РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 19.10.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, четвърти граждански състав, в
публично заседание на девети октомври и през
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря
Марияна Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№239 по
описа за 2017 година на
Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и молба с вх.№2018/11.04.2017г. от
Ю.П.Г. с ЕГН
**********, адрес *** против „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД, със седалище и адрес на
управление: ***,
представлявано от управителя С. М. с ЕГН
**********. Посочва се в исковата молба, че между страните съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата била назначена като „хигиенист” в
аптека в гр. Червен бряг, находяща се на ул. „***” , №*** по силата на
допълнително споразумение от 30.12.2013г. към трудов договор от
12.12.2008г.Твърди се в исковата молба, че ежемесечно ищцата получавала по 100
лв. аванс и 100 лв. заплата при трудово възнаграждение определено в размер на
340 лв. Многократно отправила молби до работодателя да изплати в пълен размер
разликата, но възнаграждението не било заплатено. Посочва се от ищцата, че на
06.01.2015г. трудовото правоотношение между страните било прекратено като
останала неизплатена разликата в трудовото възнаграждение за всеки месец за
горницата над 200 лв. до 340 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД гр.В.
да заплати на ищцата неизплатеното трудово възнаграждение, както следва за периода 1.10.2011г. до 31.12.2011 г.
неизплатена сума в размер на 30.84 лв.; периода 101.2012г.-30.04.2012г. –
сумата от 41.12 лв.; периода 1.05.2012г.-31.12.2012г.- 227.44 лв.; периода
1.01.2013г.-31.12.2013г.-597.67 лв.; периода 1.01.2014г.-31.12.2014г.-1010.16 лв.
или общо 1907,23 лв., както и законната лихва върху тази сума. Претендират се и
направените съдебно деловодни разноски.
На
основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника. В
законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор с вх.№2855/18.05.2017г.,
в който „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД взема становище за неоснователност на предявеният
иск. Признава се от ответника, че на 12.12.2008г. между дружеството и Ю.П.Г.
бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата била назначена на
длъжност домакин-чистач с място на работа „аптека” с адрес гр.*** при пълно работно време
– 8 часа с 5-дневна работна седмица и основно месечно възнаграждение 232 лв.С
допълнително споразумение от 1.01.2009г. длъжността на работничката била
променена на хигиенист с основно трудово възнаграждение от 240 лв. С
допълнително споразумение от 1.09.2011 г. основното трудово възнаграждение на
работника било променено на 270 лв.; от 1.05.2012г. – на 290 лв.; и от
30.12.2013г. на 340 лв. като към трудовото възнаграждение се начислявал и клас
прослужено време. Посочва се в отговора, че със заповед №88-12-58/10.12.2014г.
било взето решение за съкращаване числеността на персонала за длъжност
хигиенист в обект „аптека” с адрес *** а със заповед №214/10.12.2014г. било
взето решение на основание чл. 328ал.1 т.2 от КТ да бъде прекратен трудовия
договор на ищцата. На лицето било връчено писмено предизвестие, считано от
6.01.2015г. В отговора по чл.131 от ГПК ответника прави възражение на основание
чл. 358 ал.1 т.3 от КТ за погасени по давност всички неизплатени трудови
възнаграждения за месеците преди февруари 2014г. Прави се искане от страна на ответника съдът
да не кредитира представеното от ищцата писмено доказателство – писмо до
одитора на „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД. Иска се от съда да бъде предоставена възможност
на ответника да представи всички ведомости за заплати и фишове за периода пред
м.февруари 2014г. на които е положен подпис лично от ищцата и с които
удостоверява получаването на пълния размер на възнаграждението. Оспорва се
значението на обратните разписки представени от ищцата от Български пощи, тъй
като не става ясно какво удостоверяват и какви документи са изпращани до дружеството
с тях. Твърди се, че трудовото възнаграждение и изплащано ежемесечно в срок до
последно число на месеца следващ месеца за който се отнася, като това е
удостоверено чрез полагане на подпис лично от Ю.П. върху ведомостта за заплата
за съответния месец. Твърди се,че ищцата е била продължителен отпуск за
временен неработоспособност, за който има издадени болнични листове за периода
от 27.10.2014г. до 5.01.2015г. Иска се от съда да отхвърли иска на Ю.П.Г.,
както и присъждане на направените съдебно деловодни разноски.
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв. Ц.А.-***. Страната и пълномощника й поддържат
исковата молба и молят съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло
предявените искове като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от адв. И.Г.-САК. Процесуалният представител на дружеството моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е и не се спори между страните относно факта, че между тях е съществувало трудово
правоотношение в периода 12.12.2008 г. до 6.01.2015г.
Безспорно
по делото е и се установява от представеното от ищцата и неоспорено от
ответника последно допълнително споразумение от 30.12.2013г., към основен
трудов договор №2/12.12.2008г., че ищцата заемала длъжността хигиенист с място
на работа Аптека в *** с пълно работно време,като страните уговорили основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лв. и клас прослужено време 3%.
Спори
се между страните какъв е размера на трудовото възнаграждение през периода 01.10.2011 до
31.12.2014г., какъв
размер е получавала ищцата и по какъв начин, дължи ли работодателя сумите по
списъка приложен на л. 47 и 48 от делото.
С оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и отправените
искания съдът приема, че е сезиран с комулативно предявени искове с правна квалификация чл. 242 вр. чл. 128 т.2 КТ /неизплатено трудово възнаграждение
от работодател на работник/служител и иск по чл.86 ЗЗД.
За установяване на спорните по делото
обстоятелства са приобщени писмени и
гласни доказателства.
Видно от
показанията на св. М. Х. К. /управител на аптеката/, не е имало възражения от други служители, че
не получават заплатата си в пълен размер. Свидетелката е категорична, че са се
подписвали върху ведомост за заплати и посочва, че парите са били отразявани и в
„касова книга”.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката с доверие като обективни и
безпристрастни, въпреки наличието на трудово правна връзка с ответното
дружество, поради съответствие на показанията й в частта относно полагането на
подпис от служителите и работниците върху ведомостта както с писмените доказателства по делото, така и д
гласните доказателства, съдържащи се в обяснението на ищцата, в което
последната признава факта, че са се подписвали върху ведомостта.
Видно от показанията на св. Ц.К.Г. / касиер в
аптеката от 2009г./, дадени в с.з.
24.07.2017г., заплатите се изплащат веднъж месечно в периода от 25 до 30 число,
като получаването се удостоверявало с подпис на служителите. Свидетелката
посочва, че се е издавал един разходен касов ордер, който се
отбелязвал в касова книга. Свидетелката
признава, че е попълвала РКО, приложени по делото, но в тези случаи е предоставяла
заем на служителите, които впоследствие удържала от заплатата. Предоставяната сума обаче не съставлявала
аванс от трудовото възнаграждение, а
доброволно предоставена парична сума от парите на дружеството.
Свидетелката признава, че е извършвала нарушение на счетоводната отчетност,
както и че е практикувала по същия начин и с други лица, но твърди, че всички
служители са получили в пълен размер възнаграждението си и впоследствие се
подписвали върху ведомостта като свидетелката си удържала дадената по-рано през месеца сума. В с.з. от
19.09.2017г., свидетелката изяснява термина „касова книга”, който използва
по-рано в с.з. като заявява, че става дума за касови книги на касовите апарати.
Същевременно посочва, че вписва РКО за цялата сума в „касова книга”. Съдът кредитира частично с доверие показанията на
свидетелката в частта, в която свидетелката потвърждава изложеното от св. К. и
обяснението на ищцата, че работниците и служителите са се подписвали върху
ведомостта при получаване на трудовото им възнаграждение. В частта, в която
обаче свидетелката посочва, че е подписвала РКО с лична цел, а предоставените
парични средства от касата на дружеството предоставяла като заем на останалите
работници и служители, съдът не кредитира с доверие. В тази си част съдът приема, че изявленията
на свидетелката не отговарят на обективната истина, предвид наличието на
икономическо образование у същата и ясно знание за случаите, когато се попълва
РКО, какво представлява по своята същност касовата книга и различията между
отделните счетоводни регистри. Нелогични са и показанията на свидетелката,
че е предоставяла заем на останалите
служители от паричните средства на дружествата, а не и аванс, каквато дума е употребявана
в РКО. Ето защо и предвид наличието на трудово правна връзка с дружеството
работодател и понастоящем, съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелката в частта относно издаваните касови ордери и воденето на касова
книга при работодателя.
Видно от показанията на св. Н. Г.Г. / дъщеря на
ищцата/, свидетелката е работела по трудово правоотношение с ответника през
периода 2008-2010г. като през този
период е получавала трудовото си
възнаграждение на части – два пъти месечно на 15-то и 30 то число, а
ведомостите били подписвани около месец
след получаване на заплатите, след като се получавали от централата във В..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, независимо от наличието
на роднинска връзка с ищцата, поради липса на доказателства опровергаващи
изложените факти и обстоятелства. Същевременно показанията на свидетелката
касаят предходен период, който не е предмет на спор и изследване в настоящето
производство, поради което с показанията на свидетелката не се внасят годни
доказателства от значение за разкриване на обективната истина по делото.
Установява се от представените от ищцата и
неоспорени от ответника заверени копия на разходен касов ордер, приложени на л.7 - 40 вкл., както и
представените че на ищцата са заплащани различни
суми, като срещу тях е отбелязвана думата „аванс”.
Установява
се от представените извлечения от
ведомостта при дружеството, че Ю.П.Г. е полагала подпис върху ведомостта, с
което е удостоверявала че е получила в пълен размер трудовото възнаграждение.
Полагането на подпис върху ведомостта се признава от ищцата. Признанието на
неблагоприятен за страната факт, съдържащ се в обяснението на Г., се възприема от съда като годно доказателство
за факта на получаване на трудовото възнаграждение.
По делото е назначена и
изготвена основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по основната експертиза, след проучване на материалите
по делото и документи при счетоводството в „Плевенфарма” ООД ЕИК ***, вещото лице
констатирало, че начина
на изплащане на трудовото възнаграждение по справка от счетоводството на „Плевенфарма” ООД е получаване в брой
и полагане на подпис на ведомостта при изплащане на възнаграждението.
Изплатените заплати се осчетоводяват за целия обект и се изплащат с един
разходен касов ордер общо за всички служители от обекта. Удържаните суми за
осигуровки и данъци и осигуровките за сметка на работодателя са внесени в
сметките на НАП в законните срокове, чрез фирмена банкова сметка. ***овени касови ордери, които са
представени в делото. Воден е един ордер към заплатите
с общата сума. Не е издаван на всяко едно лице касов
ордер. По ведомостта са се подписали
лицата, на общия ордер
няма подписи на служителите.
Видно
от заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, на всички
ведомости за заплати за периода октомври 2011 г. до февруари 2015г. има положен
подпис за получено трудово възнаграждение от Ю.П.Г.. Заплатите се осчетоводявали след съставяне на един
общ разходен касов ордер РКО с общата сума за всички работници от ведомостта на
обект Аптека Червен бряг за съответния месец. РКО е с основание „изплатени РЗ
по пл.ведомост за месец….“. Съгласно извлечение Главна книга на сметка 501200 –
каса от счетоводната програма, с която работи „Плевенфарма” ООД, има изплатени
веднъж месечно работни заплати, като осчетоводената сума на изплатените работни
заплати отговаря на разходния касов ордер и на ведомостта за съответния месец. Приложените
в делото РКО от ищцата не са осчетоводени в извлечение Главна книга на сметка
501200 – каса от счетоводната програма за периода октомври 2011 г. до януари
2015г.
Съдът кредитира изцяло
с доверие заключенията на вещото лице като
обективни и компетентни, поради съответствието с писмените доказателства –
ведомост за заплата и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.
М. Х. К.и св. Ц.К.Г. / в
частта относно воденето на ведомостта и издаването на едн общ РКО/.
При установената въз основа на
събраните писмени доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Задължението за плащане на трудово
възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно чл. 128, т. 1 и
т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд, както и да им плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ установява императивно
начина на изплащане на трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично
по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или
служителя-на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него
банка.
Съдът приема за безспорно
установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което
ищецът е бил изправна страна и е престирал труд, както и че същият се е
подписвал в представените разплащателни ведомости за заплати за процесния
период от време (2011г. - 2014 г.). Последният факт
се признава и от ищеца в производството.
В
конкретния случай подписът върху
ведомостта, която не бе оспорена от ищцата и
пълномощникът й, имат характер на писмено доказателство за изпълнено
задължението на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение на
работника.
Факта на подписване на ведомостта се признава и от ищцата в дадените обяснения
по реда на чл.176 ГПК по делото. Признанието на неизгоден за страната факт
съдът цени като годно доказателство за същия.
Съгласно задължителната
практика на ВКС /реш. №.141/30.11.10 по г.д. №.2715/08, ІV ГО, ВКС/ по силата
на чл. 270, ал. 3 КТ получаването на трудово възнаграждение от работника се
доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Неспазването
на реда за издаване на счетоводните документи и самоволното издаването на разходните касови ордери през процесния
период от касиерите на дружеството с отбелязване в тях на термина „аванс”, не
дава основание да се приеме, че трудовото
възнаграждение не изплатено в цялост и не е
извършено, предвид наличието на подпис от
страна на ищцата върху ведомостта.
Не се доказа при полагането на подпис от работника върху
ведомостта, последния да е бил принуждаван, заплашван или върху него да е било въздействано
по друг начин с действие, което да е било против волята му и което да
дисквалифицира факта на удостоверяване на получаването на пълния размер на
възнаграждението. Такива факти не са въведени и от ищцовата страна в
производството.
Съгласно постановените по реда на чл. 290 ГПК решения
от 05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС и от 31.05.2010 г.
по гр. д. № 675/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., разходният касов ордер се приема,
че представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца,
респ.търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел
определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Посочва се, че
този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на
предприятието, търговеца, респ. търговското дружество и се използва във
възприетата от съответното предприятие, търговец, респ. търговско дружество
вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер
извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е
изплатена посочената сума, и основанието за плащането, тъй като с разходен
касов ордер може да бъде доказано плащане. В конкретния случай липсва
основание на издаваните документи от касиера Ц.Г. и колегата и, за да се приеме, че сумите
по тях са изплащани от работодателя и имат значението на аванс. От представения по делото
Правилник за документооборота на „Плевенфарма” ООД и от заключението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза безспорно се установява, че
дружеството е включило във вътрешната си организация отчитане на паричните
средства чрез РКО, подписван от касиер и лицето, получило сумата, но срока за
представяне на ордера е всяка сутрин за предходния ден. Това в конкретния
случай не е сторено. Нещо повече издаваните РКО , представени по делото от
ищцата, не
са осчетоводени в счетоводната
програма на дружеството и за тяхното издаване същото не е било уведомено.
Независимо от
обстоятелството издавани ли са законосъобразно или не, и на какво основание РКО
по делото с получател на суми ищцата, по
делото е безспорен факта, че Ю.Г. доброволно е подписала ведомостта
срещу пълния размер на трудовото си възнаграждение, поради което съдът приема,
че са налице писмени доказателства / които не бяха опровергани в процеса/, че дружеството
работодател е изпълнило задължението си към работника по чл. 128 т.2 КТ.
Предвид
изложеното съдът счита, че исковата претенция по чл.242, във вр. с чл.128 т.2 от КТ е изцяло неоснователна. С оглед
изхода по главния иск неоснователна се явява и следва да бъде отхвърлена и и
претенцията на ищцата за акцесорното вземане.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78 ал. 6 от
ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Червен бряг държавна такса върху отхвърлените искове и направените деловодни
разноски от бюджета на съда, а именно разноски за вещо лице общо в размер на
407,36 лв., както и държавна такса в размер на 66,26 лв. или общо сумата от
473,62 лв.
Воден от горното, на основание
чл.236, ал.1 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 т.2 от КТ и чл.86 ЗЗД на Ю.П.Г. с ЕГН **********, адрес ***
против „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от
управителя С. М. с ЕГН ********** за заплащане
на сумата от 1656,51 лв. / хиляда шестстотин
петдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща неизплатените трудови възнаграждения за периода
01.10-2011г.- 31.12.2014г.вкл. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Ю.П.Г. с ЕГН **********,
адрес *** да заплати по сметка на Районен съд
–Червен бряг държавна
такса върху
отхвърления
иск в размер на 66,26 лв и сумата от 407,36 лв. направените деловодни разноски
за вещо лице по назначените икономически експертизи или общо сумата от 473,62
лв. / четиристотин седемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :