Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 02.08.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и
осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №853 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.150 от СК - за увеличаване на размера на
присъдени издръжки.
Подадена е искова молба от
адв.В.С. *** като пълномощник на Г.Д.К. ***, с ЕГН ********** като баща и
законен представител на Н. Г. К. от
същия град и адрес, с ЕГН ********** и с. г.К. със същия адрес, с
ЕГН ********** против В.Б.И. /преди К. /, с ЕГН ********** ***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че по силата на съдебно решение №430 от 23.05.2014г.
по гр. дело №956/2014г. по описа на Районен съд-Пазарджик ответницата следва да
заплаща издръжка на двете си деца в размер на по 90 лева. Твърди, че оттогава
до сега са изминали повече от 5 години. Променени са обществено-икономическите
условия. Изменен е размерът на минималната за страната работна заплата. Децата
са пораснали и нуждите им от издръжка са се увеличили. Бащата-ищецът работи
като шофьор в „м.“ и получава минимална заплата. Майката не работи, защото няма
необходимото желание.
Моли съда да измени размерите
на издръжките, присъдени със съдебно решение №430 от 23.05.2014г. по гр. дело
№956/2014г. по описа на Районен съд-Пазарджик като ги увеличи на по 350 лева.
Претендира разноските по делото.
Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който
взема становище, че искът е допустим, но
неоснователен по размер. Сочи, че действително от решението за развод и
определената с него издръжка са изминали повече от пет години. Променен е
размерът и на минималната работна заплата, и съответно и минималният размер на
дължимата издръжка.
Възразява, че не отговаря на
истината, че тя не работи, защото не желае. Твърди, че е завършила гимназия „Г.
***, със специалност „Изобразително изкуство". Много е трудно, обаче, дори невъзможно, към настоящия момент да намери
работа по специалността си. Твърди, че се опитва да намери дори и друга работа
с добро заплащане, но към момента това не се е случило. Освен това, тъй като
ищецът възпрепятствал виждането й с децата, като ги водел постоянно на балкан или море /по неговите думи/ - на
нея й се налагало да ходи там където ги е завел, само и само, за да може да
осъществи контакт с тях. Това я затруднявало финансово към момента, но въпреки
това намирала начин - вземала пари назаем, ангажирала и шофьор, с когото да
отиде например на балкана, където ги е завел.
Разбирала задължението си за
издръжка, което до този момент
изпълнявала без закъснение, но в момента била в такова положение, че
дори и минималният законов размер би я затруднил.
Възразява, че искането за
присъждане на издръжка, в размер на по 350 лв. на дете, е прекалено завишен,
тъй като тя няма доходи. Твърди, че няма приложени доказателства за претендираните нужди за
този завишен размер по 350 лв. на дете, няма и такива твърдения за нужди в
такъв размер на всяко от децата. Освен това ищецът само бил вметнал, че работи
на минимална работна заплата, но не бил представил доказателства за това, а и
начинът му на живот не отговарял на твърдяното от него. Твърди, че издръжката
се определя по закон в крайна сметка от възможностите на дължащия - в случая нейните, както и от конкретната нужда на получаващия.
Заявява, че е съгласна да
постигнат споразумение, ако и ищцовата страна е съгласна. Не възразява да се
приемат приложените с ИМ доказателства.
Прави искания по
доказателствата.
В съдебно заседание ищецът поддържа
изцяло така предявените искове и моли съда да ги уважи. Излага доводи.
Ответницата,
редовно уведомена по реда на чл.41 ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща свои
представител в проведеното по делото съдебно заседание.
Съдът като се запозна с твърденията на ищеца и с възраженията на ответницата и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и
от представените писмени доказателства – Удостоверение за раждане от *** ***-Пазарджик, въз основа на Акт за раждане №1363 от 29.08.2008 год., Удостоверение за раждане от *** ***-Пазарджик,
въз основа на Акт за раждане №1543 от 09.11.2011 год. и Решение №430 от 23.05.2014 год., постановено по гр. дело №956/2014 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд, се установява, че ищецът Г.Д.К. е баща, а
ответницата В.Б.И. е майка на малолетните деца Н. Г. К. , с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Пазарджик и с. г.К. , с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Пазарджик.
С решението по посоченото гражданско дело – развод по
взаимно съгласие - е утвърдено постигнатото между страните споразумение. Видно
от същото е, че майката В.Б.И. се е задължила да заплаща на двете си деца Н. Г. К. и с. г.К. – чрез техния баща и законен представител издръжка в
размер на по 90 лева месечно за всяко дете, считано от 23.05.2014г. до
навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението, ведно със законната лихва при просрочие.
Видно
от Служебна бележка изх.№9/08.07.2020г., издадена от „м.“ ЕООД, гр.Пазарджик е,
че ищецът и баща на децата Г.Д.К. работи в същата фирма и че за периода от
01.01.2020г. до 30.06.2020г. е получил следното брутно трудово възнаграждение:
за месец януари 2020г. – 305,00 лева, а за останалите пет месеца – февруари,
март, април, май и юни 2020г. - по 610
лева месечно.
Не
е спорно между страните, че ответницата и майка на децата не работи.
При изслушването й
по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, малолетната Н. Г. К. заяви, че учи в училище „********“ и че през
следващата учебна година ще бъде в шести клас. Тя и сестра й живеят при баща си
и той се грижи за тях, подпомаган от баба им. За закупуването на учебници,
дрехи и обувки се грижи баща им. С майка си не се виждат често, може би веднъж
в месеца и не всеки месец. Повечето пъти си пишат по Вайбър. Виждат са на
празниците. Майка им им носи подаръци само на рождените дни и на Коледа.
В изготвения и приет
по делото социален доклад на отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“-Пазарджик е отразено, че от извършеното социално проучване е
установено, че са задоволени базовите, емоционалните, образователните и
социални потребности на децата Н. и С.. Малолетните деца се отглеждат при много
добри хигиенно-битови условия. С нарастване на възрастта са се увеличили и
потребностите на децата от храна, облекло, учебни пособия и джобни пари.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че предявените искове за увеличение на присъдените издръжки са доказани и основателни,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 от
СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да
се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа, на
които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от
съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
В настоящия казус,
безспорно се установи, че е
настъпило изменение на обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжките на
децата Н. Г. К. и
с. г.К. . От влизането в сила на решението по бракоразводното дело и утвърждаване
на споразумението между страните и родители на децата, с което е определена месечна
издръжка на децата в размер на по 90 лева за
всяко едно от тях до настоящия
момент са изминали шест
години. През това време децата безспорно са пораснали. Понастоящем
детето Н. е на единадесет години и единадесет месеца и през
следващата учебна година ще бъде ученичка в шести клас. Детето С. е на десет
години и осем месеца, също ученичка - втори за трети клас. Съответно са нараснали и то съществено нуждите на децата
от храна, дрехи, спортни
екипи, обувки, учебни помагала и пособия. Освен тях децата имат
нужда и от средства за джобни пари - за кино, разходки и развлечения в
свободното време, както и за почивка поне веднъж годишно.
В този смисъл, съдът намира, че от присъждането на
издръжките до настоящия момент е нараснала
необходимостта от допълнителни средства за отглеждането, възпитанието и образованието на ненавършилите пълнолетие деца
– обстоятелства, обуславящи увеличението на размера на присъдените издръжки.
При определяне размера на издръжката следва
да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има право на такава, така
и възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата
разпоредба на чл.142 ал.1 от СК. Ал.2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента
последната е в размер на 610 лева или минималният размер на издръжката се
равнява на сумата от 152,50 лева. Определената към момента на децата Н. и С. издръжка от по 90 лева месечно е под този
минимален размер.
В конкретния случай съдът съобразява
възрастта на децата, техните нужди,
свързани с отглеждането, възпитанието и обучението им. Взема
предвид и възможностите на двамата родители, дължащи
издръжка. Съобразява
обстоятелството, че през
процесния период от време, а и понастоящем,
непосредствените грижи за децата са осигурявани основно от техния баща, при когото те живеят и който работи и реализира месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева, равняващ се на минималната работна
заплата. Семейството е подпомагано по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева месечно,
видно от социалния доклад. Отчита и фактът, че майката-ответницата не работи.
По делото не се събраха данни за реализирани от нея месечни доходи. Майката,
обаче, е млада жена, в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние
/данни и възражения в противоположен смисъл няма по делото/ и следователно
следва да полага труд и да реализира месечен доход поне в размер на минималната
работна заплата за страната. Майката няма задължение за заплащане на издръжка
на друго дете или лице.
При
тези данни съдът счита, че месечните издръжки, които майката-ответницата
следва да заплаща на двете си малолетни деца, следва да се определят в следните
размери: 200 лева месечно за детето Н. и 180 лева месечно за детето С.. Останалата
част от месечната издръжка, която според съда за детето Н. е в размер на 390
лева, а за детето С. е в размер на 350 лева ще следва да се осигуряват от бащата.
Издръжките ще
следва да бъдат присъдени, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.04.2020 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
Над
размера, съответно от 200 лева за детето Н. и от 180 лева за детето С. и до
претендираните с исковата молба размери от по 350 лева за всяко дете, исковете
ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение
на решението за увеличените издръжки.
Не
следва да се уважава искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, тъй
като не са представени доказателства за реално направени такива. Видно от
приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие от
01.04.2020г., сключен между ищеца и неговия пълномощник, е че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е със срок на плащане до
31.05.2020г. По делото не се представени доказателства за реалното изплащане на
същото.
Предвид
изхода на делото, в тежест на
ответницата ще следва да се възложи заплащането на дължимата се държавна такса върху увеличения
размер на издръжките,
а именно сумата в размер общо на 288 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
По исковете на Г.Д.К. ***, с ЕГН ********** като
баща и законен представител на малолетните Н. Г. К. , с ЕГН ********** и с. г.К. ,
с ЕГН ********** против В.Б.И. /преди К. /, с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, с правно основание чл.150 от СК: ИЗМЕНЯ размера на издръжките, които В.Б.И., с ЕГН ********** заплаща на малолетните си дъщери Н. Г. К. , с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Пазарджик и с. г.К. , с
ЕГН **********,
родена на ***г. в гр.Пазарджик по
силата на Решение №430
от 23.05.2014г., постановено по
гр. дело №956/2014 год.
по описа на Пазарджишкия районен съд, чрез тяхното
увеличаване, като ОСЪЖДА В.Б.И., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** да
заплаща на малолетните
си дъщери Н. Г. К. , с ЕГН **********
и с. г.К. , с ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител Г.Д.К., с ЕГН **********
месечна издръжка,
както следва: в размер на 200 лева /или увеличение със 110 лева/ на детето Н. Г. К. , с ЕГН ********** и в размер на 180 лева /или увеличение с 90 лева/
на детето с. г.К. , с ЕГН **********, считано от 02.04.2020г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска и до настъпване на
основания за тяхното
изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за увеличаване на издръжките над размера от 200 лева за детето Н. и над
размера от 180 лева за детето С. и до претендираните с исковата молба размери
от по 350 лева за всяко дете, както и претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, като неоснователни.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
за увеличените издръжки.
ОСЪЖДА В.Б.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса
върху увеличените размери на
издръжките в размер на 288 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 11.08.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: