Решение по дело №2662/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 240
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20227050702662
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Варна, 27.02.2023 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

при участието на секретаря Нина А., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2662/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна - проф. д-р С.П.А.-А., срещу Решeние № 505/28.10.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че С.А. – Изпълнителен  директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна е осъществила  дискриминация  спрямо жалбоподателката по преписката Д.И.Ж. въз основа на „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и по признак „членуване в синдикална организация“  по чл.8, ал. 3 от КТ. На основание чл. 47, т. 3 във вр. с чл. 78, ал. 1 на С.П.А.-А. - изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна е  наложена глоба в размер на 500 лв.

Жалбоподателката намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. По подробно изложени в жалбата съображения твърди, че според Комисия за защита от дискриминация за да се приеме, че е налице дискриминация е достатъчно ищецът да докаже вероятност, че дискриминацията се е осъществила. Уточнява, че не става ясно кои точно доказателствени факти са формирали този извод на състава на комисията. Сочи, че в оспореното решение не е обсъден въпроса за характера на процесното допълнително трудово възнаграждение, като се позовава на чл.35, т.6 от ВПРЗ, според която разпоредба Съветът на директорите може, а не е длъжен да разреши изплащане на същото, след получаване на конкретни предложения от определената комисия и тяхното одобряване. Комисията е изготвила списък на служителите, за които през календарната година са получени доклади за допуснати неточности при изпълнението на задължения по трудовото правоотношение, представляващ Приложение №6 към протокола от работата й. Навежда доводи, че видно от същия, включените в списъка служители, за които комисията е предложила да получат „ДТВ Коледа 1“ са посочени със своите длъжности, а не съобразно членуването им в синдикат. Отправя искане за отмяна на решението на КЗД и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез представител по пълномощие в съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Д.И.Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно допълнително споразумение № 1039/01.02.2021 г. към трудов договор, Д.И.Ж. заема длъжността „медицинска сестра“ в консултативно-диагностичен блок на мултипрофилно спешно отделение към  УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна.  На 23.01.2020 г. с вх. № ВК-276/л.32 от адм. преписка/  е  прието в  УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД  издадено от председателя на СБМС удостоверение за представителство и легитимност с изх. № 6/19.01.2020 г., според съдържанието на  което синдикалната организация към УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна с  председател Д.И.Ж. е член на СБМС  и  придобива всички права и задължения на легитимна синдикална организация по КТ и действащото законодателство.

В изпълнение на Заповед №Р-852/20.11.2020 г./л.99 от адм. преписка/, е била извършена проверка с цел установяване обезпечеността на МСПО-деца на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД с лични предпазни средства, за което е изготвен Доклад вх.№19429/25.11.2020 г./л.98 от адм. преписка/ от С К  – медицинска сестра – координатор в първа клиника по хирургия, до Изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. Посочено е, че комисията е установила, че МПСО- деца е обезпечено с лични предпазни средства, както и че след проверката е бил свикан целият медицински и немедицински персонал на МСПО-деца, за да бъдат оповестени резултатите. Медицинската сестра – координатор в Първа клиника по хирургия е посочила, че й е направило впечатление арогантното, невъздържано и неконтролируемо поведение на мед. сестра Д.Ж.. Посочено е, че същата е провокирала комисията с нападки, обвинения и заплахи. Изказала е съмнение относно качеството на предоставените медицински консумативи, както и че Ж. е поискала компенсация за отнетото време. 

Съставен е Протокол от 14.12.2020 г./л.95 от адм. преписка/ в изпълнение на решение на Съвета на директорите на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Протокол №20/10.12.2020 г. – за начисляване на допълнително трудово възнаграждение – „ДТВ Коледа, „ДТВ – персонална награда“ и „ДТВ Коледа 1“. В т.11.4 от Протокола Комисията е предложила лица, които да бъдат лишени от „ДТВ Коледа“ и „Коледа – персонална награда“, поради недостатъчен принос за резултатите на дружеството. В т.12 от Протокола е направено предложение до Изпълнителния директор обективирано в списък за поименно определения размер на „ДТВ Коледа“, Приложение №4, „ДТВ – персонална награда“ Приложение №5 и „ДТВ Коледа 1“ Приложение №6. В Приложение №6 /л.97 от адм. преписка/ сред лицата, на които е определено „ДТВ Коледа 1“ е мед. Сестра Д.И.Ж., с определено ДТВ 100 лв.  

Производството пред КЗД е започнало по сигнал/жалба вх. № 16-18-14/26.02.2021 г. /л. 1 от адм. преписка/ и уточнение към него /л. 20-22 от адм. преписка/, подадена от Д.И.Ж. срещу С.А. – Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД с изложени оплаквания за дискриминация по признак „лично положение“ и „членуване в синдикална организация“, поради което е получила „Допълнително трудово възнаграждение – Коледа“ на стойност 100 лв., а останалите нейни колеги са получили по една брутна заплата за добре свършена работа. Твърди, че е дискриминирана, защото участва в Синдиката на българските медицински специалисти, както и че на 17.11.2020 г. СБМС е подал сигнал до Министерството на здравеопазването, че в СО – деца УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД за 15 души липсват маски и ръкавици. Излага съображения, че тя и нейна колежка са били набедени, че са подали сигнала. При назначената проверка с наличния състав на отделението и комисията, се е наложило всеки от екипа да попълни анкета с дата и подпис, за да удостовери, че „няма“ липса на маски и ръкавици в СО-деца след извършената проверка по повод на сигнала. Сочи, че в болницата е било инициирано разследване за да се установи кой е подал сигнала.

С Разпореждане № 469/14.04.2021 г. на Председателя на КЗД /л. 54 от адм. преписка/ е образувана преписка № 138/2021 г., като същата е разпределена за разглеждане на Петчленен състав при КЗД и са определени членовете на състава, на който е възложено разглеждането на преписката.

На заседание на състава на КЗД, определен с Разпореждане № 469/14.04.2021 г., са определени председател и докладчик по преписката /л. 58 от адм. преписка/.

За образуване на преписката надлежно са уведомени подателят на жалбата Д.И.Ж. /л. 56 от адм. преписка/, С.А. – Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД /л. 61 от адм. преписка/. От С.А. – Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД е депозирано писмено становище /л. 63-69 и доказателства л. 71-100 от адм. преписка/ с мнение за неоснователност на жалбата.

От докладчика по преписка № 138/2021г. е изготвен доклад-заключение /л. 119-123 от адм. преписка/, в който подробно са описани твърденията в жалбата и в писмените становища, и е направено предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката с призоваване на страните.

Страните са редовно призовани за проведеното на 15.03.2022г. открито заседание на състава на КЗД, резултата от което е обективиран в протокол от същата дата /л. 145-153 от адм. преписка/.

Със Заповед № 12-11-655/15.03.2022 г. на Председателя на КЗД /л. 133 от адм. преписка/ е заменен член на Петчленен заседателен състав в заседанието на 15.03.2022 г. от 15:00 ч. по преписка 138/2021 година.

С Разпореждане №256/18.04.2022 г. на Председателя на КЗД /л. 154 от адм. преписка/ е определен за подпомагащ експерт по преписка №138/2021г. С И, вместо експерт М Г .

Административното производство е финализирано с Решение № 505/28.10.2022 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав /л. 155-162 от адм. преписка/, с което на основание чл. 65, т. 1 и т. 5, във вр. чл. 47 от ЗЗДискр, е установено, че С.А. – Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, е осъществила дискриминация спрямо Д.Ж. по преписка №535/2020 г., въз основа на „лично положение“ по чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и по признак „членуване в синдикална организация“ по чл. 8, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 47, т. 3, във вр. чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на С.А. – Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е наложена глоба в размер на 500 лв.  

Изложени са мотиви, че съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Според състава на КЗД фактите за дискриминация следва да бъдат първоначално установени от жалбоподателя, едва след което тежестта на доказване се прехвърля върху ответната страна, която следва да установи, че е налице неравенство в третирането. Посочено е, че в началото на 2020 г. в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е създадена синдикална организация – структура на създадения през м. ноември 2019 г. Синдикат на българските медицински специалисти, като на учредителното събрание, проведено на 19.01.2020 г. Ж. е избрана за секретар на организацията. Работодателят е редовно уведомен за учредяването на синдикалната организация на 20.01.2020 г. Тълкувайки нормите на ЗЗДискр. и представените доказателства, комисията е приела, че ответната страна не е доказала налице ли са материалноправните предпоставки и фактически основания за конкретното решение – Ж. да бъде лишена от допълнително трудово възнаграждение, явяващо се коледна добавка към заплатата в размер на една брутна месечна заплата. В потвърждение на извода си е установила, че спрямо Ж. няма налагани дисциплинарни наказания, както и устни или писмени забележки по отношение на изпълнение на трудовите й задължения.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна, Пети състав, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗЗДискр. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по мотиви различни от изложените в същата:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган – състав на КЗД, на когото е разпределена преписката с Разпореждане № 469/14.04.2021 г. на Председателя на КЗД съгласно изискванията на чл. 54 от ЗЗДискр. Решението е подписано единодушно от членовете на заседателния състав съобразно нормата на чл.64 от ЗЗДискр. Същото е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр.

Оспореното по съдебен ред решение на КЗД обаче е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при конституиране на страните от Комисията, което се е отразило и върху определяне предмета на спора, вида на наложеното наказание, упражняването на процесуалните права от участниците в производство и правото им на защита – основания за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК.

В производството пред КЗД с Разпореждане №469/14.04.2021 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка №138/2021 г., като за ответник е определен С.А. – изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД.  Комисията не е индивидуализирала ответника по несъмнен начин, кореспондиращ с ясни оплаквания срещу правосубектно лице. Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите е длъжна да съобрази спецификите на производството, което провежда по жалба на лица с оплаквания за дискриминация и да съобрази от кого се твърди, че е извършено нарушението. Описанието на ответната страна в производството пред КЗД чрез едновременно използване на имена на физическо лице и заемана длъжност в юридическо лице не дават смислена и еднозначна индивидуализация на един правен субект.

Административното производство пред КЗД е образувано по жалба, подадена от Д.Ж., в която са изложени твърдения за извършена дискриминация чрез лишаване на нея и нейна колежка – Стоянова от ДТВ в размер на една работна заплата по повод празника на болницата, на основание членуване в синдикални организации, а именно председател на СБМС – гр. Варна за УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД. Самата формулировка в уточняващата жалба до КЗД не е прецизна и не изразява ясна воля срещу кого е насочена жалбата. Искането е „в частност проф. С.А. в качеството си на изпълнителен директор“. В административното производство е представен трудов договор № 157 от 03.07.2008 г., сключен между МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и Д.Ж. за позицията медицинска сестра в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. По силата на сключения договор и по смисъла на закона, работодател в случая е юридическото лице УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. На следващо място решението за лишаване на Д.Ж. от „ДТВ „Коледа“ и ДТВ – персонална награда е взето с решение на Съвета на директорите СД на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, обективирано в Протокол № 20/10.12.2020 г. Колективният орган на дружеството е заседавал в състав С.А.-А., В П  и Р Р . Следва да се има предвид, че специалният закон урежда защита, насочена срещу работодателя, при упражняване правото на труд, уредена в чл. 12 и следващи от ЗЗДискр.

С разпореждане № 469/14.04.2021 г. Комисията е образувала преписка № 138/2021 г. по подадената жалба срещу С.А. - Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. Тази формулировка е неясна и въобще не отчита правното значение на разграниченията, наложени в законодателството и правната теория между юридическо лице, представлявано от физическо лице на ръководна длъжност и същото физическо лице, действащо в лично качество. С.А.-А. е изпълнителен член, който представлява и извършва правни действия от името и за сметка на юридическото лице – лечебното заведение. Налага се извод, че надлежен ответник по жалбата до КЗД е възможно да бъде или УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, работодател, юридическо лице, индивидуализирано с ЕИН и седалището, имащо законен представител (ИД) и упълномощен представител (юрисконсулт), или С.А.-А., лично, физическо лице, индивидуализирано с три имена, ЕГН, адрес, която е допустимо да се представлява от адвокат или от други лица по чл. 32, т. 2 и т. 4 от ГПК, но не и от юрисконсулт. Това разграничение не е самоцелно, определя се от оплакванията в жалбата и от него зависи както предмета на установяване, така и вида на възможните мерки и санкции (глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридическо лице). За определяне страните в производството пред КЗД са от значение твърденията в жалбата. В случая не е мислимо ответната страна да е носител на публична власт, поради което допуснатото нарушение е напълно необяснимо и съществено. Тази неяснота е довела до нарушаване правото на защита на лицето, което е подало жалбата Д.Ж., защото нейните оплаквания са останали неясно насочени, доказването е ограничено само до факти, които са от значение за организацията на работа в лечебното заведение, без да се засягат всички твърдения за индивидуални действия.

За редовността на жалбата до КЗД няма изискване за посочване на ответник (чл. 51, ал. 2 ЗЗДискр), но правилното определяне на страните в производствата е било задължителна предпоставка за законосъобразното провеждане на цялостната процедура по доказване и установяване на истината в това производство при спазване на правилата на чл. 55, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр. Специализираният държавен орган е бил длъжен, преди образуване на преписката срещу ИД на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, да укаже на Д.Ж. да уточни оплакванията й срещу УМБАЛ “Св.Марина“ ЕАД, като неин работодател ли са или са насочени към физическото лице С.А. – А. за извършени от нея лични действия, които са възприети като неравно третиране въз основа на защитим признак. С изпратените Уведомление от 08.03.2021 г. и Уведомление от 11.03.2021 г. на Председателя на КЗД не е прецизно пояснено на жалбоподателката. Неяснотата не е констатирана и отстранена и в последствие при разглеждане на преписката от докладчика от Петчленен разширен заседателен състав. Трябва да бъде посочено, че при така формулиран диспозитив на решението на КЗД не е ясно в коя правна сфера биха настъпили произтичащите от него неблагоприятни последици и спрямо кого би се провело принудително изпълнение, ако то придобие стабилитет след съдебен контрол.

Тези нарушения, допуснати от КЗД, съставляват основание за неговата отмяна, но за да бъдат отстранени се налага делото да бъде изпратено като преписка за ново произнасяне от КЗД по жалбата на Д.Ж.. Неяснотата относно страните в производството е довело до неясен предмет на доказване и проверката на фактическите и правни изводи от КЗД.

В диспозитива на оспореното решение на КЗД е посочено, че съставът е установил че С.А. – Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е осъществила дискриминация спрямо Д.Ж., жалбоподател по преписка №535/2020 г., като съдът приема, че е допусната техническа грешка. В решението много ясно е посочено, че номерът на преписката е 138/2021 г.

При новото произнасяне следва да бъдат съобразени мотивите на настоящото решение относно тълкуването и приложението на закона, като бъдат правилно конституирани страните в административното производство, след съответно уточняване на оплакванията и исканията на Д.Ж..

Налага се извод, че Решение № 505/28.10.2022 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Неяснотата относно страните в производството ще се отрази и върху определянето на разноски в полза на УМБАЛ “Св.Марина“ ЕАД за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, каквото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК би се дължало на юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, какъвто не е настоящия случай. Юрисконсултско възнаграждение се определя и в хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК, каквато също не е настоящата хипотеза.

Жалбоподателят не е страна по делото, поради което такива в негова полза не трябва да бъдат определяни, включително и за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт Р  процесуално представителство на конституираната от КЗД страна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Варна, Пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 505/28.10.2022г. на Комисия за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав.

ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Д.И.Ж. при спазване на задължителните указания в мотивите на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     Съдия: