ПРОТОКОЛ
№ 443
гр. Пазарджик, 03.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Ст. Комсалов
Съдия:Димитър Б. Бишуров
СъдебниВ. Б. КОЦЕВ
заседатели:Е. К. А.
СТОЯНКА ИЛ. МАРКОВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Д. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Наказателно
дело от общ характер № 20235200200539 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият М. Г. С. – редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адв. К. К. и адв. П. С. – редовно упълномощени от досъдебно
производство.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..
Явяват се частни обвинители и гражданските ищци Т. Б. Д., И. Б. Д., Н.
И. А., В. В. К. лично. За тях се явява повереникът адв. Ч. Ч. - надлежно
упълномощен.
Явяват се всички призовани по делото свидетели: Й. Н. Р., А. М. М.,
А. А. М., А. С. Т., с изключение на свид. Е. В. К. – редовно призован.
Постъпила е писмена молба от свид. К., в която сочи, че в периода от
30.06.2023 г. до 14.07.2023 г. ще ползва платен годишен отпуск и със
семейството си ще бъде извън страната.
Не се явява свид. А. Д., който следваше да бъде доведен от страна на
гражданските ищци и частни обвинители.
ПРОКУРОР: Моля да се даде ход на делото.
1
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото. По отношение на свид. Д., заявявам,
че същият е постъпил по спешност в болница на лечение. Следващият път ще
представим документ за това обстоятелство. Държим същият да бъде
разпитан в следващото съдебно заседание.
Гражданските ищци и частни обвинители (поотделно): Да се даде
ход на делото.
АДВ. К.: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Й. Н. Р. – родена на ******** в г. В., живуща във В., българка,
българска гражданка, неомъжена, със средно-специално образование,
работеща, неосъждана, без родство с подсъдимия.
А. М. М. – роден на ********* в гр. П., живущ в с. Д., български
гражданин, със средно-специално образование, работещ, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
А. А. М. – роден на ******** в гр. В., жиущ в с. Ю., български
гражданин, работещ, със средно-специално образование, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
А. С. Т. – роден на ******** в гр. В., живущ в гр. В., българин, бълг.
гражданин, работещ, с висше образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Свидетелите Т. Б. Д., И. Б. Д., Н. И. А. и В. В. К. са със снета по делото
самоличност от предходното съдебно заседание.
На свидетелите се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и
наказателната отговорност по чл. 290 от НК и свидетелите Р., М., М. и Т. се
2
изведоха от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДОКЛАДВА се делото.
Делото е образувано по ОА на ОП-Пазарджик против подс. С. с
твърдение за извършено от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл.
115 от НК, а именно за това, че на 28.08.2022 г. в гр. В. умишлено умъртвил
Е.И.К. по особено мъчителен за убитата начин.
Предоставя се възможност на прокурора да изложи обстоятелствата във
връзка с обвинението, а на гражданските ищци във връзка с предявените
граждански искове.
ПРОКУРОР: Окръжна прокуратура – Пазарджик е повдигнала
обвинение на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 6, вр. чл. 115 от НК за това, че на 28.08.2022 г. в гр. В. умишлено е
умъртвил Е.И.К. по особено мъчителен за убитата начин. Фактическите
обстоятелства, въз основа на които е изградена обвинителната теза, са
подробно описани в обвинителния акт, който поддържам. Няма какво друго
да добавя.
АДВ. Ч.: Поддържаме обстоятелствата така, както сме ги предявили в
гражданските искове.
Пристъпи се към разпит на подсъдимия М. С.:
ПОДС. С.: Разбирам обвинението. Много е трудно за това, защото 22
години съм с този човек - така изведнъж… Да, направих го, но не е нарочно.
Първото нещо, което ме учудва е, че Й. Р. (аз не знам какъв свидетел се
явява), когато на нея съм й давал 4 пъти пари, 3 пъти ми ги е връщала,
последният път не ми ги е върнала. Това започва 2000 година, когато й дадох
20000 лева, за да плати плочките за центъра (от там тръгнаха нещата), който й
беше даден без пари с помощта на К. и други лица, които няма да намесвам.
След това вече един път й дадох 300000 лева. Пак ми ги върна ми ги, и без
лихва. Третият път й дадох 80000 лева. Пак ми ги върна, и без лихва.
Четвъртия път, когато вече К. пое ангажимента, след като Д. Р. купи един
3
декар от братовчедка си и го придаде към плажа, за да можем да направим
цяло място.
Преди това аз също съм давал пари да купуваме отделни места, които ги
давах на ръка. Един път тя взе 64000 лева, като дадохме едно от местата, от
които бях купил (бях купил две места) и уговорката беше да живеем заедно:
„Пиши го на мене. Не се притеснявай!“ Дори ме записа във В.. Известно
време съм живял там по местожителство и тези 64000 лева Е.К. също ги взе,
за да купува места, за да оправим един парцел. И доста ми е чудно сега Й. Р.
(т.нар. Д. – така й викаме, аз не знаех как се казва, винаги Д. й викахме), как
сега може и много ми е чудно тя какви свидетелски показания може да дава.
Това беше последния път, когато се видяхме с В. и И.. Предпоследният
път, когато бях отишъл във В. - то пак стана за едно от местата, които бях
купил отначало, Е.К. пак ме измами. И тогава, като отидох, казах: „Не ти ли
омръзна?“ Но това е може би 2 или 3 седмици преди тази дата – значи е било
в началото на август – там някъде. Аз отидох късно. Тя точно И. минаваше и
помня като ми каза: „Защо мразиш К.?“ И така тупа по ръката: „Защо мразиш
К.? И третия път пак: „Защо мразиш К.?“ и тя излезе, не остана. В. беше зад
нея, и К.. И В. каза: „Чичо М., ти искаш 5000 лева. К. ще ти даде тия 5000
лева“. Казах: „В., аз не искам пари, искам да унищожим, да анулираме акта,
защото аз не искам да го продавам това место“. Той вика: „Не, ти искаш
5000 лева“. Аз казвам: „Не искам“. И тогава К. тъкмо нещо да каже, и той
каза: „Ти мълчи!“ (а той за пръв път се отнася така към нея), като преди това
в началото на сезона помня, че почнахме да разнасяме шезлонгите. Те са 200-
300 шезлонга. Говоря за началото на май или края на април. Казах: „В., дай
да се разберем, да го направим нещо логично“. Той ми отговори: „Логично
ти не можеш. Няма логика, по която да живееш с К.“. И аз разбрах, че има
нещо. Разнесохме столовете и на другия ден пак ги събрахме, за да може да се
окоси.
Вечерта отидох и казвам: „К., нещо има проблеми с В.. Какво има?“ Тя
каза: „Той те слуша тебе, ти каквото му кажеш.“ Попитах за какво става
дума. Тя каза: „Не, ние си имаме приказка. Само остави момчето на мира“.
Затова Ви казвам, че е трудно да почна. Чакам обясненията първо, за да
мога аз да действам, защото с К. се запознахме 1999-2000 година. Като
отидох там да живея, майка ми преди това беше на почивка в тази почивна
4
станция. С К. са запознахме 1999-2000 година. След това майка отиде на
почивка там и се запознала с В. – той тогава е бил на 5 години. Аз, като се
върнах от Г., тя ми каза: „Синко искам да те помоля нещо. В. е много добро
дете. Моля ти се, погрижи се за него. Обещай й ми това, моля ти се, моля
ти се!“ На майка й обещах. Другите бяха големи - Т. и И. бяха големи – бяха
над 20 години. Но В. някак си го приех като мой заварен син. Защо?
Първоначално не му обръщах внимание. Сега, като имах време да
мисля, първият ми ангажимент към него ми беше: беше изпуснал една гума
от колело и му говорих, че това не е редно, защото има предпоставки за
убийство. Тази дума тогава я употребих първо на базата на това, че в Г. съм
бил свидетел как една майка обяснява на едно 5-6-годишно дете. Става дума,
че тогава употребих тази дума „убийство“, защото то не е нормално. Той
повече оттогава ми обеща, че гуми не е изпускал.
След това го заведох – имаше един курс за карате – близо до тях, на 200-
300 метра. Питах го: „В., искаш ли?“ Тоя каза: „Дааа.“ Отидохме там и те
правеха точно това – подсичането. Той гледа, гледа. Аз го наблюдавам как
наведе глава и ме хвана за ръка и вика: „Чичо М., хайде да си излизаме“. Аз
разбрах, че момчето не е агресивно. Най-много аз го следях него, защото Ви
казвам, че го приех като мой заварен син и през цялото време съм държал на
него. Ние много играехме карти.
До 2006 година аз не знам Д. какво е работила, но попитахте ли я колко
години е плащала данъци като е работила? Като отидох, първото което ми
казаха, е: „Д. е измамница“, а за К. няма да казвам сега. За измами данъци не
знам да се плащат, освен затвор, както аз сега съм направил нарушение.
С В. играехме карти много често и В. винаги идваше при мен и казваше:
„Чичо М., искам ти да биеш“. А тя (К.) не позволяваше да губи. К. беше
много добра и на карти, и на табла. И той като излезне, тя казва: „Виж, аз го
храня, а той е за теб.“ Казвам й: „Не ти – аз го храня. Докато не ми върнеш
парите, аз го храня“. Тя каза: „Аз ще осъдя баща му“, защото той дотогава не
даваше пари, а тя го е гледала до 5 години. Аз й казвам: „Виж какво, ти ще
направиш голяма грешка, ако осъдиш баща му – той ще те намрази“. И от
тогава тя спря да говори за връщане пари, че ще иска от него пари. Тя просто
си го изнудваше по този начин.
Сега за връщането. Аз дойдох заради В. и заради И.. Той ми каза: „Чичо
5
М., искаш ли 5000 лева?“ Аз казах „Не“, но така се разбрахме. На другия ден
отидох и К. ми даде 5000 лева по банков път, не на ръка. Тя пари на ръка не
ми е давала никога. Един единствен път В. донесе 7000 лева и това беше за
лихвата – парите, които бях дал толкова години. Аз никога не съм разчитал на
лихви.
И още нещо: когато на Д. дадох тези 170000 долара, уговорката беше
(защото всички банки плащаха по 7% лихва), ако Ви кажа, че не съм искал
лихва, нА. ще ме помислите за идиот, защото навсякъде по банкова сметка
има 7% лихва, а аз да не искам. Аз ги исках и исках да ги дам парите на
„Дружба Родина“. На мен ми харесват тези българи, които работят за
България и мислят за България – мюсюлмани, но мислят за България. Кълна
се – бях решил, върне ли ми парите, да ги дам на „Дружба Родина“.
Това беше вечерта – предпоследния път, когато се видяхме. Последния
път отивам. Беше много късно. Вечерта не се видяхме, защото отидох много
късно, защото влакът ми имаше закъснение – отидох към 9 часа вечерта. Това
е по повод на рождения ден на К. – на 27-ми август, когато отидох.
Досега разказвах, където се карахме 2 седмици преди случилото се.
Казах Ви, защото аз държах да говоря с тях, защото за мен беше такова
удоволствие да говоря. Вие нямате представа колко честно момче е той. С И.
имаме други приказки, но ми беше приятно – просто ми беше приятно.
На 27.08.2022 г. вечерта, като пристигнах в 21 часа, говорих с К.. Тя ми
каза: „Аз съм болна от Ковид и съм си вкъщи. Няма да посрещам рожден
ден.“ Казах само: „Нищо. Живи и здрави“ Поговорихме си малко. Казах:
„Хайде, че съм изморен, да си лягам“ и на другия ден ставаме рано. Аз
пренощувах там. Тя винаги като отида, ми казваше: „Ето, това е твоята стая.
Не се притеснявай“ и до тогава винаги говореше. Само че и това разбрах, че
не му е казала, защото предишната година слагахме едни рафтчета там на
един прозорец за книги. Той искаше, а тя беше твърдо против да се слагат на
плажа книги. Аз бях съгласен. Тогава В. ми казваше, понеже недовиждам
малко: „Чичо М., внимавай!“ Аз му викам: „Няма страшно, ти нА. ще ме
гледаш. Така си обещал“. Той замълча. Говорихме след това с К.. След това,
един път поправяхме кревата, защото го бяхме счупили. На другия ден пак
викнах В. с бургията да оправяме. Той пак дойде и тогава К. пак вика: „Не се
притеснявай“ През тези години какви обещания е давала... Факт е, че след 22
6
години реших… Идеята за плажа е моя. Парите аз съм дал. Цялата ограда
първоначално почнах да я копая.
Вечерта се разбрахме. Тя каза: „В твоята стая ти е оправено
леглото“. Легнах аз. Станахме на сутринта. Приготви тя кафе. Пихме по едно
кафе при спасителите и тя ми казва: „Добре. Сега какво искаш да говориш с
децата?“. Казвам: „Искам да говоря. Аз за това съм дошъл, защото има
много неща, които не си казала, или може би почти нищо, и искам днес да се
разберем за всичко“. От 22 години един път не сме се събирали като
семейство, защото тя твърдеше постоянно, че живеем като семейство. Нямаме
една Нова година, когато да сме се събрА. с децата. На два пъти съм го питал
Тошо: „Дай да се съберем на Нова година.“ Той ми казваше: „Аз си отивам в
София, имам приятели“. Приемам го за вярно. И. един път я помолих само.
Тя ми каза: „Чичо М., сега сме се събрА.. Можеш ли да си представиш 12
блондинки в еди кой си ресторант?“ И каза: „Аз ще облека рокля“ и показа
една много хубава рокля. Всички тези неща си ги спомням. Тя може да се
смее, но аз ги казвам, защото това са 22 години и не може така да ги опишеш,
защото с тях съм имал постоянно контакти и сме си говорили.
Това й казвам на К.: „Всичко това ще кажа. Ти какви обещания си
дала. Да знаят, че парите не си ги върнала. И всичко за децата“ Аз й
наговорих всичко. Тя каза: „Забранявам ти!“ Аз казах: „Аз съм дошъл тук и
това всичко ще го кажа и те да си решат как е било.“ К. ми каза: „Давам ти
пари да си тръгнеш“. Казах: „Не. Ти имаш да ми даваш пари. Отиваш, и по
банков път. Мен няма да ме правиш на стари години крадец“. Тя се ядоса и
си тръгна. Аз отидох на топилото. След малко идва В.: „О, чичо М., здравей!
Добре дошъл!“. Аз казах: „В., аз съм дошъл да говорим днес с теб. Искам да
се съберем семейно“. Той каза: „Чичо М., ти искаше 5000 лева. Ние ти ги
дадохме“. Аз казах: „В., аз не съм искал 5000 лева. Исках да се разберем.
Сега съм тук.“ Той каза: „Нямам време, чичо М.. Колата трябва да правя“ и
той си отиде. След това излязох след малко и чаках И. да дойде. Тя
обикновено към 9 часа идва на барчето. Видяхме се с И.. Казах: „И.,
Здравей!“ Тя каза: „Здравей, чичо М.! Добре дошъл! Какво правиш?“ Казах:
„Дошъл съм тук да говоря с теб. Искам да се съберем с майка ти и В. като
семейство – един път поне. 22 години – на Нова година не сме се събирали“.
Тя каза: „Добре“. Тя ми направи едно дълго кафе. Взех си аз кафето и влязох
7
вътре. К. беше вътре на компютъра, както винаги, и каза: „Ама И. излезе ли?“
и аз й казах: „Да. И. излезе“. Излиза тя. След малко идва И. и казва: „Чичо
М., днес няма да можем да говорим, защото с моя приятел ще ходим на
кафе в П.. Не мога, чичо М.“. Това става след като К. излиза. Присветна ми на
мен, седя и така започна деня. Аз си слушам радио обикновено в събота и
неделя. Слушам политиката най-вече как бистрят, цял ден. Излизах няколко
пъти през това време. Сега, на базата на това си спомням, защото аз иначе не
съм го забелязал. В четвъртък сложих протеза, в събота пътувам, и в неделя
протезата ми обиваше и не съм пил алкохол. Трябва да кажа, че иначе пиех
редовно, но не ми пречеше. Мога да кажа, мисля, че за тези 22 години
„Умното Н.“ ме е видяла един път пиян, обаче да си отварям устата повече,
защото бяхме на едно място и казах едно нещо, което за пиян човек мисля, че
беше нормално, но иначе не.
Това ме ядоса, защото нито В. иска да говори с мен, нито И.. Аз съм ги
приел тях, заедно ще живеем. Разбрах, че К. ги е подковала някак си и това
им е въздействало, защото за мен В. е едно откровено момче, откровен човек.
Също и Тошо е много честен за мен. И двамата е удоволствие да говориш с
тях. Единият го избива все на шега, а другият е много сериозен и отговорен.
Затова държах на тях, защото преди това бяхме направили една стена, те я
бяха сковА. и я вдигнахме. В. обичаше планината. Когато трябваше да се
циментира, аз трябваше да пътувам обратно, защото трябваше на вилата да
почна кося. И казвам: „В., оправете го вие тука“. Той каза: „Чичо М., моят
приятел няма да може“. А така не може да остане и си влязох вътре и си
размишлявам: „Чакай бе, аз пълен идиот ли съм. Аз ще отложа косенето с
един-два дена, само да стегна тази стена.“ И излизам навънка, и той пуснал
стената на земята. И той, като мене, бързо реагира, да, сам останал. Започнах
да го харесвам – всяка една минута аз си го харесвах В.. И тогава казвам: „Аз
бях виновен, не трябваше да му отказвам. Не трябваше да му отказвам“
Отделно с В. имам други преживявания.
Те и двамата ми отказаха категорично. Цял ден аз стоях вътре – събота
и неделя. Не мога да понасям силното слънце заради очите, почват да ме
болят още повече от напрежението.
Вечерта в 6 часа, всяка неделя бившата ми жена от Г. ми се обажда да
се чуем. Там при тях разводът не е така сериозен и не го приемат така
8
антагонистично. Говорихме и това ми направи впечатление докато говорихме
(аз бях седнал до един лост на един шезлонг), че един до мен си играеше.
Въобще не обърнах внимание, само гледам движение. Аз на повече от един-
два метра виждам само движението, личността не мога. Свърших разговора и
В. ми вика: „А, чичо М.“. И пак се заговорихме. Лостът е от едната страна,
отиваме към барбекюто и там да отида в стаята да си легна, защото от 6 до 8
часа има по „Хоризонт“ мелодии по желание и аз ги слушам. Той върви така с
мен и си говорим: „Чичо М., ти искаше да говориш с мен“. казах: „В., аз
исках сутринта, ама сега ти не искаш. Трудна работа“.
В този момент идва И. отдолу от барчето и казва: „Чичо М., какво
говориш още с В.? Няма какво да говориш.“ Аз казах: „Чакай, момент.“ В.
каза: „Не, не. Аз искам да говоря с него“. Тя му каза: „Ти ела тука“ и го
дръпна към барчето. Аз си влезнах вътре сам. Размишлявам сам: „Чакай,
нещо е станало много сериозно“. Просто това отношение те го нямаха
дотогава към мен. Как ще живеем заедно с тях? Влезнах вътре и слушах
радио до 8 часа, но тези мисли ме притесняваха мен постоянно. Почнаха
новините в 8 часа и нещо, и идва К. вътре, влиза първо и казва: „Ти с децата,
разбрА. сме се, няма да говориш. Аз, каквото съм смятала да им кажа, съм
им го казала.“ Казвам: „К., много неща има неизказани. Казах ти“. Тя ми
каза: „Давам ти пари, тръгвай си!“. Аз казах: „Аз искам да говоря с тях. Те
отказаха. Утре сутринта си тръгвам.“ Тя каза: „Не. Сега си тръгваш“.
Казвам: „Сега няма да си тръгна“. А тя е инат, и по-голям от мен. Казвам:
„Сега няма да си тръгна“. Тя пак каза: „Давам ти пари.“ Казах: „Няма да
си тръгна сега. Разбери го! Няма да си тръгна“. Тя излезе и след малко пак
идва и казва: „Не. Трябва да си тръгнеш“. Казвам: „Няма да си тръгна“.
Там имаше пак някакви разправии, но вече ми е трудно да си спомня. И
третият път като дойде, ама вече хална влиза в стаята: „Ти трябва да си
тръгваш. Не може. Аз така…, не може. Ти от тука трябва да излезеш“. Аз
казах: „Сам няма да излеза. Казах ти.“ А тя понеже продължава, а тя като се
развика, едни такива високи, тънки има, и мен като иглички ме удрят. Казах й
само: „Излез от стаята! Остави ме на мира! Остави ме на мира!“ и я
избутах с ръка в обласста на гърдите. Както са стаите, те са една до друга, и
тук е коридора, от който се влиза. Вдясно е още една стая, където тя спи. Тук
е една обща стая, кухня – обща стая и аз съм до нея. Нас ни дели само една
стена. Тя пак влиза, аз пак я избутах.
9
Целият плаж, докато го направих, тя един път не е излезла да види
нещо. Викам й: „К., ела да видиш.“ Казва ми: „Аз ти имам доверие. Ти
правиш здраво и хубаво. Лесна работа“.
Избутах я към стената и й казах: „Отивай си на твоя скапан компютър“
и тя пак. Като я избутах тука на вратата, насам към компютъра отиде, и тя пак
се обърна, като преди това ми наговори (пак за В. стана дума) „Ти си го
подлудил. Аз ще го водя на ходжа да му гледа“. И това дава отношение.
Още като се запознахме, тя започна да ме води по разни гледачки, а на
ходжа ходихме заедно с И. ни кара. Да, ама то дава отражение. Аз след това,
сега го усещам. 10 месеца като седя вече, толкова неща се сетих, на които не
бях обърнал внимание за това нещо.
Казах й: „Няма да пипаш детето.“ И тя тогава каза: „Аз съм кучка“.
Като играем карти винаги, и Д. на няколко пъти (това най-малко 10 пъти) го е
казвала. Имаше една Д. – тя замина за И. Казва: „Д. е кучка за 300 овце, аз съм
за 500, а К. е за 1000“. И К. винаги така правеше главата и косата (показва
жест на отмятане на коса). На мен ми беше смешно и винаги съм се смял.
Въпросната вечер К. казваше: „Ти нищо не можеш да ми направиш на
мен. Аз съм кучка за 1000 мъже (вече)“. Обаче преди това говорихме за В..
Каза: „Ти, В. няма да го пипаш! Забранявам ти!“ Казвам: „Напротив! За мен
аз виждам себе си в него – най-честното момче, което е“. То беше всичко
нахвърляно, защото тя вика, аз викам и в този момент като я избутах, тя се
обърна, аз я бутам отзад да влезе в стаята и тя се извъртя надясно и с ръката
назад посегна и ме удари, но това не е удар. Просто от това ме хвана яд,
защото тези думи и действия тя никога досега не ги е правила. Истината е, че
сме се карали. И тогава рефлекса - хванах я за гушата с дясната ръка. С лявата
не знам какво съм правил (какво може да правиш?) Сигурно съм я стиснал
като я хванах. Аз не помня, дали сме паднали на земята, но ние се събудихме
на земята – тоест аз се събудих на земята, а тя не. Ние бяхме прави. Значи,
ясно е, че е станала белята. Аз нямам спомен как съм паднал на земята и
нямам спомен какво съм правил на земята. Абсолютно съм сигурен. И като се
събудих, понеже бях паднал на колене, дясното коляно на земята, а левият
крак беше превит и бях върху нея, а тя беше под мен с лице към мен, викам:
„О, извинявай, извинявай! Даже я помилвах и станах. Но тя не стана. Аз се
завъртях, но в тоя момент нямах вече сили. Просто все едно нещо от мен се
10
изми, оттегли се, отми се и силите ме напуснаха в краката, където иначе смея
да кажа, че не се оплаквам от безсилие. И в този момент се подмокрих и
викам: „Леле, аз се напиках“. И отидох и седнах вътре. Чакам след малко. Тя
не става. Излезнах пак сам. Викам: „К., К.!“ Не става. Викам: „Какво
става?“ Пак седнах на кревата, мисля. Отивам трети път и викам: „К., стани
бе, стани бе! Моля ти се! Стани!“. И тогава тя, както беше паднала, вдигам й
ръката, пускам я и тя пак пада сама. И викам: „Олеле, май е станала някаква
беля“. И тогава вече - какво да правя, какво да правя - влезнах вътре. И тъй
като ми е трудно ми е да набирам тия малките цифри, започнах да мисля кой
е номера - 120, 140 (като слушам реклами по радио) 144, 164, 112 и казвам
най-лесно ми е 120. Въртя на 120 и първия път те не ми повярваха. Викам:
„Само елате!“ Питаха ме: „Какво е станало? Вие сте пиян.“ Казвам:
„Госпожо, не съм пиян. Моля Ви, елате!“ Затвориха ми. Въртя втори път. Аз
мислех, че два пъти съм въртял, а то съм въртял три пъти – след това ми
казаха в милицията като бях, че съм въртял 3 пъти. И пак по същия начин. И
третия път вече ме включиха, питаха ме къде съм. Аз не го знаех адреса.
Казах: „Най-лесно ще проверите, вижте там откъдето се обаждам –
телефона. Няма да бягам, ще Ви чакам отвън на улицата, милицията да
дойде.“ Приеха моето обаждане. Дойде милицията. На два пъти излизах. През
това време влизам вътре да видя да не е станало чудо нещо - К. да е станала,
но К. си лежи там.
И точно чаках навън и в това време идва В. отдолу и вика: „Чичо М.,
какво става?“ Аз само му казах: „В., стана нещо“. Той видя милицията и
след това разбрах, че те са знаели, че аз съм ядосан цял ден, защото чух
баджанака като вика вечерта: „Той цял ден нищо не е пил“. Това въобще не ми
беше направило впечатление. След това чух гласове като викаха сестра й на
К. - Умното Н.: „Аз на два пъти й казвам да дойде, че той е ядосан, а тя
каза: „Тя ще се оправи. Тя ще се оправи с него“. Това го казала сестра й. Ние
помежду си като си говорим казваме Умното Н.. Аз като се обръщам към нея,
й викам: „Сестро, сестро“.
Това е вечерта, вече беше станало. Аз се обаждам на телефона да
дойдат, и на третия път, като ми приеха заявката от милицията, им казах, че
ще ги чакам отвън. Обясних им, че това е единствената къща. Чух сестрата на
К. да казва тези неща, вече след това, като ме вързаха на оградата и понеже
11
беше много силно, досега ми изтръпват ръцете – бях вързан на оградата ей
така, в много неудобно положение. Това е, което си го спомням след това.
Най-силно викаше – това, което ме възмути, защото…. Те се бяха събрА.
няколко души, ама не знам как е станало, защото още никой не знаеше за това
нещо, и Весо сега си празнува. В., извинявай, ама да нареча баща ти пуяк,
защото знаеш преди това колко съм помагал, понеже К. няколко пъти го е
обиждала пред мен, че е пълен глупак и той се смее като такъв. Имахме
случаи много преди това. Него го чувам, че ме псува на майка, на богата
майка. Това вече ме вбеси и колкото и да нямах сили, тогава, ако имах
възможност, не знам какво щеше да стане. И до ден днешен за мен това е най-
чиста – майка, и той да ме обижда на майка… Ако те бяха говорили с мен,
това нямаше да стане. Аз не съм искал. Аз дойдох да говоря с тях и с нея. Аз
това не съм искал да го направя. Не съм искал.
После дойде „Бърза помощ“, взеха я.
В. като дойде първия път, каза: „Чичо М., какво е станало?“ Аз викам:
„Е, виж, В. вътре, нещо стана белята.“ И той вика: „Оооо, аз трябваше…
Майка ми каза да минавам през 15 минути да гледам, че си много ядосан“.
Казах: „В., стана. И на мен не ми се иска“
След това ме питаха за личната карта. Казвам: „В., вътре в сака е“. Той
изнесе сака. Бях донесъл документи да им покажа измамата, за местото, което
беше. И тогава помня И. като ми каза: „Ти продаваш място, което не е
твое“. Казвам: „Не, И.. Въпросът е как майка ти взе документи на това.
Сега вече ще имаме проблеми с нотариуса.“ Говоря преди да влезна вътре,
когато И. каза: „Чичо М., тръгвай си!“ и забрани на В. да говори повече с
мен. Значи към 18:30 стана това – вечерта.
Като дойдоха от „Бърза помощ“, гледаха вътре К.. Милицията ме заведе
в управлението и това е. Този имот, за който говоря, аз го платих, само че тя
каза: „НА. ще живеем заедно? Пиши го на двамата.“ Това е в местността
„До реката“.
Това беше сутринта да говорим с децата, а не вечерта. Ставаше въпрос
за всичките имоти. Аз говорих една година по-рано, когато беше баджанака
тогава. Той влезе, защото се бяхме адосали. Официалният баджанак е на
Умното Н. мъжа. Една година преди това стана. Отидох и те бяха седнали
навън.
12
Ние след това не говорихме вече. Ние говорихме общо, че ще кажа
всичко, каквото съм дал и каквото съм направил за фамилията. А това е една
година по-рано. Аз прехвърлих моята идеална част на моя племенник. Аз не
знаех, че тя е прехвърлила на В. докато отидохме предпоследния път да
подпишем, защото и там нотариусът не ми прочете какво подписвам. Той не
ми прочете. Аз исках всичко. Една година прехвърля. Тогава не съм говорил
въобще, вечерта. Това беше една година по-рано и баджанакът беше свидетел
за това. А след това не съм говорил.
Не съм използвал реплика към К.: „Ако ти не искаш да направиш нещо,
тогава ще стане лошо и за теб и за мен“. Никога не съм казвал такава реплика.
Никога. Никога. Никога. Аз Ви казах – с нея два пъти сме се карали – така,
по-сериозно. Първият път - когато й подписах. А тя винаги за тези неща вика
В., когато трябва нещо да се направи. Тя не ми беше върнала парите и В.
дойде до Р.. Отидохме до нотариуса да подпишем, че е върнала парите.
Говорихме с нея по телефона и тя се закле във В., да не го дочака жив, ако ме
излъже.
Когато след това отидох, след няколко дена, тя ми каза: „ще ти дам само
40 000 лева и аз се ядосах, как може. Това става пред барбекюто. Тя каза:
„Тогава няма да ти дам, а ще купя на В. къща“. Казвам: „Да, добре, ама му
кажи, че къщата е от мен“.
Понеже се връщам на по-стари неща, когато отидох през 2021 година
във В. за нейния рожден ден- беше 1-2 дена по-рано или след това (не помня),
Умното Н. си беше отишла вече от касата, а тя беше останала. И по едно
време чувам (аз бях седнал на един шезлонг, където има едни такива за навеси
– сянка), като К. казва: „Кълна ти се, аз нищо не знам. Аз не съм виновна.“ Аз
викам: „О, тук става нещо“. И отидох натам и викам: „К., може ли?“ И тя
вика: „Да“.
Викам: „К., какво имаш против тази жена? Виждаш, че тя каза, че не
работи. Само дъщеря й работи, а тя я уволнила“. Каза: „Абе хубаво, ама аз я
уволних насам“. Аз викам: „Как ти я уволни, като се кълнеш?“ А тя се
кълнеше и по-рано, но не обръщам внимание. Каза: „Заклех се за това,
защото тя утре ще дойде пак да ми плаче тука, а не искам да имам
разправии.“ Викам: „Чакай бе, ти се кълнеш, как може да ….“ Вика: „Добре,
13
добре, успокой се!“ и ме вкара вътре в стаята. Влезнахме и каза: „Да ти
прочета В. какво е писал“. Понеже на 27-ми 2021 година не може да бъде там
(пътува си момчето, за което му се радвам) и пише: „К., благодаря ти за
това, за това, за това!“ Опа! И излезе екскурзията. А една екскурзия аз бях
платил до Д. – тримата да ходим за една Нова година. Тогава исках и И. да
дойде, но К. не даде. Вика: „Тя пуши. С нея не можеш да се разбереш. Не ни и
трябва“ И ние отидохме тримата – аз, В. и К.. Ама аз я платих екскурзията –
отиване, връщане до Б. – както и да е.
И къщата, дето Ви казвам - тази къща, където я има, аз дадох парите, аз
платих за нея, а той на нея й благодари за тези неща. И аз викам: „Ама, К.,
само на теб...“ Тя се ядоса и излезе и тези неща останаха една година преди
това неоформени. А аз й казах тогава, защото ясно е, че само тогава, когато
сме спорили за това място с баджанака. Казах: „Виж какво, аз направих тук
този плаж. Ясно е. Колкото може, ще живеем заедно. Дай ми възможност
да ми даде възможност да направя на реката плаж.“ Той ми вика: „Дай ми
50 000 лева“ Първоначално за това беше, но тъй като имаше минерална вода
близо до мястото, казах по-добре тук.
Тогава Д.А., понеже преди това бях казал, като се бяхме скарали пред
нотариуса, че е к., и той каза: „Ти каза ли, че е к.?“ Викам: „Казах й, че е к.“.
Каза: „Добре. Гледал ли си как я чукат?“ – това буквално. Казах: „Не“. Каза:
„Има ли снимки? Видя ли?“ Той каза: „Значи не е к.“. И аз започнах да се
смея на такава логика на бивш милиционер и представител на „ВИС 2“ –
ужасна логика. Стана ми смешно – и само тогава, но не съм я заплашвал
никога. Той почна по едно време да пипа пистолета и аз му казах: „Д., ай
пипнеш пистолета, ще ти го вкарам в ауспуха“. Това го казах също вътре и
излязохме всички навън ядосани. Навънка пак почнахме да викаме и това
беше, но само тогава. И не съм я заплашвал нея. С Д. се скарахме тогава. Той,
понеже е охранителна фирма – баджанака.
След като станах от тялото на К. и като я заобиколих, и като усетих, че
от мен нещо се свлича (как да Ви го обясня) тогава се изпуснах. Бяха две
жени психиатърките, как ще кажеш такива работи пред тях. А тя и едната не
беше редовна. Психиатър ме изследва. Те ме водиха на едно място, събличаха
ме гол да ме гледат. Не помня на мъжа – психиатър, дали го споделих този
факт.
14
Пред полицията помня този А., където беше. Там беше като разследващ
полицай – аз така мисля, защото бяха само двама – този, който пишеше на
машината, и А.. Той ми се представи като адвокат. Като почнах да казвам
(говоря за Д. Р.) и той казва: „Не, не. Нея я остави“, и аз разбрах, че имат
нещо общо с Д. Р. и повече на него нямах доверие и затова на него не съм
споделял за много неща. Аз точно и не помня какво съм казал, защото те
записаха. Това, което съм го казал, не мога да се отреча, защото след това ме
върнаха още един път. Два месеца забавиха делото, за да кажа. Тогава не го
счетоха какво е. Казаха: „Поддържаш ли?“ Казах: „Да“, но не мога да си
спомня със сигурност точно какво е. Но това нещо го почувствах и Ви казвам,
че ми е неудобно. Неудобно ми е и сега, на тези години.
На 28-ми говорих с К. от сутринта. Постоянно го казвах, че ще си
тръгна на следващия ден. Тя като ми каза: „Давам ти пари. Тръгвай си!“
Казвам: „Не. На другия ден. Сега искам да говоря с децата“. Това й го казах
сутринта за пръв път сутринта, когато още говорихме и пихме кафе - в 7 часа,
7 и нещо сутринта. Аз друга работа нямах. Исках с децата да говоря и да си
тръгна. Това беше - да им кажа цялата истина и те да решат. Това беше цялата
истина. Аз за друго нямаше за какво. Ходих да й честитя, ама това можех и по
телефона да го направя. Но аз предпочитах да им го кажа лично, защото
предпоследния път се скарахме и така останах с впечатление, че много неща
не са изяснени. И това исках да го изясня. Резултатът го знаете. Тогава
сутринта не го изяснихме. Тя каза: „Тръгвай си!“ Казвам: „Няма да си
тръгна.“ Тя каза: „Давам ти пари“. Аз казах: „Няма. Искам да говоря“. След
това, с В. Ви казах, бях в топилото, той мина. Той също отказа. Това беше.
След това чаках И. в 9 часа да дойде. Говорихме. И. обеща и след 5 минути
отказа. Дойде вътре в стаята, аз си лежах. Тя отказа: „Чичо М., нямам време.
Ще ходя да пия с моя приятел кафе в П.“. Това беше. Какво мога да кажа
повече? Това за мен не е изяснено. За Вас не знам.
В 18 часа всяка събота и неделя слушам радио. Намирах се в моята стая
в жилището на К. – както тя казва „твоята стая, твоето легло“.
Спорът започна след новините в 20 часа. Нямаше никой друг тогава,
сами бяхме. Когато хванах К. за гушата в захват, нямам спомен как тя реагира
на това. След това се събудих над нея с единия крак на колене и казах:
„Извинявай, извинявай!“ Помилвах я и това беше. Станах. И като станах, се
15
завъртях, тогава усетих, че силите ме напускат.
В разговора на 112 не съм казал, че съм убивал човек. Казах, че е стана
беля, защото аз не бях сигурен до последно.
Въпрос на адв. С.: По време на конфликта, когато се скарахте с
пострадалата, малко преди да посегнете към гушата й, тя отправи ли
някакви обидни думи към Вас и какви точно, ако е отправила?
ПОДС. С.: Г-н адвокат, карате ме да се чувствам неудобно. Спомням
си, че когато сме говорили, винаги е казвала, че е кучка за 1000 овце, а тогава
ми каза, че е кучка за 1000 мъже. Имаше обидни думи към мен. Аз боледувах
от Ковид. Въпросът е за моята потентност, защото преди това, когато беше
станало, когато С.Д. беше дошъл един ден, аз бях донесъл сирене. Тя ми каза,
че не съм достатъчно мъж вече. Точната дума е трудна. Тогава така говореше,
викаше. Вие не сте я чули тя като започне да вика. Единствено само И. я
издържа. Никой друг.
Друго няма. Това, което ме предизвика така е, когато се обърна да ме
удари и тогава я хванах за гушата. Това, което тя ми каза ме изненада.
Изненада ме обидата, че това ми го каза. Това не съм го очаквал. 22 години…
(подсъдимият се опитва да каже нещо, но спира).
Въпрос на адв. С.: По време на физическия конфликт с нея, когато я
хванахте, Вие имахте ли намерение да я убивате?
ПОДС. С.: Никога. Защо? Когато всичко това минава зад мен –
семейството, всичко. Всичко. Аз Ви казах. Аз това го имам като мое
семейство, В. като заварен син. Най-вече държах на В.. Другите двама също са
хубави – и Тошо и И., но В. е приказен. В. е човек. Ти да кажеш предишната
година (тя за това се сърдеше на него), защото има избори и тя му казва за
кой да ходи да гласува. И той казва: „Не. Обещал съм на един мой приятел.
Няма да гласувам“ И идва тя и ми се оплаква: „Виждаш ли какво направи от
него? Отказа ми на мен да гласува за мен, отива за негов приятел“ Той това
й го каза. След това беше за барбекюто. Аз съм против – пазя околната среда.
Не съм имал намерение да я убивам.
Въпрос на адв. С.: Допускахте ли, че тя може да умре в момента, в
който я хванахте за гушата?
ПОДС. С.: Въобще не съм мислил за умиране. Въобще не съм мислил и
16
Ви казвам: то в един момент ми причерня и не помня какво стана. Да, имам
бързи рефлекси още от едно време. Може би, ако бях по-бавен нещата по-
друго щяха да станат, но тогава случи се, случи се. Просто се случи. Не съм
имал намерение.
АДВ. К.: Въпроси нямам, но ще имам искане за прочитане на неговите
обяснения, дадени на досъдебното производство по повод обидните думи и
неговата реакция, как той ги е възприел и до какво са довели тези обиди.
ПРОКУРОР: Считам, че искането е основателно – не само на
посоченото основание. налице е противоречие и по отношение на
използваната дума, на която акцентира подсъдимият – за това, че била „кучка
за 1000 мъже“, съобщена е обаче друга реплика – „че е кучка за 1000 овце“,
както и по отношение на твърдението, че К. го е ударила, докато на
досъдебното производство и в двата разпита е посочено, че се е опитала да го
удари, както и в двата разпита се посочват обстоятелства по отношение на
хващането със захват на гушата, падането на колене, противодействието на К.
на захващането с ръце, така че смятам, че са налице основанията на чл. 279,
ал. 2, т. 3 и т. 4 от НПК, като по отношение на разпитите като дати - от
29.08.2022 г. – това е денят след инцидента, и от 24.11.2022 г.
АДВ. Ч.: Поддържам становището на представителя на държавното
обвинение поради двете предпоставки. В голяма част има съществени
противоречия за начина на реагиране по отношение на обидата, както и по
отношение на другите обстоятелства, че не си спомня реално как е реагирала
тя, и това, което в голяма част заяви в днешното заседание – нещо, което
въобще не е казвал на досъдебното производство.
ПРОКУРОР: Само да допълня – и твърденията, че е заспал. Такива
твърдения няма на досъдебното производство.
АДВ. К.: Това, че някои неща не е казал на досъдебно производство не
е основание за четене. Основанията за четене са противоречията за някои
обстоятелства и липсата на спомени, а това, че колегата каза, че не е казал
някои неща, това е допълнение, това е празнота, но не е основание за четене.
ПОДС. С.: Аз не знам в какъв смисъл и как се разбирате, но забравих
това да кажа. Преди да звънна третия път, отидох и се чудя вече какво е
станало. И тогава се сетих, повдигнах й главата, защото тя така лежеше – да
17
не е станало нещо на главата, да има кръв - но нямаше. И тогава вече това,
което почнах да си го мисля. Дотогова мислех, че е паднала и при падането,
като сме паднали, да е припаднала, защото тя е под мен. Значи тя е понесла
удара. Нали разбирате? 1,60 м, а и отклонението, и това ме притесни. Но
нямаше. След това вече започнах да си спомням какво е станало. Много неща
бяха, не само обидата, че не съм достатъчно мъж, но и с В.. Трудно ми е да Ви
кажа какво беше, но фактът, че съм стигнал до там, значи ме е ядосала. Не
помня с какво друго ме е обидила.
Съдът намира, че искането за прочитане на обясненията, дадени в
досъдебната фаза на процеса, е основателно и следва да бъде уважено, на
първо място, защото между дадените днес обяснения и тези, дадени в
досъдебно производство в присъствие на защитник, има противоречия, а на
второ място, и защото днес подс. С. на няколко пъти заяви, че не си спомня
конкретни подробности.
По изложените съображения и на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и
4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА обясненията на подс. С., дадени пред разследващ орган в
досъдебното производство на 29.08.2022 г. и на 24.11.2022 г., находящи се
съответно в том І, лист 43-44 и том ІІ, лист 192-193.
ПОДС. С.: Не е вярно, че съм употребявал думата „убийство“. И още
при първия разпит А. се опита да ми я внуши. Каза: „Ти ли си я убил?“
Казвам: „Не знам. Не знам. Не знам“. И не съм я употребил досега тази дума.
Имам страх от това. Да. Навремето съм бил хулиган, и всичко, били сме се, но
никога не съм нападал човек, когато е на земята или не съм целял някой да
убия. Останалото прочетено е вярно, защото като влязохме в стаята тя ми
каза: „Ти си пълен глупак, че ми вярваш на всяка клетва“ . Това говорихме. Аз
Ви казвам, то много неща се събраха, понеже от години й казвам: „Как може
да се кълнеш?“, тя ми казва: „Ти си пълен глупак, че ми вярваш за всичко“. До
този момент й вярвах.
Въпрос на адв. Ч.: Вечерта Вие преобличахте ли се или останахте със
същите дрехи? След инцидента с К., след като я удушихте, преобличахте ли
се?
18
ПОДС. С.: Ако имате предвид пижама – нямах. Не помня дали съм се
преобличал вечерта. Не помня с какво съм бил облечен. Това може да каже
В., защото последно се видяхме с В. и И..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля Т. Б. Д..
СВИД. Д.: Аз там не живея в тази къща – при сестра ми, при майка ми и
при племенника ми, и почти нищо не знам. Живея в гр. Р. сам, с приятелка.
Много рядко го виждах г-н С.. Той даже, вижте какво Ви казва - че е искал да
разговаря с И. – сестра ми, понеже аз хал хабер си нямам какво става. Много
рядко мина за малко, колкото за плаж, с колата. Не мога и да пия, защото
пътувам. Това е. С него нито сме яли, нито сме пили. „Здравей!“, „Здрасти!“
И това е. С майка ми поддържах много добри отношения, обаче минавах
рядко. Все пак аз съм горски и работя по горите и постоянно, по цял ден съм
по горите. По телефона се чувахме по-рядко. Даже някой път ми се кара, че
забравям да се обаждам. Иначе сме много близки. Като имам проблеми, я
търся, да ми ги реши. Като нямам проблеми, викам: „Майко, за какво да се
обаждам?“.
ПОДС. С.: Отношението, което е, защото винаги съм го защитавал и
него.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля И. Б. Д..
СВИД. Д.: Искам да започна от предпоследното му идване, когато
единствено беше поканен. До 2017 година се водеха като гаджета. Идвал е
около 2-3 пъти годишно на гости, като най-много беше около Нова година за
един месец. Понеже ние със сина ми живеехме на един етаж тогава с майка ми
и след това се преместих. Те вече нямаха връзка. След 2017 година
преустановиха контакти. Дотогава тя му изплати заема и не искаше да има
никакви взаимоотношения с него. Той беше доста агресивен човек.
Постоянно на нас ни е говорил, че брат му му дължи милиони – всеки път
бяха различни милионите - Д.Р., майка ми, различни хора. Тя разбра, че ще си
има проблеми с него.
След това той й се обади по телефона и тя каза, че й е предложил брак.
Тя отказа.
Веднъж, може би вече е било септември месец, защото нямаше много
клиенти на плажа, с А. Д. играехме табла, той пристигна доста ядосан да се
19
кара с майка ми. Дойде и почна да обижда мен и каза, че ще направи гробище
от плажа. Това беше началото на септември месец 2017 година.
След това единственият път, когато е бил поканен, когато е идвал,
когато тя мислеше, че още са съсобственици на въпросното място, за да може
да даде пълномощно към нейната фирма за правото на ползване на минерална
вода. Това беше началото на юли месец 2022 г.
След една седмица майка ми разбра, че той вече не е собственик - от
една година го е прехвърлил на неговия племенник, и му се обади да му се
скара, и му каза нито да я търси повече, нито нищо, но той дойде да си иска
5000 лева. Майка ми ги нарече „данък спокойствие“ и му ги преведе. Даже в
момента въпросният негов племенник съди фирмата още за разноски по
делото – че майка ми е подала без негово знание молба за право на ползване
на минерална вода, но тя пък не е знаела, че той вече не е собственик, а той се
е подписал. Всъщност майка ми беше измамена. Дори в момента аз съм
управител на фирмата и човекът ме съди.
На 28-ми август сутринта към 9 часа отивам да работя на бара. Къщата
ни се намира в двора на плажа (да поясня) го видях седнал на една пейка и му
казах: „Ти какво правиш тук?“ Той скочи. Аз даже не го изчаках, той
вървеше по мен и ми говореше, че е дошъл да говори нещо с мен и В. – нещо
да се разберем, и с майка ми - довечера в 6 часа дали ми е удобно. Аз му
казах, че аз с него нямам какво да говоря, и че ще ходя в П., за което много
съжалявам, защото той знаеше, че няма да ме има.
След това цял ден не го видях. Изкарахме майка ми отвън на плажа, да
седи до кухнята и единият работник – М., и калеко ми ги оставихме да я
пазят. Аз и сина ми, няколко пъти я помолихме да викнем полиция да го
изгоним, но тя каза, че той утре щял да си ходи и искала с мирно, защото щял
да се върне, да вика по плажа и да ни изгони клиентите.
Искам само да поясня, че бях доста палаво дете, хиперактивно, но тя
никога не ме е удряла. Тя не е агресивен човек. Само ме наказваше.
Беше болна една седмица от Ковид и беше много слаба и дори и да е
искала да му посегне, тя не беше такъв човек.
След това тръгнах към П..
Първо, преди да тръгна за П., ми се обади леля ми Н. А. и беше много
20
притеснена и ми вика: „Моля ти се! Не ми излизат едни думи на майка ти от
главата“. Тя каза, че ако майка ми не му прехвърли мястото, ще стане лошо и
за нея и за него – (за М. С. говоря). Леля ми се обади и ми каза, че майка ми
не й вдигала. Аз също се притесних.
Аз, докато говорех, се затърчах с телефона на долния етаж. Тя лежеше
на спалнята и спеше. Казах: „Майко, хайде да те закарам до леля“. Тя понеже
не чуваше много добре и не е чула леля ми като е звъняла. Тя каза:
„Оставете ме на мира! Моля ви се!“ Тогава пуснах леля ми на
високоговорител и леля й каза: „Моля ти се, К.! Д. ще дойде да те вземе.“ Аз
викам: „Аз ще я закарам“. Тогава я помолих дори да отиде в къщата на сина
ми, която е на 100 метра. Тя даже се развика: „Оставете ме на мира! Писна
ми от всички“. Това бяха последните думи. След това пак се качих до горе,
взех си чантата да излизам. През това време тя беше излезнала на плажа на
една маса си беше седнала и това беше последният път, в който я видях.
Помолих сина ми да си вземе лаптопа и да седи до прозореца или да ходи
през 15-20 минути да я наглежда, за което съжалявам, защото сега той се
обвинява, че не я е спасил. След това заминах за П..
След това звъннах на телефона на сина ми да видя какво става. Той не
ми вдигна. Звъннах на нейния телефон и го вдигна той и ми каза, че е станала
беля и не диша и каза: „Хайде, мамо – да се опитам да й помогна“. Аз пак
звъннах, не ми вдигаше. После той ми се обади и ми каза, че я няма вече.
Точно като излизах, когато Ви казах, че майка ми беше на масата,
отстрани видях синът ми да разговаря с М. С.. Отидох и му казах: „Моля ти
се! Доколкото още все пак имам някакво уважение към тебе, искам да те
помоля да спреш да идваш. Не си желан тук. Спри да ни тормозиш!“ Той
каза: „Добре. Добре. Утре си отивам.“
С майка ми бяхме в много близки отношения. Ние цял живот сме
живели заедно и не сме се разделяли никога. В едно домакинство живеехме.
Тя ни гледаше и мен, и моя син. Изпитвам нужда сега да я виждам.
ПОДС. С.: За пръв път чувам, че тя нарича К. майка. Тя никога не е
наричала К. майка.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля Н. И. А..
СВИД. А.: Аз съм сестра на К.. Бяхме в много добри отношения - като
21
два скачени съда сме. Абсолютно всичко споделяше с мен. С децата си дори
не споделяше това, което казваше на мен. Аз работех на плажа някъде от юни
месец до септември, всяка година след като се пенсионирах. Работех на плажа
като касиер, а иначе съм медицинска сестра. Тя стоеше до мен непрекъснато и
всичко споделяше.
Те до 2017 г. поддържаха добри отношения, но той не живееше на
семейни начала, както го казва, с нея, а идваше по няколко пъти в годината.
Даже през лятото му беше казала изобщо да не идва, защото тя е заета с
работа и той пристигаше есента обикновено, и по Нова година.
От 2017 г., когато той постави ултиматум, че тя трябва да му изпрати
ипотеката, и за много кратък срок, тя се видя в много голям зор. Тегли
кредит, събира пари от приятели, от нас и всичко, което беше спечелила за
тези 10 години откакто работи, му преведе 166 000 лева, като ипотеката беше
за 100 000 долара. В деня, в който плати, колкото е курса – беше 1.66 лева. Тя
ми разказваше. Изплати всичко по банков път.
След това мина време и той й се обадил, че трябва да му носи още 7000
или 8000лева и тя изпрати В. да му ги носи – единствените пари, които му ги
даде така на ръка, без да минават по банков път. От 2017 година тя му забрани
да идва, но той – ти го гониш от вратата, той влиза през прозореца – пак
пристига. Тя му прощаваше от време на време. После той непрекъснато само
за пари говореше, за лихви, за не знам какво си. Тя му казва: „Свалиха
ипотеката, аз всичко съм ти изплатила, нищо не ти дължа“. През юли
месец 2022 г., понеже, за да се продаде мястото над Ч., над банята, трябва да
има минерална вода. И понеже те са съсобственици, тя му се обади да дойде.
Отидоха при нотариуса. Той й прехвърлил нещо – неговия дял на нейната
фирма, че на частно лице не можело да се прехвърля минералната вода. Той й
е прехвърлил и бяха платили по 2000 лева там при нотариуса – той 2000 и тя
2000 лева. И като си отиде у тях, на другия ден или на по-другия ден се
обажда по телефона и й казва, че трябва да му плати още 5000 лева за това, че
й е прехвърлил правото за водата. Тя му каза, че ще му преведе тези 5000 лева
и тези пари са, за да има спокойствие. Точно така ми каза.
През деня на 27-ми, когато й беше рожден ден, тогава й направиха
последния тест за Ковид, но тя беше радостна ,че вече е излезнал
отрицателен, но тя беше толкова слаба, че вятър да я духне, ще падне.
22
Тя вика: „Той щом не ми се обади по телефоНали сигурно ще дойде“ .
Викам: „Как? Нали си му казала да не идва вече?“ Тя вика: „Той ще видиш,
че ще дойде“. И сутринта ми звъни тя по телефона, защото ние минаваме и
пазаруваме, и казва: „Той дойде снощи в 10 часа късно, влакът му закъснял.“
Питах я защо го е пуснала. Каза: „Как? Мога ли да се преборя с него и да не
го пусна?“ Казала му е, че е болна от Ковид, но той казал, че не го
интересува, че е болна от Ковид. Започна да ми разказва, че са се разправяли
и той й е казал: „22 години живяхме заедно. Сега тези 22 години да ги
зачертаем ли? какво ще правим?“ Тя му отговорила, че хората се женят,
развеждат се, имат деца и пак се разделят и всеки тръгва по своя път. Той не
бил съгласен на това нещо, въпреки че нито имат брак, нито имат деца, нито
нищо, и всички финансови отношения са оправени. Той й казал, че тази земя -
нейният дял - трябвало да я прехвърли на негово име или на името на
племенника му. Тя му казала: „Е, защо аз да ти прехвърля? Прехвърли ти
като искаш твоята на мен.“ Той не се съгласява. Казва: „Ама ти си имаш
бизнес, пък аз нямам бизнес“. Тя му казала: „Ами като нямаш бизнес,
направи си. Имаш пари, направи си бизнес“. Казал, че В. и племенника му
заедно трябвало да работят на тази земя. Мен това много ме обезпокои, че ми
каза: „Ще стане лошо за тебе и за мене“. Тя ми го каза лично. С ръка на
сърцето Ви го казвам. Тя ми каза, че като са се разправяли вечерта за тези 22
години, за земята (а пък тя по-късно разбра, че той я е прехвърлил земята на
племенника му – тя не е била и негова земята. Значи тези 5000 лева ей така
отидоха на вятъра, защото тя не е негова земята – сделката не е осъществена).
Тя ми каза това: „Ще стане лошо и за тебе и за мене“ . Той й го е казал,
когато са се разправяли. В 5 часа аз отивам, разделя ме се. Тя цял ден спа
отвън (един диван има до барбекюто), спа на него, за да не е вътре при него.
Отидох си аз у нас и започна да ми се обръща отвътре. Викам: „Аз
трябва да й се обадя“. Звъннах й един път по телефона, не ми отговори.
Звъннах втори път, пак не ми отговори. И тогава се обадих на И. и й казвам:
„Иди да видиш какво прави майка ти, много съм притеснена“. Тя отиде и
вика: „А, ето я тука, легнала е тука и спи, и не те е чула“ . Говорих тогава за
последно с нея. Някъде към 7 часа беше. викам: „Взимай, събирай си багажа
и идвай у нас да спиш.“ Тя вика: „Не мога да си оставя къщата сама така.
Той утре сутринта ще си тръгне“. Викам: „Тогава като не щеш у нас, иди
при внука си“ Къщата е на 50-100 метра в същия двор – дървена къщичка. Тя
23
вика: „Не, не. Не мога да си оставя къщата. Той утре сутринта ще си
тръгне“.
И в 9 часа ли беше или в 9 без 10 часа ли, И. ми звъни: „Лельо, вземай
калеко и отивайте - у нас е станало нещо страшно. Палим колата, заминаваме
и го заварваме отвънка полицаите са го хванА., той седнал на оградата с
белезниците.
И така - всичко приключи в един миг. За мен живота свърши. Диабет
получих от тогава. Не може да се спи. Всеки миг за нея мисля. С тази мисъл
лягам, с тази мисъл ставам. А сега, като идват хората на плажа, всички я
познават и знаят колко е добра, колко е коректна с всички, всеки почва да те
разпитва и това е страшна мъка.
А той, където ги разправя тези неща, че тя го е обидила, тя беше
толкова фин човек. 7 мандата е общински съветник. Беше общински
председател – постоянното присъствие на БЗНС, шеф на окръга на БЗНС (сега
вече Земеделски съюз) в П.. Всички толкова я уважаваха. Всички пристигаха
и никой не си е отишъл да не е нахранен, да не е посрещнат. И тя да каже
такива обидни думи, тя не искаше да го види вече, и да му каже, че не бил
мъж, и това-онова. Такива простотии от нейната уста не могат да излезнат. Аз
Ви казвам, че съм постоянно с нея. Ние цяло лято сме заедно. Затворим ли
плажа, с колата тръгваме с нея, обикаляме манастири, обикаляме исторически
места. А него колко го е водила. Той цяла България е обиколил с нея, като
през това време не е дал нито една стотинка за бензин, нито е дал пари за
ядене. Където спи, всичко тя плаща. Отидоха един път в Чехия за Нова
година и вика: „Аз си плащам моята екскурзия, той си плаща неговата“ и като
се върнал, рекъл: „Не, аз повече не искам да пътувам. Ти където искаш, там
отивай“. Той е такъв скъперник, толкова е стиснат, че у тях (тя ми разправя)
спрял е водата, спрял е тока, за да не хабел вода, да не хабел ток. И като дойде
есен, казва: „Аз, през лятото едно кило месо не съм си купил. Цяло лято ям
сирене и домати – домашни. Вземам си и яйчица от някаква комшийка“
Вечерта, когато го видях след инцидента, беше облечен с една фланелка
и някакъв дълъг светъл панталон, и с маратонки беше.
Те полицаите не ни дадоха да се приближим. Те 3-4 души буха там.
Всички викахме по него.
24
Неговото поведение беше, че той мълчеше. Ние всички викахме по
него, той беше навел глава и мълчеше.
През деня беше с къси гащета. Един път го видях, че излезе, отиваше
надолу към бара - беше по къси гащета и гол.
Каза, че не знаел как е станало. Той беше дошъл с тази цел - да я убие.
За да й каже тези думи, той беше дошъл предумишлено с тази цел – да я убие.
Точно 2017 година, когато изплати парите и той пак дойде, то бяха
разправии. Мъжът ми влезе вътре в стаята и зорлян ги отърваваше. Викам:
„Седи там при нея цял ден, защото може да извади нож“ . Още тогава съм
си го мислила.
Съдът ОБЯВИ почивка от 11:46 до 12:30 часа.
Съдебното заседание продължава в 12:37 часа при същите страни и
същия съдебен състав, като в залата не присъства единствено ч. обв. и гр.
ищец Т. Д..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля В. В. К..
СВИД. К.: Смятам за нужно да кажа, че през 2017 г., когато баба ми
изплати въпросния дълг към подсъдимия, и когато след това тя отказа да
подпише граждански брак, след като той й беше предложил, месец или два
по-късно тя беше нападната на улицата от някакви случайни разбойници, по-
скоро може би наемници. След като оздравя, се минаха може би седмица-две,
и тя ни събра мен, майка и леля и ни сподели тайно, като ни накара да
обещаем, че няма да казваме, че има подозрения, че може би г-н С. е зад това
престъпление – един вид организатора. Това е едното нещо, което искам да
споделя. Другото, което искам да споделя е, че г-н С. в деня и момента на
убийството казва, че се е напикал от притеснение, но аз бях там – пристигнах
веднага с полицаите – в същия момент и влезнах. Тогава не забелязах по пода
да има мокро или урина, дори да мирише на нещо гадно. И по него също не
забелязах по панталона му да има петна от напикаване или такива неща. Той
беше подготвен, един вид, дори да си ходи. Беше се облякъл с официалния
панталон, който по спомен може би беше един светъл на цвят, кариран, с
официалната си блузка или риза (точно не мога да си спомня). Багажът му
беше приготвен на леглото, опакован да се прибира където ще ходи или да
бяга.
25
До 2017 г. отношенията на г-н С. с баба ми бяха относително добри. Той
идваше често за по месец-два, основно по празниците, най-вече зимата,
защото казваше, че в неговото село е студено, самотно и т. н.
През 2017 г. тя ме изпрати лично до с. Б. (мисля, че беше) да му върна
последната част от парите – въпросната лихва 7000 лева. Аз отидох, доставих
му ги, отидохме при нотариуса, разбрахме се, подписахме документи. След
това го закарах до селото и се прибрах във В.. Оттогава натам отношенията
им започнаха да се влошават най-вече, защото той постоянно твърдеше, че тя
не си е изплатила дълговете, че има да дължи още много пари, че е
неблагодарна за всичко, което е дал, направил и т. н. В мое присъствие често
говореше против нея и в последните месеци аз доста често мисля за тези неща
и започвам да си мисля, че той се е опитвал да ни манипулира и едва ли не да
ни настрои срещу баба ми, и да ни накара, едва ли не да ни убеди тя да го
преме обратно. Общо взето всеки път, когато идваше след 2017 г. почти
винаги се караха за пари и той я обвиняваше в лъжи и измами, че имала
любовници, че карала разни хора във филтърното отделение на басейна и
правила секс с тях, и разни такива небивалици, като тя е жена на 65 години.
Тя го допускаше до себе си, защото е добър човек и е вярвала до последно, че
той няма да й направи нищо. Тя се доверяваше много на хората и хората й се
доверяваха на нея. Винаги е помагала, когато е можела и просто не е искала
да го отхвърли по този груб начин – може би. Не сме го коментирали. Просто
казваше, че вече не й е приятно с него, че той само я обвинява и от време на
време я заплашвал – това, което споменаха леля ми и майка ми за това, че
щял да направи гробище от басейна, и че щяло да стане по-зле за него и за
нея.
На 27-ми август аз се прибрах късно вечерта – към 11-12 часа. Беше
лято, аз съм млад, излизам с приятели, ходим по заведения. Не знаех, че той е
в къщата. Прибрах се, наспах се. Аз живея в същия двор, къщата е на може би
100 метра, в другия край на двора – моята, едноетажна къща. Тя е
новопостроена преди 2 или 3 години максимум. Там живея само аз. В
основната къща, която е двуетажна, на първия етаж живее баба ми, на втория
етаж живее майка ми. До преди 5-6 години може би, аз и майка също
живеехме долу, а вуйчо ми, който освободихте, живееше на горния етаж, но в
последствие се изнесе да живее в Р..
26
На 28-ми сутринта аз се събуждам към 7 часа, мия се, оправям се за
работа. Аз работя на самия плаж, който е на двора ми. Абсолютно всичко,
което е необходимо, изпълнявам на плажа. Аз съм запознат с почти всичко
там. Излизам, минавам и виждам подсъдимия в едно от най-малките
басейнчета. Заговорих го. Казах: „Здравей, чичо М.! Как си? Какво правиш?
Кога дойде?“ Той каза: „Снощи – така, така, късно с влака“. Питах го какво
прави тук. Той каза: „Искам да организирам нещо като семеен съвет с теб,
баба ти и майка ти и да говорим основно за този въпросния имот (който
той е бил преписал на неговия племенник по-рано)“. Евентуално, дА. можем
да си сътрудничим по някакъв начин, какъвто и да било той – дали ние да го
продадем на него или той на нас, или заедно да работим, или както и да е. Аз
казах: „Чичо М., не желая, няма смисъл. Ти последния път дойде, изнудваше
баба ми, постоянно я обвиняваш в разни работи, не я уважаваш и аз съм
загубил вече вяра, Н., приятелство и уважение в теб - почти.“ Все още имах
някакво уважение към него, защото той до преди това с мен винаги се е
държал добре, но не подозирах, че толкова дълбоко е мразел баба ми. След
този разговор продължих към задълженията си. Срещнах баба на другия край
на двора, седнала на една масичка и я питах: „К. (понеже аз откакто се помня,
откакто съм съзнателен, никога не съм й викал „бабо“, винаги й казвах К.), чичо М. е
дошъл. Каза ми за някакъв семеен съвет. Какво иска?“. И тя ми обясни едва
ли не същото – за това място - да си съдействаме нашето семейство с
неговото. Това беше. След това си продължих работния ден. Може би съм
работил и като барман, и като спасител, и градинар – не мога да Ви кажа
точно какви задължения изпълнявах този ден. Към 16 часа приключих моите
задължения. Имаме един лост и една успоредка на двора, на които аз
тренирам. Отидох да направя една кратка тренировка. Там заварих
подсъдимия да разговаря по телефона на немски език, както той каза - с жена
си. Като приключи разговора, отидох и го питах - от любезност ли, от
любопитство ли – и аз не мога да Ви кажа, каква аджеба му е наистина идеята
с този семеен съвет. Той веднага започна не да ми обяснява каква е идеята му,
а да обвинява баба ми във всички тези неща, в които я обвинява и пред Вас.
Аз казах: „Чичо М., не желая да разговаряме. Разочарован съм.“ В този
момент мина майка ми и му каза, че ще пътува и го помоли вече да не ни
притеснява, и да си тръгне. Майка ми му каза: „Чичо М., докато все още
имам малко уважение към теб, моля те, тръгни си! Спри да тормозиш мен и
27
майка ми, и В.!“. И дори му предложи, понеже те щяха да пътуват до П., да го
закарат до Септември, на което той отказа. Аз му предложих по-късно да го
закарам, ако трябва, и до гарата във В.. Той също отказа, каза: „Не, аз ще си
ходя утре. Решил съм го.“ И така приключи разговора ни. Той влезе вътре.
Майка, преди да замине за П. с нейния приятел, ми каза: „В., притеснявам се.
Моля те, вземи си, ако трябва, компютъра и стой тук наблизо до къщата.
Гледай си филмчета и влизай да ги проверяваш“. Аз се съгласих. Не си взех
компютъра навънка. Гледах сериали в къщи и на всеки епизод, едва ли не (те
са по 20-30 минути), излизах и ходих до къщата на баба да видя, дали не се
карат или не се е случило нещо. Всички пъти, в които влизах пред инцидента,
те седяха отделно. Той си седеше в неговата стая на леглото – облечен, пиеше
си вода. Баба повечето пъти беше на нейния компютър - тя играе Белот или
също гледа сериали. Един път я заварих, беше си легнала да гледа новините и
това е, може би, точно преди инцидента (както каза той – след новините) и се
върнах. И към 9 часа, на последната т.нар. проверка, точно под навеса пред
входната врата видях С. - този момент влизаха полицаите - и го питах: „Чичо
М., какво стана?“ Той каза: „Направих беля“. Аз влезнах вътре и видях
моята баба на пода. Веднага проверих за дишане и за пулс. Нямаше дишане и
пулс. Много се паникьосах. Пак излезнах и го питах: „М., какво направи?“
Той каза: „Убих я.“ И в паниката си да не я загубя и в желанието да я спася,
започнах да правя сърдечен масаж и изкуствено дишане, и да викам: „К.!
Бабо! Моля те, не ме оставяй!“ и т. н. – разни панически изрази.
След това дойдоха лекарите, влезнаха вътре, обявиха час на смъртта. Аз
излезнах. Той вече беше с белезниците, окован на оградата. Питах го: „Защо
го направи?“ Той каза: „Тя започна да ми говори на висок тон, а аз не
понасям нейните високи тонове“ и спря да говори. Беше много равнодушен
като ми го каза това нещо. Поседя може би 15 минути там. След това
полицаите го изнесоха. Поискаха лична му карта. Мисля, че това беше след
като му сложиха белезниците. Не знам какво е говорил с полицаите, докато аз
съм бил при баба ми вътре да правя изкуствено дишане и сърдечен масаж.
След 15 минути дойде екипът. Направиха снимки, огледи, събраха
доказателства. Прибраха го него в полицията. До 2 часа събираха
доказателства и може би в 2:00-2:30 ме закараха в полицията на разпит и така
приключи всичко. Там дадох разпита си и се прибрах. Цяла нощ не можах да
28
спя.
Полицаите поискаха личната му карта. Той каза, че е вътре в багажа му
и аз влезнах вътре, и заварих сака, приготвен на леглото за пътуване с
всичките му дрехи - опаковани, сгънати - и някои други неща, които му
трябваха от плажа за дома. Изкарах сака и понеже той беше окован с
белезници, трябваше аз да намеря личната му карта. Изсипах целия сак,
разрових се във всички джобове, изкарах личната му карта, след което се
върнах до моята къща да взема моята и също да я предоставя на полицаите.
С. беше облечен със същия панталон, когато го заварих с белезниците, с
който беше и когато влезнах последния път, и го видях да пие вода.
Гражданският ищец и частен обвинител В. К. излезе от залата по негово
желание.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля Й. Н. Р..
СВИД. Р.: Познавам подсъдимия от преди 20 години, може би и повече
(не мога да кажа с точност). Бяхме в близки приятелски отношения, но от
много отдавна вече нямам никакви отношения с него. С К. бяхме
изключително много близки. Даже мога да кажа, че сме си споделяли много
лични неща. Това, което ми е ясно и това, което тя е споделяла с мен, мога да
го споделя. Тя се опита да прекрати връзката си с този мъж М. С., но той не
поддаваше. Той твърди, че аз имам да му давам пари. Да. Той ми е дал 80 000
лева, които аз съм му върнала. И. и К. знаят много добре, че са му върнати
парите, а той казал: „Сега ще я трепя“. Те казА.: „Чакай! Защо ще я
трепеш?“ и той казал: „Ей така, за пари“ А той знае, че парите са му върнати
и не знам защо така твърди, просто не знам. И тогава тя е разбрала, че почва
да си има проблеми. Сподели с мен, че откакто е направила плажа, той е
станал много озлобен, много агресивен. Обиждал я, казвал й, че ходи с чужди
мъж в парното. Не искам да говоря нецензурни думи. Представете си какво
може да прави с чужд мъж в парното. Не ми е удобно да казвам такива думи.
В общи линии това са нещата.
Тя беше много притеснена. Знам, притесняваше се от него, изпитваше
страх. Тя се опитваше да прекрати връзката с него. Мисля, че това беше
някъде (не мога да бъде точна), но някъде към 2017 година. Той си идваше
все едно някой му е длъжен. Питала съм я, защо не му откаже достъп, защо не
29
го изгони. Тя казва: „Вече му казах да не идва и т.н. И той, Д., продължава“ .
Викам: „Ти трябва да вземеш мерки“. Тя се притесняваше, когато я
нападнаха, че в основата стои той. Във В. я нападнаха – коя година беше –
удариха я много лошо. Тя лежа и в болница. Беше мъж с качулка. И тя съвсем
откровено с мен е споделяла, че в основата стои той. Но тя не беше
конфликтна личност. Тя беше много фина жена. Вика: „Не искам
разправии.“ Така и не подаде жалба в полицията, но целият град говореше, че
е той. Това е, което мога да кажа.
Във връзка с делото забравих да споделя, понеже това е много близко
до мен семейство, г-жа К. беше много близка с децата си, и особено с внук си
– много, много близка. И за тях това е такъв шок. Не можете да си
представите – една година мина - как се чувства това семейство. Те все едно
му отрязаха клона, на който седеше. И И., и Т.. За В. не искам да говоря – той
постоянно плаче. Просто думи нямам.
В залата влезе частният обвинител и граждански ищец В. К..
СВИД. Р.: Не съм чувала слухове в града да се говори, че К. участва в
комбинации с общински имоти. Тя е споделяла, че се страхува и се
притеснява от С.. Това е споделяла лично с мен – че се страхува и се
притеснява от него. Това беше 2017 година. От 2017 г. до фаталния ден не е
споделяла, че той я заплашва и че тя се страхува, защото не съм я виждала
доста дълго време, понеже живеех на „Ц.Ч.“. След 2017 г. започнахме по-
често да се виждаме. До 2017 г. имаше един период, когато много рядко се
виждахме и затова не мога да кажа, че е споделяла нещо подобно с мен.
Отношенията ни от 2006 до 2017 година също бяха много близки, но
бях на „Ц.Ч.“ и не сме се виждали толкова често.
ОбсъждА. сме въпроса тя да се оплаче в полицията. Давала съм й този
съвет, но тя беше много фин човек. Тя не обичаше разправиите, интригите и
т.н. и така и не подаде жалба в полицията. Много се замисляше, но не подаде
жалба в полицията.
Веднъж й запА.ха колата. Не мога да Ви кажа, не ми е споделила, дА.
пак се е съмнявала в подсъдимия.
ПОДС. С.: Понеже има такава остра памет Д., нека да Ви каже кога за
последен път се видяхме с нея и К. и къде беше.
30
СВИД. Р.: Не мога да кажа кога и къде, но е било преди 2017 г. Аз го
казах още в началото, че отдавна не сме поддържА. връзка. Излишно ме
карате едно и също нещо да повтарям вече трети път. Но преди 2017 година е
било, и то доста преди 2017 година. Не мога да помня и да кажа, дали е вярно,
че 2006 година последно съм се виждала с подсъдимия.
Свидетелката Р. се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля А. М. М..
СВИД. М.: През 2022 година работех като мл. инспектор в РУП – В.,
като автопатрул. На 28-ми август миналата година бях дежурен автопатрул с
колегата А. М. – нощна смяна. Мисля, че около 21:00-21:30 часа колегата от
дежурната част ни подаде сигнал за най-вероятно убийство. Насочихме се
към адреса, като колегата от дежурната част заяви, че въпросният господин
ще ни чака на входа на самия адрес. Пристигайки на адреса, наистина
господинът беше на входа. Обясни ни случката. Изглеждаше доста притеснен.
Каза, че нещо са имали някакви спорове, след което са прераснали в скандал
и е направил беля. Така се изрази – че е направил беля, а не че я е убил. Не
каза в какво се изразява белята. След това с колегата М. влезнахме в къщата и
в коридора видяхме въпросното лице на земята, легнало по гръб в
безпомощно състояние. Оттам докладвахме на колегата в дежурната част.
Същият ни изпрати екип на „Бърза помощ“. Господинът (сочи подсъдимия С.)
беше на входа при нас. Преди да видим трупа, той стоеше отпред. Искахме
първо да видим какво се случва реално, дали сигнала отговаря на истината.
Влезнахме и видяхме лицето да лежи в безпомощно състояние.
Докладвали сме на дежурната част. Колегата ни изпрати екип от „Бърза
помощ“. Служителите си дойдоха. Констатираха смъртта на въпросното лице.
Обратно докладвахме на дежурната част и запазихме местопроизшествието до
идване на ДОГ (дежурна оперативна група). Това е, което мога да кажа.
След това, като дойде „Бърза помощ“, като констатираха смъртта,
въпросното лице С. беше задържано, поставихме му белезници и го
оставихме там, стоеше при нас до пристигане на дежурната група. Запазихме
местопроизшествието до идване на оперативната група. Мисля, че г-н С. беше
облечен с анцуг и тениска. Лично на мен не ми е направило впечатление, а и
не ми е споделил подсъдимия да се е напикал. Не ми е направила впечатление
около трупа да има миризма, или течност като урина. Преди да ни изпрати
31
дежурният, разбрахме, че господинът се е представил на колегата. Колегата
каза: „Това лице ще ви чака пред входа на адреса, на който ще отидете и ще
ви обясни за какво става въпрос, реално какъв е сигнала.
Като видяхме С., той беше притеснен и сподели, че са се карали, но не
сподели за какво и на каква тема са се карали. Сподели, че са се обиждА. и
затова разправията е прерасналиа в по-изострен скандал. Не каза как точно се
е стигнало до смъртта. Изразът му беше, че е направил беля.
Визуално познавам това момче (сочи гр. ищец и ч. обв. В. К.). Той –
това момче - дойде малко след като ние пристигнахме на място. Доколкото
имам спомен, мисля, че той ни пита какъв е проблема, защо има полиция,
защо сме тук. Ние му обяснихме какъв е случая. Реакцията му беше
шокираща. Той влезна с нас вътре. Сам не знам дали е влизал вътре. Преди
пристигането ни не мога да кажа, дА. той е влизал вътре.
ПРОКУРОР: На основание чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК моля да
констатирате противоречие в разпита на свидетеля М., даден на досъдебното
производство на 28.08.2022 г. на лист 148 от делото по отношение на това,
съобщил ли е подсъдимият за упражнена физическа принуда спрямо
пострадалата К. и по отношение действията на свид. К., свързани с опитите да
прави сърдечен масаж на покойната.
АДВ. Ч.: Давам съгласие.
АДВ. К. и АДВ. С. (поотделно): Не възразяваме. Даваме съгласие.
Съдът разясни на подсъдимия, че би могъл да даде съгласие за
прочитане на показанията на свидетеля, както и че прочетените показания
могат да се ползват евентуално при постановяване на присъдата.
ПОДС. С.: Не възразявам да се прочетат показанията на този свидетел.
Съдът намира, че искането за четене на показанията на свид. М. следва
да бъде уважено, но не при условията на чл. 281, ал. 3 от НПК, както поиска
прокурора, тъй като не е налице хипотезата на тази разпоредба доколкото тя
предвижда четене на показания, но само когато при разпита на свидетеля са
присъствА. и участвА. обвиняемият и неговият защитник. В същото време
обаче, съдът съобрази обстоятелството, че страните в процеса изразиха
съгласие показанията на свид. М. да бъдат прочетени, при което е налице
хипотезата на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
32
На основание горепосочения текст, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. А. М., дадени пред разследващ орган
на 28.08.2022 г. и находящи се в том І, лист 148.
СВИД. М.: Това, което прочетохте, е по-вярно, защото тогава са ми
били по-пресни спомените. Сега не си спомням всичко.
Свидетелят М. се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля А. А. М..
СВИД. М.: Работя от около 2 години в РУП – В. като мл. инспектор -
автопатрул. На въпросната дата 28.08.2022 г., мисля че беше, бяхме дежурен
автопатрул с колегата М.. Около 21 часа получихме сигнал от ОДЧ за лице,
което се е обадило и е казало, че е убило г-жа К.. При пристигане на място
установихме този господин, който беше пред двора на къщата(сочи
подсъдимия). Установихме самоличността му. Той ни даде лична карта. Каза,
че са се скарали с г-жа К., възникнал е спор между тях. Доколкото си
спомням, са имА. спорове, обаче не мога да си спомня точно за какво. Когато
са спорели, тя го е обиждала, но няма спомен как. Спомена, че го е обиждала
и той я е хванал за гушата. Това ни го каза той още в самото начало, когато
пристигнахме. Ние проверихме вътре в къщата, в помещението на първия
етаж. Там видяхме г-жа К. - лежеше по гръб във видимо безпомощно
състояние, не мърдаше. Веднага докладвахме на дежурния и поискахме да
изпрати линейка.
Когато дойде линейката, те й провериха пулса, направиха й кардиограма
и констатираха, че е починала.
Ние веднага задържахме подсъдимия, сложихме му белезници и го
вързахме там за оградата – метална ограда. Това момче (сочи В. К.) дойде на
място. Той дойде в същия момент и после ни обясни, че е внук на г-жа К..
Той като дойде, попита защо има полиция. Той се появи от задния край на
къщата и не знаеше какво се е случило. След това влезе вътре и взе да вика за
помощ, когато видя, че баба му лежи вътре.
Когато той ни даде личната карта, мисля че беше в сак, но нямам
33
спомен кой го е изнесъл. То тогава всичко се случи набързо, ние докладвахме
на дежурния, дойде линейка – нямам спомен.
Мисля, че подсъдимият беше пак с подобни дрехи - с риза или с тениска
– нямам точен спомен. Мисля, че беше с къси панталони, но не съм сигурен и
не мога да го потвърдя със сигурност.
Аз нямам спомен г-н С. да е бил подмокрен, да се е напикал. Не ми е
направило впечатление да е бил напикан или да е бил мокър в областта на
панталоните. Не съм усетил специфична миризма на урина, когато съм му
поставял белезници.
АДВ. К.: Бих направил искане за прочитане на показанията на този
свидетел, дадени на досъдебно производство, защото има известно
противоречие в показанията на свидетеля, дадени на досъдебното
производство и тези от днешното съдебно заседание относно поведението на
пострадалата, след като нашият подзащитен я е предупредил да престане.
Пред разследващия е заявил: „Започнала да го обижда, но той казал да
престане. Но тя продължила да го обижда“.
Въпрос на съда към свидетеля М.: Имате ли ясен спомен, какво
точно Ви е казал тогава С. във връзка със скандала между тях, какъв е бил
интензитета на този скандал и защо се е стигнало до физическо посягане
от негова страна? И в хода на този спор, той апелирал ли е нещо към нея тя
да престане, тя дали е продължавала?
СВИД. М.: ИмА. са спор за нещо, карА. са се, обаче не мога да кажа
точно за какво. Нямам спомен да ми е споделял за какво са се карали. Той
спомена, че я е предупредил да не му повишава тон, да не го обижда, обаче тя
е продължила.
АДВ. К.: При това положение оттеглям искането си за четене на
показанията на този свидетел.
Свидетелят М. се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля А. С. Т..
СВИД. Т.: До септември месец 2022 г. съм работил в РУ „Полиция“ -
Велинград, разузнавач в криминална полиция, по-скоро икономическа - в
момента служител в РУ - Септември. Във връзка с инцидента, бяхме
повикани на 28.08. миналата година, и не само аз, но и повечето колеги, които
34
работят по линия „криминална“, във връзка с подаден сигнал на тел. 112 за
извършено убийство. Бяхме насочени към адреса.
Къщата се намира на плаж „К.“ във В.. Реално ние пристигаме след като
е отишъл патрула. От там вече разбрахме от колегите, че има труп и
извършителят е там на място. Съответно на мен ми беше разпределено като
задача, след като бъде отведен в РУ да се снемат първоначални писмени
сведения от г-н С., който присъства тук. Работил съм единствено с него в
присъствие на колегите. Снех обяснения. Реално първо се направи една
беседа. Не може веднага да се записва всичко. Това, което е казал, е записано,
продиктувано и прочетено, защото си спомням, че господинът имаше
проблем с очите и аз лично го печатах.
Накрая на разговора, който проведохме, а след това и по време на
сведенията той заяви, че е извършител на престъплението. Скандали е
предизвикан. Станал е скандал и това е била причината. Това, което си
спомням е, че е за пари и най-вече за някакви обиди, но не мога да ги
цитирам, от страна на жертвата към него, но не си спомням. Реално каквото е
записано, това е.
ПРОКУРОР: Ще имам искане за прочитане на показанията, дадени от
свидетеля на досъдебното производство при съгласие на страните с оглед на
изявлението, че не си спомня, какви точно обяснения е дал пред него
подсъдимия, при условията на ал. 5 на чл. 281 от НПК.
АДВ. Ч.: Съгласен съм.
АДВ. К. и АДВ. С. (поотделно: Не даваме съгласие.
Съдът, като съобрази, че от страна на защитата не бе дадено съгласие за
прочитане на показанията на свидетеля Т., намира, че това не може да бъде
сторено в хипотезата на чл. 281, ал. 5 от НПК. Налице са обаче основания за
прочитане на тези показания в хипотезата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 от НПК.
На основание горепосочения текст, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. А. Т., дадени на 28.11.2022 г. пред
разследващ орган и находящи се в том ІІ на лист 161,
35
СВИД. Т.: Поддържам това, което се прочете.
Свидетелят Т. се освободи от залата със съгласието на страните.
Съдът предлага на страните да изразят становища относно това, дали
дават съгласие да се пристъпи към обсъждане на всички или на някои от
изготвени в досъдебното производство експертизи, без непосредствен разпит
на вещите лица в съдебно заседание.
ПРОКУРОР: Аз считам, че могат да бъдат приети без разпита на
вещото лице съдебно-техническата експертиза на запис на тел. 112, химико-
токсикологичната експертиза, съдебно-химическата експертиза на кръв, както
и видео-техническата експертиза. По отношение на съдебно-медицинските
експертизи и съдебно-психиатричните експертизи държа на изслушването на
вещите лица в съдебно заседание.
АДВ. Ч.: Присъединявам се към казаното от прокурора.
АДВ. К. и АДВ. С. (поотделно): Държим на изслушване на вещите
лица само по отношение на двете съдебно-психиатричните експертизи и на
съдебно-медицинската експертиза на д-р П..
ПРОКУРОР: Държа и на съдебно-медицинската експертиза на д-р М..
ПОДС. С.: Нямам нищо против. Съгласен съм с казаното от моите
адвокати.
Съдът, като съобрази изявленията на страните, намира, че са налице
основанията за обсъждане на техническата експертиза на аудиозаписа на тел.
112, химико-токсикологичната експертиза, видео-техническата експертиза на
видеозаписа от DVR-устройство и на съдебно-техническа експертиза за
определяне концентрация на алкохол в кръв, без непосредствен разпит на
изготвилите тези експертизи вещи лица в съдебно заседание.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към обсъждане на техническа експертиза, обективирана
в Протокол № 12 от 28.09.2022 г., изготвена от вещо лице Г.Г., находяща се в
том ІІ, лист 101-106 на досъдебното производство.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице.
36
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на техническа експертиза, обективирана в
Протокол № 12 от 28.09.2022 г., изготвена от вещото лице Г.Г..
ПРИСТЪПВА към обсъждане на съдебна химико-токсикологична
експертиза, обективирана в Протокол рег. № И-8607/18.10.2022 г., изготвена
от вещи лица при ВМА – София, а именно: асистент Р.К. и д-р С.С., находяща
се в том ІІ, лист 167-169 на досъдебното производство.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на съдебна химико-токсикологична
експертиза, обективирана в Протокол рег. № И-8607/18.10.2022 г., изготвена
от вещи лица при ВМА – София - асистент Р.К. и д-р С.С..
ПРИСТЪПВА към обсъждане на видео-техническа експертиза,
обективирана в Протокол № 121 от 10.11.2022 г., изготвена от вещо лице
И.П., находяща се в том ІІ, лист 178-183 от досъдебното производство.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на видео-техническа експертиза, обективирана
в Протокол № 121 от 10.11.2022 г., изготвена от вещо лице И.П..
ПРИСТЪПВА към обсъждане на съдебно-химическа експертиза за
определяне на концентрация на алкохол, обективирана в Протокол № А-
101/07.09.2022 г., изготвена от вещо лице П.В., находяща се в том ІІ, лист 190
от досъдебното производство.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице
37
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на съдебно-химическа експертиза за
определяне на концентрация на алкохол, обективирана в Протокол № А-
101/07.09.2022 г., изготвена от вещо лице П.В..
ПРИСТЪПИ СЕ към предявяване на веществените доказателства на
страните.
ПРЕДЯВЯВА на страните веществени доказателства, както следва:
ВД, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 29.08.2022 г. в
гр. В.: - Обект №1 - 1бр. прозрачен полиетиленов плик съдържащ 1 бр.
платнен сак /чанта/ тъмносин на цвят, с надпис „MEGA BAG
INTERNATIONAL“, - ДНК проба № 1 - иззета от обект №2 /апликатор/; -
Обект №5 - представляващ стъклена чаша с дръжка, тип „халба“ и
надпис „Каменица“;
ВД, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 29.08.2022 г. в
гр. В. и надлежно описани в протокол за оглед на ВД от 31.08.2022 г.,
както следва: - обект № 2 – 1 бр. прозрачен полиетиленов плик
съдържащ 1 бр. мобилен телефон марка „NOKIA“, - обект № 3 - 1бр.
прозрачен полиетиленов плик съдържащ извлечение от банкова сметка
на М.С. и Нотариален акт, - 1 бр. прозрачен полиетиленов плик
съдържащ обекти № 4, 5, 6 и 7, а именно: 1 бр. плик с 2 бр. ПВЦ части,
бели на цвят, 1 бр. метална кутия, с кръгла форма и надпис „NIVEA“, 1
бр. опаковка с надпис „Omnic Tocas“ и 1 бр. ПВЦ бутилка с течност, 1
бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ обекти № 8, 9, 10, 12, 13, 14
и 15, а именно: 1 бр. мъжки бански, 1 чифт бели чорапи, 1 бр. къси
панталони с колан, 1 бр. къси гащета „Adidas“, 1 бр. боксерки, 1 бр.
тениска синьо-бяла на цвят и 1 бр. потник, бял на цвят; - 1бр. прозрачен
полиетиленов плик, съдържащ обекти №11, а именно 1 бр.тъмно синьо
на цвят яке, с дълги ръкави, ведно с намиращи се в него 1 бр.
ключодържател с 2 бр. ключа и 1 бр. карта за пътуване с БДЖ, издадена
на името на М. С., с номер № 9261809;
ВД, иззети с протокол за оглед на труп от 29.08.2022 г. в гр. П., в
Отделение по „Съдебна медицина“: - нокти от лява дясна ръка на трупа;
- дрехите на трупа - горнище от анцунг – 1 бр., блуза - 1 бр., панталон – 1
бр., бельо – 1 бр., чорапи – 2 бр.; - косми от срамната част; - отпечатъци
от лява и дясна ръка на трупа;
Сравнителни образци иззети от М. С., с протокол от 28.08.2022 г.: -
Обтривки от устна кухина - ДНК скрининг; - нокти от пръстите лява и
дясна ръка;
38
Сравнителни образци иззети от В. К., с протокол от 29.08.2022 г.: -
Обтривки от устна кухина - ДНК скрининг; - нокти от пръстите лява и
дясна ръка.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме възражения по предявяването на
веществените доказателства.
ПОДС. С.: Само ми направи впечатление, понеже аз обичам зеления и
синия цвят, но И. каза, че съм бил със зелени гащи, а аз мисля че бях със
сини. Само това е. Ако ги има в сака, значи съм бил с тях, защото аз и това не
помня. Аз ходих цял ден с къси панталони, но за вечерта не мога да кажа.
Тези дрехи, които ми показахте, са мои. Ако бях си поставил за цел, щях да
помня всичко, каквото и да е.
ПРОКУРОР: По отношение на свид. К. аз считам, че може да
пристъпим към прочитане на показанията му при съгласие на страните.
СТРАНИТЕ (поотделно): Съгласни сме.
На подсъдимия беше разяснена разпоредбата по чл. 281 от НПК и
същият бе уведомен, че прочитането на показанията могат да бъдат ползвани
при постановяване на присъдата.
ПОДС. С.: Съгласен съм.
С оглед постигнатото съгласие между страните и на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Е. В. К., дадени пред разследващ орган
на 28.08.2022 г. и находящи се в том І, лист 147 от досъдебното производство.
ПРОКУРОР: Нямам доказателствени искания на този етап.
АДВ. Ч.: Нямам доказателствени искания. Държа на разпита на
свидетеля Д. и ще го водим в следващото съдебно заседание.
АДВ. С.: Също нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания на настоящия етап.
Съдът намира, че фактическата обстановка към момента не е изяснена
обективно, всестранно и пълно, като делото следва да бъде отложено за
изслушване на двете съдебно-медицински експертизи и двете съдебно-
психиатрични експертизи, както и за разпит на допуснатия свидетел по
39
искане на повереника на частните обвинители и граждански ищци.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 21.09.2023 година от 10:00 часа.
АДВ. С.: Моля за друга дата, тъй като от 11.09.2023 г. до 28.09.2023 г.
ще бъда в чужбина.
АДВ. К.: Аз също моля за друга дата, тъй като тогава съм ангажиран по
ВНОХД № 276/2023 г. в Апелативен съд – П..
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 04.10.2023 г. от 10:00 часа , за
която дата и час подсъдимият да бъде призован в Затвора Пазарджик,
защитниците да се считат уведомени, частните обвинители и граждански
ищци, присъстващи в залата – уведомени, частният обвинител и граждански
ищец Т. Д. да се счита уведомен чрез повереника си, повереникът адв. Ч. –
уведомен, представителят на прокуратурата - уведомен.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица по двете съдебно-медицински и по
двете съдебно-психиатрични експертизи.
Свидетелят Д. ще бъде доведен от страна на повереника на гр. ищци и
частни обвинители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:57
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
40