№ 149
гр. Ч., 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч., СЪСТАВ IV, в публично заседание на тридесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20245540100379 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
В Районен съд гр. Ч. е постъпила искова молба от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №
66, представлявано от изпълнителния директор проф.д-р Карен Джамбазов, д.м., чрез
адв. В. Б., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 43, ет. 3, офис 7,
против Г. Д. Г., ЕГН **********, гр. Ч., ул. „***.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 10.12.2022г. в 01.17 ч. Г. Д. Г. постъпва
по спешност в УМБАЛ "Свети Г." ЕАД, Спешно отделение след претърпяно ПТП с
оплакване от болки в гърба и корема, съобщава за загуба на съзнание. Тъй като
спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът е
насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Г. Г. е хоспитализиран в клиниката на 10.12.2022г., в 05,42 часа,
с приемна диагноза „Контузио торакоабдоминалис“. Към момента на хоспитализацията
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил
през времето на болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията му
– 13.12.2022 година.
На ответника е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по
клинична пътека /КП/ № 216 „СПЕШНИ СЪСТОЯНИЯ В ГРЪДНАТА ХИРУРГИЯ“,
чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за
медицинските дейности от 2020 г.- 2022 г. /НРД за МД 2020 г.- 2022 г,/. При
постъпване на пациента е съставена История на заболяването /ИЗ/ № 80547/2022 г.
Лечението е приключило, издадена е епикриза, в която са описани извършените
медицински дейности — процедури и изследвания, включени в диагностично-
лечебния алгоритъм на КП № 216. Пациентът е дехоспитализиран на 13.12.2022 г. с
окончателна диагноза „Травма на други интраабдоминални органи без открита рана в
корема“. Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното
му лечение Г. Г. е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване
1
/330/. Той не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от
болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от 330 следва да заплати сам стойността на
оказаната му медицинска помощ, която е в размер на 816 лв. и е определена съгласно
действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените услуги,
предоставяни от УМБАЛ „Свети Г." ЕАД", гр. Пловдив.
Разпоредбата на чл. 52 от 330 предвижда, че стойността на предоставената
медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение.
Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги
подробно са посочени в Ценоразписа на лечебното заведение.
Г. Г. не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и
не е заплатил сумата от 816 лв. Затова на 18.04.2023 г. лечебното заведение е
изпратило покана за доброволно плащане до пациента, получена от него, но без
последващо плащане на сумата. Поради невъзможност сумата да бъде събрана
доброволно, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 863/2023 г. по описа на Районен
съд Ч., като претендира Г. Г. да му заплати освен посочената по-горе сума, така и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на
задължението, както и сумата от 25 лв., представляваща платена държавна такса за
образуване на делото. За ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящата искова молба за установяване съществуването на вземането ни по реда на
чл. 422 от ГПК.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че. Г. Д. Г., ЕГН **********, дължи на УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, гр.
Пловдив сумата от 816 лв., представляваща стойността на предоставената на ответника
медицинска помощ по време на болничния му престой, продължил от 10.12.2022 г. -
13.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до
пълното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания: За изискване и прилагане на ч.гр.д № 863/2023
г. по описа на Районен съд-Ч. по исковото производство, образувано по повод на
подаденото от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и за изискване на служебна справка от
Национална агенция по приходите, от която да е видно какъв е здравноосигурителният
статус на ответника в периода на лечението, а именно: от 10.12.2022 г. до 13.12.2022 г.,
както и били ли са прекъснати здравноосигурителните му права в посочения период и
кога е възстановил здравноосигурителните си права.
Представя и моли да бъдат приети по делото следните доказателства: лист за
преглед в спешно отделение и направление за хоспитализация; извлечение от История
на заболяване № 80547/2022 г. - първа и последна страница; декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и
лечебни процедури; епикриза; сметка за стойността на лечението — „Сметка на
пациент“, покана за доброволно плащане и обратна разписка; декларация за
истинност; пълномощно.
В преклузивния срок за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК
такъв не е постъпил от ответника.
С Определение № 386 от 09.07.2024 година е изготвен проект за доклад по
2
делото, като съдът е приел, че е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52, ал. 2 във
вр. с чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване, за установяване на
съществуването на вземането на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4, съдът е обявил, че не са налице признати
и ненуждаещи се от доказване права и обстоятелства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената
тежест, както следва: За основателността на иска си в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение въз основа на фактическите твърдения в исковата
молба: предоставени на ответника медицински услуги в периода от 10.12.2022 година
до 13.12.2022 година, в това число хоспитализацията му и извършените медицински
дейности поотделно със съответната цена; информирано съгласие на ответника за
извършване на медицинските услуги; наличието на прекратени здравноосигурителни
права на ответника в периода на хоспитализацията.
Ответникът следва да докаже насрещните си възражения по фактите и правото
при наличие на такива възражения.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е дал съответните указания към
страните: Ищецът не представя в пълнота медицинската документация на ответника –
представена е само първа и последна страница от История на заболяването № 80574 от
2022 година, както и не представя доказателства относно начина на определяне на
цените за извършените медицински дейности в конкретното лечебно заведение. С
молба, вх. № 3629 от 18.07.2024 година, ищецът представя в цялост История на
заболяването на пациента, както и извлечение от действащия по време на
хоспитализацията Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети
Г.“, включващ Заповед № 89 от 05.02.2015 година на изпълнителния директор на
лечебното заведение, с която се утвърждава ценоразписът; раздел I.1. Специализирани
и високоспециализирани медицински дейности; страницата, на която е посочена
цената на ден престой в клиниката и последната страница, разписана от
изпълнителния директор на лечебното заведение.
С обявения проект за доклад по делото съдът е указал на страните, че съобразно
чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане
на другата страна и при наличието на следните предпоставки: за ответника – ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседания, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца
– ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие. С
Разпореждане № 783 от 20.05.2024 година е указано на ответника на основание чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на
делото, както и присъждане на разноски.
Преди провеждането на първото по делото о.с.з., след обявяване на проекта за
доклад по делото и произнасяне на съда по доказателствените искания, ищецът
своевременно е заявил искането си за постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът не се явява, депозира писмени молби от процесуалния си
3
представител, ответникът не се явява, не е депозирал отговор на исковата молба и не е
заявил желанието си делото да бъде гледано в негово отсъствие. Страните са редовно
уведомени за датата на проведеното о.с.з.
Съдът с протоколно Определение от проведено о.с.з. е допуснал и приел
документ за внесен депозит за вещо лице и внесена ДТ, медицинска документация,
история на заболяването, доказателства за изпълнени медицински дейности по
клиничната пътека, доказателства за утвърждаване на ценоразписа на медицинските
услуги в лечебното заведение в два екземпляра, справка от електронните масиви на
НАП от 25.07.2024 г. за прекъсване на здравноосигурителните права на ответника.
Отменил е свое Определение в частта за допускането на СМЕ с конкретно поставени
задачи. По делото съдът е допуснал и приел представените от ищеца писмени
доказателства към исковата молба, приложил е ч.гр.д. № 863 от 2023 година по описа
на РС Ч..
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК
намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните
съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил и не е изпратил представител в първото съдебно
заседание по делото, като не е направено искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с
призовките за съдебно заседание (редовно връчени) са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно
заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е
вероятно основателен. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения установителен
иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 863/2023
г. по описа на Районен съд – Ч., II състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 25 лв. за заплатена ДТ в
заповедното производство и сумата от общо 325 лв. – разноски в исковото
производство, от които държавна такса в размер от 25 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. Внесеният от ищеца депозит в размер на 300 лв. за СМЕ не
подлежи на присъждане поради отмяната от съда на допуснатата по делото СМЕ и
4
постановяване на връщане на внесения от страната депозит.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 109, ал. 1, изр. 2
от ЗЗО, че Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „***, ДЪЛЖИ на УМБАЛ
"Свети Г." ЕАД гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от Изпълнителния директор
проф. д-р Карен Джамбазов, действаща чрез адв. В. Б., съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 43, ет. 3, оф. 7 сумата от 816 лв., представляваща стойността на
предоставена медицинска помощ по време на болничния му престой за времето от
10.12.2022 година до 13.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 01.12.2023 година до окончателно й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 527 от 04.12.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 863/2023 г. по описа на Районен съд – Ч..
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на
УМБАЛ "Свети Г." ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25
лв. – ДТ в заповедното производство и сумата от 325 лв. – разноски в исковото
производство, от които държавна такса в размер от 25 лв. и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Ч.: _______________________
5