№ 802
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело №
20223100500893 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Андонов и Син“ ЕООД с ЕИК *********, против
Решение №289/10.02.2022г. по гр.д.№10525/2021г. по описа на РС Варна, с което е уважен
предявеният от ЗК “Подкрепа“, с ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
с чл.92 от ЗЗД за приемане на установено, че жалбоподателят дължи на кооперацията
мораторна неустойка в размер на 7148лв., дължима на основание чл.9 от Договор за наем на
недвижим имот от 02.04.2020г., с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от подаване на заявлението в съда-20.04.2021г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №1233 от 21.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№5801/2021г. по описа на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно и незаконосъобразно не е разгледал и
възпри за основателно възражението на ответната страна за нищожност на претендираната
неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че в случая е налице
уговаряне на неустойката извън пределите на присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Развити са подробни доводи в подкрепа на поддържаното становище и
се сочи относима съдебна практика. Моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на
предявената частична претенция, както и за присъждане в полза на въззивника на разноски
1
за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че размера
на претендираната неустойка сам по себе не води до аморалност, респективно до нищожност
на клаузата за неустойката. Твърди се, че клаузата уреждаща неустойката отразява
действителната и доброволно изразена воля на страните, поради което не е нищожна.
Изложени са доводи за относимостта на разпоредбата на чл.309 от ТЗ, както и за правилност
и законосъобразност на решението на районният съд. Моли се за потвърждаване
обжалваното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от пълномощник,
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалният си представител, оспорва въззивната жалба и
поддържа отговорът си. Поддържа още, че предвид наличието на решен с влязло в сила
решение по идентичен спор настоящото производство се явява лишено от правен интерес.
Настоящият състав на Окръжен съд Варна, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съдът, постановил атакуваното
решение. В случая оплакванията на въззивникът съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд за основателност на претенцията за заплащане на неустойка, които
са изградени в резултат от допуснат процесуален пропуск. Така направените оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.92 от ЗЗД за приемане на установено, че “Андонов и Син“ ЕООД дължи на ЗК
“Подкрепа“, мораторна неустойка в размер на 7148лв., дължима на основание чл.9 от
Договор за наем на недвижим имот от 02.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, за което вземане по ч.гр.д.№5801/2021г. по описа на РС Варна е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за наем от
02.04.2020г. по силата, на който на ответника е предоставено временното възмездно
ползване на собствени на ищеца сгради, находящи се в стопански двор в с.Осеново,
общ.Аксаково, при наемна цена от 1320лв., платими от 25 до 30-то число на месеца. Според
с чл.9 от договора при забава в плащането на наемната вноска се дължи неустойка в размер
на 1% от непогА.ото задължение за всеки просрочен ден, но не повече от месечната наемна
вноска. Твърди се, че поради забавяне в плащането на наема, наемодателят е начислил
неустойка за забава, която не е заплащана от наемателят. Ето защо ищецът се снабдил със
заповед по чл.417 ГПК за процесното задължението.
С постъпилият от ответника отговор на исковата молба, се признава, че страните, са
сключили твърденият договор за наем, като се оспорва основателността на претенцията с
възражение за нищожност на уговорената в договора неустоечна клауза, която е в
противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Поради това се поддържа,
че иска е неоснователен и се моли за отхвърлянето му, ведно с присъждане на разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна и правна страна, следното:
Както вече се посочи по делото не е налице спор и от приетите доказателства се
установява, че между страните е сключен Договор за наем от 02.04.2020г., на чието
основание ответникът ползва под наем собствени на ищеца сгради, находящи се в
стопански двор в с.Осеново, общ.Аксаково, при наемна цена от 1320лв., платими от 25 до
30-то число на месеца. Няма спор и че с чл.9 от договора е предвидена дължимост на
неустойка при допусната забава в плащането на съответната наемна вноска в размер на 1%
от непогА.ото задължение за всеки просрочен ден, но не повече от една вноска. Безспорно е,
че ответника е допуснал забава в плащанията, като спора се концентрира около въпроса
действителна ли е неустоечната клауза или същата е нищожна като противоречаща на
добрите нрави.
Отговорът на този въпрос е даден с влязло в законна сила на 11.04.20123г., решение
по гр.д.№3140/2022г. на РС Варна, което е задължително, както за страните, така и за
настоящият състав на съдът. С въпросното решение със сила на пресъдено нещо, е
установено, че клаузата на чл.9 от процесният договор е нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД.
При тези данни претенцията за заплащане на неустойка, се явява неоснователна,
поради липса на клауза, която да предвижда такова плащане, а не лишена от правен интерес
както се поддържа от ищеца. Ето защо няма основание за прекратяване на производство, а
иска подлежи на отхвърляне, респективно постановеното първоинстанционният съд
решение, в обратния смисъл, следва да бъде отменено, ведно с решението за поправка на
ОФГ.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемият, са дължат разноски, според доказателствата за извършени такива, а именно в
3
размер на 244лв., от които 100лв. за депозит за ССЕ и 144лв. за внесена ДТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №289 от 10.02.2022г., поправено с Решение №602 от
09.03.2022г., двете постановени по гр.д.№10525/2021г. по описа на РС Варна, в частта, с
която е уважен предявеният от ЗК “Подкрепа“, с ЕИК *********, иск за приемане на
установено, че “Андонов и Син“ ЕООД с ЕИК *********, дължи на кооперацията
мораторна неустойка в размер на 7184лв. на основание чл.9 от Договор за наем на
недвижим имот от 02.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.04.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №1233 от
21.04.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№5801/2021г. по описа на РС Варна, както и в частта за присъдените разноски в
полза на ЗК “Подкрепа“, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК “Подкрепа“ , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, за приемане на установено, че
“Андонов и Син“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ж.к.“Трошево“, бл.55, вх.В, ет.6, ап.23, дължи сумата от 7184лв., представляваща
мораторна неустойка по основание чл.9 от Договор за наем на недвижим имот от
02.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2021г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №1233 от 21.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№5801/2021г. по описа на РС Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК “Подкрепа“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, да заплати “Андонов и Син“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.55, вх.В, ет.6,
ап.23, сумата от 244лв., представляваща направени деловодни разноски пред двете
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4