МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2152/2013
година на ВРС ХХХVІІІ състав
Против подсъдимия Д.М.Х. Варненският районен прокурор е възвел обвинение по чл. 198 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.З от НК за това,
че на 12.09.2012г. в гр. Варна, като
непълнолетен, но след като
е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, отнел чужди движими
вещи - златен синджир със златно кръстче
14 карата, 2,6 грама, с дължина
25 см., всичко на обща стойност
166,40 лева, от владението на М.Б.П., с намерение
противозаконно да ги присвои,
като употребил за това
сила.
В с. з.
представителят на прокуратурата поддържа обвинението.
Пред съда
подсъдимият Х. признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.
Съдът с
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на предварителното
изслушване.
В пледоарията
си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че подсъдимият следва
да се възползва от привилегията на съкратеното следствие, като съдът му
определи наказание при условията на специалния текст – лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да отложи с
подходящ изпитателен срок.
Защитника на подс.
Х. изтъква установените по делото смекчаващи отговорноста
обстоятелства и моли съда да наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер,
изпълнението на което, след съответната редукция, да отложи с изпитателен срок
по реда на чл.66 от НК.
В последната си дума подс. Х. изразява съжаление за извършеното. Моли съда да не
го праща в затвора, като заявява, че ще учи и няма да извършва повече такива
деяния.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в
обвинителния акт, а именно:
На 12.09.2012г. св. С. отивал към Бюрото по труда находящо се на ул.
"Шипка" в гр.Варна,
за да се подпише за получаване
на помощи. До съдебната палата, в непосредствена
близост до шадраваните в центъра на града, в една от намиращите се наблизо пресечки, срещнал свой познат – подс.
Х., който бил придружаван
от свой приятел на име М. - неустановено в хода на разследването лице. Св. С. се запознал
с М. и тримата заедно с обв. Х. се отправили да си вземат
кафе и да пушат цигари.
На същата дата и по същото време - около 13:00 часа,
св. П. вървял
по площада до Държавния
архив, зад съдебната палата, подминал я и продължил да се движи по ул. «Бдин». Изминал разстояние от
около 60 метра,
като му оставало
съвсем малко, за да достигне ул. "Драгоман". В този
момент възприел, че срещу него вървят лица от ромски произход. Това били св. С., подс. Х. и неговият приятел М. След като ги видял,
св. П. свил в посока на дясно
и подминал гореспоменатите лица. Тогава
усетил, че едно от лицата - подс. Х. продължил да върви след него. Св. П. познавал визуално
подс. Х. и му казал да си заминава. Без да отвърне с реплика, подс. Х. започнал да нанася удари в областта на гърба на св. П., дърпал го и дори го наплюл. Св. С. опитал да попречи на подс. Х. и да го възпре от нанасянето на удари спрямо св. П.. В този момент св. П. се обърнал и продължил да върви, като искал да се отдалечи от подс. Х..
Св. П. направил около десетина крачки, когато изведнъж усетил, че някой зад него рязко дръпнал златния
синджир, с окачен на него кръст,
който носел на врата си. Синджирът се скъсал, св. П. се обърнал и видял подс. Х., който започнал да бяга със синджира
и кръста в ръка. Докато тичал, подс.
Х. минал покрай св. С. и му казал, че ще
го чака на чешмата до Операта, след което избягал заедно със своя познат
М. Св. П. опитал да догони подс.
Х., но го изпуснал от поглед.
Св. Стоянов останал на мястото на инцидента и от проведения
разговор със св. П. разбрал,
че П. познавал подс. Х.. А
св. П. действително познавал подс.
Х. визуално, тъй като го бил виждал около 4-5 пъти на различни места в града, включително и в близост до дома
си на ул. "Константин Доганов".
Описаната по - горе ситуация се случила на ул. "Бдин" близо до № 4 и била възприета от св. Ж.,
който по това време бил на работното си място във фирма „Бат Секюрити", находяща се на
ул. «Бдин» № 6. Той видял бягащия Х. и запомнил описанието му, но не могъл да го догони, тъй като той бягал
много силно.
След като се разделил със св.П., св. С. отишъл при подс. Х. и М., които го чакали в района на Операта. Св. С.опитал да укори подс. Х. за постъпката му, но той не възприел отправените му думи и показал синджира със златния кръст.
Подс. Х. казал на св. С., че е малък и няма
лична карта. М. също казал,
че не разполага с такава. Тогава подс. Х. предложил на св. С. да заложи инкриминираната
вещ с неговата лична карта. Тримата се отправили
в посока към автогара Варна към заложните къщи. Посетили заложна къща на фирма „Заложни къщи Буш" ЕООД, находяща се на ул."Княз Черказки" № 15, където св. С. дал синджира на комисионера, който направил
проба, казал, че е златен и
тежестта му е почти 3 грама.
Подс. Х. казал на св. С. да го продаде,
но същият отказал, като отново опитал да отправи упрек към Х. и му каже, че
всичко ще излезе наяве и ще се разбере за постъпката им. Въпреки това св.Стоянов заложил със своята лична
карта златния синджир, като за целта бил издаден заложен билет № 6828 и изплатена
сумата от 100 /сто/ лева. Получената
сума С. предал на подс.Х.. След това
тримата се разделили.
От заключението на изготвена
съдебно-оценителна експертиза е видно, че общата стойност на инкриминираните
вещи възлиза на 166,40 лв.
Видно от заключението на назначената и
приложена по делото Съдебно - психиатрична
експертиза , към момента на инкриминираното деяние подс. Х. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал: самопризнанията на подс. Х.;
показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното
поризводство; материалите от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК ; свидетелство за съдимост и
др.
Горните доказателства са
непротиворечиви-същите се подкрепят и допълват и допълват взаимно, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
С
оглед на така установеното, съдът прие, че
подсъдимият Д.М.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл. 198 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК , тъй
като на
12.09.2012г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, отнел чужди движими
вещи - златен синджир със златно кръстче
14 карата, 2,6 грама, с дължина
25 см., всичко на обща стойност 166,40
лева, от владението на М.Б.П., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това
сила.
Обект на престъплението :
обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи, както и тези, осигуряващи възможност на човек
за свободно формиране на волята и избор на поведение.
От обективна страна :
изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в прекратяване
на фактическата власт върху вещите и установяване на своя, при употреба на сила
– за да установи своя фактическа власт върху вещите подс.
Х. дръпнал и скъсал синджира на св. П.,
при което го отнел ведно с поставеното на него златно кръстче, от владението на
свидетеля.
Субект на престъплението : непълнолетно
физическо лице, но в състояние да разбира свойстовто
и значението на извършваното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна : деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал противоправния
характер на това, което извършва, осъзнавал е, че отнема вещи, чужда
собственост, че не е налице съгласие на св. П.
доброволно да му предаде тези вещи, но въпреки всичко, употребявайки сила
е насочил действията си към целения резултат - отнемане на синджира и кръстчето
на свидетеля и установявяване са своя фактическа
власт върху тях . Подсъдимият Х. е искал и целял настъпването на съставомерния резултат.
Квалификацията на деянието по чл.63 ал.1 т.3 от НК се определя от факта, че към извършване на деянието подс. Х. не е навършил пълнолетие.
Причини и мотиви за извършване- стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин, ниска правна култура. При издирване на
мотивите за извършване на деянието на подс. Х. съдът
намери, че единствен мотив е била липсата на парични средства към момента на
извършване на деянието и внезапно появилата се възможност за набавянето им по
лесен начин, без за това на подс. Х. да се налага да
извършва действия на разпореждане със свое имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия Х. на основание чл.373 ал.2 от НПК, съдът констатира задължителното приложение на чл.58А от НК.
Същевременно, за
да определи наказанието при условията на горния текст, съдът прецени налице ли са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед горното съдът извърши преценка на степента на обществена опасност на конкретните деяния като намери, че същата е висока, предвид предмета на
посегателство и начина на извършване на деянието – касае се за грабеж, при
употреба на сила, като стойността на вещите
е сравнително висока.
От друга страна съдът се съобрази и с обществената опасност на подсъдимия, като взе предвид :
Смегчаващите отговорността обстоятелства: критичното отношение към извършеното и съдействието за разкриване на обективната истина в хода на наказателното произвоство; чисто събедно минало към момента на извършване на деянията.
Изложените обстоятелства, предвид
вида и характера на конкретното деяние, наличието само на смегчаващи и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание в минималния предвиден от закона размер, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ШЕСТ МЕСЕЦА. На осн.чл.58А от НК съдът намали така
определеното наказание с 1/3 като наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът намери, че за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК не е наложително подс. Х. да изтърпи ефективно така определеното наказание,
тъй като неговото изолиране от обществото не би спомогнало за по- ефективно
постигане на целите най- вече на специалната превенция, а напротив-
определянето на изпитателен срок би въздействало предупредително и възпитателно
върху него. Горното даде основания съдът да счете, че с изпитателен срок в
минималния размер биха се постигнали най- ефикасно целите на наказанието и на осн. чл.69 вр. чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще
бъдат изпълнени целите на генералната и специална
превенция.
Съдът възложи направените
деловодни разноски на подсъдимия,
съобразно чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :