№ 3022
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100511157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 20134112 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. №
56136/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав, е признато за установено
по реда на чл. 422 ГПК, че С. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
*******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 2026,84 лева -
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 10.2016 г. до
м.10.2018 г. и за м.04.2019 г. в топлоснабден имот - апартамент № 91,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******, ведно със
законната лихва от 31.07.2020 г. до погасяване на задължението, както и
на основание чл. 422, an. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 218,78 лева -
обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34618/
2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. като е отхвърлен иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
1
чл. 150 ЗЕ за срока от 01.11.2018г. до 31.03.2019 г., както и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за 5/8 от сумите 54,73 лева - възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019
г. и 12,03 лева - обезщетение за забава върху сумата 54,73 лева за периода от
01.05.2017 г. до 21.07.2020 г. Със същото решение са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, срещу Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
*******, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 3/8 от сумите 3242,94
лева - стойност на топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м.04.2019
г., доставяна в апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. *******
******* аб.номер *******, 350,05 лева - обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г.,
54,73 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия
за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 12,03 лева - обезщетение за забава
върху сумата 54,73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34618/ 2020 гпо
описа на Софийски районен съд, 51 състав. С. А. Г., е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *******, сумата 372,17 лева - съдебни разноски в исковото производство,
както и сумата лева - съдебни разноски, направени в производството по
ч.гр.д. № 34618/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. „Т.С.“
ЕАД, е осъдено да заплати на С. А. Г. сумата 5,47 лева - съдебни разноски.
„Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. А.а Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. *******, сума та 300 лева - съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ******* № 3.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата С. А. Г., гр.
София. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че
„Т.С.“ ЕАД в производството пред първоинстанционния съд е представило
2
частни документи, изходщи от него и от третото лице – помагач, които не са
подписани от Г. и следователно не могат да бъдат противопоставими на
абоната. Поддържа, Върховният административен съд се е произнесъл с
обявяване на нищожността на наредбата, по която се изчисляват
задълженията на абонатите. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от "Топлофикация София" ЕАД, гр. София, с който оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението в обалваната част е правилно и
законосъобразно. Претендира сторените във въззивното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя,
в случай, че жалбата бъде уважена.
Третото лице – помагач на ищеца в първоинстнционното
производство „Т.С.” ЕООД , не е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД
срещу ответниците С. А. Г. и Л. А. Г., които се твърди, че са потребители на
доставяна от него топлинната енергия в апартамент № 91, находящ се в гр.
София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******. Сочи, че в рамките на
периода от м.10.2016 г. до м.04.2019 г. е доставил в имота топлинна енергия
на стойност 3242,94 лева, която не е заплатена. Поддържа, че ответниците му
дължат тази сума разделно при следните квоти: 5/8 за С. А. Г. и 3/8 за Л. А.
Г.. В исковата молба е изложено, че ответниците дължат на ищеца при
посочените квоти и сумите 350,05 лева - обезщетение за забава върху
3
стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г.
54,73 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия
за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 12,03 лева- обезщетение за
забава върху сумата 54,73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г.
Твърди се, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
полза на ищцовото дружество, но ответниците възразили срещу нея. С оглед
на това, „Т.С.” ЕАД е предявило исковете, с които иска да бъде признато за
установено, че С. А. Г. и Л. А. Г. му дължат разделно сумите 3242,94 лева -
стойност на топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м.04.2019 г.,
350,05 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия
за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г., 54,73 лева - възнаграждение за
дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.03.2017 г. до
м.04.2019 г. и 12,03 лева — обезщетение за забава върху сумата 54,73 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното им изплащане, при квоти: 5/8 за С. А. Г. и 3/8 за Л. А. Г..
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата
молба С. А. Г. и Л. А. Г. оспорват предявените искове по изложени
съображения, предвид на които ищецът не е доставял топлинна енергия на
претендираната стойност. Правят възражение за изтекла погасителна давност
за част от вземанията. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД счита,
че исковете са основателни и доказани. Твърди, че дяловото разпределение на
топлинната енергия в имота е извършвано при спазване на нормативните
изисквания.
От представеното копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.06.1986 г. е
видно, че правото на собственост върху апартамент № 91, находящ се в гр.
София, ж.к. ******* ******* е придобито от А.С. Г. и от Ц.Ц. Г.. Всеки от
приобретателите е придобил по ½ ид.ч. от нея. От представено копие от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том III, per. №
4626, дело № 406/ 1999 г., се установява, че на 20.08.1999 г. А.С. Г. и
съпругата му Ц.Ц. Г. са прехвърлили в полза на сина си С. А. Г. 1/4 ид.ч. от
4
апартамента. Като писмено доказателство е прието копие от удостоверение за
наследници на Ц.Ц. Г., от което е видно, че същата е починала на 09.11.2013
г. като вдовица, както и че нейни законни наследници са Л. А. Г. — дъщеря и
С. А. Г. - син. Предвид на така представените документи, Л. А. Г. се
легитимира като собственик на 3/8 ид.ч. от процесния апартамент, а С. А. Г. -
на 5/8 от него. По делото е предоставено копие от заявление-декларация от
12.02.2016 г., подадена от С. А. Г. до „Топлофикация София” ЕАД, от което
се установява, че същият е поискал да бъде открита партида на негово име, по
която да се начислява стойността на топлинната енергия, доставяна в
апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб.номер
*******. Заявлението-декларация представлява предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия в посочения имот. От представените
от „Т.С.” ЕООД копия от изравнителни сметки за периодите 2016-2017 г.
2017-2018 г. и 2018-2019 г. е видно, че същите са издавани на името на
ответника С. А. Г. като клиент на топлинна енергия за апартамент № 91,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб.номер *******.
Следователно, предложението на С. А. Г. отправено до ищцовото дружество
за сключване на договор между тях за доставка на топлинна енергия в
процесния имот е било прието, доколкото топлопреносното предприятие е
открило партида на негово име, по която е начислявало стойността на
доставената топлинна енергия. Въз основа на съвпадението на двете нас‐
рещни волеизявленията на страните следва да се приеме, че между
„Топлофикация София” ЕАД и С. А. Г. е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за доставка на топлинна енергия, въз основа на което
последният е задължен да заплаща на дружеството стойността на
доставената топлинна енергия. Този извод съответства и на сключеното
между тях споразумение от 16.10.2017 г., копие от което е представено по
делото. В него е прието, че цялото задължение за стойността на топлинната
енергия, за което е издадена фактура № **********/ 31.07.2017 г., тоест
дължимо за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. (видно от копие от
съобщение към фактура № **********/ 31.07.2017 г. същата е издадена за
задълженията, обх ващащи периода м.05.2016 г. до м.04.2017 г. в общ размер
1155,97 лева, който е посочен в споразумението като цена на топлинната
енергия, призната за дължима), е дължимо от С. А. Г., като последният е
поел задължение да го погаси разсрочено на вноски в срок до 16.10.2018 г.
5
Чрез сключването на споразумението само с ответника Г. „Т.С.” ЕАД е
потвърдило факта, че между тях е възникнало облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия в процесния апартамент,
съответно, че купувач по този договор, който е задължен да заплаща
стойността на доставената енергия, е само С. А. Г..
Л. А. Г. притежава 3/8 ид.ч. от апартамента, но същата не е се явява
стана по договор за доставка на топлинна енергия и съответно, за нея не са
възникнали задължения да заплаща в полза на ищеца част от стойността на
доставената енергия. С оглед на изложеното, правилно съставът на СГС е
приел, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен срещу Л. А. Г., е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на този иск,
неоснователни се явяват и исковете срещу този ответник с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за 3/8 от сумите 350,05 лева - обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г.,
54,73 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия
за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 12,03 лева- обезщетение за забава
върху сумата 54,73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г., поради
което също са отхвърлени. В тази част решението е необжалвано и е влязло в
сила.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което
не е оспорено от страните и се е кредитирала от съда като обективно и
компетентно дадено, в сградата, където се намира процесният имот, не се е
ползвала топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, а единствено за
отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. В
заключението е посочено, че в апартамента има 4 бр. радиатори с ИРРО
(индивидуален разпределител на разходите за отопление) с радиоотчитане и
1 бр. щранг-лира без ИРРО, както и че топлинната енергия отдадена от
сградната инсталация се разпределя между всички абонати пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Вещото лице е изложило,
че общият топломер в абонатната станция подлежи на метрологична
проверка на всеки 2 години, като е отбелязало, че в процесната абонатна
станция е бил поставен общ топломер № 4022949, проверяван на 19.11.2012
г., на 25.09.2014 г. и на 17.08.2016 г. Видно от заключението през 2018 г. не е
6
извършена метрологична проверка на топломера, като същият е бил
демонтиран през м.04.2019 г. и заменен с нов топломер № 80334993. Според
него, измерването на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция,
което е започнало през м.11.2018 г. с топломер с изтекъл срок на
метрологична проверка е нормативно нарушение. Освен това вещото лице е
уточнило, че общия топломер № 4022949 се е оказал повреден. С оглед на
тези обстоятелства е посочило, че няма възможност да потвърди изчислените
суми за топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2019 г.
Същото е уточнило, че стойността на доставената топлинна енергия за
периода от м.10.2016 г. до м.04.2019 г., без периода от 01.11.2018 г. до
31.03.2019 г., е 2355,08 лева. Изложило е, че начислената топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2019 г. възлиза на 1007,85 лева.
С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза и направената
констатация, че общият топломер № 4022949 не е преминал задължителната
метрологична проверка, а след това е констатирано, че е повреден, се налага
извод, че не може да бъде установено дали през периода от 01.11.2018 г. до
31.03.2019 г. ищцовото дружество действително е доставило в процесния
имот начисленото и претендираното в настоящия процес количество
топлинна енергия. Доколкото фактът, че ищецът е доставил твърдяното от
него количество топлинна енергия, следва да бъде доказван от него при
условията на пълно доказване и тъй като това не е направено за периода от
01.11.2018 г. до 31.03.2019 г., с оглед правилата на разпределяне на
доказателствената тежест следва да се приеме, че претенцията за този период
е неоснователна. От събраните доказателства се е установило
обстоятелството, че в полза на „Т.С.” ЕАД срещу С. А. Г. е възникнало
вземане в размер на 2355,08 лева за периода от м. 10.2016 г. до м.04.2019 г.
(без периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2019 г.). От страна на ответника не се
твърди и не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че тази
сума е заплатена.
С. А. Г. е направил възражение както пред Районния съд, така и пред
настоящата инстанция, че част от задължението е погасено по давност.
Задълженията на потребителите за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
7
№ 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен период на основание чл. 111, б. „в”
ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 33, ал. 1 от общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. (в сила от м.08.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 (приложим в
настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на кое то е образувано ч.гр.д. № 34618/ 2020 г., по описа на Софийски
районен съд, 51 състав, е подадено от „Т.С.” ЕАД на 31.07.2020 г., когато е
прекъснат давностният срок. Към тази дата е изтекъл тригодишен давностен
срок по отношение на вземанията за периода от м. 10.2016 г. до м.05.2017 г.,
тъй като вземането за м.05.2017 г. е следвало да бъде платено до 15.07.2017 г.
От представеното по делото копие от споразумение от 16.10.2017 г. е видно,
че С. А. Г. е признал изрично дължимостта на вземанията за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2017 г., за които е издадена обща фактура № **********/
31.07.2017 г. Направеното от него признание е прекъснало погасителната
давност по отношение на тези вземания на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Следователно, от 16.10.2017 г. е започнал да тече нов тригодишен давностен
срок за вземанията за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., който не е
изтекъл към 31.07.2020 г. Видно от заключението на съдебно - техническата
експертиза за м.05.2017 г. не е начислена стойността на топлинна енергия,
тъй като през този месец не е ползвана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и за отопление, така също и за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Следователно, не са налице погасени по давност
вземания, които да бъдат приспаднати от задължението за стойността на
топлинна енергия, възникнало в тежест на С. А. Г., в общ размер 2355,08
лева. Тъй като с исковата молба „Т.С.” ЕАД е предявило установителен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ срещу този ответника за 5/8 от сумата 3242,94 лв., тоест за 2026,84
лв., тъй като следва да бъде уважен само до претендирания размер за периода
от м. 10.2016 г. до м. 10.2018 г. и за м.04.2019 г., като този иск подлежи на
отхвърляне за срока от 01.11.2018 г. до 31.03.2019 г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В чл. 33, ал. 1 от общите
условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
8
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срок. По аргумент за противното, клиентите на топлинна
енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната
месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дъл жат обезщетение за
забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлин‐
на енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Т.С.“ ЕАД
изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно
стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите
условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да
разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл.
33, ал. 2 срок, то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците
на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за забава. С оглед на
тези съображения, следва да се приеме, че обезщетението за забава се дъл‐
жи след изтичане на 45-дневен срок от издаването на фактурата, а не от края
на отоплителния период. В настоящия случай за срока от м.05.2016 г. до
м.04.2017 г. е издадена фактура № **********/ 31.07.2017 г. В нея е посочено,
че общодължимата сума е 1155,97 лева, а от заключението на съдебно-
техническата експертиза е видно, че това е стойността на реално доставената
топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м.04.2017 г. Следователно С.
Г. дължи на „Т.С.” ЕАД обезщетение за забава върху тази сума от
15.09.2017 г. Обезщетението за периода от 15.09.2017г. до 21.07.2020г. е в
размер на 334,27 лв. За периода по издадената фактура от 31.07-2018 г. за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. е за сумата от 1093,18 лв., която е по
заключението на вещото лице. Тя не е платена до 14.09.2018 г., от 15.09.2018
г. за С. Г. е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава
върху сумата. За периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2020 г. обезщетението е
205,28 лв. За периода от м.05.2018г. до м.04.2019 г. е била издадена фактура
№ **********/ 31.07.2019 г. В нея е посочено, че общият размер на
задължението е 1125,11 лева. С оглед на гореизложеното, не може да бъде
установено какъв е размерът на топлинната енергия за периода от м.11.2018 г.
до м.03.2019 г., следва да се направи извода, че върху задълженията за този
период не е дължима лихва за забава. От заключението е видно, че за периода
от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. не е начислена стойност на топлинна енергия,
както и че стойността на енергията за м.04.2019 г. е 200,95 лева.
Следователно за С. А. Г. е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение за забава върху сумата 200,95 лева за периода от 15.09.2019г.
9
до 21.07.2020 г. в размер 17,36 лева.
С оглед на горното се налага извод, че общият размер на лихвата за
забава за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г., дължим от С. А. Г. в
полза на „Т.С.” ЕАД, е 556,91 лева. Тъй като искът по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу този ответник, е за 5/8 от сумата
350,05 лева, тоест за 218,78 лева и при спазване принципа на диспозитивно
начало в процеса, следва да бъде уважен в претендирания размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата на С. А. Г. е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, където се оспорва качеството й на страна по договора с
топлоснабдителното дружество.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 ГПК срок.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
10
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на
топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на
топлоснабден имот при равни квоти. Това обстоятелство е спорно в
отношенията между страните, доколкото ответника своевременно е оспорила
качеството си на потребител на топлинна енергия още с депозирания в срока
по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ето защо, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на това свое твърдение, съгласно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От ангажираните по делото нотариални актове и удостоверение за
наследници, обсъдени по – горе, се установи, че С. А. Г. е придобил в
посочените идеални части правото на собственост върху процесния
апартамент. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
11
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник
"19 минути" и Общите условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не установява
да са упражнили това право срещу Общите условия на "Топлофикация
София" ЕАД, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са
приети.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното
правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период
между страните в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали лицето реално е
ползвало топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо
ангажирането на доказателства от ищеца в тази насока.
Неоснователни са възраженията за липса на вземане в полза на
ищеца за заплащане на такса за дялово разпределение през разглеждания
период. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
12
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано
от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договор, сключен между ищеца и „Т.С.” ЕООД , страните са
договорили заплащане от "Топлофикация София" ЕАД на извършваните
услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение в тях. Уговорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти септември
следващата година, следователно оплакванията за неправилно приложение на
погасителната давност от решаващия съд, следва да бъдат оставени без
уважение.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право
на разноски има въззиваемата страна, но не следва да й бъдат присъдени
такива, доколкото по делото е подаден единствено бланкетен писмен
отговор, без осъществяване на процесуално представителство в съдебно
заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20134112 от 08.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 56136/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав, в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето
лице помагач на страната на "Топлофикация София" ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14