О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Шакирова
въззивно гражданско дело № 528
по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1) молба с вх. № 15176/20.05.2019 г. от Д.В.М., чрез адв. Д. Б., в която е обективирано
искане за допълване в частта за разноските на Решение № 508/19.04.2019 г. по
настоящото дело. Излага се становище за дължимост на
разноски в полза на страните във въззивното производство, доколкото
разгледаните две въззивни жалби са с различен
материален интерес и не би могло да се извърши прихващане на дължимите разноски
между страните.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от С.Т.Ч.
и Б.Д.Ч., чрез адв. К.М., в който се излагат
съображения за неоснователност на молбата.
2) молба с вх. № 17549/07.06.2019 г. от С.Т.Ч. и Б.Д.Ч., чрез адв. К.М., в която е
обективирано искане за допълване в частта за
разноските на Решение № 508/19.04.2019 г. по настоящото дело. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за процесално
представителство на С.Ч. и Б.Ч., като се излагат съображения за успешно
проведена защита срещу въззивната жалба на Д.М..
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозирано
становище от насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите за допълване на решението в частта за разноските са заявени в
законоустановения срок и изхождат от надлежни страни, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество същите са основателни, по
следните съображения:
В настоящият случай, въззивното производството е образувано по:
1/ жалба на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. срещу Решение № 5134 от 12.12.2018г.
по гр.д. № 796/2018г. по описа на ВРС, ХXХIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД въззивниците са осъдени да заплатят на Д.В.М. с ЕГН **********
и с адрес: *** горницата над сумата от 4812,52 лева до присъдените 7572,44 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на собствените на ищцата ¾ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 10135.5504.310.1.2,
находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Монев”, № 7, ет. 2, с площ от 121.30 кв.м.,
за периода от 23.04.2015г. до 17.01.2018г., включително, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.01.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
2/ жалба от Д.В.М. срещу Решение № 5134 от 12.12.2018г.
по гр.д. № 796/2018г. по описа на ВРС, ХXХIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са
отхвърлени предявените от въззивницата срещу С.Т.Ч. с
ЕГН ********** и Б.Д.Ч. с ЕГН **********,*** искове за заплащане на сумата от
2889,56 лева, претендирана като обезщетение за
лишаване на ищцата от ползване на останалата ¼ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 10135.5504.310.1.2,
находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Монев”, № 7, ет. 2, с площ от 121.30 кв.м,
в качеството й на владелец на същата част по силата на предварителен договор за
замяна от 05.02.2012г.
Варненският окръжен съд е постановил Решение № 508/19.04.2019 г., с което е потвърдил Решение № 5134 от 12.12.2018г.
по гр.д. № 796/2018г. по описа на ВРС, ХXХIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД С.Т.Ч. с
ЕГН ********** и Б.Д.Ч. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Д.В.М. с ЕГН
********** сумата от 7 572,44 /седем хиляди петстотин седемдесет и два лв.
и четиридесет и четири ст./ лева, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на собствените на ищцата ¾ ид.ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 10135.5504.310.1.2,
находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Монев”, № 7, ет. 2, с площ от 121.30 кв.м.,
за периода от 23.04.2015г. до 17.01.2018г., включително, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.01.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от Д.В.М. с ЕГН **********
срещу С.Т.Ч. с ЕГН ********** и Б.Д.Ч. с ЕГН ********** искове за заплащане на
сумата от 2 889,56 лева, претендирана като
обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на останалата ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Монев”, №
7, ет. 2, с площ от 121.30 кв.м, в качеството й на владелец на същата част по
силата на предварителен договор за замяна от 05.02.2012г.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, всяка от страните има право да претендира присъждане
на направените от нея разноски за защитата си срещу неоснователната жалба на
насрещната страна.
Исканията за присъждане на разноски са направени
своевременно от страните, чрез процесуалните им представители, в последното
открито заседание, проведено по делото, когато са представени списъци по чл. 80
от ГПК и договори за правна защита и съдействие.
По представения списък по чл. 80 от ГПК (лист 44) Д.В.М. претендира присъждане на разноски в производството, включващи 57,79 лева
държавна такса за образуване на делото, 826,00 лева платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по въззивна
жалба на Б.Ч. и 826,00 лева платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по въззивна жалба на С.Ч.. Извършването
на разноски в претендираните размери се установява с
представените платежни документи: преводно нареждане от 16.01.2019 г. за
внесена държавна такса в размер на 57,79 лева, договор за правна защита и
съдействие от 18.02.2019 г., съдържащ разписка за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 826,00 лв. и договор за правна защита и съдействие
от 18.02.2019 г., съдържащ разписка за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 826,00 лв.
Въззиваемите С.Т.Ч. и Б.Д.Ч., чрез адв. К.М.,
своевременно са направили възражение за прекомерност на претендираното
от Д.В.М. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Възражението е основателно и претендираното
възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималното такова, определено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес на въззивна жалба на С.Ч. и Б.Ч. в размер на 2759,92 лева, полагащото се адвокатско
възнаграждение за защита по тази жалба следва да бъде редуцирано до размер от 424,00
лева.
По приложения списък по чл. 80 от ГПК (лист 46), С.Т.Ч. и Б.Д.Ч., чрез
адв. К.М., претендират присъждане на
държавна такса в размер на 55,20 лв. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Заплатената държавна такса се установява с преводно нареждане от 14.02.2019 г. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие №30/05.04.2019 г. (лист 45) се
установява, че правната помощ е осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. при
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в исково производство,
насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания
по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният
размерът се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна
практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката,
осъществил правната помощ. При материален интерес на въззивната
жалба на Д.М. в размер на 2 889,56 лева, дължимите минимални адвокатски
възнаграждения за защита срещу този обжалваем интерес,
определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
възлизат в размер на 433,00 лева за всеки от въззиваемите
(общо 866,00 лева), които следва да бъдат присъдени в полза на адвокат К.М..
Молбите по чл. 248 от ГПК са основателни и
въззивното решение следва да бъде допълнено в частта за разноските като бъдат
присъден разноски в полза на Д.В.М. в размер на 424,00 лева и в полза на
адвокат К.М. в размер на 866,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение №
163/11.02.2019 г.,
постановено по гр. дело № 30/2018 г. по описа на ВОС, в частта му относно
разноските, като:
ОСЪДЖА С.Т.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН **********,***,
да заплатят на Д.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 424,00 лева /четиристотин двадесет и четири лева/, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪДЖА Д.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на адвокат
К.А.М., осъществила процесуално представителство на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. по в. гр. дело
№ 528/2019 г., по описа на ВОС, сумата в размер на 866,00 лева /осемстотин шестдесет и шест лева/, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.