Решение по дело №558/2019 на Районен съд - Троян

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

Гр. Троян, 20.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Троянски районен съд, втори състав в публично съдебно заседание на 27.11.2019 /двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета / година, в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова

 

В присъствието на секретаря Емилия Петрова и участието на прокурора Георги Аргиров, като разгледа гр. д. № 558/2019 г. по описа на съда, намери следното:

 

Обективно съединени искове за имуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.З във връзка с чл.4, ал.1, пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в размер на 5716.09 лева (пет хиляди седемстотин и шестнадесет лева и девет стотинки)  и иск за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.З във връзка с чл.4, ал.1, пр.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

Образувано е по искова молба от Р.С.Р., ЕГН **********, против Прокуратурата на Република Българи, с адрес гр. София, бул. Витоша № 2.

Ищецът твърди, че на 15.07.2017г., срещу него било образувано Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян за престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Твърди, че производството е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК с Протокол за оглед от 15.07.2017г., в който подробно са описани по вид и количество рибите, които разследващият полицай извадил заедно с мрежата от водата. На 02.08.2017г. е извършена експертиза, според която общата стойност на намерените в мрежата риби е 27.18 лева.  Излага, че на 21.08.2017г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, проведен бил разпит, а на  25.08.2017г. му било предявено разследването. По негово искане в досъдебното производство са събрани гласни доказателства, посредством разпит на посочени от него свидетели, след което разследването му било предявено повторно.

 Твърди, че досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян приключило с Постановление за прекратяване от 30.10.2017г. на Районна прокуратура Троян, постановено по пр.пр.№713/2017г., като след влизането  му в сила, делото било изпратено на ИАРА, започнало  административно-наказателно производство, съставен му бил АУАН №В 0003651 от 21.11.2017г. и издадено Наказателно постановление №11-1519/12.12.2017г., което обжалвал и  същото било изцяло отменено с Решение №57 от 19.03.2018г. на Троянски районен съд, постановено по АНД №2/2018г. на Троянски районен съд, потвърдено с Решение №145/02.07.2018г., постановено по КАНД №110/2018г. на Административен съд гр.Ловеч.

Излага, че към 15.07.2017г. е работил на длъжност Главен експерт „*" в Дирекция „*" в ***. Кариерата му била безупречна,  преминал бил четири атестации с високи оценки, три пъти повишаван в ранг на длъжност експерт „Е." и два пъти на длъжност експерт „*".  Излага, че заради образуваното Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян и несвоевременното му прекратяване, на 17.07.2017г. бил принуден да подаде заявление за освобождаване, като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение му била връчена на 18.07.2017г. Твърди, че подаването на заявление за освобождаване е негово задължение по чл.21, във връзка с чл.17, ал.1 и чл.18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл.28 от Закона за държавния служител, но напускането не било негов личен избор, а от една страна – задължение по закон,  от друга- под натиск да избегне дисциплинарно производство. Излага, че в този момент папката с Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян фактически била на бюрото пред Областния управител, като за него е непонятно на какво основание му е предоставено Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян. Счита, че или Прокурорът си  е превишил правомощията по НПК, или не е упражнил необходимия надзор върху лицата, които имат право и задължение да съхраняват досъдебното производство.

Твърди, че от 18.07.2017г. до 20.03.2018г. заради действията на Прокуратурата останал без доходи от възнаграждение от служебно правоотношение, като на 20.03.2018г. сключил постоянен трудов договор при друг работодател, като за периода от 19.01.2018г. до 20.08.2018г. е полагал труд по два часа дневно в ЕТ „*- Х.М.".

Излага, че огледът на 15.07.2017г. и повдигането на обвинение на 18.08.2017г. му причинили силен стрес. Излага, че на  17.07.2017г. получил силни болки в областта на корема и гърба и личния му лекар поставил диагноза неуточнена бъбречна колика. Твърди, че бил притесняван от журналисти, наричан бил с всякакви прозвища, но разчитал на обективността на прокуратурата до момента на повдигане на обвинение, след което безпокойството и безсънието, причинени от негативните изживявания го принудили да потърси лекарска помощ. На  27.07.2017г. отново бил прегледан от лекар, поставена му била диагноза  „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност", започнал да получава панически атаки, наложило се да потърси лечение и при специалист - психиатър, който му поставил диагноза „посттравматично стресово разстройство".

Заявява, че повдигнато му обвинение, представлявало интерес в обществения живот на града и напълно разрушило доброто му име и престиж в обществото. Дългогодишни познати и съседи спрели  да го поздравяват, в групата на ГЕРБ в Общинския съвет възникнали противоречия по въпроса дали трябва да остане в нея или да я напусне, а  гласността на разследването от местно ниво, стигнала и до национален ефир. Отделно заявява, че членува в съюза на ловците и риболовците и във връзка с образуването на Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян срещу него, на основание чл.155, ал.1, \във връзка с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ му  било отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси №20150127392, издадено от РУ гр.Троян и валидно до 31.03.2022г. , като същото му било отнето на 25.07.2017г. и  върнато на 29.11.2017г.

Претенцията му за имуществени вреди е за сумата от 6238.78 лева, която при условията на чл.214 от ГПК е намалена до размер от 5716.09 лева, както  и иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.               Моли съда да постанови решение, с което ПРОКУРАТУРАТА на РБ да бъде осъдена да му заплати претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК Районна прокуратура гр.Троян е представила писмен отговор, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенцията.            Твърди се, че не са налице доказателства за действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, както и  че липсват такива, които да потвърждават твърденията на ищеца за причинен силен стрес, довел до посттравматично стресово разстройство, бъбречни нарушения и високо кръвно налягане, както и „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност".

Излага се, че липсват доказателства, че прекратяването на трудовите отношения на Р. е станало в резултат на негово изрично собствено решение, тъй като след привличането му като обвиняем, той е продължил да бъде *** в Общински съвет - Троян по време на цялото наказателно производство.

Твърди се, че Прокуратурата на Република България не носи вина за публикациите в медиите, както и за отнемане на Разрешение за носене на огнестрелно оръжие, което  е чисто административна дейност на други органи и организации и не е в пряко причинно-следствена връзка от действията на прокуратурата по повдигане на обвинение в досъдебното производство.

В заключение се счита, че претенцията на ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/, тъй като досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Троян е образувано на 15.07.2017г. по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК с оглед на местопроизшествие и наказателното производство е прекратено на 03.10.2017г., т.е. разследването е приключило в съвсем кратък срок и прокуратурата е изпълнила задължението си да прекрати наказателното производство незабавно, след като са събрани доказателства, че извършеното от Р. деяние не съставлява престъпление от общ характер. Излага се, че Р. е привлечен като обвиняем на 18.08.2017г., като не му е вземана каквато и да било мярка за процесуална принуда, а по отношение на претенцията на ищеца да му бъде изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се във възстановяване на неполучените възнаграждения по служебното правоотношение с *, считат за неоснователно, тъй като ищецът е напуснал работа по собствено желание.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Към 15.07.2017г. ищецът работил на длъжност Главен експерт „*" в Дирекция „*" в *.

От приложените по делото като доказателства Служебна книжка №32/01.02.2012г., издадена от Областен управител - Ловеч; Заповед №ЗДС-382/01.04.2012г., издадена от Областен управител - Ловеч; Заповед №ЗДС-386/29.05.2012г., издадена от Областен управител - Ловеч; Заповед №ЗДС-402/20.07.2012г., издадена от Областен управител -Ловеч; Заповед №ЗДС-411/23.10.2012г., издадена от Областен управител - Ловеч; Заповед №ЗДС-13-18/19.02.2013г., издадена от Областен управител - Ловеч; Заповед от 01.03.201 Зг., издадена от Областен управител - Ловеч; Заповед №ЗДС-14-7/04.03.2014г., издадена от Областен управител - Ловеч; Уведомление за участие в конкурентен подбор изх.№РД-03-422/27.08.2015г., издадено от Областен управител -Ловеч; Заповед №ЗДС-15-15/02.09.2015г., издадена от Областен управител - Ловеч; Заповед №РД-07-36/28.02.2017г., издадена от Областен управител - Ловеч; Удостоверение изх.№РД-03-692(1)/05.10.2018г., издадено от Областен управител -Ловеч,  се установява твърдяното в исковата молба кариерно израстване на ищеца.

От приложената по делото Заповед №ЗДС-17-6/17.07.2017г., издадена от Областен управител - Ловеч, връчена на ищеца на 18.07.2017г. се установява, че служебното правоотношение е прекратено.

От приложеното към АНД №2/2018г. на ТРС като доказателство  досъдебно производство  №198/2017г. по описа на РУ Троян се установява, че същото е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК с Протокол за оглед от 15.07.2017г. срещу ищеца  на 15.07.2017г., за престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.  От доказателствата по ДП №198/2017г. на РУ Троян се установява, че на 02.08.2017г. е извършена експертиза, според която общата стойност на намерените в мрежата риби е 27.18 лева;

 Приложено е Постановление за повдигане на обвинение от 21.08.2017г.,  от което се установява, че ищецът е  привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, проведен бил разпит, а на  25.08.2017г. му е предявено разследването. По негово искане в досъдебното производство са събрани гласни доказателства, посредством разпит на посочени от него свидетели, след което разследването му било предявено повторно.

 От приложеното Постановление за прекратяване от 30.10.2017г. на Районна прокуратура Троян, постановено по пр.пр.№713/2017г., е видно, че досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян приключило.

След влизането  му в сила, делото е изпратено на ИАРА,  започнало  административно-наказателно производство, съставен му бил АУАН №В 0003651 от 21.11.2017г. и издадено Наказателно постановление №11-1519/12.12.2017г..

С Решение №57 от 19.03.2018г., постановено по АНД №2/2018г. на Троянски районен съд, наказателното постановление е отменено. Видно от приложеното к.а.д.№110/2018г. на ЛАС, Решение № 57 от 19.03.2018г., постановено по АНД №2/2018г. на Троянски районен съд е потвърдено с Решение №145/02.07.2018г., постановено по КАНД №110/2018г. на Административен съд гр.Ловеч

От приобщените по настоящото дело доказателства се установява, че в досъдебното производство, спрямо ищеца не е взимана мярка за неотклонение.

За защита в образуваното досъдебно производство ищецът е сключил с адв. В.М.от ЛАК договор за правна защита и съдействие и е заплатил в брой сумата от 150.00 адвокатско възнаграждение, видно от приложеният писмен договор от  21.08.2017г.

По делото са представени множество копия от вестници и разпечатки от електронни издания /национални и регионални/, в които е отразено задържането на бракониер, като същият е посочван освен с инициали и с двете му имена, като е цитирана и политическата му принадлежност.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетели, които съдът кредитира с доверие, като непротиворечиви и отразяващи непосредствените впечатления на свидетелите.

От показанията на св. З.В. се установява, че  върху Р.Р., след образуваното досъдебно производство е бил оказан натиск да напусне работа или ще бъде уволнен дисциплинарно. Свидетелят твърди, че „…Загуби всички позиции, които имаше. Беше доста активен в Общински съвет. Имаше добра визитна картичка откъм образование, а в Общинския съвет няма много хора с такова образование, каквото има той и те си го спрягаха и определено щеше да стане следващия *** на ОС, тъй като тогавашния си имаше проблеми с общуването.  Но с тази случка всичко приключи, нищо, че е оправдан….“.

От показанията на св. Д.П.А. се установява, че с ищеца ловуват в една и съща ловна дружинка. Свидетелят твърди, че „…За неговия случай разбрахме от вестниците, навсякъде го пишеше. …. Той си ни беше основната тема, как да се мъчим да го премахнем от дружинката, включително и аз. Всички заедно бяхме с такова отношение. …. Малко хора си говорим с него, а другите – не, странят си. Казвали са ми да не ходя и да говоря с него, а да го изключа като човек…… Започнаха да говорят в дружинката, че дори и да го оневинят, не искат такъв човек -  бракониер….“. Свидетелят твърди, че след този случай ищецът е променен „…Преди Р. беше по-весел и емоционален….“.

            От показанията на св. С.К.Д.се установява, че ищецът е „….работлив и дисциплиниран човек, посветен на работата си…“. Свидетелят твърди, че освобождаването на ищеца от работа „…подейства на психиката и на самочувствието…“.

От показанията на св. В.Й.А. се установява, че „…Преди въпросната случка Р. беше един спокоен, уравновесен човек, контактуваше с много хора, но след този ден и след като беше заведено досъдебното производство, поведението му се промени….“. Влошило се и здравословното му състояние, като започнал да изпитва паник атаки, задушавания, „…Установиха се завишени стойности на кръвната захар. Бяха му изписани със зелена рецепта лекарства. На сънотворни е и до този момент, защото не може да спи нощем….“.

Съгласно приетата по делото медицинска документация не се установява  наличие на психично заболяване обострило се в следствие образуваното досъдебно производство и последвалите правни действия. Експертите са категорични, че „…Подекспертният е преживял стрес, като нормален отговор на фрустриращо събитие. Основните емоционални преживявания са свързани със субективно усещането за липса на справедливост, обида, отчаяние, срам, безпомощност, загуба на перспектива и др. Тези състояния са били придружени от лесна дразнимост, нарушения на съня, тревога и напрежение и са били улеснени от личностовите характеристики присъщи за Освидетелствания“, но след  приключването на ДП, същият е започнал да преработва травматичното събитие, интереса към обичайните дейности и хобита постепенно е започнал да се възвръща.

Вещите лица не са установили „…категорична зависимост между емоционалното състояние на ищеца след образуване на досъдебното производство и появата и развитието на физическото заболяване „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност" понеже от представените медицински документи амбулаторен лист № 2975/ 15.06.2019г. от д-р Цонева е видно, че стойностите на кръвното налягане са в границите на нормата…“.

По делото е прието заключение по допуснатата и реализирана ССчЕ, по която вещото лице е установило размера на  имуществената претенция, представляваща загуба на дохода от служебно правоотношение.

 При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2. ал.1 ,т. 3 /стара т. 2 до изм. с ДВ чл.98/2012/ ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. По този ред държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. / чл.4 от ЗОДОВ/.

В настоящият случай безспорно е установено, че е налице фактическият състав на цитираната разпоредба относно ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, досежно претендираната от ищеца щета в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща заплатен хонорар за един адвокат по Договор за правна помощ и съдействие №**********/21.08.2017г., тъй като: спрямо ищеца на 15.07.2017г.  е образувано ДП с Протокол за оглед от същата дата, на 21.08.2017г.  му е повдигнато  обвинение и на 30.10.2017г. с Постановление за прекратяване на Районна прокуратура Троян, постановено по пр.пр.№713/2017г .  досъдебното производство е прекратено.

По отношение на имуществената претенция за пропусната полза в размер на 5566.09 лв. (пет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и девет стотинки), представляваща загубата на дохода от служебно правоотношение на ищеца в администрацията на Областен управител – Ловеч, съдът намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

Действително в разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния акт.

            Безспорно беше установено, че към 15.07.2017г. , когато  е образувано срещу Р.Р. ДП №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян за престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, същият е работил на длъжност Главен експерт „*" в Дирекция „*" в Областна администрация Ловеч, с ранг III младши, т.е. държавен служител, на който законът му е вменил задължение да опазва престижа на държавната служба. Съгласно чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28, доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)“При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /Обн. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г./.“. Съгласно чл.17 ал.1 от цитирания Кодекс „При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба.“. Предвидено е, че същият не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация /чл.18/, не може да упражнява дейности, посочени в законодателството като несъвместими с неговите задължения и отговорности, както и да получава доходи от такива дейности /чл.19/, като в чл. 21 е регламентирано, че „ При осъществяването на действия, несъвместими с поведението по този кодекс, служителят следва да се оттегли от служба.“.

Ищецът твърди, че заради образуваното Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян  на 15.07.2019г.  е бил принуден  на 17.07.2017г. да подаде заявление за освобождаване, като от една страна заявява, че „Подаването на заявление за освобождаване е мое задължение по чл.21, във връзка с чл.17, ал.1 и чл.18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл.28 от Закона за държавния служител.“, а от друга, „защото Областният управител ми заяви, и то в присъствието на свидетел, че ако не подам оставка доброволно, ще прекрати служебното правоотношение на дисциплинарно основание. В този момент, папката с Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян фактически беше на бюрото пред Областния управител.“.  Процесуалния представител на ищеца, в представена по делото писмена защита е категоричен, че са събрани гласни доказателства за „…натиска, оказан върху доверителя ми от страна на Областен управител и за това, че е разполагал с информация за процесното досъдебно производство….“, позовавайки се на показанията на св.Велев.  Анализа на цитираните гласни доказателства обаче не потвърждават  заявеното в ИМ обстоятелство „….папката с Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян фактически беше на бюрото пред Областния управител…“,   нито изложените в писмената защита твърдения, че  Областния управител „…. е разполагал с информация за процесното досъдебно производство….“.   В проведеното на 08.10.2019г. открито с.з. , на зададения от адв. Д. въпрос към свидетеля  *:“ Разполагаше ли Областния управител с някакви материали, за да подкрепи това си искане да напусне Р.?“, свидетелят заявява: „На бюрото му имаше папка с материали. На влизане в областта се разминахме с въпросното лице Й.Н., който отново беше станал шеф на Областна дирекция по рибарство и аквакултури, т.е. ние когато отивахме към Т., Н. излизаше от него. Но какво му е оставил, аз не мога да кажа. Областният управител гледаше папка на бюрото си. Не мога да кажа, какво е имало в папката. Беше седнал човекът начело и гледаше в папката, прелистваше я......“.

Анализа на събраните гласни доказателства от цитирания свидетел не биха могли и да обосноват извод за оказван натиск, тъй като в глава седма от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, в чл.22 е предвидено, че „ При неспазване нормите на поведение в този кодекс служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно Закона за държавния служител и Кодекса на труда.“ Служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот. При изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него.                                  Настоящият състав счита, че не би могло да бъде вменено в тежест на Прокуратурата  твърдението, за незаконосъобразно  провеждане на разследването, нарушавайки  изискването на чл.198 от НПК, посредством неправомерно предоставяне на информация на Областен управител от  органите на досъдебното производство, тъй като доказателства за това липсват. Нещо повече, самият свидетел, с показанията на който ищецът твърди, че е установил този факт заявява: „Относно конкретния случай, беше почивен ден и видях, че имаше публикувана информация във фейсбук, че е заловен бракониер на язовир „Сопот” и беше цитирано неговото име. Понеже аз съм запознат с тази материя и ми беше много смешно, защото написаното в тази статия за глупости. Тогава звъннах на Р., за да му кажа да не се притеснява, че това са глупости, които ги пишат. Ако има някакво нарушение, то е административно нарушение, а не е престъпление, за което да се притеснява….“.

По делото са налице доказателства, че прекратяването на служебните отношения на ищеца е станало в резултат на негово изрично собствено решение, което се установява от приложеното ксерокопие от служебна книжка №32/01.02.2012г., като на стр. 9 от нея е отбелязано, че служебното му правоотношение с Областен управител на Област Ловеч е прекратено на основание чл. 103 ал. 1 т. 1 от Закона за държавния служител, който факт се признава и от самия ищец с уточнението, че е подал заявлението за освобождаване от заеманата длъжност, тъй като това било негово задължение по чл. 21 във вр. чл. 17 ал. 1 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация във вр. чл. 28 от Закона за държавния служител.

            Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

 За да се ангажира отговорността на държавата за вреди в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните елементи: на първо място да е налице обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; да са причинени вреди; да е налице причинна връзка между горните предпоставки.  Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, изложени в исковата молба е за ищеца, като същия следва да докаже осъществяването на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

В настоящият казус съдът счита, че не е налице  причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди:

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие

В настоящият случай периодът от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца е три месеца - Досъдебно производство №198/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Троян е образувано на 15.07.2017г. по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК с оглед на местопроизшествие и наказателното производство е прекратено на 03.10.2017г.

От гледна точка на преживените психически притеснения от страна на ищеца, този период е значителен. От събраните по делото гласни и писмени доказателства е видно, че през този период от време ищецът е бил с накърнено достойнство, напуснал е работата си, на която е държал. Твърдението, че обвинението е повлияло на общуването  и работата му в  общински съвет – Троян, като ***не се споделя от съда, тъй като от доказателствата по делото се установява, че той е продължил да бъде ***по време на цялото наказателно производство, включително и от показанията на свидетелите *и Д.. Св.*твърди, че: „… Не е преставал да бъде общински съветник. Беше ** и все още е на Комисията по ТСУ…“. Това се потвърждава и от показанията на св.С.Д. „…В Общинския съвет,  никой не вярва и знаеха, че е невинен…. След този случай, общинските съветници не са имали негативно отношение към него, но от ръководството – да, след като не го избраха в листата. Колегите му го уважават. Аз споделям с всички, познавам ги, но не е имало пред мен изказвания за него…. От другите партии, не съм чувал да използват неговия случай. Даже хората от другите партии се чудиха защо са постъпили така с него и казваха: „Егати партията, като не си защитава хората!”..“.

Съдът счита, че случилото се е отразило негативно на психическото състояние на ищеца, причинило му е стрес, довело е до промяна в негова личност - от „…жизнен, наперен…по-весел и емоционален…спокоен, уравновесен, контактуваше с много хора…“, в „…„друг човек, уплашен, притеснен, …променен….беше като попарен….ходеше като замаян…..срам го е….поведението му се промени…, затвори се в себе си….започна едно безсъние…спря да се храни…..задушаваше се нощем, не спи……", но не е довело до посттравматично стресово разстройство, бъбречни нарушения и високо кръвно налягане, както и „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност". Заключението на назначената к*лексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещи лица не установява наличие на психично заболяване, обострило се в следствие образуваното досъдебно производство и последвалите действия.

Не е установена категорична зависимост между емоционалното състояние на Р. след образуването на досъдебното производство и появата и развитието на физическото заболяване „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност".

Нормално е да се приеме / Решение № 480/2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. ВКС /, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано или наказателното производство спрямо него е прекратено поради недоказаност на обвиненията, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Последното обуславя очертаване на предмета на спора  в рамките на обичайните негативни преживявания за съответните действия или бездействия на разследващите органи, прокуратурата или съда.

Вследствие повдигнатото му обвинение, което в последствие е прекратено, след като наблюдаващият прокурор е приел, че извършеното от Р. деяние не съставлява престъпление от общ характер, а съдържа признаци на административно нарушение и е изпратил досъдебното производство на к*етентния административно-наказващ орган за реализиране на съответната административно-наказателна отговорност, на същият е наложено административно наказание, като Наказателното постановление е обжалвано и с решение №57/19.03.2018г. по АНД  №2/2018г. по описа на Районен съд гр. Троян е отменено поради допуснати нарушения на разпоредби на ЗАНН, без съда да се произнася досежно обстоятелството деянието, извършено от Р. представлява ли административно нарушение.

Не се споделя от настоящия състав и твърдението, че отнетото на ищеца оръжие след образуването на  досъдебното производство го е лишило от правото му да ловува. Действително, нормата на чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.2 ЗОБВВПИ вменява задължение след образуване на досъдебно производство, от ищеца да бъде иззето  притежаваното от него огнестрелно оръжие. Съдът споделя изложените в представената по делото писмена защита от ищцовата страна аргументи, че се касае за правна последица от повдигането на обвинение, която настъпва по силата на закона, но не счита,  че след отнемане на оръжието, ходенето на лов е станало „…безпредметно и не се отличава от обикновен туризъм…“.  От показанията на св.А. се установява, че „След този случай му беше отнето оръжието, но членска карта си има. …..Като член на дружинката не е изключван. ….“. От показанията на свидетеля се установява, че не образуваното досъдебно производство, а поведението на ищеца е провокирало у тях усещане за виновност.  Свидетелят е категоричен, че той и друг негов колега лично са се обаждали на ищеца да продължи да ходи с дружинката си на лов,  но той самият отказал. „…..ние го знаем и като Председател, стане и държи речи, да дойде при нас и ако има очи, да ни обясни: „Ей момчета, така и така беше …!” А той просто потъна все едно в земята и не се появи. Отдръпна се и от мен и от всички. Това негово поведение провокира в нас и ни накара да си направим изводи, че е виновен…“.

С оглед на изложеното, съдът намира, че така описаните неимуществени болки и страдания, които ищецът е претъпял биха били справедливо възмездени с присъждане на обезщетение в размер на  5000.00 лева, което е адекватно да репарира настъпилите за него неимуществени вреди, като в останалата му част, до претендираното обезщетение в размер на 10000лв., като  неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът -Прокуратурата на РБ дължи на ищеца разноските за производството и за адвокат съразмерно с уважената част на иска. В случая ищецът е направил разноски в размер на 1866 лева, а исковете са уважени за 5150.00 лева, от общо претендирания размер 15716.09 лева, т.е. за 32.77 %, с оглед на което на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 615.78 лв.

По изложените съображения, съдът

 

                   Р       Е       Ш      И :

 

 ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.С.Р., ЕГН **********.*** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие  обвинение в извършване на престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК по ДП№198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян, прекратено с Постановление на 30.10.2017г., по чл.2, ал.1,т. 3 ЗОДОВ, в едно със законната лихва, считано от 20.06.2019г., до окончателното изплащане,  като за разликата до претендирания размер от 10000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.С.Р., ЕГН **********.*** сумата от 150.00лв. /сто и петдесет лева/, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от същото обвинение,  ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 30.10.2017г. до окончателното им плащане, както и 615.78 лв. - разноски по делото, съразмерни на уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Р., ЕГН **********.*** против Прокуратурата на Република България иск за имуществени вреди в размер на 5566.09 лв. (пет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и девет стотинки), представляваща загубата на дохода от служебно правоотношение на ищеца в администрацията на Областен управител – Ловеч, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                                                       На основание чл. 7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на всяка от страните.    

             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: