О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260331 10.12.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
10 декември две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА ……………………………………...
Прокурор ………………………………………………………………......
Като
разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА в.ч.гр.дело №
3343 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на ,,А.Т.“ ЕООД гр.С. против разпореждане от 26.10.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 4029/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта с която се претендира сумата 63,29 лв. –
административни разноски и сумата 218,24 лв.
– възнаграждение по договор за поръчителство.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането в
обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
отхвърлените суми. Претендира разноски за държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.Т.“ ЕООД гр.С. срещу С.Х.М.за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1000 лв. - главница; 63,29лв. – административни
разноски; 218,24 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 256,70 лв. договорна лихва за периода от 28.12.2018 г. до 10.02.2020г.;
137,87лв. законна лихва за забава по Договор за кредит лихва за периода 11.02.2019г.
- 17.09.2020г.; 105,14 лв. – законна лихва за забава по Договор за предоставяне
на поръчителство от 11.02.2019г. до 17.09.2020г. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за поръчителство по кредит от 28.12.2018г. Посочено е, че
кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно с договорна
лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора за
поръчителство. Задължението станало изискуемо, тъй като на 10.02.2020г.
падежирала последната вноска съгласно погасителния план. На 21.09.2020г.
заемодателят изпратил до поръчителя искане за плащане. Поръчителят изпратил
уведомление на длъжника и на 21.09.2020г. изпълнил задължението му.
Поради което моли съдът да издаде
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за посочените по – горе
суми.
С обжалваната част на разпореждането
съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.Т.“ ЕООД гр.С. е поискало
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 63,29 лв. –
административни разноски и сумата 218,24 лв.
– възнаграждение по договор за поръчителство, като е приел, че
уговорката за административни разноски и възнаграждение по договор за
поръчителство се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за
неоснователно обогатяване на кредитора.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
В процесното правоотношение по
предоставяне на потребителски кредит са налице неравноправни клаузи. Макар
отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от
отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от
заявителя факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в
заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението
по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг
по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се
разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към
поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва
да се включи в общия размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена
в предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши
многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност
в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на
вземането да е нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е, че с него
се постига гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително,
преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На
практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали
ще се предостави, което отново насочва към противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо и не е ясно за какво са и дали реално
такива са правени. Предвид
противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за
административни разноски, на основание чл.21, ал. 3ПК е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед
за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Налице е трайна съдебна
практика, съгласно която съдът следи служебно за наличието на противоречие на
искането със закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение. (О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ т.о.). По спорния въпрос по
делото, за правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност, без да е
сезиран с възражение, ако констатира наличие на неравноправна клауза е налице и
решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е дадено
задължително тълкуване на транспонираната в законодателството ни Директива
93/13/ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска правна уредба на
държава-членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на
производството, да преценява служебно неравноправния характер на клауза на
договор. В този смисъл, съдът в заповедното производство разполага с правомощия
да извърши служебно проверка дали предявеното вземане не произтича от
неравноправна клауза и ако констатира наличието на такава клауза, заявлението
следва да бъде отхвърлено.
Въззивният съд намира, че посочените
по-горе клаузи от договора за поръчителство носят всички белези на
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за
добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП са изброени възможни проявни форми
на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 20 на чл. 143 ЗПК изброяването
е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с приложимите
разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат за нищожни
като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения,
въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането
в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.10.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 4029/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: