Р Е Ш Е Н И Е
№ 1641/21.9.2020г.
Гр. Пловдив, 21,09,2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на 13,08,2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Ботев адм.
дело № 376 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.215
ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.Д.А. с ЕГН
********** *** чрез адв.К. против Заповед №
РД-26/20.01.2020 г. издадена от Кмета на Община Карлово, област Пловдив, с
която е наредено на осн. чл.225а, ал.2 от ЗУТ, да се
премахне незаконен строеж „Пристройка към съществуваща масивна сграда за
обитаване находящ се в местност „Яса
тепе“, землище на гр.Карлово, Община Карлово в ПИ с ид.
36498.701.1376 по КККР на Карлово със собственици на имота по нотариален акт А.Д.А. и К.И.Л., като строежа е изпълнен от А.Д.А. ***.
В жалбата се иска да се отмени
горепосочената заповед, поради допуснати процесуални нарушения, издадена в
нарушение на закона и несъобразяване с представените в Община Карлово писмени
документи. Претендира и съдебни разноски.
Ответната страна – Кмета на Община
Карлово, чрез процесуалния си представител адв. Ц., в
становище на л. 66 оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна
и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С процесната
заповед е наредено на осн. чл.225а, ал.2 от ЗУТ, да
се премахне незаконен строеж „Пристройка към съществуваща масивна сграда за
обитаване находящ се в местност „Яса
тепе“, землище на гр.Карлово, Община Карлово в ПИ с ид.
36498.701.1376 по КККР на Карлово със собственици на имота по нотариален акт А.Д.А. и К.И.Л..
От приложените по делото писмени
доказателства се установява , че
жалбоподателят владее имот с идентификатор №36498.701.1771 и в него има построена постройка от 24 кв.м. , за която обаче няма издадени строителни
книжа.
Приложени са и Решение №162
/20.03.2010г и Решение №194/09.04.2010г по гр.д. №161/2008г на PC Карлово,
Удостоверение от Община Карлово № 94-00-1222/ 11.03.2011г. , Скица
№63 / 09.03.2011г. на Община Карлово и
нот. Акт. № 149 / 2011г.
Видно / л. 19/ от Скица №63 / 09.03.2011г. на Община Карлово
жалбоподателят владее имот с идентификатор №36498.701.1771 , а К.И.Л. владее имот с идентификатор №36498.701.1728 и
в него няма отразена постройка , а в
имота на жалбоподателя има построена постройка от 24 кв.м. , за която обаче няма издадени строителни
книжа.
От админ.
преписка съдът установи че при издаването на КА № 2 от 15,02,2020г. жалбоподателят А. е присъствал на проверката
, подписал е протокола и е изготвил възражения срещу него на
18,02,2020г., поради което съдът счита , че не са нарушени правата на
жалбоподателя по никакъв начин.
При
така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице с правен интерес, за
което оспореният административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Няма спор между страните, че се касае
до индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, както и по
смисъла на чл.215 от ЗУТ.
Съгласно нормата на ал.1, §16 от ПЗР
на ЗУТ, незаконният строеж, изграден преди 1987г., не подлежи на премахване и
забрана на ползване, ако е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове /ПУП/ и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или по ЗУТ. Дори и да се приеме, че строежът е
изграден преди 1987г., то същият не попада в хипотезата на „ търпим строеж”
,тъй като, предвид представените писмени доказателства по делото безспорно се
установява, че процесната територия е извън
урбанизираната такава, /лозе/ . Една от задължителните предпоставки за
приемането на строежа за търпим е той да съответства на ПУП към момента на
изграждането му или към действащия такъв. След като няма одобрен план към онзи
момент, тази преценка не може да бъде извършена и строежът не може да бъде
определен като търпим.
Отделно от горното в представените
нотариални актове се посочва жилищна
сграда от 24 к метра , а в конст. протокол и в процесната
заповед се сочи пристройка към
съществуваща жилищна сграда. Освен това
в констативния акт изрично се сочи, че процесната пристройка
се състои от две части , оформена е като килер , с наклонен таван и с покрив
от дървена конструкция и ламарина.
Пояснява се че процесната пристройка се намира между
масивната жилищна сграда и подпорната бетонна стена.
В приложените нотариални актове такава помощна постройка не се
посочва, поради което съдът приема , че тя е изградена след издаването на
приложените нот. Актове, вкл. и след констативката от 2011г. / л. 20/.
Съдът обсъди и събраните в оз. свидетелски показания на разпитания св. М. , която
заявява , че имотът се намира в местността „ Яса
тепе“ в землището на гр.Карлово, тя също има вила в района, че постройката, за
която има впечатления е помощна постройка, като килер, горе долу 4 м. дължина,
най-много 2 м. широко, висока е най-много 2 метра , тавана е от ламарина, а
стените са от камък, защото местото е стръмно. Към 1992 г. е поддържала
контакти с А., но не знае дали има
издадени строителни разрешения за процесната
пристройка.
Съдът счита , че към процесният строеж е неприложима нормата за търпимост по пар. 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ или пар.
127 ал. 2 от ПР на ЗИД на ЗУТ , тъй като в случая няма издадено удостоверение
за търпимост от гл. архитект на община
Карлово.
Отделно от горното съдът счита , че в случая строежът на пристройката не може да се приеме
за обект , съгласно нормата на чл. 56 от ЗУТ.
И не на последно място съдът счита ,
че пристройката пречи за свободното
преминаване на другите ползватели на
вилната зона , изградена е върху стръмен терен и е на трасето на пътя. Съдът обсъди приложените
жалби по делото на М. и на И. / л. 38,45/ , както и отразеното на скицата на
л.19, поради което приема , че жалбоподателите / до общината/ с основание претендират за свободен достъп до имотите си
, през процесната незаконна пристройка.
До края на съдебното производство
жалбоподателят не представи строителни
книжа за пристройката , нито издадени
строителни разрешения , строителни линии и други подобни , поради което съдът
приема жалбата за неоснователна.
Административния орган е издал процесната заповед
при правилно приложение на материалния закон ,
без допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят е присъствал на проверката , оспорил е конст. Акт , но не е представил строителни документи за процесната пристройка. Представените нотариални актове
касаят , както се каза по-горе , масивната жилищна сграда , за която спор по
делото няма.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган / за което не се спори/ , в предписаната от закона
форма при изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящия докладчик.
Предвид горното съдът намира, че процесната жалба се
явява неоснователна и като такава отхвърлена, а оспореният административен акт
като законосъобразен, следва да се остави
в сила.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А. с ЕГН **********
*** против Заповед № РД-26/20.01.2020 г.
издадена от Кмета на Община Карлово, област Пловдив, с която е наредено на осн. чл.225а, ал.2 от ЗУТ, да се премахне незаконен строеж
„Пристройка към съществуваща масивна сграда за обитаване находящ
се в местност „Яса тепе“, землище на гр.Карлово,
Община Карлово в ПИ с ид. 36498.701.1376 по КККР на
Карлово.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок.
Председател: