Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./13.01.2017г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ю. Асенова, разгледа
докладваното от съдията гр.д. №87 по
описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.Й.Н., Й.Н.Ц. И Ц.Н.Ц., с която се иска осъждането на Г. Ф. да
заплати, както следва: на основание чл.
288, ал. 1, т.1 вр. ал. 11 от КЗ (отм.) сумата от 150 000,00 лева за първия ищец и
по 100 000,00 лева за втория и третия, представляващи обезщетение за
претърпените от смъртта на Н.Ц. Н., неимуществени вреди, починал при ПТП на
14.07.2014г., настъпил в село П., община Н.П., област Ш. при разтоварване и
ръчно преместване на безмоторно превозно средство – тип „тракторно ремарке“,
марка „РСД-4“ с рег. № ***** ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 18.12.2014г. до окончателното
изплащане на сумите и разноските.
Ищците твърдят, че са
наследниците по закон на Н.Ц.
Н., който на 14.07.2014г., в село П., община Н.П., област Ш. претърпява инцидент при разтоварване и ръчно преместване на
безмоторно превозно средство – тип „тракторно ремарке“, марка „РСД-4“ с рег. № *****. Вследствие на задвижването на процесното безмоторно
превозно средство наследодателя на ищците е прегазен, в резултат на което
претърпява тежки телесни повреди, изразяващи се в тежка гръдна травма, множество
фрактури на ребрата – двустранно, остра дихателна и сърдечна недостатъчност,
двустранен пневмоторакс, които в довеждат до смъртта му. Предвид
обстоятелството, че ремаркето не е застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ се иска осъждането на ответника Г. Ф. да заплати
обезщетение за претърпените от наследниците на починалия неимуществени вреди,
ведно със законната лихва и разноските.
Ответникът оспорва исковете като твърди,
че в случая е налице самоувреждане от страна на пострадалия. Оспорва да е
налице ПТП, т.к. ремаркето е приведено в движение, а не е самопотеглило, и не е
настъпило на пътното платно. Относно размера, счита, че той е завишен с оглед
социално-икономическото положение на наследниците на пострадалия, стандарта на
живот и трайната съдебна практика. Твърди и съпричиняване.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, протоколите за оглед от 14.07.2014г на РУ на
МВР – град Н.П. и показанията на свидетеля-очевидец Д.М. се установява, че на
14.07.14г., около 13:00 часа в село П., област Ш., на разтоварна площадка в
непосредствена близост до имота на ул. Пирин №13, Н. Н. извършва разтоварни
работи на балирана люцерна, натоварена на ремарке марка „РСД-4“ с рег. № *****
собственост на „К. 2001“ ЕООД. След разтоварване на ремаркето работниците
предприемат ръчно му преместване. В този момент ремаркето марка „РСД-4“ не е
свързано с моторно превозно средство и е функционално независимо. Пострадалия Н.
застава при теглича на ремаркето и започва да го тегли, а останалите трима
работници застават отзад и започват да го бутат. В резултат на задружните им
усилия ремаркето е приведено в движение и то започва да се спуска по
естествения наклон на терена. Пострадалия Н. изпуска управлението и пада на
земята, след което ремаркето с две от колелата си минава през тялото му. Според
вещото лице причините за произшествието се коренят в липсата на информираност
на работниците по безопасност на труда, че ремаркето трябва да се премести от
трактора и липсата на приспособления за застопоряването му. Произшествието е
предотвратимо, ако се проведе инструктаж на работниците и се осигури техническо
обезопасяване на дейността.
Съгласно протокол за извършена
проверка от 25.07.2014г на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ш., Н.Ц. Н. е общ работник ангажиран с
дейността на „К. 2001“ ЕООД, което дружество е собственик на тракторно ремарке
марка „РСД-4“ с рег. № *****. На работника не е проведен инструктаж по
безопасност при работата с ремарке марка „РСД-4“ с рег. № *****. За
извършваните разтоварни дейности на 14.07.2014г. работодателя не е изпълнил
задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работата по
преместване на ремарке марка „РСД-4“ с рег. № ***** без риск за здравето на
работещите и по безопасен начин.
От съдебно медицинската експертиза
се установява, че в резултата на произшествието пострадалия Н. получава тежки
увреждания на органите на гръдния кош: разкъсване на плеврите – двустранно;
контузия на белите дробове; разкъсване на диафрагмата – левия купол; счупване
на левите ребра (от първо до осмо по две анатомични линии), счупване на десните
ребра (първо до гръбнака и от второ до седмо/ по средната мишична линия);
двустранен пневмоторакс; оток на белите дробове. В съвкупност претърпените
увреждания довеждат до остра дихателна недостатъчност и сърдечно-съдова
недостатъчност – състояние несъвместимо с живота. Между смъртта на Н. Н. и
произшествието, в което е прегазен от ремаркето, има пряка причинно-следствена
връзка.
Съгласно удостоверение за наследници
№306/18.07.2014г. на община Н.П., област Ш., наследници по закон на Н.Ц. Н. са:
М.Й.Н. (съпруга); Ц.Н.Ц. (дъщеря) и Й.Н.Ц. (син).
По делото не е спорно, че за ремарке
марка „РСД-4“ с рег. № ***** няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Въз основа на така установените по
делото доказателства съдът намира исковете за частично основателни по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал.1, т.
2, б. „а“ от КЗ (отм.) Гаранционния Ф. дължи на пострадалите или техните
наследници застрахователно обезщетение за имуществените и неимуществените вреди
резултат от настъпила смърт или телесни увреждания от пътнотранспортно
произшествие настъпило на територията на Република България, причина за което е
поведението на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Отговорността е обективна.
По силата на чл. 264, ал.1 КЗ (отм.)
за целите на задължителното застраховане моторно превозно средство е всяко
превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, като моторни превозни средства се смятат и
ремаркетата и полуремаркетата. Последните също подлежат на задължително
застраховане със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Разпределението на отговорността – кога за вредите отговаря застрахователя на
влекача и кога – застрахователя на ремаркето/полуремаркето, е регламентирано в
Наредба № 24/08.03.2006г. (отм.), сега Наредба № 49/16.10.14г. Съгласно чл. 14,
ал.1 от Наредбата №24/08.03.2006г. (отм., но в сила към процесния инцидент)
вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на влекача. Когато вредите са нанесени от ремарке, което не е
свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно
превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на ремаркето – чл. 14, ал.2.
Въз основа на събраните
доказателства безспорно се установява, че ремаркето обичайно се намира на
територията на Република България и за него няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ремаркето е
собственост на дружеството, за което работи и пострадалото от произшествието
лице. В отклонение от изискванията на чл. 16, ал.1, т. 6 от ЗЗБУТ работодателят
не провежда инструктаж по безопасност при работата с ремаркето и не изпълнява
задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работата по
преместването му без риск за здравето на работещите и по безопасен начин. Така
работниците предприемат действия по преместване на ремаркето без техническото
му обезопасяване, без участието на трактор или друга машина, която да осигури
изтеглянето му и при липса на приспособления за застопоряването му. В причинна
връзка от неизпълнението на тези задължения на работодателя ищецът получава установените
от СМЕ телесни увреждания, които довеждат до смъртта му. Действията по
привеждане на ремаркето в движение без то да е свързано с моторно превозно
средство и да е функционално зависимо от моторното превозно средство по време
на движение, настоящия състав счита, че покрива хипотезата на чл. 14, ал.2 от
Наредбата №24/08.03.2006г. (отм., но в сила към процесния инцидент). Извод в
различна насока не следва от доводите му, че настъпилото произшествие не е ПТП,
тъй като не е настъпило на пътното платно, а на разтоварната площадка в поземления
имот ползван от работодателя на пострадалия. В ЗДвП липсва разпоредба, която да
поставя такова изискване за квалифициране на инцидента като произшествие. От
значение е единствено обстоятелството, че вредите са причинени при употребата
на ремаркето. Ищците са наследниците по закон на починалия, поради което и
съгласно ППВС № 2 от 1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. имат право на
обезщетение за претърпените от смъртта му неимуществени вреди, което следва да
се плати от Гаранционния Ф..
Следователно исковете са доказани по
основание.
При определяне на размера и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективните и доказани по делото факти –
възрастта на пострадалия (62г.), възрастта на ищците (М.Н. - 58 г., Й.Ц. - 41г.
и Ц.Ц. - 45г.) и обстоятелството, че са изгубили емоционална опора и финансова
подкрепа. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на по 100 000,00 лв. за всеки ищец. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 100 000,00
лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.
Съдът отчете и установеното по
делото съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието
на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно създава предпоставки за настъпване на увреждането. Такива
действие в случая са безспорно установени. Пострадалия самонадеяно предприема действия по
преместване на ремаркето и очаква да го контролира и спре със собственото си
тяло, което в крайна сметка довежда до смъртта му. Поведението на пострадалия в
равна степен с неизпълнението на задълженията на работодателя да обезопаси
ремаркето съпричинява настъпването на вредоносния резултат. Ето защо настоящата
инстанция определя 50% съпричиняване, с оглед на което определеното обезщетение
следва да се намали до сумата от по 50 000,00 лева за всеки един от
ищците.
Ответникът не твърди и не доказва
способ за погасяване на задължението, поради което и съдът не може да приеме,
че такъв е налице.
Предвид изложеното иска при
квалификацията на чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) вр. чл. 288, ал.1,
т. 2, б. „а“ от КЗ
(отм.) е доказан по основание до размера от по 50 000.00 лева за всеки един от
ищците, ведно със законната лихва считано от 18.12.2014г. до окончателното им
изплащане. За разликата над посочената сума до първоначално предявените размери
исковете са неоснователни.
По
разноските.
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни.
Ищците доказва плащане
на разноски за СМЕ и САТЕ в общ размер на сумата от 350,00 лева, от които
съразмерно на уважената част от исковете следва да им се присъдят 175,00 лева.
Ответникът има право на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и депозити за
САТЕ и свидетели в общ размер на 11420,00 лева, от която сума съразмерно на
отхвърлената част ищците следва да му заплатят 5710,00 лева.
Ответникът следва да
се осъди да заплати на адв. Н.Д. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за представителството на тримата ищци сумата от 5795,00 лева –
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете (по 1765,00
лева за Й.Ц. и Ц.Ц. и 2265,00 лева за М.Н.).
Ф.ът следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Софийски градски
съд разноски за държавна такса за производството съразмерно на уважената част
от исковете или сумата от 6000,00 лева и сумата от 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на управление
*** да заплати разделно и поравно на М.Й.
Н. с ЕГН **********, Й.Н.Ц. с ЕГН ********** и Ц.Н.Ц. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4, както следва: на чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) вр. чл. 288, ал.1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.) по 50 000.00 лева - представляващи обезщетение за
претърпените от смъртта на Н.Ц. Н., неимуществени вреди, починал при ПТП на
14.07.2014г., настъпил в село П., община Н.П., област Ш. при разтоварване и
ръчно преместване на безмоторно превозно средство – тип „тракторно ремарке“,
марка „РСД-4“ с рег. № ***** ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 18.12.2014г. до окончателното
изплащане на сумите, а на основание чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 175,00 лева – разноски за производството
съразмерно на уважената част от исковете, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) вр. чл. 288, ал.1, т. 2, б.
„а“ от КЗ (отм.), както следва: тези на ищците Й.Н.Ц. и Ц.Н.Ц. за разликата над 50 000,00 лева до 100 000,00
лева, а този на ищцата М.Й. Н. за разликата над 50 000.00 до 150 000,00 лева.
ОСЪЖДА
М.Й. Н. с ЕГН **********,
Й.Н.Ц. с ЕГН ********** и Ц.Н.Ц. с
ЕГН ********** да заплатят на Г. Ф., със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата от 5710,00 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Н.Н.Д. на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 5795,00 лева –
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК сумата от 6000,00 лева
– разноски за производството и сумата от
5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: