Мотиви към Присъда № 260003/08.01.2021 год. постановена по НОХД
№ 575/2021 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е
предявила обвинение срещу подсъдимия И.Г. *** за това, че на 18.01.2017 г.
около 11:40 часа в гр.Ямбол на ул.„***“, в посока от кръстовището на „ХЕС“ към
местността „***“, държал в лек автомобил „Сеат Ибиза“ с регистрационен № ***
високорисково наркотично вещество, метамфетамин хидрохлорид, със съдържание на
активно действащия наркотичен компонент метамфетамин 20% и с нето тегло 5,498 грама, на
стойност 137.45 лв., и коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация 12% и с нето тегло 0,599 грама на стойност
3.59 лв., и коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол с концентрация 21% и с нето тегло 0,715 грама на стойност
4.29 лв. без надлежно разрешително за това, като деянието представлява
маловажен случай - престъпление
по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа
обвинението срещу подсъдимия И.Г.Ч., като счита, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установи фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт и безспорно се доказа, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, по което му е било повдигнато
обвинение. Представителят на
държавното обвинение пледира по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.
Подсъдимият
И.Г.Ч. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник –
адвокат от АК – гр.Ямбол. Не се признава за виновен и дава обяснения. Защитникът му пледира в насока, че обвинението
против подсъдимия не е доказано по безспорен начин, тъй като са налице
противоречиви свидетелски показания на полицейските служители и счита, че
подсъдимият следва да бъде оправдан. Алтернативно пледира, в случай, че съдът
приеме, че са налице доказателства за виновността на подсъдимия, същият да бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
18.01.2017 г. свидетелят М.Г. *** получил оперативна информация, че в лекия автомобил
„Сеат Ибиза“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия И.Ч.,
който се намира в индустриалната зона в гр.Ямбол, се пренасят наркотични вещества
и предал информацията на свидетеля Т.К.. Свидетелите Т.К. и Л.Д. *** потеглили
в посока ЖП-гарата в града и пристигайки на указаното място - ул.„***“, в посока от кръстовището на „ХЕС“ към местността „***“ установили,
че лекият автомобил е бил спрян от свидетелите Я.К. и П.С. ***, в близост до
складовете на „***“. Установена била самоличността на подсъдимия Ч., както и че
пътник в автомобила е бил брат му – свид. П.Ч.. Полицейските служители попитали
подсъдимия и брат му дали носят забранени веществата, като те отговорили,
че не носят такива. Около 11.40 часа на мястото пристигнали и полицейските
служители – свидетелите Л.Д. и Т.К., като свидетелят Л.Д. открил под
жабката в автомобила 6 бр. полиетиленови пликчета тип „джъмпер“ със
съдържание жълто кристалообразно вещество с размер на плика - 5см./6,5см. и
общо тегло около 7,5 гр.; 2 броя полиетиленови пликчета с канал тип „джъмпер“
със съдържание на суха зелена тревиста маса с размер на плика - 5см./6,5см. и
общо тегло около 2 грама, като с протокол за доброволно предаване от 18.01.2017
г. подсъдимият Ч. ги предал на органите на РУ - Ямбол, като записал в протокола, че
вещите са негови и са за лична употреба – пико и марихуана.
Видно от заключението на
назначената по делото физикохимическа експертиза - Протокол № *** представеното
за изследване жълтеникаво кристалообразно вещество, съдържащо се в 6 /шест/
броя прозрачни полиетиленови пликчета
тип „джъмпер“ с
размер 5x5 см., представлява метамфетамин с общо нето
тегло 5,498 грама. Активния наркотичен компонент метамфетамин е 20 %.
Метамфетаминът е наркотично
вещество и подлежи на контрол съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за
психотропните вещества от 1971 г. и съгласно Законът за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Метамфетаминът се намира в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.З, ал.2 от ЗКНВП.
Представената за изследване
суха, зелена, растителна маса, съдържаща се в 2 /два/ бр. прозрачни
полиетиленови пликчета тип „джъмпер“ с размер 5x5 см., представлява коноп
/марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол. Общото нето тегло на растителната маса от двата обекта е
1,314 грама. Концентрацията на активния наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол е съответно 12 % за обект № 2.1 и 21 % за обект № 2.2.
Конопът /марихуаната/ е наркотично вещество и е под контрол съгласно
Единната конвенция на ООН за упойващите вещества от 1961г. и съгласно Законът
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Конопът /марихуаната/ и
активният му компонент тетрахидроканабинол се намират в Списък 1 - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични“ към чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
От справката за съдимост на подсъдимия И.Г.Ч. се установява, че е
неосъждан.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия И.Ч., показанията
на свидетелите П.Ч., Я.К.,
П.С., Л.Д., Т.К., И.Е., М.Г., Г.Г., С.В., като показанията на последния са
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно
заседание на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК и на свид. Г.Г., приобщени
към делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК, от
заключението на вещото лице, изготвило назначената физикохимическа експертиза,
както и писмените и от веществените доказателства по делото, които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност са последователни, логични, безпротиворечиви и се
кредитират изцяло от съда. Съдът кредитира показанията на всички разпитани
полицейски служители относно времето, мястото, където е установено
престъплението, както и вида и количеството на намерените наркотични вещества,
тъй като показанията им са логични и последователни. Съдът намира, че не е
налице противоречие в показанията на полицейските служители кой точно от полицаите
е намерил наркотичните вещества, както се твърди от защитата на подсъдимия,
предвид това, че свидетелите Я.К., Т.К. и Л.Д. сочат, че последният ги е
намерил, респ. свидетелят Д. ги е открил под жабката, където е мястото на
пътника. Съдът не намери основание да не кредитира показанията им, тъй като са
еднозначни, а и същите добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и
не са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът не даде вяра
на обясненията на подсъдимия в частта им, в която сочи, че е заявил на
досъдебното производство, че е записал, че „намерените наркотични вещества са
за негова употреба, за да може да бъде пуснат и да си тръгне свободен“, като
намира, че същите са проява на защитна реакция, за да може да избегне
по-нататъшно реализиране на наказателна отговорност. Нелогично е, че в случай,
че намерените наркотични вещества не са негови, подсъдимият да заяви, че са за
лична употреба. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в представената
по молба от 06.11.2020 г. и в частта, в която сочи, че не е виждал собственика
на автомобила, който го е предал в автоморгата и не е имал връзка с него, тъй
като противоречат на показанията на брат му – свид. П.Ч., който заявява, че
свид. С.В. е свързал брат му /подсъдимия/ със собственика на автомобила.
Обстоятелството дали подсъдимият е познавал предишния собственик на автомобила
/макар и по документи л.а. да не е бил регистриран на подсъдимия/ не е толкова
от значение, предвид безспорно доказаното обвинение, че в управляваният л.а. „Сеат Ибиза“ с
рег. № ***, подсъдимият И.Ч.
е държал високорискови наркотични вещества. В останалата им част обясненията
на подсъдимия са последователни и кореспондират с показанията на разпитаните по
делото полицейски служители.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И.Г.Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а,
ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като на 18.01.2017 г. около 11:40 часа в гр.Ямбол
на ул.„***“, в посока от кръстовището на „ХЕС“ към местността „***“, държал в
лек автомобил „Сеат Ибиза“ с регистрационен № *** високорисково наркотично
вещество, метамфетамин хидрохлорид, със съдържание на активно действащия
наркотичен компонент метамфетамин 20% и с нето тегло 5,498 грама, на
стойност 137.45 лв., и коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация 12% и с нето тегло 0,599 грама на стойност
3.59 лв., и коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол с концентрация 21% и с нето тегло 0,715 грама на стойност
4.29 лв. без надлежно разрешително за това, като деянието представлява
маловажен случай.
От обективна страна, несъмнено е
налице осъществено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон, чието авторство се установява по безспорен начин от целия
доказателствен материал. От една страна, по делото е безспорно установено, че
към 18.01.2017 г., подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително за държане
на наркотични вещества. От друга страна, събраните по делото доказателства
категорично и безпротиворечиво сочат, че подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението за което му е повдигнато обвинение, а именно „държане”
на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително за това. В
случая, безспорно от показанията на
свидетелите Я.К.,
П.С., Л.Д., Т.К., М.Г. се установява, че
същият е държал в лек автомобил
„Сеат Ибиза“ с рег. № ***в гр.Ямбол на ул.„***“, в посока от
кръстовището на „ХЕС“ към местността „***“ - метамфетамин хидрохлорид и марихуана. Обективно,
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като
с оглед количеството и стойността на наркотичните вещества, същото разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Знаел е, че не
притежава разрешително за държане на такива вещества, разбирал е, че държейки в
автомобила си наркотичните вещества извършва действия по установяване на своя
фактическа власт върху тях и е целял именно това.
Относно наложеното на подсъдимия наказание:
За извършеното от подсъдимия И.Г.Ч. престъпление по чл.354а, ал.5 от НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева. Подсъдимият Ч. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението не са причинени
имуществени вреди, поради което съдът счете, че са налице законовите условия на чл.78а,
ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с налагане
на административно наказание. При определяне на размера на наказанието, съдът
взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от характера на
засегнатите обществени отношения, а от друга страна съдът взе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, като прецени, че за извършеното от него престъпление следва да му
се определи административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като му
наложи глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът счита, че така наложеното
административно наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на
наказателната репресия и преди всичко намира, че същото ще въздейства
предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху самия подсъдим, така и
върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови веществените
доказателства – 8 броя полиетиленови пликчета тип „джъмпер“, да се унищожат
след влизане на присъдата в сила, като вещи с незначителна стойност.
Тъй като обвинението бе доказано, съдът
осъди подсъдимия И.Г.Ч. да заплати
направените по делото разноски в размер на 195,10
лв. в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР гр.Ямбол.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: