пловдив счита, че определението на ПОС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага доводи – обвинение за тежко престъпление, системно разпространение на наркотични вещества, като всяка по-лека мярка за неотклонение, вкл. и „домашен арест“ не би възпряло обвиняемият да продължи с пласирането на наркотици. Откритите на различни места при обиска и претърсването наркотични вещества са с определен вид и количество, като има данни, че продавал на различни лица, установени до момента поне три. Това е било част от верига и единствената адекватна мярка била, тази, определена от окръжния съд.

 

Настоящия съдебен състав след анализ на събраните по делото доказателства на този етап на разследването приема, че са налице кумулативно предвидените в чл. 63 от НПК предпоставки за вземане спрямо обв. М. на най-тежката мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

 

Повдигнато е обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК в условията на продължавано престъпление през периода от 01.03.2021 г. до 16.03.2021 г., свързано с разпространяване и държане с цел разпространяване на високорискови наркотични вещества.

 

От събраните доказателства се установява, а и не се оспорва обоснованото подозрение за извършване от М. на престъплението за което му е повдигнато обвинение.

 

Организираността, конспиративността и тежестта на извършеното разпространение на високорискови наркотични вещества водят до извода за завишената обществена опасност деянието и дееца. До момента са установени три лица снабдени с наркотичните вещества, разпространявани от обвиняемия. Всяка друга мярка за неотклонение не би възпряла обв. М. да извърши престъпление, реалната опасност за което в момента е налице. Добрите характеристични данни и неосъждането му до момента не могат да гарантират, че същият няма да извърши престъпление.

 

С оглед ранната фаза на досъдебното производство и предстоящията процесуални следствени действия именно посочената мярка за неотклонение би обезпечила и гарантирала, както участието на обв. М. в процеса, така и неутрализиране на възможността за продължаване на престъпната му дейност.

 

Не се събраха доказателства относно твърденията обв. М., че се грижи за болната си баба и за здравословното й състояние. Независимо, че обвиняемият твърди, че баща му е в С. и рядко ги посещава, в делото има данни за още трима негови братя, които също имат задължения за грижи към по-възрастната си баба. Не се представиха доказателства и относно твърдяните от обв. М. негови заболявания.

Затова в настоящата фаза на процеса мярката за неотклонение, която би постигнала целите по чл. 57 от НПК в пълнота е „Задържане под стража“.

 

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260376 от 19.03.2021 г., постановено по ЧНД № 656/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на В.Й.М. с ЕГН - ********** – обвиняем по досъдебно производство № 241/2021 г. по описа на Първо РУ „Полиция“ при ОД на МВР – П..

         Определението е окончателно.

 

                                               Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 10,47 часа.

 

 

                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.  

 

 

 

                                                                              2.

 

 

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: