№ 3990
гр. Варна, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110104547 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. С. Ж., ЕГН
**********, с адрес гр. *** срещу "Е.П.П." АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираната от
ответника сума в размер на 1717.31 лв. /хиляда седемстотин и седемнадесет
лева и 0.31 ст./, представляваща ½ част от сумата в размер на 3434.63 лева -
главница за потребена ел. енергия по фактури за периода 28.11.2012 г. до
28.02.2013 г. за обект с абонатен номер ***, клиентски №***, находящ се в
гр. ***, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.02.2014 г. по ч.гр.д.
№18106/2013 г. по описа на Районен съд- Варна срещу ЕТ „С.М.Ж.", ЕИК
***, представлявано от М.А.Ж., ЕГН ********** – наследодател на ищеца,
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№1445/2014 г. по описа на ЧСИ Н.Г., рег.№ ***, с район на действие ОС-
Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по ч. гр. д. №18106/2013 г. по описа на Районен съд - Варна, в
полза на "Е.П.П." АД срещу ЕТ „С.М.Ж.“, представлявано от М.А.Ж., ЕГН
********** е издаден изпълнителен лист за сумата сума в размер на 3434,63
лева, представляваща главница за потребена ел. енергия по фактури за
периода от 28.11.2012 г. до 28.02.2013 г. за обект с абонатен номер ***,
клиентски №***, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва от
11.12.2013 г. до окончателното плащане на задължението, както и 229.57 лв.
мораторна лихва. Въз основа на него било образувано изпълнително дело
№1445/2014 г. по описа на ЧСИ Н.Г., рег.№ ***, с район на действие ОС-
Варна. След настъпила смърт на търговеца, ищецът като наследник на М.А.Ж.
има правен интерес от отричане на вземането съответстващо на
1
наследствените му права. Твърди се, че след образуване на изпълнително
дело №1445/2014г. не са извършвани изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника да
събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо
обективира искане за постановяване на положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва искът като недопустим. Твърди се, че за вземането по изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.д. 18106/2013 г. по описа на PC-Варна е било образувано
изп. дело №1445/2014 г. по описа на ЧСИ Н.Г., рег.№ ***, с район на действие
ОС-Варна. По изпълнителното дело не са извършвани действия, които да
прекъсват давността за вземанията. Счита, че на 13.08.2016г. изп. дело е
прекратено по силата на закона /чл.433, ал.1, т.8 ГПК/. Счита, че за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на иска, като навежда доводи, че към
датата на подаване на исковата молба изпълнителният процес е прекратен и
ищецът не притежава качеството длъжник. Сочи, че срещу ищеца не е
осъществена принуда - не е наложен запор или възбрана, поради което липсва
реално засягане на неговата имуществена сфера. Твърди се, че обектът на
потребление, за който са начислени процесиите фактури е собственост на
трето лице съгласно постановление за възлагане, вписано на 10.05.2014г. ,
като ищецът не търпи и извънсъдебна принуда, изразяваща се в предвидената
в чл.123, ал.1 ЗЕ възможност, за изпълнение на вземането си, дружеството да
преустанови снабдяването с ел. енергия обекта на клиента. Дружеството не
претендира заплащането на процесиите суми, нито в рамките на едно висящо
производство по принудително изпълнение, нито извънсъдебно, чрез
изпращане на покана за плащане до ищеца или чрез преустановяване
снабдяването с ел. енергия. Моли поради изложените съображения за
прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за
приложение на чл.78, ал.2 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от Е.П.П. АД, е
инициирано ч.гр.д. № 18106/2013г. по описа на ВРС за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. На 07.02.2014г. е
издаден изпълнителен лист, който обективира задължението на ЕТ „С.М.Ж.“,
представлявано от М.А.Ж., за сума в размер на 3434.63 лева, представляваща
главница за потребена ел. енергия по фактури за периода от 28.11.2012 г. до
28.02.2013 г. за обект с абонатен номер ***, клиентски №***, находящ се в
гр. ***, ведно със законната лихва от 11.12.2013 г. до окончателното плащане
на задължението, както и 229.57 лв. мораторна лихва, вкл. и разноски за
държавна такса и определено юрисконсултско възнаграждение.
Посредством молба от кредитора, по описаното задължение на
13.08.2014г. е образувано изпълнително дело №1445/2014 г. по описа на ЧСИ
Н.Г., рег.№ ***, с район на действие ОС-Варна. На ЧСИ са възложени
действия по чл.18 ЗЧСИ.
По изпълнителното дело ЧСИ е установил, че М.А.Ж. е починала на
22.08.2011г., а нейни наследници са Д. С. Ж. и П. С. Ж..
ЧСИ е уведомил взискателя за настъпилата смърт на едноличния
търговец и му е указал да посочи правоприемници на починалия длъжник.
2
С молба от 24.09.2015г., взискателят е поискал конституиране на
наследниците.
С разпореждане на ЧСИ от 28.09.2015г., наследниците са
конституирани като длъжници, като на ищеца е изпратена ПДИ изх.
6510/15.10.2015г..
С молба от 25.01.2016г., взискателят е поискал повторно от ЧСИ
наследниците да бъдат конституирани като длъжници в изпълнителното
производство, като ЧСИ го е уведомил, че същите са конституирани на
28.09.2015г..
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално
настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на
последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за
установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното
изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено
с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В
последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване
на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно
предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на
конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за
извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е
3
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС,
ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като
висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла.
В случая съдът намира, че от 26.06.2015г. /постановяване на ТР/ до
следващата молба, с която е искано предприемане на изпълнителни действия
от взискателя - 24.09.2015г . - искане за конституиране на наследниците, не са
изминали повече от две години, поради което не е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява
по право, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Следващи молби от взискателя за
извършване на изпълнителни действия не са подавани.
Последицата от настъпване на перемцията, е че след прекратяване на
изпълнителния процес по право, извършените действия по изпълнението не
пораждат правни последици, а направени от взискателя искания или
служебно предприетите от ЧСИ действия за реализиране на изпълнителен
способ, не прекъсват погасителната давност за вземането.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не
може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и
след настъпването й правото на принудително изпълнение може да
съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по
гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д.
№1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и други.
4
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа, те ще прекъснат давността, но с
ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
5
В заключение, ако се съобрази постановката относно прекъсване
течението на давността, възприета в посоченото по - горе ТР, следва да се
приеме, че след 24.09.2015г. действие с ефект да прекъсне давностния срок за
вземането не е предприемано. Давността за принудителното събиране на
вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла още преди предявяване
на иска.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Неоснователни са възраженията на ответника за приложение на чл.78,
ал.2 ГПК. Същият е станал повод за завеждане на иска, тъй като по негово
искане ищецът е конституиран като страна в изпълнителното производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответното дружество следва
да бъдат възложени направените от ищеца разноски за дължимата по делото
държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на 137.39 лева.
В полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е реално платено - видно от
приложения договор за правна помощ от 18.07.2022 г., уговореното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото е с
посочен начин на плащане „по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ", тоест касае се
до безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.
Съобразявайки горното и обстоятелството, че присъждането на
адвокатско възнаграждение е поискано в приложения списък по чл. 80 от
ГПК, съдът приема, че в списъка е обективирано искане за присъждане на
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата адв. П. Н.
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и определя такова в размер на 471.73 лв., на
основание чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото следва да
бъде възложено в тежест на ответника по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал.
2 ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.
*** не дължи на "Е.П.П." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, сума в размер на 1717.31 лв. /хиляда седемстотин и седемнадесет
лева и 0.31 ст./, представляваща ½ част от сумата в размер на 3434.63 лева -
главница за потребена ел. енергия по фактури за периода 28.11.2012 г. до
28.02.2013 г. за обект с абонатен номер ***, клиентски №***, находящ се в
гр. ***, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.02.2014 г. по ч.гр.д.
№18106/2013 г. по описа на Районен съд- Варна срещу ЕТ „С.М.Ж.", ЕИК
***, представлявано от М.А.Ж., ЕГН ********** – наследодател на ищеца,
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№1445/2014 г. по описа на ЧСИ Н.Г., рег.№ ***, с район на действие ОС-
Варна, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да заплати на П. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата
137.39 лева, сторените по делото разноски за заплатена държавна такса, на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да заплати на адв. П. Й. Н., вписан в Адвокатска колегия - Варна с
рег. № ***, със служебен адрес: гр. ***, сумата от 471.73 лева, адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие
на ищеца П. С. Ж., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7