№ 118
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000098 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на „В. г.“
ООД (н), действащо чрез временния синдик – И. Р., депозирана на осн.чл.274
ал. 1, т. 1 ГПК, срещу определение № 260253 от 01.04.2022 г., постановено по
т. д. № 81/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, за прекратяване на
производството по същото дело.
В жалбата се поддържа, че съдът назначил на ответника С. Н. особен
представител и указал на жалбоподателя да внесе разноски за възнаграждение
на особения представител в размер на 830 лв., както и последиците от
неизпълнение на горните указания. Заявил е, че в производството по т.д.
№81/21 год. по описа на БОС, образувано по отменителен иск, предявен от „А
и Л търговско представителство“ ЕООД, „В. г.“ ООД в н. е конституиран
като съищец, ето защо указания за предплащане на разноски за особен
представител на ответника са били дадени, както на първоначалния ищец,
така и на жалбоподателя. Сочи се, че временният синдик получил
съобщението с указанията до „В. г.“ ООД в н., в дадения му срок не внесъл
разноски и това не е било сторено и от другия ищец. Поддържа се, че
синдикът на „В. г.“ ООД в н. поискал от съда по несъстоятелността по т.д.
№339/16 год. на БОС да му разреши плащането на суми за разноски по
множество дела, между които т.д.№89/21 год. и т.д.№93/21 год., но бил
постановен отказ с мотив, че средствата са предплатени от кредитори по
чл.629 б от ТЗ и са недостатъчни за покриване и на съдебните разноски. С
оглед особения характер на предявения отменителен иск – за попълване
масата на несъстоятелността, в частната жалба се развиват доводи за
съобразяване по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ, според което
държавната такса не се внася предварително и следва да се определи върху ¼
от вземането. Изложени са аргументи, че понастоящем са висящи 15 бр. дела,
образувани по отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и, ако по всяко от
1
делата бъде определен депозит за особен представител на ответниците
физически лица, „В. г.“ ООД (н) като съищец и кредитор на масата на
несъстоятелността на „К. и.ОД (н) следва да заплати на основание чл. 47, ал. 6
ГПК непосилни за кредиторите му суми, а и е несправедливо последните да
бъдат натоварвани с разноски, извън необходимите. Поддържа се, че
определянето на възнагражденията на особените представители по чл. 47, ал.
6 ГПК при съобразяване на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения би препятствало попълването на
масата поради прекомерния им размер и ниската вероятност за
възстановяване от имуществото на ответника. Цитирана е съдебна практика –
определение № 162 от 06.03.2018 г. на ВКС, по ч. т. д. № 2785/2017 г. Второ
ТО в насока, че в случаите, когато възнаграждението на особения
представител е за сметка на масата на несъстоятелността, то същото следва да
се определи по аналогия с хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване на
Закона за правната помощ.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се
върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Постъпил е отговор от А.К. – синдик на „К. и.ОД в н., с който изразява
становище за основателност на частната жалба. Поддържа, че
незаконосъобразно е бил назначен особен представител на ответника, тъй
като такъв се назначава само в случаите на чл.29 ал.3 от ГПК – при
неизвестен настоящ или постоянен адрес. Изразява се становище, че съдът е
бил длъжен да положи усилия за издирване на адреса на ответника като
пребиваващ в страната чужденец. При условията на евентуалност се заявява,
че възнаграждението е определено в противоречие с утвърдената практика.
Сочи се, че синдикът на „К. и.ОД н. като съищец по т.д.№81/21 год. не
разполага с достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за особен
представител по Наредба №1/2004 год. на ВАС. Заявява се, че цитираната от
жалбоподателя съдебна практика е съобразена с естеството на делото,
възнаграждението следва да се определи по ЗПП и да се внесе не от
несъстоятелния ищец, а от бюджета на Бюрото за правна помощ. Прави се
искане определението да бъде отменено и при връщане на делото на
първоинстанционния съд да бъдат дадени указания за връчване на книжата по
чл.53 от ГПК, евентуално – за определяне на възнаграждение на особения
представител по Наредбата по ЗПП.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с
надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и
доводите в нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за
установено следното:
Производството по т. д. № 81/2021 г. по описа на БОС е образувано по
2
предявения от „А и Л търговско представителство“ ЕООД против „К. и.ОД
(н) и С. П. Н., гражданин на Руска федерация, иск, с правно основание по чл.
649 във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите на „К. и.ОД (н) на договор покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №149, том ІV, рег. № 4659,
дело № 709 от 2019 година на нотариус под №208 НК, с предмет имот с
идентификатор № 11538.4.12.2.120 по КККР. Като съищци по делото са
конституирани „В. г.“ ООД в н. (по негова инициатива като кредитор на „К.
и.ОД) и синдика на „К. и.ОД - А.К. – служебно от съда.
С молба вх.№263813/04.03.21 год. първоначалният ищец е посочил
адрес в РБългария, на който ответникът – физическо лице, да бъде призован –
гр.С. В., к-с“Р. П. ет.1, ап.120, като е представил справка за адрес по регистър
БУЛСТАТ. Същият адрес е посочен и в молба от 07.07.2021 год. и е заявено,
че ако лицето не бъде намерено на този адрес, връчване следва да се
осъществи по чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление, както и да се
предприемат служебни действия от съда за издирване на адресна
регистрация. По разпореждане на съда е предприето връчване на исковата
молба на регистрирания от ответника адрес в РБългария. Връчителят е
посетил адреса три пъти в рамките на един месец през лятото, при спазване на
правилата, установени в чл.47 ал.1 от ГПК – на интервали, по-големи от една
седмица, като едно от посещенията е в неработен ден (31.07.2021 год.).
Ответникът не е бил открит, залепено е било уведомление на входната врата
на апартамента и в дадения срок книжата не са получени. Тези действия са
били съобразени от съда, който е приел връчването за редовно и е счел, че на
осн.чл.47 ал.6 от ГПК следва да се назначи особен представител на разноски
на първоначалния ищец - „А и Л търговско представителство“ ЕООД. С
разпореждане №261892/03.09.2021 год. е определен размер на
възнаграждение за особен представител по Наредба №1/2004 год. в размер на
830 лв. и първоначалният ищец е задължен да ги внесе. Съобщението с
указанията е било връчено на представител на ищеца на 29.09.2021 год. и
разноски не са внесени. Нови указания са били дадени с разпореждане
№260092/28.01.2022 год. и отново не са изпълнени (връчени са на 21.02.2022
год.). С разпореждане №260/07.03.2022 год. на първоначалния ищец и на „В.
г.“ ООД в н. са дадени указания, че ако в седмичен срок не представят
доказателства за заплатени разноски в размер на 830 лв. за особен
представител на ответника, производството ще бъде прекратено.
Съобщението до първия е връчено на 21.03.2022 год., до втория – на
18.03.2022 год. и в дадения срок указанията не са изпълнени. С определение
№260253/01.04.2022 год. исковите молби са върнати и производството е
прекратено.
На първо място следва да се посочи от настоящия съд, че доводите на
синдика К. в отговора му за липса на законови предпоставки за назначаване
на особен представител на ответника – физическо лице, са неоснователни. В
случая първоинстанционният съд е предприел действия за връчване на
3
исковата молба на регистриран от ответника адрес в РБългария по см.на чл.53
от ГПК, изчерпал е законосъобразно процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК и чак
след това в съответствие с разпоредбата чл.47 ал.6 от ГПК е поискал
предплащане на разноски за особен представител. Невярно е твърдението, че
особен представител се назначава от съда само в случаите на чл.29 ал.3 от
ГПК – при неизвестен адрес. Разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК се отнася
тъкмо за случаите, в които е регистриран адрес (вкл.и по чл.53 от ГПК от
лица-чужди граждани), но на този адрес ответникът не е открит.
Макар и от първоинстанционния съд да не са били изложени мотиви
при определяне на дължимите разноски за особен представител, настоящата
инстанция констатира, че възнаграждението, а оттам – и дължимите разноски,
са определени правилно. Цената на предявения иск на основание чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ – за обявяване относителната недействителност по отношение
кредиторите на несъстоятелността на договора за продажба на недвижим
имот, се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК – върху данъчната
оценка на имота – предмет на договора. Видно от представената данъчна
оценка на имота, същата е в размер на 16 176,20 лв., в който случай
минималното възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 1 014,30 лв. Освен това, по преценка на съда и
съгласно чл. 47, ал. 6, пр. 2 ГПК, според фактическата и правна сложност и
съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв, размерът на
възнаграждението може да бъде определен и под минималния, но не по-малко
от една втора от него, което е сторено от първоинстанционния съд и
възнаграждението е редуцирано до 830 лв.
Доводите за приложение по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ
към задължението за предплащане на разноски за особен представител, както
и за определянето му при съобразяване разпоредбите на ЗПП, са
неоснователни. Облекчените условия, при които се реализира правото на
защита на страните по искове на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, са изрично
регламентирани в чл. 649, ал. 6 ТЗ и те касаят само задължението за
предварително плащане на държавната такса. Цитираното от жалбоподателя
определение №162/06.03.2018 год. по ч.т.д.№2785/2017 год. на ІІ т.о. ВКС, е
напълно неотносимо към настоящия спор, тъй като със същото е осъществено
правоприлагане по аналогия на ЗПП, но при представителство по чл.29 ал.4 от
ГПК, в който случай несъстоятелното дружество е било ответник с
противоречиви спрямо представляващия го интереси. При постановяването
на акта ВКС е отчел, че разноските ще са за сметка на масата на
несъстоятелността на търговеца – ответник, докато в настоящия случай, при
успешно провеждане на отменителния иск, тези разноски ще бъдат
възстановени на заплатилия ги ищец по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК.
Исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ са в интерес на всички кредитори на
несъстоятелния търговец, но всеки от тях прави собствена преценка доколко е
целесъобразно да авансира предстоящите разходи за съдебни производства.
4
Тъй като „В. г.“ ООД е в производство по несъстоятелност, отменителния иск
е в интерес на неговите кредитори, които предплащат разноските за
издръжката на несъстоятелността.
В случая, след като синдикът на „В. г.“ ООД в н. е получил указания за
предплащане на разноските за особен представител на ответника, липсват
данни да е предприел действия за осигуряването им и внасянето им според
указанията на съда. Приложени са копия на две молби, с които синдикът е
поискал от съда по несъстоятелността да разреши изплащане на разноски за
особен представител по две други дела – т.д.№89/21 год. и №93/21 год., но не
и по настоящото. Процесуалното бездействие на ищцовата страна в
определения й срок за внасяне на разноски за назначаване на особен
представител на ответника представлява пречка за развитието на
производството и е основание за прекратяването му – така определение № 524
от 24.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о., ГК.
От друга страна, настоящият съд отбелязва, че по делото като съищец
участва още едно лице със съвместна с бездействащите кредитори
процесуална легитимация, което до момента не е поканено да предплати
разноски за особен представител на ответника – синдикът на „К. и.ОД.
Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има
задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността – така
определение №257/06.07.2020 год. по т.д.№778/20 год. ІІ т.о. на ВКС.
Исковете по чл.649 ал.1 от ТЗ се предявяват в интерес на всички кредитори,
за да бъде попълнена масата на несъстоятелността, от която те по-късно да се
удовлетворят, ето защо именно от масата на несъстоятелността следва да
бъдат авансирани необходимите за развитието на производството разноски.
Както вече се каза, при завеждането на иска синдикът е освободен от
задължение за предварително внасяне на държавната такса, но не и от
разноски. Изискванията на Търговския закон към дейността на синдика са
по-високи спрямо обичайните (чл.660 ал.1 от ТЗ), ето защо той следва да
поиска разрешение от съда по несъстоятелността за предплащане на
разноските, а ако в особената сметка няма достатъчно средства – да инициира
предплащане на сума от кредиторите по чл.629б от ТЗ, в чийто интерес
именно е предявен отменителния иск.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че разноските за
особен представител на ответника по чл.47 ал.6 от ГПК са дължими от
ищеца/съищците, а не се финансират от държавата (по този въпрос има
трайно установена практика - напр.определение № 656 от 23.11.2010 г. по ч.
гр. д. № 342/2010 г. на ВКС, IV г. о.,), правилно е определил техния размер и
дори е приложил редукция по чл.47 ал.6 от ГПК изцяло в интерес на ищците,
но е пристъпил към прекратяване на производството преди да е задължил
съищеца-синдик да авансира разноските от масата на несъстоятелността и без
да е налице негово бездействие, само в който случай връщането на исковите
молби и прекратяването на делото биха били законосъобразни. В
съответствие с възприетия с ТР №6/15.01.2019 год. по т.д.№6/17 год. на
5
ОСГТК ВКС обхват на проверката на въззивния съд в производството по
обжалване на определения/разпореждания на първоинстанционен съд,
Апелативен съд Бургас счита частната жалба за основателна, а обжалваното
определение – за постановено в нарушение на съдопроизводствените правила
и като такова – подлежащо на отмяна. Делото следва да бъде върнато на
Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия,
при съобразяване на указанията, маркирани по-горе.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260253 от 01.04.2022 г., постановено по т. д.
№ 81/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, за прекратяване на
производството по същото дело.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6