№ 14990
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110127586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. Г., чрез адв. В., срещу „Уиз Еър
Унгария“ ЦРТ, чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ – клон България“ КЧТ, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. “а“
и чл. 8, т. 1, б. „а“, първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
(Регламента), както и чл. 12, т. 1 от Регламента вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл.
82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на К. Г. Г. следните суми:
- 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет W6 4361 SOF-BRI от
30.04.2022 г. по направление С., България – Бари, Италия;
- 156,99 лева, представляваща стойността на самолетния билет за полет W6 4361 SOF-
BRI от 30.04.2022 г. по направление С., България – Бари, Италия;
- 60,00 лева, представляваща стойността на услугата за връчване на поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ;
- 389,27 евро, представляваща сбор от стойностите на закупени от ищцата три броя
самолетни билети за полети, както следва: за полет на превозвача „Райън Еър“ по
направление Бари, Италия – Варшава, Полша в 08:55 ч. на 30.04.2022 г. – за сумата от 34,49
евро; за полет по направление Бари, Италия – Варшава, Полша в 15:00 ч. на 30.04.2022 г. –
за сумата от 49,99 евро, които полети били пропуснати от ищцата поради бездействието на
1
служители на „Уиз Еър“, както и сумата от 304,79 евро – стойността на самолетния билет с
час на излитане 06:05 ч. на 02.05.2022 г. по направление С.-Амстердам-Рига;
- 24 полски злоти, представляващи стойността на заплатен билет по направление
Варшава до Рига с дата на излитане 02.05.2022 г., който бил пропуснат, тъй като ответникът
не бил осигурил безпрепятствено качване на борда на полет W6 4361;
- 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, болки и душевни страдания в резултат на грубо и унизително отношение към ищцата
от страна на представители на ответника, както и за това, че е трябвало да отиде на летище
С. два пъти и все пак да не излети и че е изпуснала планирана екскурзия с нейна близка
приятелка.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че със
закупуването на самолетен билет сключила с ответника договор за въздушен превоз, по
силата на който последният се задължил на 30.04.2022 г. в 5:40 ч. да изпълни полет с номер
W6 4361 SOF-BRI по направление С., България – Бари, Италия, който следвало да пристигне
в крайната точка в 06:05 ч. местно време. Поддържа, че плановете за пътуване включвали
и последващо пътуване по направление Бари, Италия – Варшава, Полша, за което пътуване
ищцата също имала самолетен билет с час на излитане 08:55 ч. на 30.04.2022 г. и час на
пристигане във Варшава, Полша – 11:05 ч. на 30.04.2022 г. Твърди, че възнамерявала да
остане във Варшава за периода 30.04.2022 г. – 02.05.2022 г., като след това да отлети за Рига,
Латвия, за която цел си била закупила самолетен билет от превозвача „Райън Еър“ по
направление Варшава, Полша – Рига, Латвия с час на излитане 20:50 ч. на 02.05.2022 г. и час
на пристигане в Рига, Латвия – 23:10 ч. местно време. Ищцата твърди още, че на 30.04.2022
г. в 2:50 ч. се явила на летище С., за да излети с полет W6 4361 SOF-BRI по направление С.,
България – Бари, Италия. В 3:05 часа, след като вече била пристигнала на летището, ищцата
получила текстово съобщение от ответника, че предполагаемото време на излитане на полет
W6 4361 SOF-BRI се променя от 05:40 ч. на 13:50 ч. Поради отлагането на полет W6 4361
SOF-BRI ищцата изпуснала и своят полет с превозвача „Райън Еър“ по направление Бари,
Италия – Варшава, Полша, с час на излитане 08:55 часа, за който била закупила билет на
стойност 34,49 евро. За да не изусне повече от планираните си полети, ищцата закупила
заместващ билет от превозвача „Уиз Еър“ за направлението Бари, Италия – Варшава, Полша
с час на излитане 15:00 ч. на 30.04.2022 г. на стойност 49,99 евро. След закупуване на този
билет ищцата си тръгнала от летището, като в 11:30 часа на 30.04.2022 г. отново
пристигнала на летището, за да се качи на полета от 13:50 часа. Твърди, че на изхода към
самолета имало стълкновение от хора, тъй като група български граждани от мъжки пол,
били уведомени от служители на ответника, че ако някой пътник не се качи на самолета,
можело да им препродадат билетите на некачилите се. Поради това, групата препречила
пътя на всички, за да не се качат на борда и те да вземат техните билети. Ищцата поддържа,
че служителите на ответника не били предприели никакви действия, за да отстранят лицата,
които самоволно пречели на хората, купили си билет, да се качат на борда. В 14:37ч. на
30.04.2022 г. ищцата получила ново текстово съобщение от превозвача, че предполагаемото
2
време на излитане на полет W6 4361 SOF-BRI се променя от 13:50 ч. на 14:25 часа, а в 15:53
часа получила и трето съобщение, че началният час на същия полет се променя на 15:40
часа. Ищцата се опитала да комуникира със служители на ответника и да ги попита защо
допускат лица, които нямат билети да са на изхода на гейта. Попитала и какво ще се случи с
последващия полет по направление Бари, Италия – Варшава, Полша, който също щяла да
изпусне поради часа на излитане – 15:00 часа. Предвид това развитие на обстоятелствата,
ищцата си тръгнала от летище С., като пропуснала по вина на ответника както полета си от
Бари, Италия до Варшава, Полша, за който заплатила 49,99 евро с час на излитане 15:00
часа, така и полетът от Варшава, Полша до Рига, Латвия на 02.04.2022 г. за 24 полски злоти,
поради фактът, че на пазара не се предлагали други билети до Варшава, пристигащи на
02.05.2022 г. За да не пропусне всичките си резервации, ищцата поддържа, че закупила
билет на превозвача „България Еър“, по направление С. – Амстердам (прекачване) – Рига, с
час на излитане 06:05 часа на 02.05.2022 г., пристигане в Амстердам в 09:00 часа, 1 час
престой и качване на друг самолет на превозвача „Еър Балтик“ с пристигане в Рига, Латвия
в 13:15 часа на 02.05.2022 г. Поддържа, че закупеният билет на стойност 304,79 евро бил
единственият възможен, който ищцата закупила, за да не изпусне пореден свой полет от
Рига до Осло, Норвегия. Твърди, че се опитала извънсъдебно да уреди отношенията си с
ответника, като отправила покана за заплащане на обезщетение чрез ЧСИ Мариян Петков,
рег. №851, но плащане не последвало. Ето защо моли съда да осъди ответника да заплати
следните суми: сумата в размер на 250 евро, представляваща дължимо обезщетение по чл. 7,
пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за
неоснователно отказан достъп до борда за полет на територията на Общността с разстояние
под 1500 км; сумата от 216,99 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
договора за въздушен превоз с ответника, равняващи се на стойността на самолетния билет
за полет W6 4361 SOF-BRI с направление С., България – Бари, Италия, както и на сумата от
60,00 лева – такса за връчване на покана за плащане чрез ЧСИ; сумата от 389,27 евро,
представляваща сбор от стойностите на закупени от ищцата три броя самолетни билети за
полети, както следва: за полет на превозвача „Райън Еър“ по направление Бари, Италия –
Варшава, Полша в 08:55 ч. на 30.04.2022 г. – за сумата от 34,49 евро, за полет по
направление Бари, Италия – Варшава, Полша в 15:00 ч. на 30.04.2022 г. – за сумата от 49,99
евро, които полети били пропуснати от ищцата поради бездействието на служители на „Уиз
Еър“; сумата от 24 полски злоти, представляващи стойността на заплатен билет от Варшава
до Рига с дата на излитане 02.05.2022 г., който бил пропуснат, тъй като ответникът не бил
осигурил безпрепятствено качване на борда на полет W6 4361; сумата в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и
душевни страдания в резултат на грубо и унизително отношение към ищцата от страна на
представители на ответника, както и за това, че е трябвало да отиде на летище С. два пъти и
все пак да не излети и че е изпуснала планирана екскурзия с нейна близка приятелка.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е депозирал отговор на исковата
молба. Признава наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца по
3
договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4361, че резервацията за полета е приета и
регистрирана от въздушния превозвач, за което на ищцата е издадена бордна карта като
доказателство. Поддържа, че полетът е изпълнен със закъснение от 9:40 часа, поради което
на ищцата се дължало обезщетение в размер на 250 евро. Признава и иска за обезщетение за
сумата от 156,99 лева, платена за полет W6 4361, тъй като полетът е имал закъснение от
повече от 3 часа, пътничката се е отказала и не е ползвала самолетния билет за полет W6
4361. Оспорва останалите искове, предявени от ищцата. Оспорва твърдението на ищцата, че
същата не е била допусната на борда на самолета, както и че по вина на ответника са
допуснати група лица от мъж пол, които са препятствали самоволно пътниците на полет W6
4361. В случай че достъпът на ищцата до борда на самолета е бил отказан, агенти на
ответника на летище С. е следвало да издадат формуляр за това, в който да бъде описана
причината. Липсата на такъв документ показвала, че ищцата не се била явила на изхода за
качване на борда на самолета. Възразява срещу иска за заплащане на сумата от 34,49 евро,
представляващ стойността на самолетен билет на превозвача „Райън Еър“ за полет на
30.04.2022 г. от Бари до Варшава и за допълнително закупения билет на стойност 49,99 евро
на превозвача „Уиз Еър Унгария“ на 30.04.2022 г. от Бари до Варшава, както и срещу иска в
размер на 24 полски злоти, заплатени за полет от Варшава до Рига, Латвия, насрочен за
02.05.2022 г., тъй като посочената дата била два дни след закъснелия полет W6 4361.
Оспорва иска за заплащане на обезщетение в размер на 304,79 евро за полет по направление
С.-Амстердам-Рига на „България Еър“ на 02.05.2022 г., тъй като посоченият полет бил с
различен маршрут и дестинация от полета на „Уиз Еър Унгария“ на 30.04.2022 г., който бил
с маршрут С., България – Бари, Италия, поради което полетът С.-Амстердам-Рига не се
явявал заместващ полет. Оспорва и иска за заплащане на неимуществени вреди в размер на
1000 лева като недоказан, като твърди, че не било налице противоправно поведение на
ответника по договора за превоз на пътници и багаж. Ето защо моли съда да отхвърли
оспорените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" и чл. 8, т. 1, б. „а“, първо тире от
Регламента:
Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет
за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.
Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в
аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство – загуба на време, равна на
или по – голяма от три часа спрямо планираното разписание на полета им. В този смисъл е
практиката на СЕС (Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C – 402/07 и С – 432/07),
която е задължителна при тълкуването на разпоредбите на Регламента.
Съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от Регламента, същият се прилага при условие, че
4
пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по
чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен
предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач,
туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час – не по –
късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на
доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи –
потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява
или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането
на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на
територията на Общността до 1 500 километра.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ между ищцата и ответника е бил сключен договор за
въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полет
номер W6 4361 SOF-BRI по направление С., България – Бари, Италия, насрочен за 05:40
часа на 30.04.2022 г.; 2/ резервацията на полета е приета и регистрирана от въздушния
превозвач, за което е издадена бордна карта; 3/ закъснението на полет с номер W6 4361 SOF-
BRI по направление С., България – Бари, Италия, насрочен за 05:40 часа на 30.04.2022 г. е
повече от 3 часа.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки
от фактическия състав на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента са доказани по делото, поради което
предявеният иск за сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение
на полет W6 4361 SOF-BRI от 30.04.2022 г. по направление С., България – Бари, Италия, е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, а не от 30.04.2022
г. – датата на закъснение на полета, както претендира ищцата. Това е така, тъй като правото
на парично обезщетение по Регламента се основава на договорната отговорност на
въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор
за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи
време на излитане и на пристигане в крайния пункт. При сключен договор и неизпълнение
на същия, довело до вреди, отговорността за обезщетяването им е договорна, съобразно чл.
79 ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07. Съда
5
на ЕС изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи
върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен
договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не
би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението
репарира вреди от причинено неудобство, не означава непременно, че същите могат да
произтичат единствено от деликт. Напротив ако увреждането е в пряка причинна връзка с
пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, какъвто
е разглежданият случай, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната
страна, са вследствие на договорно правоотношение. В случая неудобството за пътника е
причинено пряко и непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача
да осъществи полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради
което и отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна, а не деликтна.
Следователно в случая е неприложима правната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, съгласно
която длъжникът изпада в забава и без покана, доколкото тя касае единствено
непозволените увреждания. Ето защо ищцата не може да претендира присъждане на законна
лихва, като последица от уважаване на иска, считано от 30.04.2022 г.
На следващо място, в отговора на исковата молба ответникът изрично е признал, че
ищцата има право да получи възстановяване на сумата от 156,99 лева, представляваща
стойността на самолетния билет за полет W6 4361 SOF-BRI от 30.04.2022 г. по направление
С., България – Бари, Италия, тъй като полетът е имал закъснение повече от 3 часа и
пътникът не е ползвал самолетният билет за процесния полет. Ето защо предявените искове
за сумата в размер на 156,99 лева, както и за сумата от 60,00 лева, представляваща
стойността на услугата за връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, за която
са представени надлежни доказателства за извършването и заплащането й, са основателни и
следва да бъдат уважени.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете за сумите, както следва:
34,49 евро, 49,99 евро, 24,00 полски злоти, 304,79 евро и 1000 лв., поради което съдът дължи
произнасяне по тях.
По исковете с правно основание чл. 12, т. 1 от Регламента вр. чл. 79, ал. 1, предл.
второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна сделка, от която да възниква задължение за
изпълнение; 2/ виновно неизпълнение (пълно или частично) на договорното задължение; 3/
вреди, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди.
Между страните по делото не е спорно съществуването на договор за въздушен
превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил за изпълни полет номер W6
4361 по направление С., България – Бари, Италия, насрочен за 05:40 часа на 30.04.2022 г. с
час на пристигане в 06:05 часа (местно време) на 30.04.2022 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата планирала да посети
6
различни дестинации в Европа, поради което си закупила от друг опериращ въздушен
превозвач самолетен билет на стойност 34,49 евро, с планирани дата и час на излитане от гр.
Бари на 30.04.2022 г. в 08:55 часа и кацане в гр. Варшава на 30.04.2022 г. в 11:05 часа.
Установява се от доказателствата по делото, че на 30.04.2022 г. в 3:05 часа ищцата
получила текстово съобщение от ответника, че предполагаемото време на излитане на полет
W6 4361 се променя от 05:40 часа на 13:50 часа Поради отлагането на полет W6 4361 ищцата
изпуснала и своят полет по направление Бари, Италия – Варшава, Полша, с час на излитане
08:55 часа, за който закупила билет на стойност 34,49 евро. За да не изпусне повече от
планираните си полети, ищцата закупила заместващ билет от превозвача „Уиз Еър“ по
направление Бари, Италия – Варшава, Полша с час на излитане 15:00 часа на 30.04.2022 г. на
стойност 49,99 евро. Безспорно се установява, че в 14:37 часа ищцата получила ново
текстово съобщение от ответника, че предполагаемото време на излитане на полет W6 4361
се променя от 13:50 часа на 14:25 часа. Впоследствие в 15:53 часа ищцата получила и трето
съобщение, че началният час на полет W6 4361 се променя на 15:40 часа. В този смисъл е и
изричното изявление на процесуалния представител на ответника, обективирано в отговора
на исковата молба, съгласно което полет W6 4361 е изпълнен със закъснение от 9:40 часа.
Поради отлагането на полет W6 4361 ищцата изпуснала и своят полет по направление Бари,
Италия – Варшава, Полша, с час на излитане 15:00 часа, за който закупила билет на стойност
49,99 евро.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема за несъмнено
установено, че вследствие на неизпълнението на договорното задължение на ответника
ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 84,48 евро (34,49+49,99=84,48), които
са в пряка причинна връзка с неизпълнението на задължението на ответника да превози
ищцата по маршрут С., България – Бари, Италия, на 30.04.2022 г. в 05:40 часа, респ. в 13:50
часа.
По отношение на останалите имуществени и неимуществени вреди съдът приема, че
не е установено в условията на пълно и главно доказване виновно неизпълнение на
договорно задължение на ответника, в причинна връзка с което ищцата да е претърпяла
описаните вреди. Аргументите за това са следните:
В исковата молба ищцата твърди, че възнамерявала да остане във Варшава за периода
30.04.2022 г. – 02.05.2022 г., като след това да отлети за Рига, Латвия, за която цел си
закупила самолетен билет от превозвача „Райън Еър“ за сумата от 24,00 полски злоти за
направление Варшава, Полша – Рига, Латвия с час на излитане 20:50 ч. на 02.05.2022 г. и час
на пристигане в Рига, Латвия – 23:10 ч. местно време. Поддържа още, че: не успяла да се
качи на самолета за полет W6 4361 от 15:40 часа, тъй като на изхода към самолета имало
стълкновение от хора, като група български граждани от мъжки пол, били уведомени от
служители на ответника, че ако някой пътник не се качи на самолета, можело да им
препродадат билетите на некачилите се, поради което групата препречила пътя на всички, за
да не се качат на борда и те да вземат техните билети; служителите на ответника не били
предприели никакви действия, за да отстранят лицата, които самоволно пречели на хората,
7
купили си билет, да се качат на борда; се опитала да комуникира със служители на
ответника и да ги попита защо допускат лица, които нямат билети да са на изхода на
„гейта“; предвид това развитие на обстоятелствата, ищцата си тръгнала от летище С., като
пропуснала по вина на ответника както полета си от Бари, Италия до Варшава, Полша, така
и полетът от Варшава, Полша до Рига, Латвия на 02.05.2022 г. за 24 полски злоти, поради
фактът, че на пазара не се предлагали други билети до Варшава, пристигащи на 02.05.2022 г.
За да не пропусне всичките си резервации, ищцата поддържа, че закупила билет на
превозвача „България Еър“, по направление С. – Амстердам (прекачване) – Рига, с час на
излитане 06:05 часа на 02.05.2022 г., пристигане в Амстердам в 09:00 часа, 1 час престой и
качване на друг самолет на превозвача „Еър Балтик“ с пристигане в Рига, Латвия в 13:15
часа на 02.05.2022 г. Поддържа, че закупеният билет на стойност 304,79 евро бил
единственият възможен, който ищцата закупила, за да не изпусне пореден свой полет от
Рига до Осло, Норвегия.
За установяване на горепосочените обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на С.Т.К. – приятел на ищцата, показанията на който
съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че е
запознат с планираното на ищцата пътуване с нейна приятелка до различни държава в
чужбина, като К. Г. Г. трябвало да стигне до съответните места с различни прекачвания със
самолет. Свидетелят си спомня, че рано сутринта на 30.04.2022 г. ищцата трябвало да излети
от летище С. с „Уиз Еър“. Съответно няколко часа преди полета тя станала да се оправи и
видяла, че има текстово съобщение на телефона, съгласно което полетът щял да се забави. В
този момент ищцата все още била вкъщи и не отишла на летището. Около два часа преди
отложения час свид. К. закарал с автомобил ищцата до летището, след което се прибрал.
След това К. Г. се обадила на свидетеля и му казала, че имало повече хора, желаещи да се
качат, отколкото места за полета и съответно пак щяло да има някакво забавяне. Казала, че
не могла да се качи на самолета по причина, че имало хора, но свидетелят заявява, че не
знае дали е било така и предполага, че явно са били изнервени и не са допускали други хора.
На следващо място свид. К. заявява, че няма спомен ищцата да му е казвала нещо за
служителите на ответника да са правили в тази връзка. След това К. Г. се прибрала вкъщи,
като от цялата тази ситуация била разочарована, защото очаквала тази екскурзия, тъй като
не била пътувала още преди пандемията и съответно очаквала, че ще може да отиде тогава.
Свидетелят К. предполага още, че най-вероятно така описаната ситуация на летището би
потиснала ищцата и същата не би взела нещата в свои ръце - да си търси правата там на
място, на летището, да се конфронтира със служителите и т.н. Изяснява, че след отлагането
на първия полет ищцата се притеснила, че ще изпусне следващите полети. Свидетелят
предполага, че К. Г. е била притеснена какво ще прави в Италия, ако изпусне следващият
полет след това. По това, което му разказала, свидетелят К. предполага, че ищцата отишла
до „гейта“ и може би в някой момент видяла, че със сигурност ще изпусне прекачването и
най-вероятно се отказала. Свидетелят твърди още, че К. Г. му споделила, че е имало хора на
летището, които възпрепятствали качването на самолета, като няма информация дали е било
персонално за нея, а по - скоро свидетелят допуска, че е било като цяло за всички пътници.
8
Стефан К. заявява още, че доколкото знае, ищцата е потърсила служители на „Уиз Еър“ на
летището, но не знае какво са й казали служителите, тъй като не е присъствал там.
На първо място, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява в условията на пълно и главно доказване, че ищцата не
успяла да се качи на самолета за полет W6 4361 от 15:40 часа, тъй като имало стълкновение
от група български граждани от мъжки пол, които били уведомени от служители на
ответника, че ако някой пътник не се качи на самолета, можело да им препродадат билетите
на некачилите се, поради което групата препречила пътя на всички, за да не се качат на
борда и те да вземат техните билети. Така описаните в исковата молба обстоятелства не се
установяват от показанията на свидетеля К., които в по – голямата си част са базирани на
предположения, тъй като същият не е бил на летището по това време. Така например
свидетелят заявява: „Това, което ми каза е, че не е могла да се качи на самолета по
причина, че е имало хора, не знам, явно са били изнервени и не са допускали други хора, нещо
такова си спомням, което ми каза по телефона“ . Съдът приема, че от тези показания не се
установяват описаните по – горе твърдения за препречване на пътя и недопускане на други
хора до борда на самолета. По делото липсват каквито и да било доказателства служители на
ответника да са уведомявали група български граждани от мъжки пол, че ако някой пътник
не се качи на самолета, можело да им препродадат билетите на некачилите се. Не се
доказват и твърденията в исковата молба за грубо и унизително отношение от служители на
ответника спрямо ищцата, както и че същата е била „грубо препятствана да се качи на
борда от самоволно застанали там лица“. Това, което се установява от показанията на
свидетеля е, че К. Г. сама се е отказала да се качи на самолета за полет W6 4361 от 15:40
часа, тъй като видяла, че със сигурност ще изпусне следващите полети и се е притеснила
какво ще прави в Италия. На следващо място, по делото не са представени доказателства в
подкрепа на твърденията в исковата молба, че на пазара не се предлагали други билети до
Варшава, пристигащи на 02.05.2022 г. В този смисъл не се доказва, че по вина на ответника
ищцата изпуснала полета си от Варшава (Полша) до Рига (Латвия) на 02.05.2022 г. за 24
полски злоти. Също така, липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърденията, че билетът на стойност 304,79 евро бил единственият възможен, който ищцата
закупила, за да не изпусне пореден свой полет от Рига до Осло (Норвегия). Не се
установяват и твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които да са претърпени
от ищцата, изразяващи се в „стрес, болки и душевни страдания в резултат на грубо и
унизително отношение към нея“. Не се и установява, че ищцата два пъти е ходила до
летището, а напротив – от показанията на свидетеля К. се изяснява, че К. Г. станала няколко
часа преди полета да се оправи и видяла, че има текстово съобщение на телефона, съгласно
което полетът щял да се забави, като в този момент все още била вкъщи и не отишла на
летището. Ето защо не може да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение на ответника, в причинна връзка с което ищцата да е претърпяла описаните
вреди. Когато доказателствената тежест за установяване на определени предпоставки е
възложена на някоя от страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно
доказване за настъпването на съответните обстоятелства.
9
Предвид гореизложеното, ищцата не е установила в условията на пълно и главно
доказване елементите от фактическия състав на исковете за заплащане на следните суми:
- 304,27 евро, представляваща стойността на закупен от ищцата самолетен билет с час
на излитане 06:05 ч. на 02.05.2022 г. по направление С.-Амстердам-Рига;
- 24 полски злоти, представляващи стойността на заплатен билет от Варшава до Рига
с дата на излитане 02.05.2022 г.;
- 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, болки и душевни страдания в резултат на грубо и унизително отношение към ищцата
от страна на представители на ответника.
Ето защо не са налице основанията за ангажирането на отговорността на ответника и
предявените искове за тези суми следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
имат и двете страни.
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 150 лв. Намалени
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 52,75 лв.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в общ размер на
1200 лв. без ДДС, от които:
- 300 лв. – по иска за сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет W6 4361 SOF-BRI от 30.04.2022 г. по направление С., България – Бари,
Италия;
- 300 лв. – по иска за сумата в размер на 156,99 лева, представляваща стойността на
самолетния билет за полет W6 4361 SOF-BRI от 30.04.2022 г. по направление С., България –
Бари, Италия;
- 300 лв. – по иска за сумата в размер на 389,27 евро, представляваща сбор от
стойностите на закупени от ищцата три броя самолетни билети за полети, както следва: за
полет на превозвача Райън Еър по направление Бари, Италия – Варшава, Полша в 08:55 ч. на
30.04.2022 г. – сумата от 34,49 евро, за полет по направление Бари, Италия – Варшава,
Полша в 15:00 ч. на 30.04.2022 г. сумата от 49,99 евро, които полети били пропуснати от
ищцата поради бездействието на служители на Уиз Еър, както и сумата от 304,79 евро –
стойността на самолетния билет с час на излитане 06:05 ч. на 02.05.2022 г. по направление
С.-Амстердам-Рига;
- 300 лв. – по иска за сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и душевни страдания в резултат на
грубо и унизително отношение към ищцата от страна на представители на ответника.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5
10
ГПК е основателно, като аргументите за това са следните:
Правилото, че на присъждане подлежат само действително направените, т.е.,
заплатени разноски, не е абсолютно - изключения от него са допустими, но само в изрично
предвидените случаи. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал
безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на
свой роднина, близък или друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по
спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
При липсата на спор между страните, достатъчно доказателство за осъществяване на
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на
представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е
представен, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност
на този договор. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно
предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като
принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (посоченият от
страната, респ. от нейния процесуален представител, размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, не обвързва съда - виж
Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., ТК и
Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК).
В разглеждания случай по делото е ангажиран договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищцата, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е близък на адвоката - чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. второ ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и, ал. 5 ГПК, страната следва да
бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
11
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза в
размер на 2477,33 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 547,73 лв.
Същевременно, при преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не
е длъжен да присъди минималният размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., а съобразява сложността на делото от фактическа и правна страна -
Определение №396/29.11.2018 по дело №568/2018 на ВКС, ТК, II т.о. В този смисъл и при
съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че по
предявените искове на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лв.
Предвиденият в § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. начин, по който се формира
минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е
приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между
адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на възнаграждението се определя
от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт,
който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в
полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело
минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес,
към който следва да се прибави 20% ДДС (в този смисъл е Определение № 98 от 8.03.2022 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК).
Ето защо и предвид представените по делото доказателства за регистрация на адв. В.
по ДДС, към определеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. следва да се прибави и
20% ДДС, поради което общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза в размер на
сумата от 840 лв.
На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалния
представител на ищцата, че при частично уважаване на исковете се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в пълен размер, а не се прилага правилото за съразмерност. В
преобладаващата практика на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА
действително не сочи методология за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение
в тази хипотеза - дали се съобразява минималният размер според клауза от Наредбата, в
обхвата на която попада цената на иска и така определеното възнаграждение се намалява
пропорционално, с оглед уважената част от иска, или се прилага минималният размер,
12
според клауза от Наредбата, в обхвата на която попада уваженият размер на иска. От тази
липса, обаче, не следва неприложимост на общия принцип за определяне на дължимото
адвокатско възнаграждение и в хипотеза на безплатно процесуално представителство. Няма
основание – нито в чл. 38, ал. 2 ЗА, нито в други кореспондиращи правни норми – за
тълкуване в смисъл - че за определяне на дължимото от насрещната страна във всяка от
двете хипотези – договорено възмездно и безплатно процесуално представителство - следва
да се прилага различна методика и съответно отговорността на осъдената страна да се
съизмерява по различен начин, а не единствено с размера, в който би дължала възмездяване
на разноски от адвокатско възнаграждение при договорено и платено такова от спечелилата
страна. Чл. 38, ал. 2 ЗА не предвижда задължителна възмездимост на адвокатския труд в
случаите на поето безплатно процесуално представителство, а само като функция от
осъждане на насрещната страна за разноски, аналогично на договорена с оглед резултата
възмездност. Поемайки безплатно процесуално представителство адвокатът поема да
осъществява на свой риск защитата, аналогично на риска, който поема страната, възлагайки
възмездно процесуално представителство и с оглед който същата подлежи на възмездяване.
Същевременно, дължимото възнаграждение не е във фиксираните в Наредбата минимални
размери, а е определимо съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, в размер не по-нисък от минималните размери по Наредбата – виж Определение №
60374 от 26.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2256/2020 г., I т. о., ТК. В този смисъл са и
Определение № 107 от 22.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4103/2021 г., III г. о., ГК,
Определение № 60235 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 670/2020 г., II т. о., ТК,
Определение № 289 от 27.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2020 г., I т. о., ТК и др.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете,
на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 295,39 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт , със седалище и адрес на управление: Л.
Офиси, К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо на територията на
Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати
на К. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 305, вх. 1, ет. 1, ап. 2, на
основание чл. 7, т. 1, б. “а“, чл. 8, т. 1, б. „а“, първо тире и чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД следните
13
суми: 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет W6 4361 от
30.04.2022 г. по направление С., България – Бари, Италия, по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва за периода от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането;
156,99 лева, представляваща стойността на самолетния билет за полет W6 4361 SOF-BRI от
30.04.2022 г. по направление С., България – Бари, Италия, ведно със законната лихва за
периода от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането; 60,00 лева, представляваща стойността
на услугата за връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, ведно със законната
лихва за периода от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането; 84,48 евро, представляваща
сбор от стойностите на закупени от ищцата два броя самолетни билети за полети, както
следва: за полет на превозвача „Райън Еър“ по направление Бари, Италия – Варшава, Полша
в 08:55 ч. на 30.04.2022 г. – за сумата от 34,49 евро, за полет по направление Бари, Италия –
Варшава, Полша в 15:00 ч. на 30.04.2022 г. – за сумата от 49,99 евро, ведно със законната
лихва за периода от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за следните суми: 304,79 евро, представляваща стойността на закупен от ищцата
самолетен билет с час на излитане 06:05 ч. на 02.05.2022 г. по направление С.-Амстердам-
Рига, ведно със законната лихва за периода от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането; 24
полски злоти, представляващи стойността на заплатен от ищцата самолетен билет от
Варшава до Рига с дата на излитане 02.05.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
27.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и душевни страдания в резултат на
грубо и унизително отношение към ищцата от страна на представители на ответника, както
и за това, че е трябвало да отиде на летище С. два пъти и все пак да не излети и че е
изпуснала планирана екскурзия с нейна близка приятелка, ведно със законната лихва за
периода от 30.04.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.
Офиси, К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо на територията на
Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати
на К. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 305, вх. 1, ет. 1, ап. 2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 52,75 лв. – разноски за държавна такса за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.
Офиси, К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо на територията на
Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати
на адв. В. А. В., с личен № ********** от единните регистри на Българската адвокатура, с
адрес на кантората: гр. С., кв. „М.Л.“, ж.к. „Б.“, бл. 48, ет. 5, ап. 19А, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 295,39 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство в производството пред СРС на ищеца К. Г. Г., дължимо при условията на
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.
14
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15