О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1007
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно гражданско дело № 1082
по описа за 2016 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна частна жалба,
подадена от К.А.Д. ***, чрез адв. Д.С., против определение от 01.03.2016г. по
гр.д. № 999/ 2016г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХІІІ гр.с., с което
съдът е върнал исковата молба, вх. номер 35968/ 14.12.2015г. (на ОС
Пловдив), на подател – К.А.Д., и е прекратил производството по гр. дело 00999
по описа на РС Пловдив , ХІІІ г . с. , за 2016 г поради недопустимост на иска.
Жалбоподателят е
навел оплаквания, че определението е нищожно и неправилно и моли то да се отмени,
като делото се върне за последващи процесуални действия по депозираната искова
молба.
Ответникът по жалбата „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
- гр.Пловдив, не е взел становище по депозираната частна
жалба.
Съдът намира частната жалба, подадена от жалбоподателя за
допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество – за частично
основателна, по следните съображения:
Предмет на
исковото производство се явяват обективно съединени искове с правно основание
чл.270, ал.2 от ГПК, предявени от К.А.Д. против ответника „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД - гр.Пловдив, с
предмет прогласяване нищожността на влязлото в сила съдебно
решение под номер 1455/14.07.2014г., постановено по гражданското дело номер
1105 по описа на ПРС, ХІV гр. състав, както
и нищожността на
потвърдителното решение на ОС
Пловдив, както и нищожността на заповедта
за изпълнение на парично
задължение, за вземането по която се е развило производството по установяването
му. Ищецът
твърди, че тези решения са нищожни, тъй като постановилите ги съдебни състави
не са приложили точно правото на Европейския Съюз. С определение от
01.03.2016г., съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че посочените
от ищеца пороци на съдебните актове не
са относими към евентуална нищожност на решението, но имат отношение към друг
порок – неправилното съдебно решение, което обаче е било ревизирано по реда на
инстанционния контрол и с влизането си в сила
преклудира възможността на
страната да се позовава на евентуалната му неправилност като основание
за отмяна. Приел, че се иска ревизиране чрез нов иск на влязлото в сила съдебно
решение, с което е бил решен спорът между
ищеца и „ЕВН България
Топлофикация ЕАД” по гр. дело 1105/14,
ПРС. Този иск обаче не е допустим на основанието по чл. 299 от ГПК, тоест
производството по него следва да бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав намира
постановеното определение за правилно в частта относно иска за прогласяване
нищожността на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е
уредена в чл. 423, ал. 1
и чл. 424 ГПК.
Според чл. 423, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът,
който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да
подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от
предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не
му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не
е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение
поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал
възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал. 1 ГПК
той разполага с т. нар. иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК.
За разлика от отрицателния установителен иск по чл. 254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжника във възраженията му срещу съществуване на
вземането или неговата изискуемост, искът по чл. 424 ГПК
може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника,
срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата
защита по чл. 124, ал. 1 ГПК,
още по -малко по реда на чл. 270, ал.2 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК
няма характер на съдебно решение по смисъла на посочената разпоредба. От друга страна, при
възражение от длъжника и проведено установително производство, иск за нищожност
може да бъде заявен относно съдебните решения, постановени по спора, а не и по
отношение на заповедта за изпълнение, тъй като предмет на исковата защита се
явява установяване съществуване на вземането. При порок, засягащ валидността на
заповедта, същият подлежи на установяване в хода на исковото производство,
което би се явило недопустимо. Следователно, иск за прогласяване на нищожността
на заповедта за изпълнение е недопустим. С оглед на това и предвид фактическите твърдения
на ищеца в исковата молба, правилни са изводите на
първоинстанционния съд за недопустимост на образуваното пред него производство
по подадената от ищеца искова молба. Постановеното в този смисъл
определение от 01.03.2016г. като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди. Подадената срещу него частната жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение.
В останалата му
част определението е неправилно и следва да се отмени. При предявен иск по
чл.270, ал.2 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в обстоятелствената част на исковата
молба следва да се посочат конкретни пороци на съдебното решение, които според
ищеца засягат неговата валидност. В настоящия случай ищецът е навел съображения
за нищожност на съдебните решения поради неприлагане от съдебните състави на
императивни правни норми, а именно правото на Европейския съюз, липса на мотиви
относно наведени от ищеца съображения относно съпоставка между общностното и
националното право, наличие на институционален монопол от страна на ответника
/господстващо положение на пазара/ и противоречие с правния ред. В този смисъл
същият твърди, че тези пороци водят до нищожност на постановените от първата и
въззивната инстанция решения. Дали такива пороци съществуват и съответно дали
те водят до нищожност на постановените съдебни актове се явява въпрос по
съществото на спора, а не по допустимостта на предявените искове. В исковата
молба е достатъчно ищецът да обоснове твърдението си, че актовете не са
валидни, като субсумирането на пороците под конкретна правна норма съдът
извършва с акта по същество. Искът за прогласяване нищожност на съдебното
решение би се явил недопустим в други хипотези, например при атакуване с такъв
иск на невлязъл в сила съдебен акт. В случая атакуваните актове са влезли в
сила, поради което и исковете за прогласяване на тяхната нищожност са
допустими. Наличието на посочените в исковата молба недостатъци на решенията и
дали те представляват предпоставки, засягащи валидността им, касаят тяхната
основателност, като съдът следва да ги разгледа като допустими. Ето защо
определението следва да се отмени в тази част, като делото се върне на
първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.
Водим от горното и на основание член
278 от ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 01.03.2016г.,
постановено по гр.д. № 999/ 2016г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХІІІ
гр.с., в частта, с която
първоинстанционният съд е върнал исковата молба, вх. номер 35968/
14.12.2015г. (на ОС Пловдив), на подател – К.А.Д. и е прекратил производството по гр. дело 00999 по описа на РС
Пловдив, ХІІІ г.с., за 2016г., по отношение на исковете с правно основание
чл.270, ал.2 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на влязлото
в сила съдебно решение под номер 1455/14.07.2014г., постановено по гражданското
дело номер 1105 по описа на ПРС, ХІV гр. състав, както и нищожността на съдебно
решение № 1455/ 14.07.2014г. по в.гр.д. № 1105/ 2014г. по описа на ОС
Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия по посочените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба
на К.А.Д. против определение от 01.03.2016г., постановено по гр.д. № 999/
2016г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХІІІ гр.с., в частта, с която първоинстанционният съд е върнал исковата молба, вх.
номер 35968/ 14.12.2015г. (на ОС Пловдив), на подател – К.А.Д. и е прекратил производството по гр.
дело 00999 по описа на РС Пловдив, ХІІІ г.с., за 2016г., по отношение на иска с
правно основание чл.270, ал.2 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване
нищожността на влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 19683/ 2010г. на ПРС, ХІХ гр.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което частната жалба е оставена без
уважение, подлежи на обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1
от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на
страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.