Р Е Ш Е Н И Е
№ 260098
гр.Пловдив, 21.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди,
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 7488/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0273-000649 от 26.10.2020г., издадено от П.П.А., на длъжност ***
на РУ – гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Я.Б.Ч., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като се предлага същото да бъде отменено. В
допълнителни мотиви се излагат доводи за допуснати нарушения правилата на
чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като отново предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на изложените
основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и
да бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна – РУ – гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в
молба-становище посочва, че не са налице процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата обстановка е
изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя
и да обуславят административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да
бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено,
както и в условията на евентуалност присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.11.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до съда,
чрез РУ – гр.Карлово при ОД МВР –
гр.Пловдив на 12.11.2020г., съгласно представената по делото товарителница на
„Спид“ АД /л.21/. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.10.2020г., около 22:15 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести
Септември“ пред № 223, свидетелят Д.Р.Г., в качеството му на ***** в РУ – гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив спрял
за проверка движещо се на същото място МПС – лек автомобил, „Тойота Корола“ с
рег.№ „****“, като установил, че последният автомобил бил управляван от
жалбоподателя Я.Б.Ч.. Свидетелят Г. още констатирал, че МПС с рег.№ „****“,
което било собственост на жалбоподателя Ч., не мило представено на годишен технически
преглед до изтичане определения срок, а именно – до 10.10.2020г..
С оглед на горното, на място свидетелят Г. съставил АУАН с бланков
№ 840994 от 17.10.2020г. срещу Я.Б.Ч. за
нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН последният подписал, като отразил,
че има възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Д.Р.Г.. Последният помни конкретния случай,
като описва мястото и начина на установяване на нарушението, както и начина на
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата
по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила:
Въпреки така установената фактическа обстановка съдът намери, че в
случая не се установява материалната компетентност както на актосъставителя,
така и на административнонаказващия орган, предвид следното:
I.Относно компетентността на актосъставителя въззиваемата
страна е представила Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, и във връзка с нея Заповед № 317з-1684 от 21.03.2019г. на
директора на ОД МВР – Пловдив.
Съгласно т.1.3 и 1.4 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.,
служителите, заемащи длъжност „командир на отделение“ - към които спада
свидетелят П., могат да съставят АУАН за установени нарушения на ЗДвП – „в
рамките на обслужваната територия“.
Също съгласно точка I на Заповед № 317з-1684 от
21.03.2019г. на директора на ОД МВР – Пловдив – упоменатите в последната
поименно служители на МВР са оправомощени да осъществяват административнонаказателна
дейност по ЗДвП „в рамките на обслужваната от съответното районно
управление територия“.
Същевременно нарушението не е установено на територията, обслужван
от РУ – гр.Хисар – на което е служител свидетелят П., а на тази, обслужвана от
Шесто РУ при ОД МВР – Пловдив, а именно - р.Пловдив, на бул.„Шести Септември“
пред № 223 - според информация, достъпна
на сайта на ОД на МВР - Пловдив в интернет на адрес:
https://www.mvr.bg/plovdiv/дирекцията/за-одмвр/rup/rup6/.
II.Относно компетентността на административнонаказващия
орган въззиваемата страна е представила
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно т.2.8 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., началниците
на РУ при ОД МВР – какъвто е административнонаказващият орган П.П.А.имат право да издават наказателни
постановления за установени нарушения на ЗДвП – „на обслужваната
територия“.
Същевременно нарушението не е установено на територията, обслужван
от РУ – гр.Хисар – на което е *** административнонаказващият орган П.П.А., а на тази, обслужвана от Шесто РУ при
ОД МВР – Пловдив, а именно - р.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ пред № 223 -
според информация, достъпна на сайта на ОД на МВР - Пловдив в интернет на адрес:
https://www.mvr.bg/plovdiv/дирекцията/за-одмвр/rup/rup6/.
Предвид
посоченото, настоящият състав на съда намира за установено, че процесните АУАН
и НП са издадени от органи без съответната териториална компетентност, тъй като
нарушението е извършено на територията на гр.Пловдив, респективно на територия,
обслужвана от Шесто РУ при ОД МВР - Пловдив, докато АУАН и НП са съответно
съставени и издадени от служители на РУ- Хисар при ОД на МВР- Пловдив.
Липсата на
териториална компетентност по отношение на актосъставителя и на издателя на
процесното НП обуславят незаконосъобразността и на двата посочени акта, като
мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В този смисъл е
и съдебната практика, като може да се посочи например Решение № 1986 от
04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Следва да се
посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на
разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ
за тяхното извършване – договор за правна помощ и съдействие /лист 20 от
делото/, както и списък с разноски по чл.80 от ГПК /л.22 от делото/.
Същевременно налице е възражение и искане на въззиваемата страна
за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет. Следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба,
минималния размер е именно 300 лева. В този смисъл искането на
въззиваемата страна се явява неоснователно, доколкото договореното възнаграждение
за правна помощ и съдействие е равно на минималното по смисъла на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото не може да бъде
намалено.
Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено до посочения размер от 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0273-000649 от 26.10.2020г., издадено от П.П.А., на длъжност *** на РУ – гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Я.Б.Ч., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да заплати на Я.Б.Ч., ЕГН:**********
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.