ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1844
гр.
Пловдив, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на двадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 1993/2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А.М.П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Г., против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за
незабавно изпълнение, издадено по ч. гр. д. № 1804/19г. по описа на Районен съд
– Карлово.
В жалбата се излагат доводи, че
разпореждането на съда е неправилно. Посочва се, че длъжникът не бил надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от „Кредихелп“ ООД на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД. Сочи се, че от рамковия договор не става ясно
каква сума е прехвърлена на третото лице. Твърди се, че записът на заповед от
30.12.2016г. е нищожен на основание чл. 537, вр. чл. 486, ал. 2 от Търговския
закон, тъй като падежът не е посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и
не дава основание за различно тълкуване. Посочва се, че датата 24.07.2017г. е
добавена с химикал, докато целия запис е написан на компютърно средство, като
се твърди, че менителничният ефект е предявен на дата, за която жалбоподателят
не е бил уведомен. Въз основа на тези обстоятелства се твърди, че постановеното
разпореждане е неправилно и се моли съдът да го отмени.
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, чрез
пълномощника М.Р., оспорва частната жалба
против разпореждането за незабавно изпълнение, като
неоснователна и необоснована. Сочи, че са неоснователни твърденията за
нищожност на издадения запис на заповед от 30.12.2016г. Твърди, че издаденият
запис на заповед е изцяло редовен от външна страна и притежава всички
предписани от чл. 535 ТЗ реквизити
Посочва, че възраженията относно начина на поставяне на датата на
предявяване и начина на извършване на самото предявяване са неоснователни и
недопустими, тъй като това са въпроси, които подлежат на доказване в
производството по чл. 422 от ГПК. Моли съдът да отхвърли частната жалба като
неоснователна и необоснована.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения по
чл. 419, ал. 1 от ГПК
двуседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Жалбата е
допустима, тъй като е налице и подадено в срок от жалбоподателя възражение по чл. 414 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Карловския районен съд е
образувано по заявление от "Кредихелп" ООД
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу А.М.П.,
въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК за парично вземане в размер на 1252 лв., дължими по задължение по запис
на заповед, издаден на 30.12.2016г. и предявен за плащане на 24.07.2017г.,
ведно със законната лихва от момента на подаване на на заявлението до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Във връзка с подаденото заявление е образувано
ч. гр. д. № 1804/ 2017г. по описа на
РС - Карлово и е издадена Заповед № 1148/23.11.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, постановено е разпореждане за незабавно изпълнение и е
издаден изпълнителен лист от 24.11.2017г.. в полза на „Кредихелп“
ООД. С договор за цесия от 17.08.2017г. „Кредихелп“ ООД прехвърлил на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания, като цесионерът се конституирал
като взискател по изпълнителното дело по издадения изпълнителен лист. Длъжникът
П. подал в срок възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Въз
основа на гореизложеното, съдът приема от правна страна следното:
Предметът на производството
по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът издава
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа
от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на
документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и
евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване.
Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл.
417 от ГПК, като в случая това е издадения запис на заповед. Проверката на съда също е ограничена единствено до
това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК и дали е
редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат
да се свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна
страна.
Реквизитите,
които трябва да съдържа записа на заповед, са посочени в разпоредбата на чл.
535 от ТЗ. В случая, представения запис на заповед съдържа всички реквизити и
представлява редовен документ от външна страна. Неоснователно е възражението,
че падежът не е посочен ясно и по начин, който да не буди съмнение. В горната
част на документа е посочено, че падежът не задължението е на предявяване. В
текста на документа също е посочено, че издателят се задължава да заплати на
дружеството или на негова заповед на предявяване посочената сума. Посоченото в
долната част на документа представлява датата, на която менителниченият ефект е
бил предявен за плащане и е удостоверено с подписа на издателя. В този смисъл,
не буди съмнение, че записът на заповед е бил с падеж на предявяване и е бил
предявен на дата 24.07.2017г., която била изписана с химикал върху вече
издадения на предходна дата – 30.12.2016г., документ.
Следва да се
посочи, че предмет на обжалване е разпореждането за незабавно
изпълнение и в тази връзка правнорелевантни са само фактите към момента на
неговото постановяване, като съображенията, въз основа на които може да се
основе обжалването, следва да бъдат само такива, които могат да бъдат извлечени
от документа по чл. 417, т. 10 ГПК, в случая – записа на заповед. В тази връзка, неоснователни са
оплакванията в настоящото производство на жалбоподателя, че не е бил уведомен
за извършената цесия, тъй като това касае последващ факт, а самата заповед за
изпълнение и изпълнителния лист са издадени в полза на „Кредихелп“ ООД, който
се явява и кредитор по издадения менителничен ефект.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за
незабавно изпълнение №1148/23.11.2017г., издадена по ч. гр. д. № 1804/19г. по
описа на Районен съд – Карлово..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.