Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 23.02.2021г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На първи февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 6 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Л. А.-М. заявява, че ищцата и
ответника живели без сключен граждански брак, на семейни начала няколко години,
като в резултат от съвместното им съжителство имали родено и ненавършило
пълнолетие дете И.В. К., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. К.. С бащата на И.се
разделили преди доста време, но детето не останало при него, ищцата се грижела
за сина им И..
Сочи, че
понастоящем детето живеело в село С., община, където посещавало и се учело във
втори клас на Основно училище „Г.“. За И.винаги се грижела неговата майка, но
към настоящия момент за него полагала грижи по-голямата му сестра Г., с която
се наложило да живеят в едно домакинство в село С., тъй като ищцата решила да
замине и да се установи в Г., където по-късно да вземе и детето си И.. Сочи, че
вече трайно пребивава в Г. в град Щ., където имала сключен брак с настоящия
ѝ съпруг Р.К., но иска да вземе и детето И.при себе си, за да му осигурят
заедно със съпруга си по-добър стандарт на живот и подходяща среда за
развитието и обучението му, за да бъдел той един ден пълноценен човек.
Твърди,
че бащата на И., ответникът В., не полагал никакви грижи за детето, не живеели
заедно, тъй като В. имал друга съпруга и други деца, не желаел и да полага
грижи за И.. Понастоящем детето И.не живеело в подходяща и полезна за него и
възрастта му среда, тъй като в домакинството били осем деца и той бивал
принуждаван да излиза на улицата и да проси пари от хората. Домакинството, в
което живеел И., не разполагало с достатъчно средства за препитание и издръжка,
но детето нямало как само да си осигури по-добри условия за живот. Бащата знаел
за тези действия, но не полагал и най-малки усилия за предотвратяването им, а
той се намирал в Б. и бил по-близо до детето, отколкото ищцата. Поведението на
бащата намира за безотговорно, тъй като детето И.било на възраст, в която се
оформяли физическото и психическото му здраве, имало нужда от грижата на
отговорен родител, както и финансова подкрепа, тъй като баща му не заплащал
месечна издръжка. От друга страна с израстването на детето се увеличавали не
само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности, а в средата, в
която се намирало в момента, един ден щяло да стане престъпник. Твърди, че може
да се справя финансово, тъй като и съпругът ѝ помагал, можела да покрие
всички нужди на детето си И., като до този момент баща му В. никога не се
интересувал дали И.имал нужда от нещо, не се помъчил да поддържа регулярни
контакти с детето си, но явно не осъзнавал каква несигурност създавало това
бащинско поведение у едно дете, което не се чувствало оценено и обичано от така
важен за него човек, а именно баща му.
Счита, че
било изцяло в интерес на детето да пътува, за да отиде и да живее с майка си в Г.,
в град Щ., където щели да му бъдат осигурени спокоен дом, нормална среда за
живот, образование, и всички друго, необходимо за възрастта и интересите му.
Твърди,
че в дома ѝ в гр. Щ., Г., имало създадени подходящи условия за бита и
потребностите на детето И., присъщи за дете на тази възраст. Помежду си двамата
имали изградена силна емоционална връзка, като И.също искал да дойде и да живее
с майка си. Същата предоставяла най-адекватни грижи, както и необходимия
родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност в
обществото. Физически и емоционално детето било свързано с майката, като тя се
стремяла да създава трудови навици и дисциплина у него.
Ответникът
трайно не полагал грижи за детето И., не участвал в неговото отглеждане и
възпитание и не давал никакви средства за месечна издръжка. В.К. имал друго
семейство, за което следвало да се грижи, да отделя внимание и издържа, и да
отделя средства и за тях.
Сочи, че
на 26.08.2015 г. бащата В.К. подписал нотариално заверено съгласие за пътуване
на детето И.за период от три месеца в чужбина без ограничение, но оттогава
насам не искал да даде отново съгласие и това създавало сериозен проблем между
двамата родители.
Счита, че
с уважаване на искането да се даде разрешение от съда, заместващо съгласието на
бащата за пътуване на детето в чужбина, ще се даде възможност на детето от една
страна да пътува в чужбина, с което то ще обогати впечатленията си, а от друга
страна ще може да посети и опознае други държави. Посещението на детето в
страна от ЕС би повлияло положително върху психо-емоционалното му състояние. Посещението
на детето в посочената държава Г. ще благоприятства за формиране на
непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за
оформянето му като личност. Заявената държава не била място на размирици и
природни бедствия, поради което не се застрашавали интересите на детето. Не
смята, че с едно евентуално решение, заместващо съгласието на бащата за
пътуване на детето И.в чужбина би се нарушил режима на лични отношения с
бащата, доколкото тези отношения съставлявали бъдещо несигурно събитие.
Твърди,
че ответникът бил наясно с отношението на детето И.към неговата майка, с
неговата физическа и емоционална привързаност към нея, бил наясно, че същата
живеела трайно в град Щ. в Г. и можела да осигури по-добър живот за И.и искала
да го вземе при себе си, но не бил склонен да се разберат извънсъдебно нито за
снабдяване или подновяване на международния паспорт на И., нито за пътуването
му в чужбина. Не можели да постигнат съгласие поради, което за ищцата бил
налице правен интерес да предяви настоящия иск.
На
основание гореизложеното моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като
докаже исковите си претенции по основание съдът да постанови решение, с което
на основание чл.127а, ал.З от СК съдът да даде съгласие детето И.В. К. с ЕГН **********,
да бъде снабдено с международен паспорт, както и да пътува в страните от и
извън Европейския съюз, придружаван от майка си С.В.Е., ЕГН **********, или от
упълномощено от нея лице, с което се замества липсата на съгласие от бащата В.А.К.,
ЕГН ********** на основание чл. 127а от СК.
Претендира
разноски в производството
Моли на
основание чл. 127а, ал. 4 от СК съдът да допусне до предварително изпълнение
постановеното съдебно решение.
Заявява,
че с оглед становището на ответника ще ангажира и други доказателства.
С молба с
вх. № 1205/27.01.2020 г. по описа на РС-К.
процесуалният представител на ищцата е заявил, че искането се състои в това да
бъде дадено съгласие от съда, заместващо съгласието на бащата В.К., детето И.В.
К., ЕГН **********, да пътува в страни от и извън Европейския съюз, като му
бъде разрешено да пътува до град Щ. в Г., където живее майка му С.В.Е. и ще му
бъдат осигурени спокоен дом, нормална среда за живот, образование, и всички
друго, необходимо за възрастта и интересите му, като искането на майката е
свързано с цел обучение на детето И.В. К., а периодът на задграничните
пътувания следва да бъде свързан с периода на обучение в град Щ., Г. в
съответното учебно заведение, където ще бъде записан И.К., а през времето на
ваканции от училището детето да се връща и да пребивава в България.
За целта,
моли да бъде разрешено и на основание чл.127а, ал.З от СК съдът да даде
съгласие детето И.В. К. с ЕГН **********, да бъде снабдено с международен
паспорт, както и да пътува в страните от и извън Европейския съюз, до Г., град Щ.,
с цел и период до завършване на средното си образование, като бъде придружаван
от майка си С.В.Е., ЕГН **********, или от упълномощено от нея лице, с което се
замества липсата на съгласие от бащата В.А.К., ЕГН ********** на основание
чл.127а от СК.
С молба с
вх. № 1205/27.01.2020 г. по описа на РС-К.
процесуалният представител на ищцата е заявил следното:
С
направеното искане до РС-К. от страна на С. В.Е. да бъде дадено съгласие от
съда, заместващо съгласието на бащата В.К., синът на страните И.В. К., ЕГН **********,
да пътува в страни от и извън Европейския съюз, като му бъде разрешено да
пътува до град Щ. в Г., където живее майка му С.В.Е., конкретизира, че желае да
бъде променено местоживеенето на детето И.К. *** Б. в Г., като адресът на
заявеното за определяне местоживеене ***, Г. /адрес на майката на И.К./.
Моли
периодът на задграничните пътувания да бъде разрешен при следния режим, а
именно:
Всяка
учебна година, считано от учебната 2020/2021 година, от началото на месец
септември до края на месец май детето И.В. К. *** в Г., като исканият период за
даване на съгласие от съда, заместващо съгласието на бащата, е свързан с
периода на обучение в град Щ., Г. в съответното учебно заведение, където ще
бъде записан И.К., а през времето на ваканции от училището - от началото на
месец юни до края на месец август всяка година, детето да се връща и да
пребивава в Б.. Моли целият период на разрешение от съда, заместващо съгласието
на бащата, да обхваща целият курс на средно образование на детето - до
навършване на пълнолетие.
За целта
моли да бъде разрешено и на основание чл.127а, ал. З от СК съдът да даде
съгласие детето И.В. К. с ЕГН **********, да бъде снабдено с международен
паспорт, както и да пътува в страните от и извън Европейския съюз, до Г., град Щ.,
с цел и период до завършване на средното си образование, като бъде придружаван
от майка си С.В.Е., ЕГН **********, или от упълномощено от нея лице, с което се
замества липсата на съгласие от бащата В.А.К., ЕГН ********** на основание
чл.127а от СК.
На
основание чл. 124 от ГПК прави следното уточнение в обстоятелствената част на
исковата молба, а именно:
Понастоящем
детето И.В. К. живеело в едно домакинство с дъщерята на молителката и съпруга
ѝ - семейството на Г. /сестра на И./ и Ю. ***. Посоченото семейство се
грижело за И., тъй като Г. му била сестра, И.посещавал редовно училище, но било
редно детето да бъде с родителите си или поне с един от тях.
Моли да
не се вземат предвид твърденията за просия, наведени в исковата молба, тъй като
те се отнасяли за други лица, които не били свързани с исковата претенция.
Моли да
бъде назначен и изготвен социален доклад, с оглед нуждите на производството,
като се установи при какви условия живее И.В. К., кой полага грижи за него,
какви са отношенията с биологичния му баща В.К..
Моли
настоящата допълнителна и уточняваща молба да се счита за неразделна част от
исковата молба. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Б. В.,
който моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Излага
съображения в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв. Н. М., в качеството ѝ на особен
представител на ответника В.А.К..
Заявява,
че предявената искова молба, ведно с допълненията към нея касаят уреждане
отношенията между родители и дете. От представеното удостоверение за раждане на
детето И.В. К. било с родители С. В. Е. и В.А.К., който факт счита за
безспорен.
Сочи, че
с връчените ѝ три молби счита, че се въвеждат кумулативно две отделни
искания.
С
първоначалната искова молба се търсело заместващо съгласие от родител за
пътуване в чужбина и издаване на лични документа за това. Доколкото
представената декларация за съгласие била с изтекъл срок, и се твърдяла липса
на съгласие у бащата за пътуване в чужбина, счита молбата за допустима.
От
фактическата обосновка в исковата молба, както и от уточняващите молби, обаче,
било видно, че действителното искане било за промяна местоживеенето на детето,
като исканото ново местоживеене било в гр. Щ., Г.. Това искане било извън
обхвата на чл. 127а СК, тъй като същият уреждал частен случай на упражняване на
родителски права, тогава когато не било постигнато съгласие между родителите за
пътуване в чужбина.
Промяната
на местоживеене на дете била извън този частен случай. Този въпрос следвало да
бъде решен в производство по реда на чл. 127 СК, а именно - да бъде определен
родител, който да упражнява родителските права, да се определи местоживеенето
на детето (при родителя, който упражнява
родителските права), да бъдат решени въпросите относно личните контакти с
другия родител и издръжката на детето. Доколкото в исковата молба и приложените
документа не се сочело предходно споразумение или съдебно решение, счита, че до
настоящия момент не било постигано съгласие между родителите по упражняването
на родителските права и отглеждането на детето. Следователно въпросът за
местоживеенето на детето не можел да бъде решаван самостоятелно, извън общия
кръг на упражняването на родителските права и преди определяне на титуляр,
доколкото се твърдяла липса на съвместно живеене и липса на разбирателство по
въпроси, касаещи отглеждането на детето.
Счита, че
въпросът за местоживеенето на детето не можел да бъде решен в производство по
реда на чл. 127а СК, където съдът проверявал и охранявал интересите на детето
само по отношение на искани краткотрайни пътувания за определен срок.
Сочи, че
при решаване на въпросите от кръга на поставените в чл. 127 СК, обхватът на
проверяваните обстоятелства бил много по-широк: родителски капацитет на двамата
родители, моралния им лик, грижите и отношението им към децата, отношението на
децата към родителите, социалното обкръжение и не на последно място условията
на живот и при двамата родители. Едва след като съдът реши кой родител ще
упражнява родителските права, определя местоживеенето на детето при него. В
настоящия случай, счита, че следвало да бъде решен въпросът с упражняването им
по отношение на детето И.К., и ако то бъде предоставено на майката С.Е., да
бъдат разгледани исковете за лични документи и извеждане на детето от страната.
Поради
твърденията на майката, че трайно се установила да живее в Г. и искането
ѝ да бъда определено местожителство на детето там, било необходимо
извършване на международно проучване относно условията за отглеждане на дете по
адреса на регистрацията ѝ там. (В този смисъл Решение № 207 от 16.12.2019
г. по гр.д. № 1134/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО и Решение № 34 от 21.03.2018 г.
по гр.д. № 3368/2017 г., ГК, IV ГО.
С оглед
гореизложеното, счита, че правното основание на спора бил чл. 127 СК и на това
основание, моли съда да изиска от ДСП-К. да изготви социален доклад, от който
да е видно от кого и при какви условия се отглежда детето И.В. К..*** да
изготви социален доклад, от който да е видна семейната среда и условията за
отглеждане на дете в дома на бащата В.К. на адрес ***.
- Да
задължи ищцата да представи доказателства относно регистрацията си в гр. Щ.,
провинция В., Г..
- Да
изиска международен социален доклад от социалните служби в гр. Щ., провинция Б.,
Г., за условията за отглеждане на дете на адреса по регистрация на майката С.Е..
Сочи, че към настоящия момент няма връзка с ответника, поради което не сочи
писмени доказателства. Моли съда да бъде дадена възможност да изложи становище
и да сочи доказателства с оглед становището на ищеца по изложеното в настоящия
отговор.. В съдебно заседание адвокат Н. М. в качеството й на особен
представител на ответника моли съда да
уважи предявените искове. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
Д. „С.п.” – К. не
изпраща процесуален представител по делото. По делото е представен социален
доклад изготвен от Отдел „Закрила на детето” при Д. „С.п.” – К. относно защита правата
и интересите на детето И.В. К..
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните
намира за установена следната фактическа
и правна обстановка:
От представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 12/08.01.2009г.
издадено от Община К. се установява, че детето е с родители майка С.В.Е. и баща
В.А.К./лист 4 от делото/.
Д. „С.п.– К. е представила социален доклад относно защита
правата и законните интереси на детето И.В. К..
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.С.Е. и Ю.А. З..
От показанията на
свидетелката Е. /дъщеря на ищцата / се установява, че откакто е заминала майка
й за чужбина тя се грижила за брат си И..
И.учил, като за него имало обособена стая в жилището, в което живеели. Бащата на
И.не е идвал да го види, нито пък е плащал издръжка, въобще не се интересувал
от него. Сочи, че майка й била омъжена в Г. и имала дете. Знаела, че майка й,
мъжът й и детето живеели в собствен апартамент. За отглеждането на И.майка й всеки месец и пращала пари около 250- 280
евро. И.бил много привързан към майка си всеки ден поддържали връзка и искал да
отиде в Г. при нея „но бащи ми не се е подписал и не може да отиде“. Майка преди да роди работила в кино „сега е в
майчинство“. Всяка година се връщала в Б..
Свидетелят З. сочи,
че той и Г. отглеждали И., защото майка му била в Г., а баща му не се
интересувал от него. В Г. С. живеела с
друг мъж, „отскоро има граждански брак с него.
„Сега е в майчинство“. Бащата на И.не полагал никакви грижи за него, „обитавал
пансионни и затвори“. Живеел в К. и не работил никъде и не идвал дори да види
детето. Заявява, че И.искал да отиде при майка си . Детето и майка му се чували
непрекъснато по вайбър, месинджър. И.искал да отиде в Г., но баща му не бил
съгласен.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от
районния съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят
децата им, но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение
на тях, режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така защото
живеенето с родителя е съществен елемент
от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им
упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. При решаването на
въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ. кой родител
следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се ръководи
изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица обстоятелства
– родителски качества; полагане грижи и умение за възпитание; морални качества
на родителя; привързаност на детето, възможността за осигуряване на по-добри
условия за неговото отглеждане и възпитание и др. В тази насока трябва да се
изхожда преди всичко от възрастта и пола на детето.
Не е спорно,
а и видно от представеното удостоверение
за раждане, издадено по акт за раждане № 12/08.01.2009г. съставен в град К., че
страните по делото са родители на детето И.В. К., родено на ***г***. Не се
спори също, че родителите на детето нямат сключен граждански брак.
В
настоящия случай ищцата претендира да й бъде предоставено упражняването на
родителски права върху детето И., като липсва оспорване на тази претенция от
страна на ответника.
От
представения по делото социален доклад се установява, че страните по делото са
се разделили през 2014г., като детето останало при своята майка, която малко
по- късно заминала за Република Г., където се установила трайно. От тогава до
настоящия момент майката на детето живее
там като се завръща в Б. за кратко. И.се отглежда в семейна среда в село С., от
дъщерята на С.Е. - Г. в къща закупена от тяхната майка. Майката на И.изпращала ежемесечно средства за
отглеждането му. И.е ученик в 4 – ти клас при ОУ „“ в село С.. Посочено е, че
детето силно желае да замине при своята майка в Република Г. и да живее с
нея. Установено е, че преките и непосредствени грижи по възпитанието
и отглеждането на детето са поети в момента от неговата страна Г.Е., което се
отглежда в семейна среда. За И.е осигурено всичко необходимо и са задоволени
основните му жизнени потребности. Детето осъществява чести контакти със своята майка посредством социалните мрежи и
тя ежемесечно изпраща финансови средства за своето дете.
Съдът,
като прецени показанията на изслушания свидетел Г.Е., съобразно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, кредитира същите с доверие, тъй като същите са логични, взаимнодопълващи
се и непосредствени, подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.
Основен критерий за
решението, свързано с текущото осъществяване на родителските функции
/материални грижи, възпитание и надзор/ са интересите на детето И..
По делото се
установи, че от раздялата на страните преди през 2014г. ищцата е полагала лични
и преки и непосредствени грижи за възпитанието и отглеждането на И.за разлика
от ответника. Към момента И.се отглежда
от по – голямата си сестра Г., като майка му изпраща ежемесечни финансови
средства за издръжката му. В тази връзка по делото са представени и писмени
доказателства преводни нареждания.
С оглед възрастта на
детето, посоченото в социалния доклад, че между детето и мака му съществува
силна емоционална привързаност съдът намира, че родителските права спрямо
малолетното дете следва да бъдат упражнявани от майката.В тази връзка съдът
намира, че следва да отбележи, че по делото липсват доказателства къде живее
бащата В.А.К., както и дали има жилище, което да е подходящо за отглеждане на
детето. По делото липсват доказателства за социалната му среда, моралните му
качества, трудова заетост и всички останали предпоставки включващи си в
родителския капацитет. Нещо повече от събраните по делото доказателства, се установи,
че бащата но И.напълно се е дезинтересирал от възпитанието и отглеждането му. От
друга страна в социалния доклад е посочено, че между майката и детето съществува силна емоционална привързаност, както
желанието на детето да живее с майка си в Република Г.. Връзката между бащата и
детето е прекъсната и лишена от
съдържание. По
делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или
противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош пример
за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее същата да е
неподходяща за детето на страните. Установи се че С. В. Е. е сключила граждански брак в Република Г.,
като в момента живее задно със съпруга си и детето. Всички тези обстоятелства в
съчетание със становището на Дирекция „Социална подпомагане” – К. налагат само
извода, че в интерес на това дете е на ищцата по делото да се предоставят за
упражняване родителските права върху него, тъй като тя очевидно е по-пригодна
от ответника да го отглежда и възпитава / р. II от ППВС № 1/1974 г./.
Местоживеенето на
децата при родителя е съществен елемент от упражняването на родителските права.
Въз основа на
съдебното решение малолетното дете следва родителя, на когото съдът е възложил
да упражнява родителските права и задължения. Не давайки възможност на детето
да живее в Република Г. би създало и
пречки за осигуряването на закрила и грижи от предпочетения от съда родител,
които са необходими за благосъстоянието на детето, тъй като майката ще бъде
лишена от възможността да полага непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на малолетното дете. Предвид гореизложеното, съдът намира, че промяната в привичките и установения
порядък в живота на детето И.би допринесла за благосъстоянието му и би била в
негов интерес.
Поддържането
на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им
се налага не само в интерес на родителя, при когото не остава да живее детето,
но преди всичко в интерес на самото дете. Последното, с оглед неговото
психическо развитие изпитва естествена нужда да контактува и с двамата си
родители. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при
постановяване решението за определяне местоживеенето на детето и упражняването
на родителските права върху него, да реши и въпроса с личните контакти. Съдът
следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да
удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го
вижда, възпитава, и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло
интересите на това дете. Общуването на детето с
родителя съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес,
а не в негова вреда.
За да се определи времето през което този
контакт следва да се осъществи, съдът съобрази възрастта на детето и
местожителството на детето. Република Г. е значително отдалечена от Република Б.
при което не е удачно с оглед интересите на детето да посещава пълноценно през
работните дни от седмицата с оглед необходимостта да се подготвя за учебни
занятия през почивните дни същото да се съпровожда до Република Б. всеки един
месец през годината. Такова едно разрешение неминуемо ще доведе до негативни за
детето последици. Ето защо съдът намира, че следва не да ограничи дните за
личен контакт между това дете и ответника, а да ги концентрира в рамките на два
пъти годишно в подходящо за това дете време, което е лятната му ваканция. По
изложените съображения съдът намира за подходящ следния режим на лични контакти
: две седмици през месец юли и една седмица през месец декември, в неучебно
време за страната, в която живее детето.
При решаване на
въпроса за дължимата се на децата издръжка съдът съобрази нуждата от такава с
оглед възрастта и обикновените условия на живот, както и възможностите на
родителите му да осигурят издръжка с оглед на техните доходи, имущество и
квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като това
задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата родители
дължат издръжка на детето си, като размера на същата се определя, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК.
Съгласно ал.2 на
горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
момента за страната е 650 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка
на едно дете е 162.50 лева.
По делото липсват
доказателства за осъществяваната от ответника трудова дейност, както и за
размера на възнагражденията. Липсват доказателства за неговото имуществено и
семейно състояние. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на
родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на
доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразена с възрастта и нуждите им. Още повече,
че ответника К. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има
здравословни проблеми.
Така
определения размер на издръжка, следва да се заплаща от ответника, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2019г. до настъпването на
основания за изменението и прекратяването й.
По
иска с правно основание чл. 127а от СК :
Съгласно
разпоредбата на чл. 127а ал. 1 и ал. 2 от СК /в сила от 21.12.2010 г., ДВ, бр.
100/2010 г./, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, като когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно
разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за българските лични документи,
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните
родители, настойници или попечители. Паспорт или заместващ го документ на
малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от
родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне
на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени
от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при
подаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 от същия закон, може да не
се разреши напускане на РБ на малолетни
и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено
писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници и
попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на
чл. 127а от Семейния кодекс.
От
тълкуването на горецитираните разпоредби се налага извода, че за издаването на
паспорт и пътуване извън пределите на страната, в т.ч. и пребиваване в чужда
държава за определен период от време е необходимо писменото съгласие и от
двамата родители, като според чл. 45 от ЗБЛД заявлението се подава от двамата
родители. Когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга
причина единия родител не е дал съгласието си, се изисква препис от влязло в
сила съдебно решение по чл. 127а СК. Единствено съдът може да замести с
решението си липсващото съгласие на родителя за издаването на задграничен
паспорт на детето и за пътуване извън пределите на страната.
В
случая, предвид желанието на ищцата за издаване на паспорт и пътуване извън
страната на детето И., до страните: Гермния в страните от и извън Европейския
съюз и недаването на съгласие от ответника за това, следва да се приеме, че е
налице разногласие между родителите по смисъла на чл. 127а, ал. 2 СК по повод
на конкретното упражняване на родителските права във връзка с издаването на
паспорт на детето и пътуването му до
посочените дестинации, за определен период от време.
В
производството, което има характер на спорна съдебна администрация, съдът
извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната,
изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън
територията на Република Б. е в интерес на детето, защото причината е
определена необходимост, свързана със здравословното му състояние, с
интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът
дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на
родителя. В случая необходимостта е, че родителя на, когото са възложени
упражняването на родителските права спрямо детето И.е трайно установен в
Република Г.. Преценката на съда за това дали детето да може да пътува в
чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки
отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда.Съгласно
трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ решения /Решение №
446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ВКС,
Съдът намира, че
разрешението не би могло да бъде дадено общо, тъй като не биха могли отнапред
да бъдат преценени интересите на детето, а също и съществуващите рискове /в
този смисъл Решение № 236/30.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4549/2008 г./. При
глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде постановено условие
кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се
лишава от всякакво възможност за контрол върху действията на родителя, комуто
са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с който Република
Б. няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от
Европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между
детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница, А
това също не е в интерес на детето /в този смисъл Решение № 234/30.05.2012 г.
на ВКС по гр. дело № 1580/2011 г., IV г.о. на ГК/. От
друга страна, предвид това, че настоящото производство има за предмет спорна
съдебна администрация на граждански отношения, съдът намира, че би могъл да
определи и служебно подходящ, съобразно нуждите на детето, при които то да
напуска страната без съгласието на бащата.
Предвид установеното
в хода на производството относно намеренията и целите, с които майката иска да
изведе детето извън територията на България съдът намира, че разрешението
следва да бъде дадено само за група държави – тези членки на Европейския съюз и
Република Г..
Съгласно разпоредбата
на чл.45, ал.1 и ал.2 Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, заявлението
за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и
на поставени под запрещение лица, се подава лично и от техните родители,
настойници или попечители, поради което следва същевременно да бъде разрешено и
да бъдат издадени на детето необходимите за пътуването зад граница лични
документи.
В настоящия случай изхождайки от всички установени по
делото обстоятелства, от мотивите на решение от 10.02.2015 г. на ЕСПЧ по делото
на П. срещу Б., по жалба №77818/2012 г. станало окончателно на 10.05.2015 г. и
при съобразяване със задължителната съдебна практика на ВКС решение №253/20.07.2015 г. по гр.д.№7336/2014
г. на ВКС, IV г.о., съдът счита, че следва да се даде разрешение, заместващо съгласието
на ответника за издаването на паспорт на детето И.В. К., ЕГН ********** по реда на ЗБЛД,
както и да се даде разрешение детето да пътува до Република Г. и страните в ЕС,
придружавани от своята майка С.В.Е. или упълномощено от нея лице.
Разрешението следва да бъде дадено за срок от три години, считано от влизане на решението в сила, с оглед
възрастта на детето, като съдът счита,
че това разрешение за тези пътувания в чужбина няма да ограничат правата на
другия родител. След
изтичане на този срок, в случай, че между родителите не бъде постигнато
съгласие за пътуване на детето без ограничения, ще следва се произнесе съдът в
производство по чл.127а, ал.2 от СК.
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
направените по делото разноски, в размер на 800 лева, представляващи държавна
такса, възнаграждение за един адвокат, възнаграждение за особен представител и
депозит за свидетели.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете И.В. К., ЕГН **********, на
неговата майка С. В.Е., ЕГН **********,***,
като определя местоживеенето на детето при неговата майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.А.К.,
ЕГН ********** ***, с детето И.В. К., ЕГН **********, както следва : два пъти
всяка календарна година две седмици през месец юли и една седмица през месец
декември, в неучебно време за страната, в която живее детето.
ОСЪЖДА
В.А.К., ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си И.В. К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.
В.Е., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 162.50,
считано от 03.01.2020г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК издаване и
получаване на паспорт на детето И.В. К., ЕГН **********, родено на ***г. само и единствено със съгласието на неговата
майка С. В.Е., ЕГН **********,***.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК
на детето И.В. К., ЕГН **********, родено на *** г. да пътува и
пребивава в държавите членки на Европейския съюз и Република Г., придружавано
от неговата майка С. В.Е., ЕГН **********,***
или с изрично упълномощено от нея лице, за срок от три години, считано от
влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН ********** *** да заплати на С. В.Е., ЕГН **********,*** сумата от 800 лева,
представляваща направените по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.127а, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: