Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 438
гр.
Бургас, 22.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И Г, като разгледа докладваното от съдия Русева
административно дело № 84 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на РИОСВ
– Бургас против Решение от 11.12.2020 г. на главен директор на Главна Дирекция
„Оперативна програма “Околна среда“ в МОСВ, Ръководител на Управляващия орган (УО)
на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ за отказ за верификация във
връзка с искане за междинно плащане № 2/09.12.2020 г. по ЗБФП № BG16М1ОР002-3.015-0004-С01 на сума в размер на 3 870
лева с ДДС, представляваща 5% от стойността на договор № ОПОС-4/15.07.2020г.,
на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Жалбоподателят оспорва решението
като незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Счита, че неправилно са
възприети като условни сроковете, заложени в Техническото предложение, а не
тези, заложени в Договор № ОПОС-4/15.07.2020 г., за който е установено при
осъществения последващ контрол от управляващия орган, че е сключен
законосъобразно. Представени са писмени доказателства.
В
с.з. жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата и
излага допълнителни доводи за немотивираност и необоснованост на оспореното
решение. Счита, че не става ясно какви документи са изискани от
административния орган. Представя писмени бележки.
Ответникът – главен директор на
Главна Дирекция „Оперативна програма “Околна среда“ в МОСВ, Ръководител на
Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана в съдебно заседание. Представя
административната преписка по издаване на оспореното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представените с административната
преписка доказателства, че със Заповед №
РД- ОП-30/13.04.2020 г. ръководителят на
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” е
разпоредил на основание чл.9, ал.5, чл.24, ал.1 и чл.45, ал.2 от Закона за
управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове и
във връзка с постъпилото на 30.08.2019 г. проектно предложение ИСУН № ВG16M1OP002-3.015-00004 (л.58-81 от делото) „Подобряване на
водния режим и управление на сукцесионните процеси във влажните зони с
международно значение „Комплекс Ропотамо”, „Местост Пода” и „Езеро Вая”, предложено за финансиране с доклад за оценка
на експертна работна група, да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ с
максимален размер 8 427 161.88 лева по процедура чрез директно
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ВG16M1OP002-3.015 „Изпълнение на приоритетни мерки във влажни
зони” от оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” по приоритетна ос 3
„Натура 2000 и биоразнообразие” за проект ИСУН № ВG16M1OP002-3.015-00004 „Подобряване на водния режим и управление на
сукцесионните процеси във влажните зони с международно значение „Комплекс
Ропотамо”, „Местност Пода” и „Езеро Вая”, с бенефициент Регионална инспекция по
околната среда и водите, Бургас. Максималният размер на финансовата помощ по
процедурата възлиза на 25 562 765 лева. Основните дейности по проекта
са посочени в т.4 от заповедта (л.52 от делото). Сред тях е и „Ограничаване на
сукцесионните процеси чрез управление на масивите от водолюбива растителност в
Рамсарско място „Комплекс Ропотамо” – увеличаване на площта на откритите водни
площи чрез косене на тръстиката в блато Алепу и блато Стамополу (Дейност № 7). Изпълнението
на дейността е подробно описано в проектното предложение /л.65-67 от делото/.
От описанието става ясно, че дейността включва управление на тръстиковите
масиви за увеличаване площта на окритите водни огледала, с цел лимитиране на
еутрофикационните процеси чрез намаляване на количеството макрофитна
растителност в блатата Алепу и Стамополу. Предвидено е косене на тръстика със
специализирана машина, която да бъде закупена заедно с прилежащото й
оборудване, както и да бъде доставено и монтирано преместваемо хале от 80 кв.м,
където да бъде съхранявана машината в поземлен имот в кв. „Крайморие”,
предоставен от Община Бургас. В изпълнение на одобрения проект ВG16M1OP002-3.015-00004 е проведена процедура по възлагане на
обществена поръчка чрез събиране на оферти
с обява по чл.20, ал.3 от ЗОП № ОП7(1)/02.06.2020г. на инж. Тонка
Атанасова – директор на РИОСВ – Бургас за избор на изпълнител, който да извърши
доставка и поставянето на преместваемо хале от 80 кв.м. за безопасно съхранение
на машината за косене на тръстика.
Видно от протокол от 17.06.2020 г. от дейността на
назначената от директора на
РИОСВ - Бургас комисия за разглеждане, оценяване и класиране
на постъпилите оферти (л.46-49), на първо място от допуснатите участници е
класиран „Мидия инфраструктурно строителство” ООД. На 15.07.2020 г. между
възложителя на обществената поръчка РИОСВ – Бургас и класирания на първо място
участник „Мидия инфраструктурно строителство” ООД като изпълнител е сключен
договор за услуга № ОПОС-4/15.07.2020 г. с предмет: „Доставка и поставяне на
преместваемо хале 80 кв.м., съгласно Техническата спецификация на Възложителя (приложение
№ 1), Техническото предложение (Приложение 2) и Ценово предложение на
Изпълнителя (Приложение № 3), неразделна част от договора. В чл.4, раздел III от договора страните са уговорили следните срокове за
изпълнение: срокът за доставка на халето е не по-късно от 31.05.2021 г., като в
него се включват срокът за изготвяне на техническата документация, времето за
получаване на разрешение за поставяне на халето и срокът за изработка, доставка
и поставяне на халето (чл.4, ал.2 от договора); срокът за изготвяне на техническата
документация е 60 календарни дни, считано от датата на сключване на договора (ал.3);
срокът за изработка, доставка и поставяне на халето е 120 календарни дни, считано
от датата на получаване на уведомително писмо от Възложителя, който ще изпрати
уведомително писмо след получаване на разрешение за поставяне, но не по-късно
от 120 дни преди изтичане на срока, посочен в ал.2 (чл.4, ал.4). Същите срокове
са посочени като максимални срокове за изготвяне на техническата документация,
съответно за изработка, доставка и поставяне на халето в техническото
предложение на Изпълнителя, което е неразделна част от сключения договор (л.22
от делото).
Не се спори между страните и се
установява от представената административна преписка, че във връзка с
верификацията на пакет отчетни документи № 2/04.12.2020 г. по проект № ВG16M1OP002-3.015-00004- С01 и постъпило искане за междинно плащане №
2/09.12.2020 г. на стойност 294 250.68 лева по ЗБФП бенефициентът
Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас е бил уведомен чрез ИСУН (л.15) на
основание чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.55, ал.2 от Условия за изпълнение към ЗБФП, че компоненти
„технически проект”, „финансов отчет” и „искане за плащане” от пакета са със
статус „върнат” от УО на ОПОС поради необходимост от нанасяне на корекции и/или
представяне на допълнителни документи. Дадени са му били указания да попълни
коректно определена информация в техническия проект, както и да представи допълнителна
информация, включително обосновка за това как са спазени сроковете за изпълнение
на дейностите по договор за услуга № ОПОС-4/15.07.2020 г. с предмет: „Доставка
и поставяне на преместваемо хале 80 кв.м., оферирани в техническото предложение
на изпълнителя „Мидия инфраструктурно строителство”ООД.
След преглед на представените отчетни документи,
включително и изисканите по реда на чл. 63, ал.(1) от ЗУСЕСИФ, с кореспонденция
в ИСУН 2020 с peг. № BG16M10P002-3.015-0004-С01-М071/08.12.2020 г.
ръководителят на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ е издал
оспореното в настоящото производство решение от 11.12.2020 г., в което е
обективиран отказ за верификация на сумата в размер на 3 870 лева с ДДС от
поискани за верификация разходи с искане за междинно плащане № 2/09.12.2020 г.
по ЗБФП № BG16М1ОР002-3.015-0004-С01 на основание чл.64, ал.1 от същия закон
във вр.чл.19, ал.2, ал. 4, т. 1, б. „д“ от Наредба № Н-З (Обн, ДВ. бр.44 от 29
Май 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019 г.) за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.
Не
се спори, че процесната сума от 3 870 лева е част от поисканите за верифициране
разходи в размер на
65 790.00
лв. по фактура № **********/24.11.2020 г. по дейност № 7 от проекта
„Ограничаване на сукцесионните процеси чрез управление на масивите от
водолюбива растителност в Рамсарско място „Комплекс Ропотамо“ - увеличаване на
площта на откритите водни площи чрез косене на тръстиката в блато Алепу и блато
Стамополу от бюджетни редове:
- 3
225,00 лв. от бюджетен ред „II.4.1 Закупуване/доставка/,монтаж на
машини, оборудване, съоръжения и техника (към дейности 2 и 7 ) (фонд: ЕФРР,
режим на финансиране: Неприложимо, допустим)“;
- 645,00 лв. от
бюджетен ред IX.15.2 Общо ДДС по раздел II
РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ (към Дейност 7 Ограничаване на
сукцесионните процеси, чрез управление на масивите от водолюбива растителност в
Рамсарско място „Комплекс Ропотамо“ - увеличаване на площта на откритите водни
площи чрез косене на тръстиката в блато Алепу и блато Стамополу); Мярка от НПРД
22 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим)“
Не е налице спор и в решението е посочено, че
приложените към искането за междинно плащане разходооправдателни документи са
на обща стойност 294 250.68 лева, каквато е и стойността на поисканото
плащане. Като мотиви за отказа е посочено, че бенефициентът не е представил
допълнителна информация и документи, удостоверяващи, че са спазени сроковете за
изпълнение на дейностите по договор № ОПОС - 4/15.07.2020 г., оферирани в
Техническото предложение на Изпълнителя. Посочено е, че на основание чл. 64 (1)
от същия закон /ЗУСЕСИФ/, разходът не се верифицира, но може да бъде включен в
следващо искане за плащане. Посочено е също, че размерът на верифицираната от
УО на ОПОС сума от БФП е 290 380.68 лв., представляващи извършени от
бенефициента разходи в съответствие със закона.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок, против
подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси
на жалбоподателя, адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение от 11.12.2020 г. на главен директор на Главна
дирекция „Оперативна програма “Околна среда“ в МОСВ, Ръководител на
Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ за
отказ за верификация във връзка с искане за междинно плащане № 2/09.12.2020 г.
по ЗБФП № BG16М1ОР002-3.015-0004-С01 на сума в размер на
3 870 лева с ДДС, на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
В
чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба
е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по
реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и
местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е
приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може
да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.
Съгласно
чл.5 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите, Министърът
или оправомощено от него длъжностно лице управлява програми и проекти в сферата
на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните фондове,
Структурните фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на
Европейския съюз (ЕС), както и от други международни финансови институции и
донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и
проекти.
Следователно,
на основание чл.9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, министърът на околната среда и водите, като
ръководител на министерството, на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за
администрацията и чл. 5 от Устройствения правилник на Министерство на околната
среда и водите, е ръководител на УО, одобрил проекта, и той е компетентният
орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който е
постановен отказ от верификация на сума от поисканите за верификация разходи. Няма
пречка обаче, видно от нормата на чл.9, ал.5, предл. последно от ЗУСЕСИФ,
министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено със
Заповед № РД-ОП-11/04.02.2020 г. (л.9 от делото).
От
изложеното следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган - главен директор на Главна
дирекция „Оперативна програма “Околна среда“ в МОСВ и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, във връзка със
Заповед № РД-ОП-11/04.02.2020 г.
Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ в случай, че бенефициент не представи в срок документ
или разяснения по чл. 63 или е започната
процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира,
като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В настоящият случай
установената от закона писмена форма е спазена, а оспореният акт е мотивиран,
като са посочени както фактическите, така и правни основания за неговото
издаване. В оспорения акт са посочени приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на
които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като
основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите
от нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Неоснователно
е възраженето на жалбоподателя за немотивираност и необоснованост на оспореното
решение, тъй като в него ясно е посочено какви точно документи са били
допълнително изискани от бенефициента и
на какво правно основание.
Така, в посочената в мотивите на
решението разпоредба на чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ са предвидени четири хипотези, в
които управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи
във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения
от бенефициента, както следва:1. когато сума, включена в искането за плащане,
не е дължима; 2. когато не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни
документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми
документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за
допустимост по раздел І; 3. когато има съмнение за нередност, отнасяща се до
съответните разходи, и 4. когато представените документи за физическия и
финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата
задължителна информация. В разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗУСЕСИФ е установено
задължение за управляващия орган да определи за представяне на документите и
разясненията по ал. 1 разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един
месец. Срокът по чл. 62,
ал. 1 спира да тече до представянето на документите и
разясненията, но общо за не повече от един месец.
В производството по издаване на акта не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. На
бенефициента РИОСВ - Бургас е бил предоставен разумен срок по смисъла на чл.63,
ал.2 от ЗУСЕСИФ за предоставяне на изисканите по реда на чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ
чрез системата ИСУН документи, но той не е изпълнил изискванията на
административния орган. Жалбоподателят не оспорва този факт. Основното му
възражение е, че са изследвани сроковете, оферирани с техническото предложение
на Изпълнителя „Мидия
инфраструктурно строителство” ООД, а не тези, заложени в договора за услуга,
сключен с това дружество. Това възражение се опровергава от доказателствата,
представени с административната преписка. От кореспонденцията между
ръководителя на УО на ОПОС и РИОСВ – Бургас чрез ИСУН във връзка с
верификацията на пакет отчетни документи № 2/04.12.2020 г. по проект № ВG16M1OP002-3.015-00004- С01 (л.15 от делото), както и от мотивите на
оспореното решение е видно, че от бенефициента е изискано да представи
допълнителна информация – обосновка за това дали са спазени именно сроковете за
изпълнение на дейностите по договора за услуга № ОПОС-4/15.07.2020 г., за които
е допълнително пояснено „оферирани в техническото предложение на изпълнителя”.
Освен това, техническото предложение е неразделна част от договора и
определените в него максимални срокове за изготвяне на техническата
документация, от една страна, и за изработка, доставка и поставяне на халето,
от друга, съвпадат със сроковете, уговорени в чл.4 от Договора.
Неоснователно и недоказано е и възраженето на
жалбоподателя, че по отношение на този договор е осъществен последващ контрол
от управляващия орган, при който е установено, че договорът е сключен
законосъобразно. Писмото на Ръководителя на УО на ОПОС (л.14 от делото) съдържа
информация за осъществен последващ контрол за законосъобразност на два различни
договора от процесния договор за услуга № ОПОС-4/15.07.2020 г. При последващия
контрол на тези договори е установено, че не са допуснати нарушения,
съставляващи нередност по смисъла на чл.70, ал.1,т.9 от ЗУСЕСИФ, предвид което
не са налице основания за налагане на финансова корекция. Процедурата по
верифициране на разходи е различна от производството по установяване на
нередност и налагане на финансова корекция, поради което твърденията на жалбоподателя
за осъществен последващ контрол, освен недоказани, са и ирелевантни за предмета
на делото.
По изложените съображения съдът приема, че са налице
материално-правните предпоставки за постановяване на отказ по чл.64, ал.1 от
ЗУСЕСИФ и оспореното решение е издадено
при правилно приложение на материалния закон.
Обстоятелството, че в мотивите на решенето е посочено,
че не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ за допустимост на
разходите, а именно разходите да са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския
съюз и българското законодателство, е допълнително основание за отказ от
верификация по чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ, различно от основанието за постановяване
на оспорения отказ по чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ
извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за
верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е
потвърдена допустимост. Поради това съдът намира, че пропускът да бъде посочено
в какво точно се изразява неизпълнението на едно от кумулативно изискуемите
условия за допустимост на разходите по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, не е
процесуално нарушение от категорията на съществените процесуални нарушения.
При този изход на делото, своевременно
направеното от ответника искане за присъждане на разноски се явява основателно,
поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр.чл.77, ал.8
от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас, XXIII състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на РИОСВ – Бургас против Решение от
11.12.2020 г. на главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма
“Околна среда“ в МОСВ, Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна
програма „Околна среда 2014-2020 г.“ за отказ за верификация във връзка с
искане за междинно плащане № 2/09.12.2020 г. по ЗБФП № BG16М1ОР002-3.015-0004-С01 на сума в размер на 3 870
лева с ДДС, на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
ОСЪЖДА РИОСВ – Бургас
да заплати на Министерството на околната среда и водите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: