Решение по дело №173/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 269
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20217170700173
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

269

 

гр. Плевен, 19.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 173 по описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Административното дело е образувано по жалба на „Амиго 2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ж.к ***чрез представляващия В.Н.Т. чрез адв П.П., съдебен адрес: ***, ел. ***срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11005/08.02.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП  -запечатване на обект- магазин за детски обувки „Амиго“, гр.Плевен , ***, стопанисван от „Амиго 2018“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.  чл. 186, ал. 1 , т. 1 б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС .

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице извършване на соченото нарушение. Посочва се, че на 02.10.2020 г. е извършена покупка от магазина  на пантофи, за която е издадена гаранционна карта и фискален бон на стойност 20,90 лева, като единичната цена е 20.99 лева и е допусната техническа грешка при маркиране на цената, което се установява и от КЛЕН от 02.10.2020 г. Счита, че налагането на принудителната мярка  е извършено при неправилна преценка на фактите и е налице нарушаване на принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност, тъй като ако се приема, че е налице нарушение, то явно мярката не е съобразена с тежестта на същото. Липсват мотиви относно посоченото засягане на важен държавен интерес и счита, че няма увреждане на режим на отчитане на продажбите на стоки, което води до увреждане на фискалния интерес. Намира, че заповедта е издадена в противоречие на целта на закона, тъй като не е налице вреда за фиска, а няма мотиви относно период на налагане на мярката. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбподателят – „Амиго 2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ж.к ***чрез представляващия В.Н.Т.  се представлява от адв. П.П., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена и претендира заплащане на разноски в размер на 350 лева  - адвокатски хонорар и държавна такса.  Представя писмени бележки, в които посочва че заповедта е незаконосъобразна и навежда вече изложените в жалбата доводи.

В съдебно заседание ответникът  - началник отдел „Оперативни дейности“ –В. Търново, към дирекция „Оперативни дейности“  към Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП,  не се явява, представлява се от ст. юрк М., която намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена и претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в която посочва, че е налице установеното нарушение  - неиздаване на касова бележка от фискално устройство за покупка на 02.10.2020 година преди 12.00 часа за покупка на „пантофи“ на стойност 21 лева. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган , в съответната форма и при наличие на фактически и правни основания. Изложени са мотиви относно срокът за затваряне на обекта от 14 дни  и счита,  че нарушението  е безспорно установено. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото Протокол за извършена проверка  № 0449410/ 02.02.2021 година се установява, че на 02.02.2021 г. в 13.10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за детски обувки „Амиго“, находящ се в гр. Плевен. ул***стопанисван от „АМИГО 2018“ЕООД с ЕИК205146566. В хода на проверката, преди легитимацията, от страна на органите по приходите е извършена контролна покупка на 1/един/ бр. чорапи с единична цена 3,50лв заплатени изцяло и в брой на Илияна Блажева- на длъжност продавач, която приела плащането и е издала и предоставила фискална касова бележка №0008191 от наличното и работещото в обекта ФУ - марка „Datecs DP-150” с идентификационен номер на ФУ DT773843, идентификационен номер на фискалната памет 02773843. С оглед заведена преписка  с вх. № НД-с №1739/02.10.2020 г. е установено по  време на проверката, че за закупени от страна на клиент на 02.10.2020г. преди 12,00ч, детски пантофи от магазин „Амиго“ на стойност 21,00лв, която сума е била заплатена изцяло и в брой, не е била издадена и предоставена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално касово устройство, а на  клиента е била издадена и предоставена гаранционна карта с печат на задълженото лице, номер и вид на артикула, дата на покупка и стойност. Установено е при разпечатана контролна лента за 02.10.2020г.-деня на покупката, че няма издадена фискална касова бележка за сумата от 21,00лв, заплатена от клиента. Установено е при проверката , че разчетена касова наличност от ФУ - 82,50 лв.. фактическа наличност - 82,50лв., въведена сума в касата -55,00 лв., изведени пари от касата - 0.00 лв..Прието е , че с неиздаване на фискален бон на 02.10.2020 година е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

На 08.02.2021 година е издаден АУАН за установеното нарушение.

На 08.02.2021 г.  е издадена процесната заповед, с която за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС  се налага принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магази за детски обувки „Амиго“, находящ се в гр.Плевен, ул.“***, стопанисван от „АМИГО 20Ю8“ЕООД с ЕИК205146566 и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност за неиздадена касова бележка за покупка на 02.10.2020 г на стойност от 21 лева. Излагат се мотиви, че е налице отклонение от поведението, свързано с отчитане на приходите от продажби и по този начин се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина ,като неотчитането на продажби води до неправилно отразяване на приходите и невярно определяне на публичните задължения и това води до негативни последици за фиска. Това поведение е срещу установената фискална политика  и с цел защита на обществения интерес и предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения се налага мярката.

По делото на л. 20  е представен дневен отчет от 02.10.2020 г., от който се установява, че е налице издаден фискален бон за сумата от 20.90 лева  за покупка на детски обувки в 16.16 часа.

На л. 15 гръб по делото е представено писмено обяснение от управителя на дружеството към изготвения протокол, в което се посочва, че при закупуване на артикул на 02.10.2020 година в късния следобед не е издаден от служител на магазина веднага фискален бон, но покупката е отразена с издаването на такъв в 16.16 часа, като неправилно е маркирана сумата от 20,90 лева вместо 21 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На л.26 от делото е приложена заповед, с която изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС, и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение - неиздаване на фискална касова бележка  при извършена покупка на пантофи на 02.10.2020 година .

В производството пред административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила, но оспорената заповед не съответства на материалния закон  и на целта на закона.

Съгласно  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Това задължение от своя страна е нарушение на задълженията на търговците по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/2006 г. - всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В случая са ангажирани доказателства, че е издадена фискална бележка в 16.16 часа за покупка в размер на 20,90 лева, като съдът приема с оглед представени доказателства – обяснения на управителя на дружеството и КЛЕН от 02.10.2020 г. , че действително  е издадена такава за процесната покупка  и то в същия ден, като не  е налице неотразяване на покупката и ощетяване на фиска. Следва да се има предвид  и факта, че в протокол за проверка се цитира преписка , заведена на 02.10.2020 г. в НАП, която  не е приложена по делото и твърдението от органа, че покупката е извършена на 02.10.2020 г . преди 12.00 часа, не е доказано по делото.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съдът намира, че в случая е налице регистриране на извършената продажба, макар и в по-късен момент и не е налице нарушение по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 33 от Наредба № Н-8/2006 г.

В случая данъчните органи действат при упражняване на оперативната самостоятелност относно срока на наложената ПАМ и съдът счита, че при определяне на срока на мярката, ако се приеме, че има нарушение, следва да се съобрази цялостното поведение на конкретния търговски субект – както установените при конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични задължения, това не е отчетено, като се има предвид, че при проверката на 02.02.2021 година не е установено нарушение, няма и данни за други нарушения на дружеството на режим на отчитане на продажби.

Съдът приема, че мотивите на заповедта относно срока на мярката са общи и относими към всички случаи на установени нарушения на фискалната дисциплина, а не конкретни такива към процесния случай. Безспорно, преследваната цел с наложената ПАМ оправдава засилена законодателна защита, но индивидуалната мярка следва да е съобразена с характеристиките на конкретния случай. Такива конкретни мотиви обаче в оспорената заповед липсват. Оспорения акт, въпреки обема си, съдържа общи изрази като: с оглед защитата на обществения интерес, засегнат от извършване на конкретното деяние и с цел да се предотврати възможността от извършване на нови нарушения, тежестта на извършеното нарушение и последиците от него; продължителността на осъществяване на търговска дейност в разрез със законовите изисквания; местоположението на търговския обект, като определеният срок е съобразен и е целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в търговския обект, както и е необходимото време за създаване на нормална организация за стриктно спазване на задълженията. В случая е налице регистрирано фискално устройство т.е. не е необходимо време за създаване на нормална организация на работа, не се посочва, каква  според органа е незаконосъобразната практика в обекта, която се цели със запечатване на обекта да бъде преустановена, тъй като  не са ангажирани доказателства за извършени други нарушения на ЗДДС, които да дават основание да се приеме, че е трайно поведението за неотчитане на продажби в обекта,  и така посочените общи мотиви са неотносими към конкретно установените факти, а и както бе посочено по-горе  е налице издаване на фискална бележка и то още на 02.10.2020 г. и не е налице увреда на фиска и невъзможност за правилно определяне на публичните задължения.

Твърди се в акта, че категорично е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение, какъвто съдът счита, че би бил действително налице при установяване на системно нарушение на фискалната дисциплина, а не еднократно такова, както в процесния случай.

Действително, посочените от органа цели за налагане на ПАМ – да се утвърди данъчна дисциплина, да се осигури възможност за контрол върху ФУ, а оттам и върху реализираните приходи, да се спазва редът за регистрация и отчитане на продажбите, представляват легитимни цели. В конкретния случай, обаче, за постигането им е използвана несъразмерна мярка и не е направена балансирана преценка на конкретните факти по случая, указание за което е и пълната липса на мотиви относно продължителността на срока, относими към конкретната проверка и конкретния търговец.

Изложеното налага извод, че наложената ПАМ не е съответна на преследваната с нея цел и е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 2, вр. чл. 146, т. 4 АПК.

Спазването на принципите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК е изискване за материална законосъобразност на оспорения акт и когато административният орган е излязъл извън тези рамки в нарушение на тези принципи, постановеният акт следва да бъде отменен като материалноправно незаконосъобразен.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С  оглед  изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на за разноски и  на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 161 ал. 1 от ДОПК  ТД на НАП – В Търново следва да заплати на Амиго 2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ж.к ***чрез представляващия В.Н.Т. разноски в размер на 350 лева – 50 лева държавна такса за образуване на делото и 300 лева договорено  изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита  и съдействие. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй като е под минимум по чл. 8, ал. 3 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11005/08.02.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП  -запечатване на обект- магазин за детски обувки „Амиго“, гр.Плевен , ***, стопанисван от „ Амиго 2018“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.  чл. 186, ал. 1 , т. 1 б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС .

Осъжда ТД на НАП – В Търново да заплати на „Амиго 2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ж.к ***чрез представляващия В.Н.Т. разноски в размер на 350 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/