РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 23.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и трети  юни  през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ЕВГЕНИЯ РУСЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 140 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 2387/29.11.2019 г. по гр.д.№ 8071/2017 г. по описа на ПлРС е признато за установено по отношение на Община Плевен, Т.К.З., П.Н.П., Б. Ц. Т. и Н.Б.Т., че Д.Д.У. е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПАРЦЕЛ № 588 с площ от 649 кв.м. (след направено изменение на иска), намиращ се в местността „***“, при граници и съседи съгласно същата скица: парцел 1-тер. заети от нас.места, парцел № 477-лозови насаждения (нетерасирани) на И.Б., парцел № 578 - овощни насаждения (терасирани) на Ф.К., парцел № 590 - лозови насаждения (нетерасирани) на н-ци Оведенски, парцел № 591 -лозови насаждения (нетерасирани) на неизвестни, парцел № 587 - лозови насаждения (нетерасирани) на Н. Т., в местността „***“, на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с §4к, ал.8, т.1, пр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Осъдени са Община Плевен, Т.К.З., П.Н.П., Б. Ц. Т. и Н.Б.Т., да заплатят на Д.Д.У. сторените по делото разноски в общ размер на 1 413.96 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Община Плевен, чрез пълномощник, срещу решение № 2387/29.11.2019 г. по гр.д.№ 8071/2017 г. по описа на ПлРС.Излагат се съображения, че същото е неправилно и необосновано, както и несъобразено с всички правни и фактически обстоятелства по делото.Прави се искане да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло искът на Д.Д.У. *** като неоснователен и недоказан, а в полза на въззивника да се присъдят и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

За въззиваемия Д.Д.У. процесуалният представител изразява становище да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, тъй като решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Въззиваемата Т.К.З. изразява становище, че не трябва да се взема от техния имот, тъй като те са искали връщане в реални граници.

Въззиваемите П.Н.П., Б.Ц.Т. и Н.Б.Т., редовно призовани, не изразяват становище по въззивната жалба.

      Въззивната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба  съдът приема следното.

     На първо място във въззивната жалба се сочи, че липсва финализиращият документ, който следва да завърши процедурата по §4, а именно заповед на кмета на Общината.За да се издаде крайната заповед, приключваща процедурата, е необходимо да има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, по който те да се възстановят.При изработване на плана на новообразуваните имоти обектът на въззиваемия Д.У. не съществува и не е възможно да се възстанови в реални граници.

      От издаденото удостоверение № 78/15.11.1984 г. е видно, че на Д.У. е предоставено право на ползване върху нива от  500 кв.м., находяща се в землището на гр.Плевен в м.”***” парцел №64-А.

      Със заповед № РД 15-2102/27.04.1998 г.  му е признато право за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

      Изготвена е оценка на земеделската земя по §4а и 4б ЗСПЗЗ на 17.09.1998 г., в която е посочено, че имотът се намира в м.”***”, масив № 1, парцел № 588 с площ 0.733 дка, в размер на 398 000 лв., към която е приложена и скица № 7/28.08.1998 г., от която е видно, че имотът попада в парцел № 96-собств.Общинско.

         Със заповед № РД-15-1615/07.07.1999 г. е утвърдена оценката на предоставената за ползване земеделска земя в размер на 398 лв., която сума е заплатена от въззиваемия Д.У. на 27.08.1999 г.

        Приложена е декларация от Д.У., от която е видно, че скица ще му бъде издадена за издаване на нотариален акт след изготвяне и утвърждаване на плана на новообразуваните имоти, изработен на основание §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.

       От заключението на ВЛ инж.Ч., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че имотът на въззиваемия не е нанесен и не е показан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен.На комбинираната скица имот 56722.383.588 е с обща площ 733 кв.м., от които 649 кв.м. попадат в имота на Община Плевен с идентификатор 56722.667.957, а в имота на въззиваемата Т.З. с идентификатор 56722.667.720 с площ 84 кв.м.Съгласно плана на новообразуваните имоти, който е влязъл в сила, процесният имот попада в урбанизираната територия на гр.Плевен.

       Предмет на настоящето въззивно производство, с оглед на произнасянето на първоинстанционния съд във връзка с изменението на иска по чл.214 ГПК по молбата на Д.У. от 30.10.2019 г., е само парцел № 588 с площ от 649 кв.м., намиращ се в м.“***“.С оглед на горепосоченото заключение на ВЛ процесните 649 кв.м. попадат в имота на Община Плевен.

       Извън предмета на настоящето въззивно производство е останалата част от имота  от 733 кв.м. - с площ от 84 кв.м., която попада в имота на въззиваемата Т.З. с идентификатор 56722.667.720.

      Планът за новообразуваните имоти е одобрен със заповед РД-13-47/21.03.2006 г.

      Възстановяването на правото на собственост, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (изм.ДВ бр.99/2002 г.), със специален административен акт по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета на общината, с която този имот се индивидуализира, към която се прилага скица на имота, каквато заповед няма издадена за имота на Д.У..Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато правото на възстановяване с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, така и за правоимащите по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Процесната част от 649 кв.м. е записана на въззивника Община Плевен.

         Възникналата колизия между въззиваемия Д.У. *** относно това дали са били налице предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост, респ. за придобиването на имота от въззивника и основанието за това придобиване, съставлява спор за материално право по смисъла на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Този спор следва да се разреши по съдебен ред с оглед на предявения иск за собственост от Д.У., решението по който ще бъде основание за изменение на плана на новообразуваните имоти.

     В процесния случай за въззиваемия Д.У., в полза на когото не е издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но който претендира, че е следвало да бъде адресат на заповедта (което съставлява спора за материално право)  е достатъчно да е налице влязла в сила оценка на земята и да е издаден документ за плащане, ако е правоимащ по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ (Д.У. е правоимащ по §4б), като той притежава и двете.

      Предмет на доказване в процесния спор е наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в плана на новообразуваните имоти с последващо решението изменение, които са доказани от въззиваемия Д.У. по отношение на 649 кв.м.Само влезлият в сила план на новообразуваните имоти не може да легитимира въззивника като собственик на процесните 649 кв.м.

      Основната функция на ПНИ е да индивидуализира подлежащите на възстановяване, респ. на придобиване от ползватели имоти в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ като самостоятелни обекти на правото на собственост с конкретно определени граници и площ.Надлежното придобиване на правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване правото на собственост на бившите собственици в съществуващи реални граници за определената по § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ площ, както и за такова придобиване по реда на чл.25 ЗСПЗЗ, респ. чл.19 ЗСПЗЗ.В процесния случай следва да се приеме, че правото на собственост е придобито от ползвателя Д.У. не при условията на §31 ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

     В приложното поле на чл.25 ЗСПЗЗ, чиято частна хипотеза е разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ, които следва да бъдат съобразени с оглед наведените от въззивника доводи, а те имат и характер на императивни материалноправни норми, се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползвателите по реда и при условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ (определение № 374/08.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 199/2020 г., ІІ г.о., определение № 285/29.05.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 798/2020 г., І г.о.).

     На следващо място във въззивната жалба се сочи, след изработването на плана на новообразуваните имоти, имотът на Д.У. попада в границите на урбанизираната територия и излиза извън обхвата на §4 от ЗСПЗЗ.

       От доказателствата по делото се установява, че съгласно плана на новообразуваните имоти, процесният имот с площ от 649 кв.м. попада в границите на урбанизираната територия на гр.Плевен.

       Неоснователен е доводът, че имотът излиза извън обхвата на §4 от ЗСПЗЗ.

       От доказателствата по делото е видно, че на Д.У. е предоставено право на ползване в изпълнение на постановление № 11 на Министерския съвет от 02.03.1982 г. и решение № 159 от 1984 г. на ИК на ОбНС-Плевен.

       Според чл. 15, ал. 1 от ПМС № 11 от 02.03.1982 г. обект на предоставяне са изоставени, нископродуктивни и други непълноценно използвани земи на АПК, на горските стопанства и в чертите на населените места.Следователно не само земеделски земи, извън строителните граници на населените места, но и такива в чертите на населените места, които отговарят на посочените условия, са надлежен обект на право на ползване. Съответно правото на собственост върху тях може да бъде придобито при осъществяване на останалите предпоставки на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ ( решение № 70/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1073/2011 г., ІІ г.о.).

      В процесния случай няма данни дали имотът е бил извън строителните граници или в чертите на населеното място, тъй като в удостоверението от 1984 г. е посочено само, че процесната нива се намира в землището на гр.Плевен.

       Ето защо съдът приема, че след изработването на плана на новообразуваните имоти имотът на въззиваемия попада в границите на урбанизираната територия, но не излиза извън обхвата на §4 от ЗСПЗЗ.

        Във въззивната жалба е посочено, че според ищеца, въззиваем в настоящето производство, имотът му попада в обхвата на УПИ1 за производствени сгради, кв.40 по плана на ж.к.“Дружба“, като част от него е имот 667.720, възстановен по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ на собствениците.Имот с идентификатор 56722.667.720 е собственост на въззиваемата Т.З., но 84 кв.м. от него, както се посочи по-горе, не са предмет на въззивното производство.По гр.д.№ 5835/2015 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава въззивникът, е постановено определение № 96/19.02.2016 г., а соченото от него решение № 96/15.07.2016 г. не е приложено.Неоснователен е доводът на въззивника, че общинската администрация не може да излезе извън обхвата на правомощията си и да възстанови право на собственост върху несъществуващ имот.

         Няма спор, че ПНИ не е обжалван от Д.У..Разпоредбата на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗЗ регламентира административна процедура по изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти, като съдържанието на плановете и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересованите се определят с чл.28 и сл. ППЗСПЗЗ.§4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност при спор за материално право заинтересованите страни да осъществят правата си по съдебен ред.Областният управител и АГКК, с оглед на чл.297 ГПК, ще следва да зачетат правата на въззиваемия Д.У. при наличие на евентуално влязло в сила решение, с което се уважава предявения от него иск ( решение № 6/6.02.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1568/2018 г., ІІ г.о.).А дали след това ще е необходимо и издаването на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с приложена към нея скица на имота, или влязлото в сила решение, придружено със скица на имота, след изменението на ПНИ, удостоверява правото на собственост, не е предмет на настоящето производство.Фактическият състав на придобивното основание по §4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ завършва със заплащане на стойността на земята, което е сторено от въззиваемия, като на такова лице следва да се предостави задължително имот в рамките на ограниченията по §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ( определение № 57/09.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1923/2017 г., І г.о., решение № 1422/10.06.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5971/2007 г., ІІ г.о.).

       Неоснователен е доводът на въззивника, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, а не тази на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като няма правна възможност да се финализира процедурата по §4, поради факта, че земята вече не е земеделска, а е в границите на населеното място, със сменено предназначение.

        Неприложима е разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ по отношение на имота на Д.У..Тя предвижда, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с ПУП или с околовръстен полигон, като при липса но станалите посочени предпоставки възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл.14, ал.1, т.1, но процесните 649 кв.м. нямат такъв характер.

      За земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4, какъвто характер има и тази, предоставена на Д.У., се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.В чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ, която норма следва да се приеме за императивна материалноправна, е посочено, че за урбанизираните територии се спазват минималните размери съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, т.е. разпоредбата е приложима отноносно процесните 649 кв.м., които попадат съгласно ПНИ в границите на урбанизираната територия на гр.Плевен.

      Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

      При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 800 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

        Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                     Р       Е      Ш      И:

       ПОТВЪРЖДАВА решение № 2387/29.11.2019 г. по гр.д.№ 8071/2017 г. по описа на Плевенски районен съд.

       Осъжда въззивника Община Плевен, пл.Възраждане №2, да заплати на въззиваемия Д.Д.У., ЕГН **********, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 800 лв.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: