Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Велико
Търново, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10316/ 2020 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от от *** А.М.Д. ***, като пълномощник на В.С.С. с ЕГН **********,
адрес ***, ***, срещу Решение № 369 от 16.11.2020 г. по АНД № 576 от 2020 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния съд е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № 3745576, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на В.С.С., в качеството му законен представител на „Омникар рент“ ООД с
ЕИК *********, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. С подробно
развити доводи касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Развива доводи,
че от страна на районния съд неправилно са определени правнорелевантните факти,
като са игнорирани правилата за доказване в процеса и е изместен правния спор.
На първо място поддържа, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че в издадения
електронен фиш е налице неточна правна квалификация. В този смисъл изтъква, че
в случая се ангажира отговорността на физическото лице, представляващо
дружеството-ползвател, поради което следва като част от правната квалификация на
нарушението да бъде посочена и нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че
правилната квалификация за определяне на извършеното нарушение следва да е чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 188, ал. 2, вр.с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като в
този смисъл се позовава на съдебна практика по дела на Районен съд – Пловдив и
Административен съд – Пловдив. Извън това намира за неправилни изводите на
въззивния съд, че АТСС е техническо изправно, като посочва, че при последващата
му проверка са участвали служители на МВР от ГД „Национална полиция“, които
нямат такива правомощия. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по
същество, като отмени решението на ГОРС и потвърдения с него електронен фиш.
Моли за присъждане на разноски за всички инстанции. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че посочената в ЕФ квалификация на нарушението не е
неточна. Изтъква, че районният съд е обсъдил всички възражения, представени
пред него и правилно е приел, че се оборват от доказателствата по делото,
излагайки за това обстойни мотиви. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд. На дата 10.06.2020 г., в 11:05 часа, на главен
път I-4 София – Варна, км 153+343, общ. Лясковец, лек
автомобил „Нисан ХТрейл” с peг. № ***, собственост
на „Сожелис – България“ ЕООД, клон Пловдив, предоставен за ползване на „Омникар
рент“ ООД със законен представител В.С.С., е управляван със скорост 91 км/ч при
ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Скоростта на движение е
била фиксирана със стационарна радарна система тип „MultdRadar SD 580“
с № 00209D33F1A0, след приспаднат технически толеранс от минус 3
км/ч, и е установена при преглед на изготвен клип. На В.С.С., в качеството му
на законен представител на дружеството-ползвател, е издаден Електронен фиш
Серия К № 3745576, който му бил връчен, но липсват доказателства за датата на
връчване, поради което ГОРС е приел оспорването за допустимо. Няма данни и не
се твърди касаторът, като законен представител на „Омникар рент“ ООД да е
предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по
делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства
за годността и техническата изправност на АТС и методическите указания, снимков
материал, справка за собствеността на автомобила и допълнително изисканите от
съда такива за пътната сигнализация в участъка.
С жалбата пред районния съд нарушителят
фактически не е оспорил констатациите във фиша, като е навел доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и на изискванията за форма.
Те са били преценени като неоснователни от съда, който въз основа на
приобщените към делото писмени доказателства, е приел за безспорно установени
противоправното деяние, времето и мястото на извършването му и годността на
техническото средство да установи това нарушение. Възраженията мотивирано са
отхвърлени. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил
подадената от В.С.С. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от
същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. След задълбочен анализ на събраните
доказателства, въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ
посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на
процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният
съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на
спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и
възражения. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Това, че при
преценката им съдът е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да
е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. Във въззивното производство С. не е оборил фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд не е
постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на
всички направени с жалбата възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Касационният съд споделя фактическите и правните изводи на въззивната
инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и
на материалния закон.
В случая нарушението на ЗДвП е установено
и санкционирано по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тази процедурата по
ангажиране на административнонаказателната отговорност е различна от описаната
в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането
отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40
и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която
при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в
административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически
средства или системи от посочения вид, т.е. възможно е нарушението да
бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. От
друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за
нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на
ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява
регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното
постановление. Независимо от въпросната аналогия, електронният фиш не следва да
съдържа реквизитите на НП по чл. 57 от ЗАНН, а тези, въведени със специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които в случая са налице.
Неоснователно се поддържа, че в
издадения електронен фиш е налице неточна правна квалификация предвид липсата
на посочване на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. От приложения по
въззивното дело ЕФ е видно, че в същия ясно е описано, че е издаден срещу В.С.С., в качеството му на законен представител на „Омникар
рент“ ООД – ползвател на автомобила, т.е. отговорността на С. е ангажирана на
основание чл. 188 ал. 2 от ЗДвП. Вярно е, че в ЕФ не е посочена въпросната
правна норма /чл. 188 ал. 2 от ЗДвП/, но наказващия орган е възпроизвел
достатъчно коректно текстовото съдържание на същата. В този смисъл са верни
изводите в жалбата относно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, а именно, че субект
на нарушението по чл. 182 от ЗДвП е само водача на МПС, тоест конкретното
физическо лице, като с нормата на чл. 189 от ЗДвП във вр. с чл. 188 от ЗДвП
законодателят е предвидил принципната възможност да се ангажира административно
- наказателната отговорност не на конкретния водач, а на физическото лице
собственик на МПС /чл. 188 ал. 1, изр. второ/ или представляващия дружеството
собственик на МПС /чл. 188, ал. 2 от ЗДвП/. В конкретния случай съдържанието на
ЕФ не допуска съмнение, че е ангажирана отговорността на С. именно като
представляващ дружеството ползвател, при което доводите, че непосочването на
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, самостоятелно обосновава
незаконосъобразност на електронния фиш, се явяват неоснователни.
Електронният фиш е съставен на основание
снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение с превишена
скорост, като нарушението е установено с АТС – стационарна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „MultaRadar SD 580“. От АНО са представени удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 на Български институт по
метрология, Протокол за проверка № 2-ИСИ/ 14.01.2016 г. на Български институт
по метрология и Протокол от проверка № 45-С-ИСИС/ 22.08.2019 г. на Български
институт по метрология, от които се установява, че същата е одобрен тип
средство за измерване, с установена изправност. При доказаната годност и
изправност на техническата система, няма основание да се приеме, че някои от
отразените в него параметри, са неверни, а електронният фиш се явява редовно
съставен. Същият е връчен на нарушителя,
който не е предприел процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Не се установяват нарушения, допуснати в
производството по установяване на административното нарушение и ангажиране на
съответната отговорност, нито ограничаване правото на защита на дееца.
Неоснователно
се поддържа оплакване за недоказаност на техническата изправност на АТСС, тъй
като при последващата му проверка са участвали служители на МВР от ГД
„Национална полиция“, които нямат такива правомощия. Видно от приложения към
АНП Протокол от проверка № 45-С-ИСИС/ 22.08.2019 г. на Български институт по
метрология е, че лицето, извършило проверката е инж. С. Г. – *** в ГД „Мерки и
измервателни уреди“ в Българския институт по метрология“.
Наличието на
въведено с пътен знак ограничение
на скоростта за движение в процесния пътен участък от 60 км/ч не е било спорно,
а и се установява от приложената по въззивното дело схема на хоризонталната
маркировка и вертикална сигнализация. След проверка на направените записи от
системата, е установено, че е регистрирана скоростта на движение на автомобила,
който е предоставен за ползване на
касатора. Тъй като производителят на системата дава толеранс от +/- 3
км/ч на засечени скорости до 100 км/ч, то е определено превишение от 31 км/час
над въведеното за този участък ограничение от 60 км/час (т.е. при показания на
техническото средство 94 км/час, е определена скорост на движение от 91 км/ч, в
полза на водача). В този смисъл извършеното от касатора деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява
фактическия състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Като
е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, неоснователно
е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение за две инстанции.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 369 от
16.11.2020 г. по АНД № 576 от 2020 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.