№ 474
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110217677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № № 24-4332-005807 от
20.03.2024г. издадено от Г.В.Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. №
8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
на К. М. Й., с ЕГН **********са наложени административни наказания съответно за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 120 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца.
Недоволен от НП е останал Й., който подава жалба в срок. Посочва, че са
допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения в хода
на производството. Оспорва фактическата обстановка, описана в НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, представлява се
от адв. К.. Последната пледира за отмяна на НП с аргументи, че липсва знание у
жалбоподателя за настъпилото ПТП, недоказаност на нарушението, липса на разногласия у
водачите. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
на 05.01.2024 г. около 09:40 часа в гр. София на бул.Асен Й. №4 от бул.проф.Цветан
Лазаров към бул. Шипченски проход, се движел свидетелят Ц с управляваното от него
МПС"МЕРЦЕДЕС 814 Д" С РЕГ.№СВ****ВК. Същият се движел в средната или най-лявата
лента за движение, а зад него се движел товарен автомобил, ФОЛКСВАГЕН КРАФТЕР,
СВ****РТ, управляван от жалбоподателя Й.. Последният се престроил в дясната лента за
движение, спрямо местоположението на автомобила, управляван от Ц и увеличил скоростта
си на движение, но при разминаването между двата автомобила, жалбоподателят Й. не
преценил страничното разстояние между двете МПС и с автомобила си ударил дясното
странично огледало на автомобила на Ц. Без да спре и да установи щетите, същият
продължил движението си, престроил се в лентата вляво и се отдалечил. Свидетелят Ц
преустановил движението си, съобщил за инцидента на телефон 112 и дошъл екип на ОПП
СДВР, който извършил оглед на автомобила на Ц и съставил протокол.
По данните, съобщени от свидетеля Ц, водачът бил установен, призован в ОПП СДВР
и му бил съставен АУАН АД669212, от 28.02.2024 от А. С., в който било посочено в
обстоятелствената част нарушенията, извършени от жалбоподателя били описани в смисъл,
че не контролира непрекъснато МПС, което управлява и допуска ПТП в лек автомобил
"МЕРЦЕДЕС 814 Д" С РЕГ.№СВ****ВК.,след което не остава на местопроизшествието и не
уведомява органите на МВР по територия, а като правна квалификация били посочени
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. АУАН не бил
подписан от нарушителя и не било установено обстоятелството, че нарушителят отказва да
подпише АУАН с подписа на свидетел.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражения
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № № 24-4332-005807 от 20.03.2024г. издадено от Г.В.Б., на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена с със
заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на
чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на К. М. Й., с ЕГН **********са
наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП
"глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
2
административно наказание „Глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 2 месеца. Била изложена идентична фактическа обстановка с тази в АУАН. Било
допълнено обаче, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП наказаното
лице го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите Ц и С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: НП, АУАН, докладна записка, справка картон
на водача, декларация, скица, протокол за ПТП, заповеди за компетентност.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетелят Ц, които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят
от другите събрани по делото доказателствени материали, включително и попълнените
декларации в хода на административнонаказателното производство, протокол за ПТП и
скица. От тях се установяват действията на водачите, механизмът на настъпване на ПТП и
действията на водачите след това. Ц споделя подробности по отношение на механизма на
ПТП, положението на МПС преди по време и след произшествието, сигнализирането на
органите за контрол на движението, както и обстоятелството, че е бил записал
регистрационния номер на МПС, което е причинило произшествието, както и
обстоятелството, че другият водача не е спрял да установи щетите, съответно липсата на
разногласия и комуникация между участниците в ПТП. Съдът кредитира показанията като
логични и изгради фактическите си изводи на тяхна база.
От показанията на свидетелят С., които съдът кредитира, се установява, че АУАН е
съставен по документи, като самият актосъставител признава АУАН да не е подписан от
жалбоподателя, като това обстоятелство не е удостоверено с подписа на свидетел.
Не се доказва от делото посоченото в НП, но не и в АУАН нарушение, описано
словесно, че са били налице разногласия между участниците в произшествието, каквато
правна квалификация е дадена в АУАН при различна фактическа обстановка и в НП при две
взаимоизключващи се фактически описания на едно и също нарушение. Установи се от
гласните доказателствени средства, че участниците в ПТП не са разговаряли, респективно не
е имало разногласия между тях, доколкото такива при липса на изясняване на позициите на
всеки един от участниците не могат да възникнат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът
констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при неспазване на процедурата, предвидена в чл. 40
и чл. 43 от ЗАНН.
Съдът установи, че жалбоподателят е причинил ПТП и не е изпълнил
задължението си по закон да спре и да установи щетите от ПТП, но се констатира, че за тези
си действия не е санкциониран, като е ангажирана отговорността му за други нарушения,
които са неясно описани и с неточна правна квалификация.
На първо място, съдът констатира, че е нарушен чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Чл. 43
3
предвижда, че е актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят
откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая АУАН не носи подпис на нарушителя,
същият поради това не може да се приеме, че му е предявен надлежно. Не е изпълнена
процедурата по чл.43, ал.2 от ЗАНН отказът да се подпише нарушителя върху АУАН да се
установи с подпис на свидетел. Видно от АУАН, е налице нередовно предявяване на този
документ, което нарушение е съществено, нарушени са правилата по ангажиране на този вид
юридическа отговорност на лицето, респективно правото му на защита и на това формално
основание следва НП да бъде отменено.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице и нарушение на материалния закон
и съществено процесуално нарушение и за двете визирани нарушения.
По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява
липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е
станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и
в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното:
"не контролира непрекъснато МПС, което управлява". Порокът е изцяло пренесен и в НП,
доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа
обстановка. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай, липсата на пълно
описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в хода на
административнонаказателното производство, а последното е допринесло за неправилната
правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е посочено в
какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато
да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни
реакции, липса на странична дистанция или друго. Това е пречка за съда да разбере какво
всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което
съществено нарушава неговото право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е
използвано бланкетно понятие за липса на контрол по време на управление, което не е
запълнено с конкретно съдържание. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало
да се посочи какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно
актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, противоречащо
на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
4
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои
единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на
управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква
вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при
което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "недостатъчен
контрол върху автомобила". Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда
състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и
допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в
съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от
законодателя санкции.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е
било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му.
Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от
ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП
предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Отделно в случая приложение намира единствено чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, според
който текст водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
В случая не се установи от показанията на свидетеля Ц между участниците в ПТП
да е имало разногласия. Същите не са обсъждали ПТП, не са изразили позициите си във
връзка с механизма на възникване на ПТП, респективно този състав на административно
нарушение, посочен в АУАН и НП, е неприложим в случая. Единствено се установява, че
жалбоподателят след ПТП е продължил движението си без да спре и да установи щетите. За
това му поведение обаче не е ангажирана отговорността му, Вменено му е нарушение, което
няма как да се приеме за осъществено при положение, че липсва диалог между водачите, в
рамките на който да се стигне до разногласия.
Липсват каквито и да било фактически твърдения АУАН, че между участниците е
имало разногласия, каквито доводи са застъпени едва в НП, което е съществено процесуално
нарушение поради липсата на тъждественост между възприетата с АУАН фактическа
обстановка и тази, прието то АНО в НП. В НП и АУАН е посочено, че водачът не остава на
местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия, което в никой случай
не са наведени факти, описващи нарушение по цитираната в АУН и НП разпоредба. Липсва
припокриване между установени от АНО фактически положения и дадена правна
5
квалификация на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП в тази част и на това основание. Посочените от актосъставителя и АНО факти
биха могли да се субсумират под състава на чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б „а“ от ЗДвП, макар и
описаните факти да са недостатъчни като фактическо описание и на това нарушение.
Поради тези съображения НП страда от пороци, които както поотделно, така и в
своята съвкупност налагат неговата отмяна в цялост.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира сумата от 500 лева
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото същата следва да му бъде присъдена в
цялост, доколкото не се явява прекомерна.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № № 24-4332-005807 от 20.03.2024г.
издадено от Г.В.Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-
1632/02.12.2021 г. , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на К. М.
Й., с ЕГН ********** са наложени административни наказания съответно за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 2 месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. М. Й., с
ЕГН ********** сумата от 500 лева – разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6