Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пирдоп, 17.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп(РСПп), първи състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на дeвeтнадесети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на секретаря Мария Николова, като
разгледа докладваното от съдия Гюров а.н.д.№ 45
по описа на Районен съд-Пирдоп за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на община
Челопеч, представлявана от АИКв качеството му на кмет против наказателно
постановление /НП/ № НЯСС-104/23.02.2018г., издадено
от заместник председател на ДАМТН, с което, за извършено нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, (в НП са посочени законови
разпоредби в редакцията на Закона за водите до ДВ. бр.55 от 3 юли 2018г.), е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв.
Жалбоподателят, моли, съдът да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като счита че
при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че са
нарушени изискванията на чл.42, т.3 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН,
тъй като нарушението е неправилно квалифицирано, съставения констативен
протокол не е надлежно връчен на Община Челопеч, като Ощина Челопеч не била
извършила от обективна страна вмененото и със наказателното постановление
административно нарушение.
Ответникът по жалбата не се представлява в
проведеното съдебно заседание, в депозирано писмено становище са релевирани основания за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление, не са ангажирани нови доказателства.
В съдебното заседание
община Челопеч е представлявана от упълномощения адв. С.Е. от САК, която
поддържа жалбата и допълва доводите, заявявайки становище за още едно
процесуално нарушение, а именно: че констативният протокол, в който е дадено
предписанието, станало повод за съставяне на АУАН, не е надлежно връчен на
законния представител на общината, а на лице, за което не е установено дали е
надлежно упълномощено, представя доказателства, моли съда да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по
делото, приема за установено следното:
На 14.09.2017г. е извършена проверка на язовир „Качулка”, находящ се в поземлен имот № 80323.63.38 в землището на с. Челопеч, Акт за публична общинска собственост № II-37/24.04.2012г., собственост на община Челопеч, за което е съставен констативен протокол № 02-02-106/14.09.2017г, При проверката на място и преглед на досието на обекта е установено: че на 100 метра вдясно от основния изпускател на въздушния откос има PVC тръба с ф110мм/в НП се сочи, че на първа страница на издадения въз основа на проверката АУАН е допусната техническа грешка, като е записано PVC тръба с ф1000мм, да се чете PVC тръба с ф110мм/ с постоянен отток, която не е отразена в техническия паспорт; че не е изготвена оценка и анализ на техническото състояние на дренажната система на западната стена, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „Качулка” задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-055/29.06.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: „Да се изготви оценка и анализ на техническото състояние на дренажната система на западната стена”, със срок на изпълнение 30.08.2017г. По време на тази, а и на следващата проверка е присъствало лицето АД- служител на община Челопеч на длъжност „специалист“ отдел „ГЗ“, което било видно от самите констативни протоколи, както и от представена по делото длъжностна характеристика.
С оглед направените констатации,
актосъставителят В.Г.А., на
длъжност инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях” съставил против Община Челопеч акт за установяване на
административно нарушение №02-031 от 06.10.2017г. В АУАН за нарушена е посочена разпоредбата на
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, същият е подписан от актосъставителя, един свидетел и е предявен впоследствие чрез РУ-Пирдоп на кмета на
община Челопеч,
който го
е подписал на 18.12.2017 г. Въз основа на така съставения
акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведено съдържанието на акта във
връзка с констатираното нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв.
В административнонаказателната преписка са приложени и в съдебно заседание са приети като писмени доказателства: Оригинал на НП №НЯСС-104/23.02.2018г. връчено на 28.02.2018г., видно от известие за доставяне, код ИД PS 1040 07FKM8 М, приложено копие към НП; Заверено копие от Заповед № А-5/02.01.2018г. от Председателя на ДАМТН; Заверено копие от писмо Изх. № 85-03-101/26.02.2018г.;Оригинал на АУАН № 02-031/06.10.2017г.; Заверено копие от КП № 02-02-106/14.09.2017г.; Заверено копие от КП № 02-02-55/29.06.2017г.; Заверено копие от Заповед № А-394/31.05.2017г. от Председателя на ДАМТН; Заверено копие от покана за съставяне на АУАН, Изх. № 85-02-309/19.09.2017г. ведно с известие за доставяне; Заверено копие от писмо до директора на ОД МВР-София, Изх. № 85-02-309-1/ 16.10.2017г. ведно с известие за доставяне; Заверено копие от ПИСМО до началника на РУ - Пирдоп, Изх. № 85-02-309-3/11.12.2017г.; Заверено копие от писмо Вх. № 85-02-309-417/29.01.2018г.; Заверено копие от писмо от началника на РУ - Пирдоп, Peг. № 347000-373/19.12.2017г. ведно с докладна записка; Заверено копие от АКТ № ІІ-37/24.02.2012г. за ПОС, както и е приета като писмено доказателство длъжностна характеристика на АСД, на длъжност специалист „Канцелария“ в ОбА на Община Челопеч.
От разпита на св. В.А. се установи, че е съставил АУАН и поддържа отразените
в него констатациии
няма какво да допълни към изложената фактическа обстановка. Извършили проверка
на язовир „Качулка“. При проверката представителят на Община Челопеч не се
легитимирал с писмен документ или заповед на кмета да представлява Общината.
Самият констативен протокол, чието предписание не е изпълнено, го съставили в
деня на проверката и го връчили на представител на собственика – на АД. Свидетелят присъствал само на проверката от
септември месец. Спомня си какво констатирал при тази проверка. За дренажната
система била констатацията по този акт – по отношение неизпълнение предписание
за дренажна система. Запознали са се с техническия паспорт на язовира. По време
на проверката установили, че на 100 метра в дясно от изходящата шахта на
основния изпускател имало дренажна тръба, през която имало концентриран теч на
вода. Прегледали досието на обекта и в техническия паспорт никъде не било
отразено това съоръжение като местоположение и функционалното му
предназначение. Техническият паспорт съдържал основни технически данни за
язовирната стена и всички съоръжения към нея с основните им функционални предназначения.
Строителните книжа за съоръжението били отделно. Техническият паспорт се
изготвял на база на тези строителни книжа. Не си спомня дали са видяли
строителни книжа. Това, което са видяли като документи, било описано в
констативния протокол, но не им бил представен анализ на техническото състояние
на дренажната система на западната стена. Този анализ бил по предходно
предписание по повод тази тръба, по която имало концентриран теч и с оглед да
се установи. Не са приели, че тази тръба е ново съоръжение, защото минавала в
почти най-ниската точна на язовирната стена, като явно била положена по време
на строителството, но не била описана в техническия паспорт – защо била
монтирана, какво е функционалното и предназначение и тъй като имало
концентриран теч, затова искали да бъде изготвен анализ, за да се установи
предназначението, защото все пак това били филтрирани води през тялото на
стената, които указвали въздействие върху конструктивната и технологичната
сигурност на стената.
От разпита на св. И.С. се установи, че е свидетел при установяване на нарушението и съставяне на
акта. Присъствал е и при двете проверки на язовир „Качулка“. Спомня си времето
на проверките. Много ясно си спомня действията си и констатациите си. Точната
дата едва ли би могъл да си спомни, но това било късната есен на 2017 г.
Направили констатацията, че не са изпълнени предписанията, дадени с констативен
протокол от предходна проверка. По време на проверката през месец септември не
са го искали и представителят на Общината не се е легитимирал с писмен
документ, тъй като не се изисквало да се легитимира. Единственото условие да се
легитимира било, когато е упълномощен да получава акт за административно
нарушение. Методиката, която изпълнявали, била следната: В началото се свързвали
по телефон, имейл и т.н. със собственика, т.е. с кмета на общината, както било
в случая. Той определял представител, който да присъства на проверката. Те
имали направени контакти в цяла западна и централна България на хората, които
се занимавали с проблемите на язовирите и осъществявали контакт, както с тях,
така и с операторите. Обикновено тези хора били организационната подготовка на
общините, но имало и случаи, където били определени и други хора. Никъде в
регламентиран документ не се искало той да се легитимира и да бъде упълномощен
специално. Редът, по който уведомявали собствениците за изпълнение на
предписания, бил следния: Съставяли 4 еднакви екземпляра. Връчвали ги на тези,
които присъствали – представителя, който присъствал. Обикновено присъствал
представител на собственика и представител на оператора. На двамата, които
присъствали, им ги давали на ръка. Тези, които не присъствали, т.е. ГД на ДАМТН
и Областния управител, на които трябва да ги пращат по закон, ги изпращали по
пощата. Детайлът бил, че тук касаело дренажната система. Свидетелят е бил и на
двете проверки. Констатираният теч през язовирната стена е концентриран теч, който на място не можали да
обяснят от къде бил. При такова положение абсолютно недопустимо било за
продължаване на експлоатацията на водното ниво в такъв порядък. Затова са го
написали. Дадено било предписание да се изготви оценка и анализ на състоянието,
тъй като този теч, който съществувал, не бил отразен някъде, дори в паспорта на
съоръжението. Водното ниво било понижено. Констатирали, че било понижено. Преди
това били написали друго предписание – да се понижи водното ниво и да се направи този анализ. Анализът
предполагал разглеждане на съществуваща строителна документация плюс такава
документация, която е изготвена при ремонт на това съоръжение. Имало строителна
документация за този обект. Показаха им я от Общината. От ремонта имали такава
документация, която изисквала оценка и анализ и да се уточни какъв е тоя теч и
от къде идва. Това можел да го направи оператора, който имал сключен договор с
Общината, който е специалист хидротехническо лице от изискванията на закона –
чл. 138 от Закона за водите, но в указания период, в който беше възложен, това
не било осъществено. На по-късен етап този анализ дошъл, без категорично становище
от била причината. На по-късен етап, след съставяне на АУАН, бил направен такъв
анализ от оператора и Общината им го препратила, по пощата пристигнал при тях,
но въпреки всичко той не уточнявал техническите детайли от къде възниквало това
нещо. Не помни коя година било въведено в експлоатация това съоръжение.
Контролирали над 200 язовира. Основното строителство било станало 60-те години.
Горе-долу тогава. В конструктивна насока нямало проблем с Общината, имало в
технологична.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена от приетите по делото писмени доказателства, както и от събраните
гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.02.2018 г., а жалбата е изпратена по
пощата на 07.03.2018г.). Жалбата
е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на наказателното
постановление и е подадена в законоустановения срок. Въз основа на служебно извършената
проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, съдът
намира следното:
В хода на административно-наказателната
процедура не се установи, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на административно наказаното лице.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване на
наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 57-58 ЗАНН. Установи
се материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. АУАН
отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН. В него е описано нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, като направените фактически констатации съответстват на
посочената като нарушена разпоредба. За установеното нарушение против
жалбоподателя е издадено НП в рамките на законоустановения 6-месечен
преклузивен срок. НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава. Съгласно разпоредбата
на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по
чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
както и да определят срок за тяхното изпълнение. Друга разпоредба, вменяваща
задължителност за изпълнение на задължителните предписания, законът не съдържа.
В този смисъл разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ вменява не само право
на контролните органи, а правомощие на контролните органи да издават
задължителни за изпълнение от адресатите им предписания в посочените в
предписанията срокове и задължителност за изпълнение от адресатите, като
неизпълнението им е скрепено със санкция по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
Изрично санкционната норма препраща именно към разпоредбата на чл. 190а, ал. 1,
т. 3 от ЗВ. В наказателното постановление изрично е вписана санкционната норма
на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, според която се наказва с глоба, съответно с
имуществена санкция, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 - от 1000 до 20
000 лв. По въпроса за какво нарушение е наложена санкция, не се установява неяснота,
това е видно както от НП, така и от съдържащите се в административната преписка
писмени документи - за неизпълнено предписание към собственика на язовир
„Качулка”, находящ се в поземлен имот № 80323.63.38 в землището на с. Челопеч,
Акт за публична общинска собственост № II-37/24.04.2012г., собственост на
община Челопеч, дадено в Констативен протокол КП № 02-02-106/14.09.2017г., а именно: „Да се
изготви оценка и анализ на техническото състояние на дренажната система на
западната стена”, със срок на изпълнение 30.08.2017г. Настоящият въззивен състав не споделя доводите на жалбоподателя относно неяснота на
даденото предписание в КП № 02-02-106/14.09.2017г. и че същото не е връчено
надлежно, което се оборва, както от представената
длъжноста характеристика на лицето, вписано като представител на собственика,
така и от последващия КП № 02-02-55/29.06.2017г., в който е посочено, че част
от предписанията, дадени с КП № 02-02-106/14.09.2017г., са изпълнени в
посочения срок. Даденото предписание е напълно ясно, представено по начин
позволяващ на адресата му да разбере какви действия следва да предприеме и в
какъв срок.
От наказаното лице е извършено вмененото му
с АУАН и НП нарушение, тъй като не е изпълнило в дадения срок задължителното
предписание, дадено съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му
отговорност на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. В случая не се устантови
възможността наказаното лице да не разбира за какво е наказано и във връзка с
това да не може да организира защитата си. Административнонаказателната
отговорност на Община Челопеч е ангажирана за неизпълнение на предписание по
чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, предоставящ възможност на председателя на ДАМТН или
оправомощени от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението в указания срок на
дадените задължителни предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ съставлява
административно нарушение имайки пред вид нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ,
предвиждаща съответната санкция при неизпълнение на предписание по чл. 190а,
ал. 1, т. 3 ЗВ. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че санкционната
разпоредба визира нарушение при неизпълнен фактически състав посочен в нормата
на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, в който се включва и задължението за писмено
уведомяване на органа дал предписанието, което не е отчетено от
първоинстанционния съд при постановяване на оспореното решение. Макар и нормата
да визира правомощия на съответните длъжностни лица по издаването на
предписания по ЗВ, доколкото същите са със задължителен характер, подлежат на
изпълнение от лицата до които са адресирани. Даже и да се приеме наличието на
някаква неточност при определяне на нарушената норма, то същата е свързана със
самата формулировка на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ. Последната се
явява материална и санкционна и с посочването и в НП се избягва нарушението на
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. От друга страна същата е и бланкетна и
препраща към чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган, при определяне на наказанието е съобразил, че нарушението е извършено за
първи път, като е наложил и минимално предвидения в нормата на чл. 200, ал. 1,
т. 39 от Закона за водите, размер от 1000,00
лв., като не
са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Несъмнено в случая
жалбоподателя е нарушил обществени отношения, които се отличават с изключително
висока степен на обществена опасност. След като законодателят е квалифицирал
определено бездействие на един субект - неизпълнение на предписания, то при
осъществяване на този фактически състав винаги е налице административно
нарушение и наказващият орган е длъжен да санкционира субекта, който не е
изпълнил задължението си, като следва да се отбележи, че нито към датата на
издаване на обжалваното НП, нито в хода на настоящото административнонаказателно производство не бяха ангажирани
доказателства
относно това предписанията да
са изпълнени.
Мотивиран от изложеното, съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
наказателно постановление /НП/ № НЯСС-104/23.02.2018г.,
издадено от заместник председател на ДАМТН, с което, за извършено нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: