РЕШЕНИЕ №
гр.Разград, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
окръжен съд в откритото заседание на единадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При секретаря Н.Р.
, като разгледа докладваното от съдията
В.Димитрова в.гр.дело №277 по описа
за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, вх.
№ 3749/25.09.2019г., подадена от Г.Л.Г.
и Р. Х. Г.,***, чрез пълномощник, адв.М.Е. *** срещу
решение на РРС, №399/01.08.2019г. постановено по гр. дело № 333/2019 година , с
което съдът в производство по чл.124 от ГПК е приел за установено по отношение
на ответниците,
сега жалбоподатели, че ищците П.Л.Г. и Н.С.Г. са собственици по давностно владение на недвижим имот и конкретно трети
жилищен етаж от сграда, гараж №2 и изба, подробно описани в същото.С решението ответниците са осъдени и да заплатят на ищ
ците 810.55 лева, разноски по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
атакувания съдебен акт,
за неговата незаконосъобразност и постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за неговата
необоснованост.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество
на спора с отхвърляне на ищцовата претенция в
цялост.Претендира се заплащане на разноски.
Представят писмени
доказателства, с искане за тяхното приемане.Прави се и нарочно искане за
спиране на производството по делото на осн.чл.229,ал.1,
т.5 от ГПК, предвид подадена жалба до РП-Разград за образуване на ДП за
лъжесвидетелстване срещу св.Х.И.
В законоустановения срок
е постъпил писмен отговор срещу подадената въззивна
жалба от ищците в първоинстанционното производство П.Г.
и Н.Г., чрез пълномощник адв. Н.М. ***.С отговора
подадената въззивна жалба се оспорва като
неоснователна, с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се
подробни съображения.Искането за спиране на посоченото в жалбата основание
страната също намира за неоснователно.
Направените
от жалбоподателите доказателствени искания са
отхвърлени, както и искането за спиране на производството по делото.
В съдебно заседание
всяка от страните, лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната
жалба,съответно отговора на същата.
За да се произнесе,
Разградският окръжен съд, съобрази следното :
Постановеното от РС
Разград решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищците са придобили по давност собствеността върху претендираните
жилищен етаж от къща, гараж и избено
помещение/склад/, като е уважил предявения против ответниците
положителен установителен иск.
С оглед
произнасянето по същество, РОС съобрази следното:
Основното твърдение на
ищците, съпрузи в исковата молба, с която са сезирали РРС за възникване правото на собственост по отношение на
спорния
втори жилищен етаж от масивна триетажна сграда, гараж №2 и мазе е придобиването им на основание давностно владение за времето от построяването на
сградата до 2018г., като сочат за начало на давностното владение датата на подписване на
договор за отстъпено право на строеж между
ответника Г.Г.
и ищеца П.Г., разрешението за строеж,
издадено на името на двамата и
построяването на сградата през 1990г.
Ответниците, съпрузи с отговора на исковата молба оспорват
предявения иск като недопустим и неоснователен.Заявяват, че жилищната сграда е
предмет на делбено производство по гр.д.№1163/2018г.
на РРС, като искът за делба е отхвърлен като неоснователен и решението не е
влязло в сила.Оспорват изложените от ищците обстоятелства, като заявяват
самостоятелни права върху цялата сграда, предвид нищожността на разрешението за
строеж, липсата на договор за остъпено право на
строеж и построяването на жилищната сграда изяло с техни средства, като по
време на строежа ищците са били във фактическа раздяла. Първият ищец П.Г. живял със сина си в дома на
родителите си в гр.Лозница на ул. В.Левски №20, който имот през 2003г. му бил
прехвърлен и през последните 10 години живеел там с майка си. Поради наличие на
съдебен процес за разваляне на този договор, първият ищец се преместил в друг
имот в гр.Лозница, закупен на името на сина им.Сочат, че са предоставили на
ищците „навремето“третия етаж от къщата въз основа на устна уговорка за заем за
послужване, без да се отказват от правото си на собственост.
Предвид
събраните по делото доказателства се установява
от фактическа страна следното:
Ищеца
П.Г. и ответника Г.Г. са братя, съответно втората
ищца, Н.Г. е съпруга на П.Г. , а втората ответница, Р.Г. съпруга на Г.Г..
Преди сключването на брак между ответниците,
първият от тях закупил през 1979г. дворно
място от 836 кв.м. находящо се в гр.Лозница, за което
отреден парцел XI-336 в квартал 67 по плана на
града.На 21.01.1988г. двамата братя сключили договор, с който Г.Г. учредява на основание чл.63 от ЗС на брат си П.Г. право
на строеж на принадлежащото му дворно място от 836кв.м. в парцел № VII-614 в кв.63 по плана на гр.Лозница.Разрешение за
строеж на двуфамилна жилищна сграда №30/1988г. на ОбНС гр. Лозница е издадено на името на двамата,както и Протокол за определяне на строителна линия и
ниво от 1988г. Приложеното „Техническо описание“ на Община Лозница
удостоверява, че Г.Л.Г. притежава ½ ид. ч. от
имот, през 1988г. е започнало строителство на нова жилищна сграда съсобственост
с П.Л.Г. и съпругата му Н.С.Г. на три етажа, с първи етаж гаражи и избени
помещения и стаи и втори и трети етаж,
състоящи се от хол, две спални, детски кухни и бани и тоалетни.
Договорът от 21.01.1988г. за отстъпено право на строеж
не е с нотариална заверка на подписите, няма и доказателства да е вписан в нотариалните
книги, поради което липсва един елементите за форма за действителност,
предвидени в чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) , действащ към момента на сключването му.
Сочените гласни
доказателства по делото са противоречиви.
Според показанията на св. И. Л.-син на ищците,
вече близо 30 години живеел с родителите си
на третия етаж от къщата. Сочи, че баща му и чичо му решили да построят
фамилна братска къща, като баща му изтеглил кредит, работил в Арма по него време, при което го задължили да подпише 10
годишен договор, за да си изплаща заема. При издигането на първи етаж, с
родителите си живели известно време в мазето След издигане на грубия строеж
всеки от братята поотделно започнал да самостоятелно да си оправя етажа. На
втория етаж живеел чичо му, а на третия неговото семейство. След време чичо му
изгонил баба му от двете стаи, в които живеели и си направил пристройка до
къщата и в момента живеели там. С баща си направили много подобрения на третия
етаж-козирки на тераси, подмяна на ВиК през 2010г.,
външна шахта на водомери, цялостна подмяна на мръсен канал, външна долна баня,
шпакловки и всичко нужно.Между страните нямало проблеми и дрязги, докато баба
му преди година не не завела дело, искала да вземе
етажа, да направела така, че майка му и баща му да се разведат, да нямала майка
му дял. Знаел това от баба си. Всеки си ползвал етажа, като баща му и и чичо му
се разбрали за разпределението. За постигнатите договорки знаел от разказите на
двамата. През целия период живели на етажа.
Според св.Х. И. къщата, която двамата братя построили била на три етажа, неизмазана
отвън. Г. живеел на втория етаж, а сега там живеел синът му, а П. живеел на
третия етаж. Г. си направил отделна пристройка и сега живеел в нея. Свидетелят
помагал на П. при строителството на къщата, той му плащал, ангажирал майстори,
като се леела плочата. От 25-30 г.
живеели там, много добри били отношенията между двамата братя. Сега от
една-две години не си говорели. Продължавали да живеят в момента там.
Св. Ф. С. също
сочи за влошени отношения между двамата братя понастоящем. През 1988г.
направили къщата, долу имало две стаи, в които живеели баба И. и съпругът и. На
втория етаж живеели Р. и Г. и на третия етаж – П. и Н., 30 години вече живеели
там, както и в момента. Баба И. искала да раздели Н. и П., да не останело нищо
на Н., влошили отношенията си. После се скарали. Г. изгонил баща си и майка
си-баба И. „цепили главите на майка си и на брат си“. Р. викала от терасата: „
Циганите, просяците заминават“. Баба И. до тогава живеела на първия етаж в две
стаи. П. осигурявал и плащал на работниците при строежа, работел в завода по
това време. Последните 10 години живеел при жена си в къщата.Знаела от хората, че бил теглил младежки заем.
Според св. И. Х. - майка на страните, Г. искал да си построи сам, но не
разрешавали къщата да бъде на един етаж. Помолил П. да строят. Н. оставила П. и
детето и заживяла с друг мъж. П. изтеглил заем 5000лв., които тя върнала. Със
съпруга си решили да продадат къщата си, която била наблизо и да строят. Нямало
документ, заради Н., че етажа е на П.. Тя и Г. давали всички средства за
къщата, строителни материали осигурявали, Г. наел работниците, плащането било
от тях двамата. Когато се строила къщата Н. била с друг мъж, нямало я. П.
гледал детето, което било на 2,5 години. Като построили къщата на Г. и П.
измазали по една стая, кухнята и те се нанесли. Г. си продължил другото сам, а
на П. те давали пари. Мислели третия етаж да остане за нея, П. и Н. нямали къде
да живеят и ги оставили там, но не живеели двамата постоянно там, а Н. не
полагала грижи за нищо. Отначало живеели в новата къща на ул. Иван Вазов №6.
След като взели другата къща, П. ходел при тях. Последните 10 години живеел при
тях в другата къща на ул. Васил Левски №20, която купили преди повече от
двадесет години. В момента Н. и П. ***.Ботев,
която купили. Г. не се бил отказал от етажа, а пуснал П. да живее, да ползва,
като брат. Искал нещо да направи, но без права за Н., но П. не се съгласил. На
третия етаж П. и Н. имали мебели. Обзавеждането било от тях, било там, когато
влезли. Ответниците имали ключ за третия етаж, Н.
държала ключа.
Св. С. А., съсед на страните, депозира показания в
смисъл, че Г. баба Иванка и дядо Любчо построили къщата. П. го нямало при
строежа, жена му също, тя живеела с друг мъж. Цял живот ходела и с нейния мъж.
Със средства на баба Иванка строили къщата, продали старата си къща, вложили ги
в новата. Не разрешавали тогава да се строи едноетажна къща и за това Г.
записал името на П. да живее временно там. Последните 10 години П. живеел при
майка си, в момента пак били на друг адрес. Знаела, че къщата е на Г., П. живял
малко в тази къща. П. и Н. имали ключ. Отношенията между братята до 10 години
откакто се построила къщата били добри, но вече не били. През тези 10 години
живели там двамата братя, като П. бил на третия етаж. Съпругата му била
непостоянна, имали дете, което оставила да живее при баща си и баба си в тази
къща.
Св.Д. С., съсед на страните от много години заявява,
че строежа на къщата започнал през 1990г.Построили я за една година. Строежът
го поели баба Иванка, съпругът и, Р. и Г.. П. бил там, гледал си детето, Н. я
нямало. Родителите на Р. подпомагали с парични средства на нея и Г.. П. бил
теглил някакъв заем, но майка му същия ден го върнала, защото той нямало как да
го плаща, защото не бил на работа. Чувал за това от тях като си говорели. Често
ходел да им помага. Първо направили долу някакви мази и стаички, където живеели
баба И., съпругът и, както Р. и Г.. П. и Н. се нанесли след това, защото нямало
къде да живеят, Г. ги пуснал така по братски. Двамата братя се нанесли есента
на 1990г. Последните 10 години П. бил и по чужбина и при майка си живял, поне
две години живял при майка си. Като се върнал от Чехия пак живял при нея, не
бил с Н.. В момента синът на Н. и П. купил къща и те живеели там. От около
половин година имало конфликт между братята. Г. не оспорвал и не проявявал
собственост към етажа да каже “махайте се“.
От назначената СТЕ се установява, че строежът на
триетажната жилищна сграда е извършен, без да е спазен напълно одобрения през
1988г. проект. Не са изпълнени част от довършителните работи. Сградата е
триетажна: два жилищни етажа и един приземен /гаражен/ На жилищните етажи са
разположени по едно жилище и по една самостоятелна стая с балкон. На трети етаж
има осем помещения. Третият етаж от сградата, без самостоятелната стая и
посочения гараж №2/среден на първи етаж/ с площ 21,50кв.м. са самостоятелни
обекти по смисъла на ЗУТ. В с.з. вещото лице сочи, че жилищната сграда се
обитава навсякъде. Помещението на партера е кръстено работилница по
документация има коридор и складове, но там схемата е различна одобрения
проект. Зад двата гаража има коридор. Помещението работилница се намира в югоизточната фасада на партерния етаж,
граничи с улица, парцел, помещение, което е ПРУ и от лявата страна е гаража.
Предвид
изложеното съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск се
явява допустим.В този смисъл съдът не споделя доводите на ответниците
за недопустимост на същия, предвид по-рано заведеното дело за делба на същата
сграда.Предявен е положителен установителен иск, при уважаването на който силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на
собственост в лицето на ищците, като
същевременно отрича претендираното от ответника право.
Според постоянната и безпротиворечива практика на ВКС, ако сделката за учредяване на право на строеж
страда от порок и не може да легитимира страните по него като носители на
вещното право на строеж, срокът за придобиване на това право по давност започва
да тече от онзи момент, от който сключилите договора лица са предприели
действия по упражняване на правата си, тоест действия по реализиране на правото
на строеж, което са считали че са придобили по силата на договора и че именно
посредством действията по построяване на сградата се осъществява владение на
ограниченото вещно право на строеж.
От изложеното следва, че през 1990 г., две години след подписването на невписания договор
за учредяване право на строеж от собственика на мястото,
ответника Г.Г. в полза на ищеца П.Г. и след започване на строежа на сградата през същата
година, П.Г.
e установил
владение върху правото на строеж на етаж от тази сграда,
съответно и на един гараж и склад. Тъй като
от този момент и от момента на построяването на сградата през 1990 г. са изминали повече от 10 години, като на основание чл. 79, ал. 1 ЗС ищците са станали собственици по давност на това вещно право. След изграждането на
сградата това право се е трансформирало в право на собственост върху нея, въпреки, че не
притежават документ за собственост върху нея.С оглед на всички събрани по
делото доказателства, РОС приема, че упражняваната от тях фактическа власт върху етажа от къщата е с ясно
демонстрираното намерение за своене върху правото на
строеж и осъществената въз основа на него сграда не
е смутена по
никакъв релевантен начин, от страна на
собственика на земята, първия ответник.Всеки от двамата братя сам е изпълнил
довършителните работи по етажа си и всеки със семейството си е упражнявал
фактическа власт върху съответен етаж от къщата, съответно трети и втори.Съдът
държи да посочи, че е без значение е дали
в построяването на сградата са участвали с труд и средства и други лица, след
като владелецът на правото на строеж извършва строителството само за себе си и
установява фактическа власт върху построеното само за себе си, в която насока
са и гласните доказателства, сочещи на намеренията на П.Г., че този етаж
от къщата се изгражда за него и неговото
семейство.Данъците за тази част от сградата са заплащани от ищците, на тяхно
име е разкрита и партида за ток и вода.Те
притежават ключ от този етаж и няма данни по делото ответниците
да са се противопоставяли на владението, с намерение за своене
до изтичане на 10-годишния срок, изтекъл през 2000 година.В този смисъл РОС кредитира
показанията на разпитаните по делото ищцови свидетели,
а не на тези от водени от ответниците, чиито
показания целят да обосноват защитната линия на страната, която ги води.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците, че процесния жилищен
етаж е предоставен на ищците за временно ползване, тъй като не се установява от
доказателствата по делото да е бил уговорен срок за това ползване и ответниците, съответно първия от тях да е предприемал
действия във връзка с преустановяването на същото.В случая се касае за
владение върху чужд имот, не са заявявани претенции за имота, ищците владеят
имота и го поддържат в рамките на
необходимата грижа.Не
може да бъде споделено и възражението на ответниците,
касателно отношенията между ищците – съпрузи и
конкретно наличието на периоди на фактическа раздяла между тях/което те отричат/, тъй като наличието на периоди в които съпрузите не
съжителстват заедно не рефлектира върху придобиването на правото на собственост.РОС
в този си състав намира предявения установителен иск
за собственост за основателен и доказан. В същия смисъл е и постановеното от
Разградски районен съд решение,което следва да бъде потвърдено.
Воден от
гореизложеното, Разградският окръжен съд
,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№339/0.08.2019г., постановено по гр.дело №333/2019г.по описа на Разградски РС, по иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР