Р
Е Ш Е Н И Е
№
370
гр. Велико Търново, 22.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието
на секретаря С.А., изслуша докладваното от председателя адм. дело №445 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
Жалбоподателят
„ИППМП – Дейони - д-р Р.Т.Р.“ ЕООД –
град Бяла Черква, чрез адвокат Ж.Д. от ВТАК, е оспорил решение №85/01.06.2022г.
на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено постановление
за налагане на обезпечителни мерки №С220004-022-0028474/09.05.2022 г. на
публичен изпълнител при дирекцията. Поддържа се, че това решение е издадено при
нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. На практика се оспорва прилагането на
материалния закон, доколкото според жалбоподателя липсвала обезпечителна нужда
и не е следвало публичното вземане от 234,19 лв.
Ответникът,
Директорът на Териториална дирекция на НАП гр. Велико Търново, чрез
процесуалния си представител юрк. Д. оспорва жалбата като неоснователна, като
намира оспореното решение за законосъобразно по изложените в него аргументи.
Претендира разноски.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Решението
на ответника е връчено на 07.06.2022 г., видно от обратната разписка, като
приложения плик, с който жалбата е подадена чрез ответника до съда е с щемпел 14.06.2018
г., т.е спазен е преклузивния и решителен срок по чл. 197, ал.1 от ДОПК.
По
същество е неоснователна.
С
потвърденото от ответника постановление за налагане на обезпечителни мерки е
наложен запор върху вземане от третото задължено лице „Районна
здравноосигурителна каса“ – Велико Търново, което вземане произтича от договора
на длъжника №170102/11.02.2020г., като обезпечената сума е в размер от 234, 19
лв.
Видно
е от преписката, че със съобщение за
доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК жалбоподателят е поканен в седемдневен
срок от получаването му, да плати доброволно дълга си, който произтича от
декларация за дължими данъци /за данък от 178, 20 лева по чл.43 от ЗДДФЛ и по
декларация, образец 6 за данък от 55, 49 лв., като тези сума са олихвени с
оглед настъпилите падежи/.
Едновременно
с изпращането на посоченото съобщение е изпратено и запорно съобщение до
третото задължено лице, както и до жалбоподателя.
На
същата дата е издадено и постановлението на публичния изпълнител.
Във
всички актове на администрацията е посочено, че е образувано и висящо
изпълнително дело №********* по описа на дирекцията от 2022 година.
Съответно
посоченото постановление е оспорено пред ответника, който в решението си е
приел, че ПНОМ е формално законосъобразно, с оглед изложените фактически
основания за налагането на мярката, като била налице обезпечителна нужда, тъй
като е налице обективна възможност задължението да се събере, респ. възможно е
и събирането на дълга да бъде затруднен. Развити са теоретични съображения за
функцията на обезпечаването на дълга и за пропорционалността на мярката, както
и за служещото за удовлетворяване на дълга имущество на длъжника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Изводите
на ответника, изложени в мотивите на оспорения акт са ирелевантни, но това не
води до незаконосъобразност на решението.
Разпоредбата
на чл.221, ал.1 от ДОПК гласи следното: “Когато задължението не е изплатено в
срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати
на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.“.
Съответно, разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК предвижда следното: „В
случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение
върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез
налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на
публичния изпълнител.“. Най – сетне, според разпоредбата на чл.221, ал.5 от ДОПК „Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат
действието, предвидено в този кодекс.“.
В
случая, видно от представената преписка, вече е образувано изпълнително
производство и в рамките на това производство следва да се наложи обезпечение, освен
ако не са налице обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.221, ал.8 от ДОПК.
При
това положение няма пречка да се наложи запор, когато такъв не е наложен в
рамките на обезпечителното производство, тъй като така предвижда разпоредбата
на чл.221, ал.4 от ДОПК, като и в този случай това става с постановление на
публичния изпълнител. Посоченото постановление обаче не е това, което визира
нормата на чл.195, ал.8 от ДОПК, а предвид систематичното място на чл.221, ал.4
от ДОПК е акт по изпълнението и представлява постановление, което визира
нормата на чл.226, ал.1 от ДОПК. Процесното постановление, което отразява
действие на публичен изпълнител, извършено в рамките на изпълнителното, а не на
обезпечителното производство, се обжалва по реда на чл.266 и следващите от ДОПК. Впрочем самият ответник е провел производството пред него по реда на
чл.267 от ДОПК, видно от цитираното правно основание в процесното решение.
В
този смисъл оплакването на жалбоподателя за недоказана обезпечителна нужда е
неоснователно. Действително, разпоредбата на чл.195, ал.2 от ДОПК поставя
такова изискване с оглед формулираните в нея предпоставки, но то касае
налагането на обезпечителни мерки в рамките на обезпечителното производство,
преди започването на действията на публичните изпълнители в рамките на
производството по принудително изпълнение. В настоящият случай обаче сме
изправени пред хипотезата на обезпечение на дълга, извършено в рамките на
производството по принудително събиране на задължението и изискване за наличие
на обезпечителна нужда няма.
От
друга страна, самото постановление от формална страна отговаря на изискванията
на нормата на чл.196, ал.1 от ДОПК, като погрешното посочване на правното
основание, въз основа на което постановлението може да се обжалва, не
представлява съществено нарушаване на формата на постановлението, което да
компрометира правото на защита на жалбоподателя, нито е неотстранимо в рамките
на производството, провеждано пред ответника.
Не
се спори нито размера на публичното вземане и на лихвите върху този дълг, нито
факта на настъпилата му изискуемост, нито характера и параметрите на
изпълнителните основания, като от друга страна пред съда не се установява нито
погасяването на дълга, нито на лихвите. От друга страна обезпечението на дълга
в рамките на принудителното изпълнение е извършено върху имуществени права,
които не попадат в обхвата на чл.213 от ДОПК.
Посоченото
обуславя извода за неоснователност на жалбата.
С
оглед на изхода на спора, основателни са претенциите на ответника за разноски,
като те следва да се уважат изцяло.
Така мотивиран, Административният съд – Велико
Търново, шести състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИППМП – Дейони - д-р Р.Т.Р.“ ЕООД – град Бяла Черква, ЕИК
*********, против решение №85/01.06.2022г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново.
ОСЪЖДА
„ИППМП – Дейони - д-р Р.Т.Р.“ ЕООД –
град Бяла Черква, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция по приходите
разноски в размер от 300 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :