№ 373
гр. Варна, 20.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000300 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 127/20.03.2024 год., постановено по т.д.№ 579/2023 год.
ВОС е ОСЪДИЛ „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. *****, ул. „Сребърна“ №16 ДА ЗАПЛАТИ НА А. Р. Ч.-С., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *****, жк.
„****************************** сумата от 50000.00лв./петдесет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и
страдания от смъртта на брата на ищцата – И.Р.Ч., настъпила в следствие на
виновно причинено от И.Д.Б. ПТП на 17.10.2018г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ BG/01/117002676924 със срок на действие от 18.10.2017г. до 17.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на уведомяване
на застрахователното дружество – 03.06.2022г. до окончателното й изплащане
на основание чл.432, ал.1 от КЗ като е ОТХВЪРЛИЛ претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от 50000.00лв. за периода
от 19.10.2018г. до 02.06.2022г.
Въззивникът „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД обжалва постановеното
решение в осъдителната му част с твърдения, че ищцата не е активно
материалноправно легитимирА. да претендира обезщетение за смъртта на
своя брат. Оспорва се и присъденият размер на обезщетение с твърдения, че
релевантна е нормата на чл. 493а, ал.4 КЗ вр. § 96 КЗ, определяща дължим
1
размер на обезвредата от 5 000 лева. В съотношение на евентуалност се
твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на
принципа на справедливост – чл. 52 ЗЗД. Излага се още, че ищцата е
претендирала обезщетение в размер на 50 000 лева, което следва да се намали
с 50% поради доказано съпричиняване. Поддържа се и възражението за
погасяване на претенциите по давност.
Претендира се присъждане на разноски.
Насрещната стрА. – А.Ч.-С. е депозирала писмен отговор вх.№
1366/30.05.2024 год., уточнен с молба вх.№ 14914/12.06.2024 год., в който
изразява становище за неоснователност на депозирА.та въззивна жалба.
По делото е постъпила и въззивна жалба от А. Р. Ч.-С. против
решението в частта за присъдената законна лихва. Поддържа се, че
ответникът дължи заплащането на законна лихва върху присъдената
главница, считано от 19.10.2018 год. – датата на регистрирано телефонно
обаждане на И.Д.Б., по което е образувА. преписка по щета №
0305/18/777/500310. Алтернативно се поддържа, че по отношение вземането
за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е приложим чл. 111,
б.“в“ ЗЗД.
СтрА.та представя писмено доказателство - уведомление от ЗАД до
Апелативен съд по ВНОХД № 269/2022 год., с молба същото да бъде прието
по делото.
Претендира се присъждане на разноски.
Насрещната стрА. – застраховател е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на депозирА.та въззивна жалба.
Въззивните жалби са редовни и надлежно администрирани.
Съдът, по реда на чл. 267 ГПК, намира следното:
Представеното с въззивната жалба на въззивницата уведомление е
представено като част от ВНОХД № 269/2022 год. по описа на АпС – Варна
/л.52/, което е прието като доказателство по делото. Искането за повторното
му приемане следва да се остави без уважение.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за повторно приемане на
уведомление от ЗАД до Апелативен съд - Варна по ВНОХД № 269/2022 год.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.10.2024 год. –
14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3