Р Е Ш Е Н И Е
№5637/11.12.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2597 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.З.С.Н.В. ***, офис –сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 срещу С.Б.П. с ЕГН **********,***, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 494,35 лв. (четиристотин
деветдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща главница,
дължима по Договор за паричен
заем № 3009109, сключен на
07.08.2017г. между „ И А М“ АД и С.Б.П., като в последствие взимането по
договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор
за продажба на вземанията (цесия) от 16.11.2010г., сумата от 49,01 лв. (четиридесет и девет лева и една стотинки),
представляваща договорна лихва за периода
от 01.09.2017г. до
09.02.2018г., сумата от 45 лв. (четиридесет и пет
лева), представляваща такса разходи, сумата от 312,16 лв. (триста
и дванадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
01.09.2017г. до
09.02.2018г., сумата от 40,44 лв. (четиридесет лева
и четиридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
от 02.09.2017г. до
01.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2018 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 7467/04.10.2018г., постановена по гр. дело № 14814/2018г. на ВРС,
на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и дружеството „ И А М“ АД е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем № 3009109/03.08.2017г.Съобразно
уговореното заетата сума следвало да бъде върната на 27 равни седмични вноски,
като последната погасителна вноска била с падеж 09.02.2018г.При тези
съображения и доколкото навежда твърдения, че срокът за плащане и на последната
погасителна вноска е изтекъл, релевира искане за заплащане на цитираните
по-горе суми.
Твърди, че на 01.03.2018г. е
подписано Приложение №1 към договор за продажба на вземанията от 16.11.2010г.,
по силата на което ищецът е придобил вземането произтичащо от договор за
паричен заем № 3009109/03.08.2017г. срещу ответника. По силата на договор за
цесия ищеца придобил вземането от
кредитора „ И А М“ АД “ ЕАД, като последния упълномощил ищеца да осъществи уведомяване
на длъжниците по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД.Твърди, че ответникът е уведомен за
цесията, като в условията на евентуалност излага, че уведомяване за извършената
цесия следва да се осъществи с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника. Излагат се възражения, като се посочва, че
договорът за потребителски кредит не е съобразен с разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т.11 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 ЗПК е недействителен, при
което ответникът дължи връщане на само на чистата сума под формата на главница.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор за паричен заем
№3009109/03.08.2017г., от който се установява, че кредитора „ И А М “ ЕАД е отпуснал на ответникът в качеството му на кредитополучател сумата от 550
лева. Уговорени са 27 седмични погасителни вноски в размер на 22,64 лева, като
падежа на последното задължение е посочен на 09.02.2018г.Определената договорна
лихва възлиза на 40,00% годишно, а ГПР е определен на 48,57 %.
По делото е представен рамков договор за цесия от
16.11.2010г., ведно с приложение №1/01.03.2018г., по силата на което се ищецът
придобива вземането срещу ответника произтичащо от договор за кредит от 07.08.2017г. от „ И А М“ АД “.
С пълномощно от 09.09.2015г. „ И А М“ ЕАД
упълномощава ищцовото дружество да осъществява уведомления до длъжниците по
реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, във връзка с рамков договор за цесия от 16.11.2010г.
Представено
по делото е уведомление от 22.01.2019г., с което ищецът в качеството си на
пълномощник на „ И А М“ ЕАД уведомява ответника за
осъщественото прехвърляне на задължение по силата на договор за цесия, за което
представя обратна разписка към товарителница № 68193777.
По
делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Д.П.,
в което се посочва, че общия размер на задължението по договора за кредит от
07.08.2017г. възлиза на 963,09 лева, от които 550 лева главница, 61.28 лева –
договорна лихва и 351,81 лева – неустойка
по чл. 4 от договора. Експерта установява, че ответникът е осъществил
три плащания на задълженията си на обща стойност от 107,57 лева, от които
кредиторът е отнесъл 55,65 лева за погасяване на задължението по главница,
12,27 лева за погасяване на договорна лихва и 39,65 лева за неустойка. Незаплатеният
остатък възлиза на 494,35 лева за задължението по главница, 49,01 лева за
договорна лихва, 312,16 лева за заплащане на неустойка и 45 лева разходи по
събиране на вземането. Обезщетението за забава за периода от 02.09.2017г. до
01.10.2018г. – датата на депозиране на заявлението в съда възлиза на 54,24 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
От представения по делото договор за паричен заем №3009109/03.08.2017г., съдът приема, че между „ И А М “ ЕАД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставяне
на кредит в размер на 550 лева, като последният се е задължил да върне
предоставената му сума в срок до 09.02.2018г. Уговорено е разсрочено плащане на
задължението на 27 равни седмични вноски, всяка от 22,64 лева. Страните са
постигнали изрична уговорка, като с отпуснатите по цитирания договор за кредит
средства се прихваща задължението на длъжника произтичащо от договор за паричен
заем №********* в размер на 422,06 лева, като разликата над осъщественото
прихващане се изплаща на кредитополучателя. В разпоредбата на чл.3, ал.2 от
договора от 03.08.2017г. страните придават характер на разписка за получената
сума явяваща се разлика над осъщественото прихващане по старо задължение, която
сума съдът приема, че е предадена на ответника.
От доказателствата по делото
съдът приема, че вземането на кредитора „ И А М“ ЕАД е придобито от настоящия ищец по
силата на рамков договор за цесия от 16.11.2010г., ведно с приложение
№1/01.03.2018г. към него, от което се установява, че предмет на прехвърляне е
произтичащото от договор за паричен заем №3009109/07.08.2017г.
задължение на ответника към посочения кредитор. Цедента
действащ като пълномощник на цеисонера, по силата на
изрично пълномощно от 09.09.2015г. е уведомил
длъжника, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД за осъществената цесия, досежно което
уведомление възражения не се релевират. При така установената фактическа
обстановка следва извода, че към момента на депозиране на заявлението в съда за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ищецът
се явява надлежно материално легитимиран, доколкото е придобил процесното
вземане срещу ответника по договор за цесия.
Няма спор
между страните по делото, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че ответникът е получил сумата предмет на договора за кредит от
550 лева, като част от същата се придадена за осъществяване прехващане на старо
задължение от 422,06 лева, а разликата е изплатена на страната, който факт се
установява от уговорките на самия договор, на който страните придават характер
на разписка за получената сума. Договорът е надлежно подписан, не е оспорена
автентичността на документа, поради което съдът приема, че същия установява, че
кредитора е изпълнил задължението си по договора за предаде отпусната сума, а
кредитополучателя я е получил.
По отношение на
възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит във връзка
с разпоредбата на чл. 11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 ЗПК:
Договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако към него не е бил приложен
погасителен план. Този извод намира основа в императивното изискване на закона
- чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК, съобразно
който в съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и
погасителен план. Погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е
императивна, като същата постановява, че щом не са
спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния казус се поставя се
въпроса дали уговореното в договор като размер на седмично плащане от 22,64
лева и посочени падежи на 27 броя седмични погасителни вноски за периода 11.08.2017г.-09.02.2018г.,
съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
За да бъде прието, че определена
уговорка между страните представлява погасителен план по см. на цитираните
правни норми, следва да се съдържа на първо време информация за съответните
плащания и срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено,
доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 611,28
лева следва да бъде заплатена на 27 седмични вноски от по 22,64 лева. Уговорено
е падежа на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една
последваща такава. Съдебната практика обективирана в решение по
в.т.дело №1408/2019г. на ВОС, ТО постановено по спор, който е идентичен с
настоящия казус приема, че така отразената информация в договора, досежно всяка една от
дължимите суми, както и посочения начин на тяхното връщане, прави възможен извода, че погасителния план е инкорпориран в самия договор. При тези съображения
настоящия първоинстанционен съд придържайки се към цитираната съдебна практика
на въззивната инстанция, която възприема, намира че възражението за
недействителност на договора за паричен заем поради липса на погасителен план
към него е неоснователно.
Установената съдебна
практика (Решение № 23/07.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема,
че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като
служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по
тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
По отношение на претенцията за
дължимост на сумата от 45 лева – такса разходи:
По твърдения в исковата молба,
при забава на плащането на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходите за изпращане на електронни съобщения, провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и пр. за събиране на
просроченото вземане, като при дълготрайна забава се ангажира и дейността на
служител, който осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Така начислената такса противоречи на императивната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 2 ЗПК,
според която при забава на потребителя кредиторът има право само на законната
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Начисляването на
допълнителни такси за извънсъдебно събиране на вземането на практика заобикаля
посочената законова разпоредба, като разширява отговорността на потребителя при
допусната забава. Освен това посочените такси са свързани с управлението на
просрочения кредит и същите са недължими, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
При тези съображения предявения
иск за установява дължимостта на сумата от 45 лева – такса разходи следва да
бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за
сумата от 312,16 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорна
задължение за периода 01.09.2017г.-09.02.2018г., съдът намира следното:
Посочената
чл.4 от договора неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна и недействителна
както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг.
от чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по
размер. С разяснението по т.3 от Тълкувателно
решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС,е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските
и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии - естеството им на парични или непарични
и размерът на задълженията,
обезпечени с неустойката, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението
вреди. Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи
е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили
юридически факти, както и да извърши преценка за основателност
на възражението в съответствие
със задължителна тълкувателна практика на ВКС.
Доколкото в случая размерът на уговорената неустойката от 351,81 лева, от която се
претендира 312,16 лева е почти еквивалентен
на заетата сума от 550 лева, тя се явява прекомерна
и противоречи на обезщетителната
й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи
от вредите от това неизпълнение
и по никакъв начин не кореспондира
с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се
кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката не
е обявена по този начин на потребителя.
Посоченият в размер на разходите по кредита
за потребителя като ГПР от 48,57%, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4 от договора. Включена
по този начин
в погасителните вноски, тази неустойка по същество се
добавя към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като
по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се на сумата по
кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване
на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
Така изложеното съобразно решение постановено по в.т.дело № 1978/2018г. на
ВОС, т.о. по идентичен с настоящия казус.
При тези
съображения предявеният установителен иск за сумата от 312,16 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорна задължение за периода
01.09.2017г.-09.02.2018г. се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
От
заключението на в.л. Д.П. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза,
което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено се установи, че
ответникът е заплатил общо по договорът за паричен заем сумата от 107,57 лева,
които кредиторът е отнесъл за погасяване, като следва: за главница 55,65 лева
за договорна лихва – 12,27 и за неустойка 39,65 лева. Последната сума, съдът
намира, че следва да бъде приспадната последователно при спазване поредност,
предвидена в разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, като бъде извършено погасяване на
задължението за договорна лихва. От заключението на в.л. П. се установява, че
след частичното плащане от страна на ответника, задължението за възнаградителна
лихва възлиза в остатъчен размер на 49,01 лева, от която сума следва да бъде
приспадната сумата от 39,65 лева, поради което претенцията следва да бъде
уважена в размер на 9,36 лева. След
осъщественото приспадане не е налична друга сума, от която да бъде приспаднато
задължението за дължима главница, поради което претенцията се явява основателна
за сумата от 494,35 лева.Следва да
бъде уважено искането, като бъде присъдена и законна лихва върху главницата
считано от депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на
задължението.
Съобразно
уговорката в чл.8 от договора за паричен заем, при забава на плащане на някоя
от погасителните вноски, се дължи законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. От заключението на в.л. П. съдът приема, че последно установеното
по договора плащане на трета погасителна вноска е осъществено от ответника на
31.08.2017г., поради което от деня следващ деня на четвъртата погасителна
вноска същия изпада в забава, а т.е. от 02.09.2017г. поради което до депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 02.10.2018г.
се дължи и лихва за забава, която съобразно изчисленията на експерта възлиза на
54,24 лева. При тези съображения предявения иск за установяване задължението за
сумата от 40,44 лева, представляващо
обезщетение за забава за периода 02.09.2017г.-01.10.2018г. се явява
основателен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявените искове, като за заповедното производство се дължи сумата от 43,37лева съставляващи разноски и
дължимо юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство в полза на
ищеца се дължат разноски в размер на 488,68
лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение, като за определяне на същото съдът взима за основа минимума от
100 лева посочен в НЗПП, на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26
НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Б.П. ЕГН ********** *** дължи
н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис –сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 494,35 лева,
представляваща главница, дължима по Договор за
паричен заем №
3009109, сключен
на 07.08.2017г. между „ И А
М“ АД и С.Б.П., като в последствие
взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор
за продажба на вземанията (цесия) от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда – 02.10.2018г.
до окончателно изплащане на задължението, сумата от 9,36 лева договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 09.02.2018г., като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 9,36 лева до пълно
предявения размер от 49,01 лева, както и сумата от 40,44 лева обезщетение за
забава за периода от 02.09.2017г. до
01.10.2018г., за които сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 7467/04.10.2018г., постановена по гр. дело № 14814/2018г. на ВРС,
на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
отхвърля
предявените
искове от А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис –сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу С.Б.П. ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 45 лева представляваща такса разходи и сумата от 312,16 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от
01.09.2017г. до 09.02.2018г.
Осъжда С.Б.П. ЕГН ********** *** да заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис –сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 43,37 (четиридесет и три лева и 37 ст.) лева съставляващи разноски и дължимо
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като и сумата от 488,68 (четиристотин осемдесет и
осем лева и 68 ст.) лева съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26
НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :