ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№264925/24.6.2021г.
гр.Варна 24.06.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№9738/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „И Е.Е.ф.“ ЕООД твърди,
че дружеството е било собственик на лек автомобил марка Опел, ИНСИГНИЯ с
рег.номер-В5589А, рама №WOLGT57E691115910, като на 26.07.2017г. автомобилът е бил управляван от
Радослав Маринов. Около 08,30ч., на главен път Варна-Добрич, на около 2км. след
изхода от гр.Аксаково в посока гр.Добрич, при движение по двулентов
път, са водача е предприе изпреварване на тежкотоварен камион, при видимост и
подаден мигач. В последващия остър ляв завой, по
средата на предприетата маневра, в
непосредствена блиозост от не повече от 10м., видял
влекач с полуремарке, който незаконосъобразно е
изпреварвал друг тежък камион, като за целта е навлязъл в пътната лента за
насрещно движение и виновно е причинил ПТП. След произшествието шофьора, се
обадили на телефон 112 и на телефон на Алианц за Автоасистанс. Месторпоизшествието
е било посетено от линейка, като лекарите са установили, че участниците нямат
външни наранявания. Органите на МВР също са посетили местопроизшествието и след
като установили фактите съставили протокол с №1602828/26.07.2017г. за ПТП.
Ищецът сочи, че водачът на виновния автомобил има
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ALLIANZ Tiriac
Aseguarari Румъния,
а ЗД „А.Б.“ АД се явява дружество кореспондент за територията на РБ на
румънския застраховател.
При така настъпилото застрахователно събитие, по
заявление на ищеца на 26.07.2017г. при ответната е образувана преписка
№102117217500052.
На 27.07.2017г. „А.Б.“ АД е извършил оглед, при който
повредите са били описани в Опис на щетите, а именно увреждания по: брони,
капак, калник, стъкла, въздушни възглавници, врати и др. На 03.08.2017г. експерт
към ликвидационен център е направил втори последен опис на щетите.
Страната е направила справка при оторизиран вносител
на конкретната марка автомобили, като сумата необходима за възстановяване на
автомобила е била определена в размер на 22704,18лв., за което има издадена
ценова оферта.
Ищецът е получил на 10.10.2017г.
по сметката на дружеството сумата от 10 122.12лв. като окончателно плащане
за тотална щета. Още на същия ден горепосоченият е подал жалба до ЗД „А.Б.“ АД,
поради крайно недостатъчна сума.
Ищецът е получил отговор, с който дружеството е
отказало да преразгледа размера на обезщетението.
Поради това, че автомобилът е тотална щета,
дружеството-собственик на същия е издало заповед за бракуването му, за което
има съставен протокол.
На 26.10.2017г. е сключен договор между ищеца и
„ЕМЕРАЛД БЛУ“ ЕООД, за продажба на МПС спряно от движение за скрап/части за
сумата от 460лв.
Страната сочи, че с Решение №447958/10.07.2018г. по
гр.д. №90404/2017г. на 156 състав на СРС се установило, че ЗД „А.Б.“ АД не е
кореспондент на дружеството издало процесната полица
за ГО и активно легитимиран се явява настоящия ответник. С експертизата по
делото се установило, че действителната стойност на съответния автомобил Опел Инсигния е в размер на 16 056лв.
Ищеца, при така описаната обстановка счита, че
застрахователното обезщетение, което му се дължи е по-голям размер от
изплатеното такова.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.497, ал.1 т.1 от КЗ, ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава.
Във връзка с това, моли съда по съдебен ред да
установи размера на дължимото обезщетение по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“ и да постанови решение, с което да осъди „НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ да му заплати:
Сумата от 8 521.88лв. представляваща
застрахователно обезщетение за повредите по автомобила, настъпили вследствие от
ПТП на 26.07.2017г., ведно със:
сумата 274.62лв. представляваща законна лихва за
забава от 12.08.2017г. до подаване на исковата молба-01.02.2019г.
законната лихва върху главницата от 1500лв. от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и направените
разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника.
Ответната страна е изразила становище, че искът е
нередовен, доколкото смята, че ищецът не е формирал ясно и недвусмислено цената
на исковата си претенция. Сумите посочени в титулната част и петитума на исковата молба, не кореспондират по между си и
не става ясно как са формирани.
Оспорва предявените искове както по основание, така и
по размер, като счита, че не са налице законови предпоставки за ангажиране на
отговорността на доверителя и счита исковата молба за недопустима и
неоснователна.
Ответникът счита, че с определеното и изплатено
обезщетение застрахователят е покрил в пълен обем причинените вреди и поради
това искът е неоснователен.
Оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП и в тази
връзка оспорва представения към исковата молба протокол в частта „Обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП“
Ответната страна оспорва и наличието на
причинно-следствена връзка между претендираните от
ищеца вреди и механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Същият счита,че размерът на предявения иск за
причинените имуществени вреди на
съответния автомобил /Опел, Инсигния/ е завишен и не
съответства на средно-пазарната стойност необходима за възстановяване на
вредите.
Ответникът твърди, че и претенцията за мораторна лихва е напълно неоснователна поради
неоснователността на главния иск, както и поради липса на надлежно заявление за
изплащане на обезщетение до НББАЗ, съгласно чл.516, ал.1 от КЗ. Направено е
също така и възражение за изтекла погасителна давност за част от лихвата за
забава без да се посочват конкретна суми период.
Ответната страна моли за отхвърляне на предявените
срещу „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ искове като
неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.511 от КЗ вр.380
вр.чл.497,ал.1 , т.1, вр. чл.513 ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество
се легитимира като собственик на сочената, като увредена вещ с представено
копие от част І и ІІ от свидетелство за регистрация на МПС, където то е
записано като собственик. Настъпването на твърдяното ПТП от друга страна се
доказва от представеното копие от протокол за ПТП от 26.07.2017г. Страните не
спорят, че причинителя на ПТП-то е бил застрахован към момента на настъпването
му по застраховка ГО при румънски застраховател. Това се установява и от трудно
четимото копие от протокола за ПТП имащо характера на официален документ с
обвързваща съда доказателствена сила за отразеното в
него и в което изрично е записано, че МПС-то с което е причинена щетата има
застраховка ГО, като това се доказва и косвено от факта, че щетата е приета за
разглеждане от „Алианц България“ ЗАД и по нея е
изплатена съответната сума.
Съгласно представения опис на щетите от „Алианц България“ ЗАД дружеството е извършило оглед на
настъпилата щета и съгласно електронното писмо-жалба на ищеца е изплатило по
нея сумата от 10 122.12лв. По посоченото писмо-жалба „Алианц България“ ЗАД е отговорило, че действа като
кореспондент на „Алианц тириак
асегурари“ Румъния и след консултация с експертите на
последното счита изплатената сума за окончателна. За събиране на останалата
дължима му се сума ищецът съгласно представеното копие от решение №447958/10.07.2018г.
по гр.д.№90404/2017г. на СРС е завел дело срещу ЗАД „Алианц
България“ с правно основание чл.432 от КЗ, като претенцията е била отхвърлена.
СРС с посоченото решение ясно е указал, че искът е следвало да се предяви срещу
румънския застраховател, а не срещу неговия кореспондент в България.
Що се отнася до настоящия иск, съставът приема, че за
да се ангажира отговорността на ответника следва да е на лице някоя от
хипотезите допускащи това и закрепени в чл.511, ал.1, т.2 и 3 от КЗ. Видно е
обаче от вече коментирания протокол за ПТП, че лекият автомобил с който е
причинена щетата е имал застраховка ГО, като съставът не констатира данни от
които да може да се приеме, че тази застраховка е ограничена по териториално
действие и поради това да може да се приложи разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2
от КЗ. Видно е от събраните доказателства, че застрахователя на румънското МПС
има кореспондент на територията на България и превозното средство е
застраховано, като обичайното му местонахождение видно от записания регистрационен
номер е в държава членка. Към настоящата хипотеза е относима
разпоредбата на чл.515, ал.1 от КЗ.
От друга страна следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.515,
ал.4 от КЗ увредените лица не могат да предявят претенция пред бюрото, като
Компенсационен орган, когато са предявили претенцията си за обезщетение пред
представител на застраховател в Република България и в тримесечен срок са
получили мотивиран отговор на претенцията си. Настоящият случай е именно такъв,
като както от твърденията на ищеца така и от представените доказателства се
установява, че той е заявил претенцията си пред застрахователя, който я е
разгледал и е заплатил по нея обезщетение, а в последваща
кореспонденция и дал и отговор, че не се дължи повече от изплатеното. Правилото
на чл.515,
ал.4 от КЗ не предоставя възможност за предявяване на иск срещу НББАЗ, а
напротив игнорира възможността при отказ от представителя на чуждестранния
застраховател претенцията да се насочва срещу НББАЗ.
По изложените съображения съставът намира, че иска се
явява недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определението за даване ход по
същество на гр.д.№9738/2019г. на ВРС от открито съдебно заседание проведено на
1.06.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№9738/2019г. на ВРС, ХХХІ състав.
ОСЪЖДА „И е.Е.ф.“ ЕООД, ЕИК1480966659 със
седалище и адрес на управление ***, офис 1 да заплати на „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи”, ЕИК130764706 със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 040.31лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВОС
в едноседмичен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: