Районен съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Силвия Николова | |
Производството по делото е образувано въз основа на иск, предявен Ц. С. В., ЕГН [ЕГН], и В. М. В., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат П. П., съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Б. Д. Ч., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], Г. Д. М., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица] и Г. Д. Ч., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], и тримата със съдебен адрес [населено място], [улица] - Б. Д. Ч. с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС и цена на иска 500 лева. В исковата ищците твърдят, че са собственици на дворно място с площ от 1870 кв.м. в [населено място], махала Ч., [община], заедно с построените на същото дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда и навес, при граници (съседи) - дворно място на наследниците на Д. В. Ч., път и дворно място на С. С. Ч.. По границата с всички съседи дворното им място било оградено с циментови колове и метална мрежа, като се твърди, че за част от дворното място притежавали нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, № 37, том I, нотариално дело № 119/1980 г. на Благоевградския районен съд за 1000 (хиляда) кв.м., неурегулиран имот, находящ се в [населено място], махала Ч., [община], заедно с построените на същото дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда и навес, при граници (съседи) - път, С. С. Ч., Б. Д. Ч. и П. Х. Ч., а съгласно скица на поземлен имот № 7185/11.04.2013 г. на СГКК Б. - поземлен имот с идентификатор 23652.725.1, находящ се в [населено място], общ.Б., обл.Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-01-51/27.12.2012 г. на началника на СГКК Б., и административен адрес на поземления имот - [населено място], п.к.2739, махала Ч., местност махала Ч., с площ от 789 кв.м. и трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), и съседи - имот с идентификатор 23652.725.725. Твърди се, че от ищците през 2012 г. била започната процедура по изменение на кадастралната карта и нанасяне на имота им на нея, която процедура за целият имот била възпрепятствана от съседа от запад Б. Д. Ч., който предявил претенции към част от дворното им място с размер от 330 кв.м. Изложени са твърдения , че спорната част от дворното място ответникът Б. Д. Ч. продал на втория ищец В. М. В., с частен договор от 24.04.1978 г, а именно представляващо 330 кв.м. дворно място при къщата на Б. Ч. и при къщата на В. В. в местността „Глобницата“ в землището на [населено място], за сумата от 500 лв. Като свидетели на сделката се подписали С. Г. М. и З. В. К.. Подписите на страните били удостоверени с печата на кмета на [населено място]. С извършената продажба били запознати и ответниците Г. Д. М. и Г. Д. Ч., съответно - сестра и брат на продавача, всички те наследници на Д. В. Ч., и за което се сочи, че не се противопоставили на същата. След подписването на частния договор през 1978 г. за продажба, а и до настоящия момент, спорната част от дворното място с размер 330 кв.м. се ползвала от ищците. В него имало засадени и 4-5 броя плодни дръвчета и изграден от ищците открит бетонов резервоар за вода с размери: Ш/Д/В - 2,5мХ4,5мХ1,5 м. Считат, че с оглед на това, че частта от дворното място не е била прехвърлена по законоустановения ред, тя била придобита от тях по силата на придобивна давност, което владение се сочи с начален момент от датата на подписване на частния договор от 24.04.1978 г. до настоящия момент. Спорната част от дворното място била владяна от тях през всичките тези тридесет и пет години постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, с намерение за своене. През целия период били владяли спорната част от дворното място с ясното съзнание, че е тяхна, като владението не било прекъсвано от трети лица през целия период. През това време спорната част от дворното място била облагородявана от тях, извършили били в нея строеж, поставили ограда и др. По този начин всички елементи на фактическия състав на чл.79 от ЗС били налице по отношение на ищците. Началната дата на владението им била 24.04.1978 г. От тази дата до момента бил изтекъл предвиденият в чл.79 от ЗС период от десет години. Нещо повече - можело да се приеме, че спорната част от дворното място е придобита и при условията на кратката петгодишна давност, предвид владеенето й на основание договор с първия ответник, като нито първият, така и останалите двама ответници по никакъв начин не се противопоставили на това владение от страна на ищците.Посочено е , че между дворно място на ищците и дворното място на ответниците имало поставена ограда от колове и метална мрежа още от 1978 г. Предвид изложеното се иска от съда да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците Б. Д. Ч., Г. Д. М. и Г. Д. Ч., в качеството им на наследници на Д. В. Ч., че ищците Ц. С. В. и В. М. В. са собственици по давностно владение на 330/1870 идеални части от дворно място, находящо се в землището на [населено място], махала Ч., при съседи: дворно място на наследниците на Д. В. Ч., път и дворно място на С. С. Ч.. Моли се и за осъждане на ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски. В срока за отговор след извършената размяна на книжата по делото, ответниците оспорват изцяло предявения иск. Същият бил неоснователен. ИщцитÕ не били собственици на дворно място с площ 1870 кв.м. С решение № R-ГЛ/22.05.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори Б., в качеството им на наследници на Д. В. Ч., по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, на ответниците била възстановена собствеността в стари реални граници върху имот № 000984 с площ от 306 кв.м. в местността „Глобницата“, землище на [населено място], общ.Б., при съседи: Държавен горски фонд, собствен имот и махала Ч.. Решението било придружено със скица № Ф00299/23.05.2008 г., презаверена на 15.02.2013 г. от Общинска служба по земеделие Б.. Възстановеният им имот представлявал самостоятелен поземлен имот, попадащ в горския фонд.Изразяват становище по твърдяното придобивно основание за установяване съществуване правото на собственост, че имотът от 330 кв.м. не бил придобит от ищците по давност въз основа на частен договор за продажба от 1978 г. Този договор не поставял началото на давностно владение, защото към 1978 г. процесният имот бил включен в Държавния горски фонд и не можел да бъде предмет на разпоредителна сделка, както и да се придобива по давност, както и възражения за нищожност на частен договор за продажба от 1978 г предвид опорочена форма за действителност, т.е. липса на предвидената нотариална форма за действителност на сделките по чл.18 от ЗЗДог. Ответниците излагат , категорично становище, че имотът, описан във въпросния частен договор, не бил идентичен с този, който е възстановен на ответниците. В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват, представляват се от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Представя писмено становище. Ответниците редовно призовани не се явяват. От тяхно име се явява процесуален представител, като поддържа изразеното становище в писмения отговор по допустимост и основателност на иска. По делото са приети ангажираните от страните писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно-техническа експертиза, допуснати и събрани са гласни доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка, съдът установи от фактическа страна следното: Предявен с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, който по своя характер е установителен, целящ да разреши със силата на пресъдено нещо възникнал между две или повече лица спор за собственост или ограничено вещно право, като целта на иска е да се установи действителното правно положение в отношенията между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост.В този смисъл тъй като искът е установителен, предпоставка за неговата допустимост е за ищеца да съществува правен интерес от предявяването му. Конкретният правен интерес за предявяване на иска се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор когато той вземе формата на оспорване на претендираното от ищеца право на собственост, се счита, че последният има правен интерес от предявяването на установителен иск. В този смисъл в съдържанието на исковата молба следва да са изложени съображения за наличие на интерес от установяването,съответно интерес от предоставяне на съдебна защита, при което ще е налице интерес тогава, когато ищецът е собственик на вещта и друго лице оспорва или смущава правото му без да владее или държи имота, т.е. когато ответникът е предприел действия,с които по същество оспорва правото на собственост на ищеца. В случая обаче , ищецът не е изложил такива твърдения, като по делото липсват доказателства за твърдяното извънсъдебно оспорване правото на собственост на ищците върху процесния обект от страна на ответниците.В този смисъл необходимостта от представяне на доказателства за установяване наличието на извънсъдебно оспорване правата на ищците, а оттам и за установяване на правен интерес от предявяване на установителен иск, според настоящият състав има значение и с оглед необходимостта от уточняване на връзката между вида на извънсъдебното оспорване, правния интерес от предявяване на установителен иск и необходимостта от установяване наличието на такъв.При наличие на извънсъдебно оспорване на правото на собственост, което обаче не се изразява в нарушаване или отнемане на владението,какъвто е настоящият случай, е налице правен интерес за собственика да установи съществуването на правото си по съдебен ред при изложени конкретни твърдения, които да стоят и да бъдат преценени за наличие на зависимост между вида на извънсъдебното оспорване и необходимостта при предявяването на иска да бъдат представени доказателства за установяване наличието на този правен интерес от положителния установителен иск. Ако извънсъдебното оспорване се изразява във фактически действия, които смущават необезпокояваното упражняване на правото,тези действия не следва да бъдат доказвани при предявяването на иска, достатъчно е обстоятелствената част на исковата молба да съдържа твърдение за извършването на такива действия, но с оглед твърдението, че ответниците са оспорили инициираната процедура от ищците за изменение на кадастралната карта с цел нанасяне на имота им , очевидно не става въпрос за фактически действия от тяхна страна. От друга страна за твърдяното извънсъдебно оспорване от страна на ответниците в исковата молба не са изложени други каквито и да било съображения. Ако обаче оспорването се изразява в съставяне на писмен документ, удостоверяващ правата,които ответниците твърдят, че притежават върху имота и които конкурират с претендираното от ищеца право, наличието на правен интерес от предявяването на иска следва да бъде установено, като тези писмени доказателства бъдат представени, освен ако тези доказателства не се намират в държане на ищеца и същият може да се снабди с тях без съдействието на ответника, в която хипотеза също не попада разглеждания случай , с оглед изложените твърдения въз основа на които се основава предявения иск. В случая в исковата молба се твърди,че процесният имот, за който предявилите иска лица сочат , че са придобили по давност, и представляващ 330 кв.м. дворно място при къщата на Б. Ч. и при къщата на В. В. в местността „Глобницата“ в землището на [населено място], и от допусната и назначена съдебно техническа експертиза в хода на производството заключението по която е изготвено от инж. А., се установява с отговора на задача № 5 от експертизата, с която се иска да се определи дали е налице идентичност между спорния имот,част от имот № 000879 по КВС, владеещ се от ищците и имот № 000984 по КВС, последният възстановен на ответниците с Решение № R-ГЛ-09/22.05.2008 г и отразен в Скица №229/29.05.2008г.,че не е налице идентичност между спорния имот, който е част от имот № 000879 по КВС, владеещ се от ищците и имот № 000984 по КВС възстановен на ответниците с Решение № R-ГЛ-09/22.05.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори - [населено място], отразен в скица №229/29.05.2008г. , за който извод експертът е категоричен при изслушването му в с.з.В пълнота експертът посочва, при отговора на поставената под № 1 задача, а именно каква е площта на целия имот и площта на спорната част от него е посочено, че цялата площ на имота е 1870 кв. м, като се сочи, че същият е заграден и се обработва от ищците, и 789 кв. метра попадат в границите на околовръстен полигон в поземлен имот с идентификатор 23652.725.1 записан на името на ответницата Ц. С. В., а останалата част с площ 1081 кв. м, попадат в имот с № 000879 по Картата на възстановената собственост записан в регистъра на МЗГ-ДЛ. Сочи се още че спорната част с площ 330 кв. м. е част от посочения по горе имот с № 000879, записан на МЗГ-ДЛ. При така изясненото от фактическа страна за липсата на идентичност на претендираните 330 кв. м. имот от страна на ищците, представляващ дворно място, който е част от имот № 000879 по КВС, владеещ се от ищците и имот № 000984 по КВС възстановен на ответниците с Решение № R-ГЛ-09/22.05.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори - [населено място], отразен в скица №229/29.05.2008г, и формиран извод , че претендираните от ищците - спорната част с площ 330 кв. м. е част от посочения от имот с № 000879, записан на МЗГ-ДЛ. , както и отсъствието на изложени обстоятелства за наличие на правен интерес мотивират съдът да приеме, че предявения иск спрямо сочените ответници е недопустим/доколкото и не е се установява от изложеното сочената от ищеца пасивна легитимация по иска/. По тези съображения, и липсата на доказателства за установяване на твърденията в исковата молба /доколкото в представените с исковата молба доказателства липсват данни за извънсъдебно оспорване/,съдът намира, че наличието на извънсъдебно оспорване, а оттам и на правен интерес от предявяване на иска, не е установено по делото.В подкрепа на крайния извод е това, че следва да се кредитира и извода по дадено заключение по съдебно техническата експертиза, че процесният имот не е записан на името на ответниците , а на МЗГ- ДЛ, което обсъдено в съвкупност с липсата на посочен правен интерес от предявяването на иска сочи и обосновава също недопустимостта на иска. Водим от горното и на основание чл. 124 ал.1 от ГПК и във връзка с чл. 130 ГПК , съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.12.2014г., постановено по делото, с което е даден ход на делото по същество. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК, предявена от Ц. С. В., ЕГН [ЕГН], и В. М. В., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат П. П., съдебен адрес [населено място], [улица] срещу Б. Д. Ч., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], Г. Д. М., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица] и Г. Д. Ч., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], с която се иска да се признае за установено по отношение на ответниците Б. Д. Ч., Г. Д. М. и Г. Д. Ч., в качеството им на наследници на Д. В. Ч., че ищците Ц. С. В. и В. М. В. са собственици по давностно владение на 330/1870 идеални части от дворно място, находящо се в землището на [населено място], махала Ч., при съседи: дворно място на наследниците на Д. В. Ч., път и дворно място на С. С. Ч., поради недопустимост на иска. Прекратява производството по гр. дело № 1500/2013г. по описа на БРС. Определението подлежи обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – [населено място], в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |