№ 5023
гр. С., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В..
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110126669 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Подадена е искова молба от „Д....., чрез адв. Б., срещу С......, в която се
твърди, че на 09.09.2020 г. в гр. С., при движение по бул. „И...“, Г. В. Б., водач
на МПС, марка „А.“, модел „А....“, рег. № ......, преминава и попада в
необозначена и необезопасена дупка по пътното платно, в резултат на което
по автомобила са нанесени материални щети. Поддържа, че към момента на
пътно-транспортното произшествие /ПТП/ за процесния автомобил била
сключена застраховка „Каско+“ с период на застрахователно покритие,
включващ 09.09.2020 г. Във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна
преписка (щета) № ...., като във връзка с това било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 554.80 лв. Наред с това били сторени и обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Излага съображения, че с
плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения
срещу делинквента. Твърди, че ответникът е имал задължение да стопанисва
пътя, където било настъпило ПТП-то, като и понастоящем въпреки
1
изложеното ответникът бил отказал да заплати претендираната сума. Ето
защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 569.80 лв. –
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/14.05.2021 г./ до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с
който същата се оспорва като неоснователна, тъй като застрахователят не
следвало да изплаща застрахователното обезщетение предвид недоказване, че
увреждането е настъпило в резултат на покрит застрахователен риск и
предвид липсата на каквито и да е доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между дупката на пътното плътно и отговорността на С......
във връзка с поддържането му, респ. не било доказано виновно поведение на
С...... във връзка с причинените вреди. Твърди, че претенцията е недоказана.
Евентуално, счита, че е налице съпричиняване на вредите от страна на водача
на процесния автомобил. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „В.... не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45
ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ дава право на репариралия вредите
застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от
делинквента, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на
суброгационната претенция. Уважаването на иска се обуславя от доказване на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и
пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу
ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД
2
следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник
или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди
и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. В
настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка
с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима
презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1) по повод пътно-транспортното
произшествие от 09.09.2020 г. при ищеца е образувана застрахователна
преписка (щета) № ...., като във връзка с това е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 554.80 лв. и са сторени обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15 лв.; 2) че процесният участък, на който е станало ПТП-
то, представлява общински път и се стопанисва от С.......
Ищецът по делото е представил с молба от 08.10.2021 г.
застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско +“ с валидност от
03.02.2020 г. до 02.02.2021 г, която не е оспорена от ответника. Прието е и
заключение на ССчЕ, видно от което застрахователните премии по договора
за застраховка са заплатени. От представената полица е видно наличието на
подпис от името на застрахования, чиято автентичност не е оспорена, поради
което следва да се счете, че между двете страни е сключен валиден
застрахователен договор. Освен това по делото са представени общи условия
на „Д..... за застраховка на моторни превозни средства „Каско +“, от които е
видно, че покритието обхваща пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от пътно-транспортно произшествие –
сблъскване или удар на МПС помежду им или с други подвижни или
неподвижни предмети, както и от нарушена цялост на пътното покритие по
време на движение на застрахованото МПС.
От приетите по делото като част от застрахователната преписка
уведомление за щета и опис на претенция се установява образуването на
застрахователна преписка при ищеца под номер .... и признаване на правото
на застрахователно обезщетение в размер на 554.80 лв. за настъпили вреди по
застрахования автомобил, изразяващи се в увредена алуминиева джанта, в
3
резултат от попадането му в дупка на 09.09.2020 г.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
(уведомление за щета, опис-заключение по претенция, ликвидационен акт по
щета, както и показанията на свидетеля Г. В. Б. и заключението на САТЕ) се
установява по безспорен начин, че на 09.09.2020 г., около 10:10 часа, лек
автомобил марка „А.“, модел „,А....“, рег. № ., движейки се в гр. С., по бул.
„И..“, с посока към фирма „Е.“ и на около 200 м. преди това, попада в
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на управлявания
от него автомобил са нанесени материални вреди, които се намират в
причинна връзка с настъпилото ПТП. От показанията на свидетеля Г. В. Б.,
който разказва свои лични възприятия за фактите от обективната
действителност, се установява, че на 09.09.2020 г., управлявайки лекия
автомобил „А.“, в зоната на „Е.“, е попаднал в дупка. Той споделя, че се е
движил с нормална скорост, в светлата част на деня и че пътят там обичайно е
натоварен, като по пътя не е имало никакво обозначение и обезопасяване на
наличната дупка. За съда не съществува основание да не кредитира
показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и
не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното
обезщетение е платено на собственика на увредения автомобил след
настъпване на застрахователното събитие на 09.09.2020 г. Нещо повече, видно
от съдържанието на ликвидационен акт по щета № .... от 21.12.2020 г.,
застрахователят-ищец също е възприел обстоятелствата около настъпване на
процесното ПТП по посочения по-горе от свидетеля и експерта начин, а
именно: при попадане на автомобила в дупка, в резултат на което е увредена
джантата на автомобила.
В същия смисъл са и изводите на вещото лице по неоспорената и
приета автотехническа експертиза, заключението на която съдът намира за
компетентно и обективно изготвено. От същото се установява и че описаните
в уведомление за щети вреди по процесното МПС са настъпили в причинна
връзка с описаното по-горе ПТП.
В случая по делото не се спори, че процесният участък представлява
общински път и се стопанисва от с......, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането
му е именно С....... Същата е била задължена и съобразно чл. 13 ЗДвП да
4
означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага
извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
на посочената по-горе дата е платил обезщетение за причинените от деликта
вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост при
заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на съставен
протокол от МВР предвид разпоредбите на чл. 123, ал. 1 ЗДвП, чл. 125 и чл.
125а ЗДвП, които предвиждат, че при случай на ПТП с имуществени вреди и
един участник, и МПС в състояние да се придвижи на собствен ход, не е
налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на
КАТ, както и за последните не е нормативно установено задължението да
посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие.
Анализът на цитираните разпоредби мотивира извода, че в хипотезата на
процесното ПТП – преминаване на автомобил през необозначена и
необезопасена изкуствена неравност на пътното платно, при което МПС е
било в състояние след ПТП да се придвижи на собствен ход, не се изисква
посещение на мястото от служители на КАТ, нито съставянето на протокол за
установяване на същото ПТП. В тази връзка възраженията на ответника за
недоказаност механизма на ПТП са неоснователни.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се
явява също неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на действия или бездействия, с които увреденият да е
5
допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него,
не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
като не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с
конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото
задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било
надлежно обозначено. В случая липсват както твърдения, така и събрани
доказателства дупката на пътното платно да е била сигнализирана, поради
което и същият не е имал задължение да съобразява поведението си на пътя с
нея. Не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва
автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия
скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно дупката
върху пътното платно или да спре. Съдът кредитира напълно показанията на
свидетеля Б. – показанията му възпроизвеждат непосредствени възприятия,
безпротиворечиви са и следва да им се даде вяра, тъй като изцяло
кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца,
съдът съобразява съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната пазарна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Съгласно
заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
лек автомобил марка „А.“, модел „,А....“, рег. № ., изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП, е 554.80 лв. Съдът кредитира заключението като
компетентно и обективно изготвено, като вещото лице е отговорило изцяло на
поставените задачи. Съдът счита, че на ищеца следва да се присъди сумата,
която е действителната пазарна стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а именно – 554.80 лв. На основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ ищецът има право да получи и обичайните разноски
във връзка с щетата в размер на 15 лв., поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така, общият
размер на дълга възлиза на 569.80 лв., поради което предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
6
съда – 14.05.2021 г., до погасяване на задължението.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за държавна
такса, депозит за САТЕ, депозит за ССчЕ, депозит за свидетел и заплатено
адвокатско възнаграждение. Така, на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 860 лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С......, с адрес в гр. С., ул. „М., да заплати на „Д.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В., на основание чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 569.80 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско +“ и ликвидационни разноски за определянето му за вреди на лек
автомобил марка „А.“, модел „А....“, рег. № ., вследствие настъпило на
09.09.2020 г. ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр.
С., при движение по бул. „И...“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.05.2021 г., до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 860 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника – ГПК „В...., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Ч..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7