№ 704
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н.А
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430106193 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Ц. Й. Б. и Ж. Й. Д., чрез *** Я.
Д., против ***, ЕИК***, представлявано от ***, с която се твърди, че ищците
са съсобственици, съобразно отразеното в нот. акт №***г., том *** рег.№***,
дело №*** от 2020г. на Н. *** - при равни права- на общо 1/4 ид. ч. от
следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Д. Д.: 1.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се в местността „***”, с
площ от 52295кв.м; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се
в местността „***”, с площ от 30001 кв.м; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор ***, находящ се в местността „***”, с площ от 26523 кв.м; 4.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в местността „***”, с
площ от 17062 кв.м; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се
в местността „***”, с площ от 5507 кв.м.; 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор ***, в местността „***”, с площ от 5 496 кв.м. 7. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се в местността „***, с площ от 1 001
кв.м и 8. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се в местността
„***”, целия с площ от 995 кв.м.. Твърди се, че за посочените имоти има
сключен Договор за аренда на земеделски земи от 11.03.2016г., за срок от 10
години, считано от 01.10.2018г., с арендно плащане от 35лв/дка. Посочва се,
че договора е сключен между един от съсобствениците на имотите -Р.Д.П. и
1
ответника. Твърди се, че от страна на ответника има плащане на дължимата
рента, за. стоп. 2018/2019г.-сумата от 462,90лв- за всяка, 2019/2020г.- сумата
от 462,90лв.- за всяка и 2020/2021г.- сумата от 501,48лв- за всяка. Твърди се,
че направеното плащане е в по- малък размер от дължимия, съобразно
правата на ищците в съсобствеността. Моли съда, на основание чл.8, ал.1 от
ЗАЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати сумата от общо
395,52лв.- главница, съставляваща дължимо арендно плащане, за стоп.
2018/2019г., 2019/2020г и 2020/2021г, и на сумата от общо 80,02лв.- лихва за
забава, за периода 01.01.2020-23.11.2022г.- в полза на всяка от ищците,
претендирани въз основа на Договор за аренда от 11.03.2026г., както следва:
за стоп. 2018-2019г.- сумата от 144,70лв. и сумата от 42,55лв- лихва за забава
за периода от 01.01.2020г.- 23.11.2022г., за стоп 2019-2020г.- сумата от
144,70лв. и сумата от 27,83лв лихва за забава , за периода 01.01.2021г. -
23.11.2022г,; за стоп. 2020-2021г.- сумата от 106,12лв. и сумата от 9,64лв., за
периода 01.01.2022г. до 23.11.2022г. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ***, ЕИК***,
представлявано от ***, чрез *** П.А., депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на исковете. Представят се писмени
доказателства. Твърди, че ищците притежават общо 1/9 ид.ч. от същите /или
по 1/18 ид.ч./- по наследство, а не твърдените ¼ ид. ч. Посочва, че Нотариален
акт № *** том *** рег.№ ***, дело № ***/2020г. на Н. ***, е констативен и
съобразно ТР № 11 от 21.03.2013г, същия не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК, относно констатацията на Н.а за
принадлежността на правото на собственост. Посочва се, че собствеността
върху процесните имоти, е възстановена с Решение на ПК на наследниците на
Н. Д. Д., б.ж. на гр.Д. Д.. Посочва, че към смъртта на общия наследодател-
***г., е действал Законъ за наследството (отм.), съобразно който, частта на
низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от
женски пол- за непокритите недвижими имоти. Твърди се също, че т.к.
ищците не са страна по арендния договор, не могат да претендират непълно
или неточно изпълнение по същия от страна на ***а, а следва да насочат
претенцията си към съсобственика, който го е сключил, по реда на чл. 30, ал.3
от ЗС. Твърди се, че на 27.07.2022г. ответникът е изплатил- на всяка от
ищците по 1427,28 лева- арендно плащане за стопанските 2018/2019г.,
2
2019/2020г. и 2020/2021г., съобразно на притежаваните от тях 1/9 ид.ч. от
имотите.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, факта на сключване на Договор за
аренда на земеделска земя от 11.03.2016г, с нотариална заверка на подписите,
рег.№***г на Н. С.Л., вписан в С.В., с ***- ответникът в настоящето
производство ответникът ***, ЕИК*** и ***- Р.Д.П., с предмет- процесните
имоти, находящи се в землището на гр. Д. Д.: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор ***, находящ се в местността „***”, с площ от 52295кв.м; 2.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се в местността „***”, с
площ от 30001 кв.м; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се
в местността „***”, с площ от 26523 кв.м; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, находящ се в местността „***”, с площ от 17062 кв.м; 5.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се в местността „***”, с
площ от 5507 кв.м.; 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, в
местността „***”, с площ от 5 496 кв.м. 7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор ***, находящ се в местността „***, с площ от 1 001 кв.м и 8.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се в местността „***”,
целия с площ от 995 кв.м. Видно от уговореното между страните, договорът е
сключен за срок от 10 стоп. години, считано от 01.10.2018г. Установява се
също, че страните по арендния договор са уговорили арендно плащане от
35лв/дка, платимо в срок до 31.12. на съответната година, след реализиране на
продукцията. В чл. 5 от Договора, ***я се е задължил, от платената арендна
вноска, да изплаща на останалите съсобственици на имота, съответната част
от арендното плащане.
По делото се установява също, че въз основа на нот. акт за собственост
върху недвижими имот, придобит по наследство №*** том ***, н.д.
№***/2020г. на Н. ***, ищците Ц. Й. Б. и Ж. Й. Д., са признати за
собственици, при равни права, на общо ¼ ид.ч. от процесните имоти, като
наследници на общия наследодател Н. Д. Д., поч. ***г. По делото се
установява също, че с решение по гр.д.№3275/1991г на ПлРС, е признато за
установено, че процесните земеделски земи, има наследствен характер от
общия наследодател Н. Д..
3
Безспорно по делото се установява също, че в полза на ищците, от
страна на ответника- *** има арендно плащане, както следва: за стоп.
2018/2019г.- сумата от 462,90лв- за всяка от ищците, 2019/2020г.- сумата от
462,90лв.- за всяка от ищците и 2020/2021г.- сумата от 501,48лв- за всяка от
ищците. По делото, съдът приема за установено също, съобразно направеното
изявление на процесуалния представител на ответника, че в полза на
останалите съсобственици няма плащане по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от прана страна следното:
Съобразно нормата на чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, ***ът е длъжен да извърши
арендното плащане в уговорения вид и срокове, на основание ал.5, ако не е
уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след
изтичането на стопанската година; ако арендното плащане е определено за по-
кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на
съответния период. Както бе посочено по- горе от фактическа страна,
безспорно е по делото съществуването на валидно облигационно отношение,
въз основа на сключен аренден договор, за процесните земеделски земи,
съществуващ към процесния период – стоп. 2018/2009г - стоп. 2020/2021г.
Безспорно е по делото и извършване на арендно плащане от страна на
ответника, в полза на ищците, в качеството им на съсобственици, които не са
страна по договора за аренда.
Съдът намира, че възражението на ответника, досежно размера на правата
на ищците в съсобствеността, респ.- твърдението му, че издадена констативен
нот. акт не го обвързва, е неоснователно. В случая, от страна на ответника,
няма направено оспорване на издаденият констативен нот. акт за собственост,
по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК, а цитираното ТР№11/21.03.2013г, няма
приложение в настоящата хипотеза. Издаденият нот. акт за собственост
върху недвижими имот, придобит по наследство №*** том ***, н.д.
№***/2020г. на Н. ***, е констативен по своя характер, издаден в рамките на
охранително производство по реда на чл. 587, ал.1 от ГПК и същият има
обвързваща доказателствена сила досежно удостовереното право на
собственост. Да се отрече доказателствената сила на констативния нотариален
акт означава да се обезсмисли това специално уредено производство и
резултатът от него- арг. ТР №11/2013г. В същото ТР е посочено, че „като
4
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на Н.а за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал.2, предл. 3 от ГПК нотариалният
акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра
на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост“. Както бе посочено, оспорване и
производство по чл. 537, ал.2 от ГПК няма развито в настоящето дело. Следва
да се посочи, че разрешението, дадено в цитираното ТР, касае оспорването
правото на собственост, удостоверено от Н.а по реда на по чл. 587 ГПК, без
необходимостта от откриване производство по оспорване по чл. 193 от ГПК, а
не смисъла, изложено от ответника в отговора на ИМ, че изложеното в
констативния нот. акт за собственост не го обвързва. Следва да се посочи
също, че по предмет на настоящето дело е вземане по облигационен договор-
договор за аренда, и няма за предмет изследване на вещни права, респ.
правото на собственост на страните.
Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАЗ, когато договорът за аренда е сключен само от
някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се
уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Цитираната разпоредба гласи, че всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с
частта си. С оглед на така цитираните разпоредби се налага изводът, че
договорът за аренда може да се сключи само от един или само няколко от
собствениците на земеделската земя и когато някой от съсобствениците има
претенции, то тези отношения се уреждат между съсобствениците, съобразно
квотното съотношение на съсобственост, както по отношение на правата, така
и по отношение на задълженията. В настоящия случай, както бе посочено по-
горе, договорът е сключен само от един от съсобствениците, като този
договор има действие, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, и по
отношение на останалите съсобственици /ищци в настоящето производство/,
които уреждат отношенията по между си съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Следва
5
да се посочи, че по настоящето дело няма спор между страните относно
действителността на арендния договор. Нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ е
императивна, поради което е директно приложима, без да дава възможност за
преценка по приложението й. В този смисъл съдът намира, че разпоредбата на
чл.3, ал.4 от ЗАЗ препраща конкретно към текста на чл.30, ал.3 от ЗС, в
императивна форма. Правилото на чл.3, ал.4 от ЗАЗ има своето широко
приложение по отношение на почти всички нормативни актове, свързани с
реституцията и разпореждането със земеделските земи. Приема се, че
упражненото право на един от съсобствениците ползва всички останали, тъй
като от житейска гледна точка често е трудно да бъдат изискани
волеизявления от всички съсобственици и това би възпрепятствало
процедурите по възстановяване на земеделската земя и на ползването й. За
арендните отношения този принцип е намерил приложение в чл.3, ал.4 от
ЗАЗ, тъй като се приема от законодателя, че е практически възможно само
един от съсобствениците да действа в полза на всички останали при
отдаването на земята под аренда. В конкретния случай договорът е сключен
на основание чл.3 от ЗАЗ – тоест от собственик на отдавания за ползване
обект - земеделска земя, а страна по него, като ***, не е ищеца по делото.
Нормата на чл.30, ал.3 от ЗС урежда хипотезата, при която един или някой
от съсобствениците са сключили договор и са получили плодовете от общата
вещ, които се следват на всички съсобственици. Отдаването под аренда, като
действие на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено
самостоятелно и без съгласието на останалите участници в общността. В този
случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в
качеството му на ***, и ***а. Останалите съсобственици нямат вземане срещу
***я за припадащата им се част от арендата. ***ът дължи плащане само на
***я, който от своя страна е длъжен да разпредели полученото между
останалите собственици съобразно дяловете им. Искът за получаване на
припадащата се част от гражданските плодове се предявява срещу
съсобственика, сключил договора. В настоящата хипотеза, както бе посочено
по- горе, в чл. 5 от Договора страните изрично са уговорили, че арендното
плащане се дължи на съсобственика- ***, който от своя страна дължи
съответно плащане на останалите съсобственици. Съдът счита, че факта , че
от страна на ответника има извършено плащане директно на ищците- като
съсобственици, не променя това правно и договорно положение.
6
С оглед изложеното, съдът намира че главната исковата претенция е
изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Като неоснователна, като акцесорната, следва да бъде отхвърлена и
претенцията за заплащане на лихва за забава.
Съобразно този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 405 лева деловодни разноски, съобразно
представеният списък на разноските.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Й. Б., ЕГН ********** и Ж. Й. Д., ЕГН
**********, и двете от гр. Плевен, ул. ***, № ***, чрез *** Я. Д., против ***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Д. Д., обл. Плевен, ул. ***,
№***, представлявано от ***, искове с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ,
вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане в полза на всяка от
ищците, на сумата от общо 395,52лв.- главница, съставляваща дължимо
арендно плащане, за стоп. 2018/2019г., стоп. 2019/2020г и стоп. 2020/2021г, и
на сумата от общо 80,02лв.- лихва за забава, за периода 01.01.2020-
23.11.2022г., въз основа на Договор за аренда от 11.03.2026г., с нотариална
заверка на подписите, рег.№***г на Н. С.Л., както следва: за стоп. 2018-
2019г.- сумата от 144,70лв.-главница и сумата от 42,55лв- лихва за забава за
периода 01.01.2020г.- 23.11.2022г., за стоп 2019-2020г.- сумата от 144,70лв.
главница и сумата от 27,83лв. лихва за забава, за периода 01.01.2021г.-
23.11.2022г; за стоп. 2020-2021г.- сумата от 106,12лв. главница и сумата от
9,64лв. лихва за забава, за периода 01.01.2022г. до 23.11.2022г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ц. Й. Б., ЕГН********** и Ж.
Й. Д., ЕГН**********, и двете от гр. Плевен, ул. ***, № ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
НА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Д. Д., обл. Плевен,
ул. ***, №***, представлявано от ***, направените деловодни разноски, в
размер на 405лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
7
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8