Решение по гр. дело №130/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Трифон Пенчев Славков
Дело: 20204120100130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 276

гр. Горна Оряховица, 14.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 130 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание ч 422 а 1 вр. ч 415 ГПК, вр. ч 79 а 1 и ч 86 ЗЗД.

„Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД иска да бъде признато за установено между страните, че Ю.А.И. *** му дължи сумата от 760,95 лв. за доставена в периода от 22.03.2016г. до 20.06.2019г. питейна вода и пречистване в имот, находящ се в гр. Лясковец, у ***, както и сумата 124,80 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 21.04.2016г. до 20.06.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на зявлението по ч 410 ГПК-17.10.2019 г. до окончателното изплащане. За същите е издадена заповед за изпълнение по ч 410 от ГПК по гр.д. №1917/2019г. на ГОРС. Дружеството твърди, че на 15.11.2019 г. ответницата е заплатила сумата от 195, 96 лв., с която частично е погасила задълженията си като е погасила 138, 75 лв. главница и 57, 21 лв. лихва за забава по фактури от 29.05.2015 г. до 31. 03. 2016 г. На 14.01.2020 г. е заплатила и 185 лв. съдебни разноски. Ето защо претендира  горе-посочените суми преизчислени съобразно извършеното плащане.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установява от фактическа и правна страна, следното:

   Ищцовото дружество чрез своя пълномощник – адв. Т. Т., поддържа предявения установителен иск. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото на основание ч 238 и с от ГПК. Претендира направените в исковото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Съдът намира, че искането следва да се остави без уважение, т.к. искът е частично неоснователен.

Видно от приетата по делото ССчЕ задължението на ответницата към ищцовото дружество за предоставените „ВиК“ услуги за периода 21.05.2015 г. до 20.06.2019 г. възлиза на 760, 95 лв. - главница и 124, 80 лв. - лихва. В заповедното производство ищцовото дружество е заявило вземане в размер на сумата от общо 1077,23 лв., от които 899, 70 лв. главница и 177,53 лв. лихва.  Преди образуване на настоящото исково производство/27.01.2020 г./ ответницата заплатила частично задължението си като на 15. 11. 2019 г. внесла сумата от 195,96 лв., а на 14.01.2020 г. сумата от още 185 лв. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, така и от заключението по ССчЕ ищцовото дружество прихванало внесената с документ № 901467/14.01.2020 г. сума от 185 лв. със задължение на ответницата за платени съдебни разноски.

Съдът намира, че извънсъдебно прихващане извършено от дружеството за неправилно. Вземането не е било ликвидно и изикуемо, т.к. размерът и дължимостта на съдебните разноски се определя от съда едва с крайния му съдебен акт, с решението, и то след като същото влезе в сила. Ето защо платената от ответницата сума следва да послужи за погасяване на остатъкът от ликвидните и изискуеми задължения, а именно тези за лихва и главница. Съгласно презумпцията на ч 76, а 2 ЗЗД за реда на погасяването при множество задължения на длъжника, при липса на данни за посочване кое от тях се погасява, следва да се погаси лихвата като задължение, а остатъкът от внесената сума част от главницата. Видно от съдебно счетоводната експертиза задължението за лихва е в размер на 124,80 лв. за отчетния период 22.03.2016 г. до 20.06.2019 г., което изцяло следва да се погаси от внесената на 14.01.2020 г. сума в размер на 185 лв., а остатъкът от сумата в размер на 60, 20 лв. следва да погаси главницата, или остатъкът от дължимата сума за главница в размер на 699, 80 лв.

Ето защо искът за лихва в размер на сумата от 124, 80 лв. следва да се отхвърли изцяло като погасен преди образуване на настоящото исково производство, а искът за главница е основателен до сумата от 699,80 лв., като до пълния предявен размер сумата от 760,95 лв. следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящето съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски и е представил списък по ч 80 ГПК. Ответникът на основание ч 78, а 1 ГПК следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното производство са в размер на 385 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, така и в настоящето производство в размер на сумата 75 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 150 за депозит за вещо лице, която сума по съразмерност съобразно отхвърлителната част от иска възлиза на общо 177,76 лв. Процесуалният представител на ищцовото дружество е представил в последното съдебно заседание към списъка за разноските и договор за правна помощ в размер на сумата от 360 лв. Посочил е, че възнаграждението му е заплатено на 02.07.2020  г. Договорът е представен в препис и въпреки нечетливостта му си личи, че по същия има задрасквания и забелвания, а освен това номерът му 013358 е по-малък от представения няколко месеца по-рано договор приложен в заповедното производство, който е 013425. Договорът не е с адвокатска заверка. Всички тези несъответствия дават основания на съда да не зачете представеното доказателство за извършени разноски и да отхвърли искането на ищцовата страна за заплащане на разноски за адвокатското възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание ч 422 ГПК, че Ю.А.И., ЕГН **********, с наст. адрес *** ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК *********, сумата от 699,80 лв. - главница, представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен № 125243 на обект, находящ се в гр. гр. Л., у *** за отчетния период от 22.03.2016 г. до 20.06.2019 г., както и законната лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до целия предявен размер от 760,95 лв., както и иска за мораторна лихва в размер на 124,80 лв. за отчетния период от 22.03.2016 г. до 20.06.2019 г.  като неоснователен,  за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2362/18.10.2019 г. по ч. гр. дело № 1917/2019 г. на ГОРС.

ОСЪЖДА Ю.А.И., ЕГН **********, с наст. адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК ********* на основание ч 78, а 1 ГПК сумата от 177, 76 лв., представляваща направени разноски по съразмерност в настоящото производството и сумата 385 лв., представляваща направените разноски в производството по ч. гр. дело № 1917/2019 г. на ГОРС.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 1917/2019 г. по описа на ГОРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: