Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260219, Дата 13.10.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 6 октомври 2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 21 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

От дружеството „С.“ ЕООД е обжалвано Решение № 260091 от 22.10.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 939/2019 г., с което исковете на това дружество против „Е.Б.Е.“ ЕАД за заплащане на сумата от общо 46 334.66 лева, представляваща „сбор от разликата между дължимата преференциална цена в размер 567,41 лв./kWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW и реално платената цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия от ФЕЦ „С. - ** - Д.“ в периода от м. ноември 2016 г. до м. септември 2019 г., включително, по договор № 981/30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба на 07.11.2019 г. до окончателното плащане, както и иска за заплащане на сумата 7 675.01 лв. – обезщетение за забава на посочените главници за периода от 01.12.2016 г. до 07.11.2019 г.“, са били отхвърлени.

В полза на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД са присъдени разноски, в размер на сумата 700 лева, а решението е било постановено при участието на „Н.е.к.“ ЕАД – като привлечено от „Е.Б.Е.“ ЕАД трето лице помагач.

Основният спорен въпрос, поставен както в поддържаните от ищеца твърдения, така и със заявените от ответника и третото лице помагач възражения, е, дали в процесния период се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведено от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия или – само на количествата до НСП.

Отказът на „Е.Б.Е.“ ЕАД да заплаща изкупуваната електроенергия над НСП на преференциални цени се основава на Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР. С това решение на КЕВР е било определено нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, като максимална граница, до която на преференциална цена ще се изкупува енергията от възобновяемите източници.

Според ищеца, размер на „нетно специфично производство“ за процесния период е нямало, тъй определящото този размер Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е било отменено с влязлото в сила Решение № 4937 от 20.07.2017 г., постановено от АССГ по адм. д. № 3247/2016 г.

Между страните няма спор, че отношенията им във връзка с продажбите през процесния период са били съобразени с посоченото последващо Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, затова единственото поддържано в процеса правно основание за уважаването на иска е било твърдението, че това последващо Решение на КЕВР е неправилно и нищожно.

Както валидността, така и правилността на това решение са били предмет на вече приключен съдебен контрол, вж. Решение № 8239 от 19.12.2019 г. постановено по адм. д. № 3661/2019 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 7152 от 14.06.2021 г., постановено от Върховния касационен съд по адм. д. № 4746/2020 г., с което жалбите на ищеца „С.“ ЕООД и други производители на електроенергия против Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР са били отхвърлени.

При това положение въпросът за цената, по която е следвало да се заплаща произведената от ищеца електрическа енергия – дали изцяло по преференциална цена или пък количествата, надвишаващи НСП, да се заплащат по цена за излишък, е вече съдебно решен и поддържаните от жалбоподателя доводи против правилността и валидността на Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР понастоящем не могат да бъдат обсъждани (чл. 17, ал. 2, изр. 2-ро ГПК). Затова преценката на Апелативния съд е, че материалните предпоставки за уважаване на иска са липсвали и заявените осъдителни претенции не е можело да бъдат уважени.

Заключението по назначената в процеса Комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза (л. 228 и сл.) е потвърдило и впоследствие неоспорения от ищеца факт, че за една част от процесния период – за времето от 15.09.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 19.09.2018 г. до 31.12.2018 г. ищецът е продавал произведената от него електрическа енергия над НСП не на ответника, а на  купувача „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД, а за друга част от същия процесен период – за времето от 09.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – на купувача „Е.М.“ ЕООД, договорите с тези дружества са представени по делото (л. 239 и сл.).

Продажбите на тези различни от ответника купувачи са извършени изцяло в съгласие с чл. Глава ІХ, Раздел VІІ ЗИ и процесния договор (чл. 1, ал. 1, предл. 4-то от изключенията) и никакво задължение за плащане на тази продадена на трети лица електроенергия, на каквито и да било цени, ответникът няма. Затова, независимо от размера на нетното специфично производство /НСП/, определен чрез нормативната регулация по Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, в тази нейна част претенцията – поради неустановената и недоказана материална легитимация на ответника – е била неоснователна и искът, по отношение на посочените периоди, е подлежал на отхвърляне.

 На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение, независимо че е постановено преди приключването на съдебния спор по адм. д. № 3661/ 2019 г. на АССГ, като краен резултат е правилно и ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в полза на ответника по жалбата „Е.Б.Е.“ ЕАД ще се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата 450 лева.

Държавна такса в размер на сумата 590.68 лева в настоящото производство не е внасяна от „Е.Б.Е.“ ЕАД, нито „искове, предявени от Е.Е.“ са били разглеждани. Затова, в тази негова част – за присъждане на сумата от общо 890.68 лева, искането за присъждане на разноски не може да бъде уважено.

 

Затова Пловдивският Апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260091 от 22.10.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 939/2019 г.

 

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева.

 

Настоящото решение е постановено при участието на „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК *********, като привлечено от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, трето лице помагач.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.