Решение по дело №59944/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13297
Дата: 28 юли 2023 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110159944
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13297
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110159944 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. О. срещу
ОТВЕТНИК, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата 2522,26 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 30.03.2022 г.
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, съставляващо застрахователен
риск, от които 1394,00 лева - разходи за стоманени винтове и сет за ортопедична операция;
900,00 лева – такса за избор на екип; 34,80 лева – потребителска такса; 193,46 лева – разходи
за лекарства, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
03.11.2022 до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 30.03.2022 г. около 18:00 часа в град София, на бул.
„Г.М.Димитров“ водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№ се е движил в посока
от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Габровски“ в дясната пътна лента като в същия
момент М.И.Г. предприел пресичане на пешеходна пътека в района около блок №56,
движейки се от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, който
продължил движението си без да намали скоростта и не пропуснал М.И.Г. да пресече, като
реализирал ПТП. М.И.Г. възприемайки автомобила инстинктивно подскочил нагоре, но
левият му крак поел удара, като тялото му се качило на капака на колата след което паднало
на платното за движение. Посочва, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за
движение като не е пропуснал преминаването на пешеходеца на обозначеното за това място
посредством пътен знак и маркировка. След произшествието М.И.Г. бил прегледан във
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – град София, където му е поставена диагноза множество
счупвания на подбедрицата. На 30.01.2022 г. му е направено открито наместване на
фрактурата и фиксация с два броя АО винта, репозиция на дистална тибио – фибуларна
става и фиксация с плака и винтове. На 06.04.2022 г. М.И.Г. е изписан с препоръки за
домашно лечение и медикаментозна терапия. Поддържа, че виновен за настъпване на
произшествието е водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№. Ищецът основава
исковата си претенция срещу ответника на сключена между него и виновният водач на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№ застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че
пострадалият М.И.Г. е предявил извънсъдебната си претенция към ответника с молби
депозирани на 05.04.2022 г., на 07.04.2022 г., на 21.04.2022 г., Вземанията на ищеца към
ответника са прехвърлени с договор за цесия от 15.04.2022 г. , за което застрахователят е
1
уведомен с писмо от 26.04.2022 г. С молба от 19.09.2022 г. ищецът е предоставил на
ответника банковата си сметка, но плащане не е постъпило, поради което предявява
процесните искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№ по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва заявения от ищеца
механизъм на ПТП, както и причинно-следствената връзка между произшествието и
посочените от ищеца вреди. Посочва, че не се установява вината на застрахования при него
водач. Заявява, че по претенцията на М.И.Г. е заплатил 15000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 697,00 лева – за имуществени вреди, поради което не следва
да отговаря по претенцията. Счита, че твърдените медицински разходи не са сторени по
повод претърпени от процесното произшествие травми, както и че не представляват
„разумен разход“ по смисъла на КЗ. Прави възражение за съпричиняване на тези вреди
поради пресичане на пътното платно без да е съобразено разстоянието между пешеходеца и
автомобила, както и скоростта на последния. Твърди, че пешеходецът е навлязъл внезапно
на пътното платно. Счита, че използваните медикаменти, чието обезщетяване се претендира
са използвани поради наличието на предхождащи заболявания. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на претенцията по прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се обуславя от установяването,
че ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” като в срока на
действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е
покрит риск, в причинна връзка с което са настъпили посочените в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на имуществените вреди. В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане
на претендираните суми, за което не сочи доказателства. С оглед твърденията за
съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/
бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.
С доклада по делото за безспорно между страните е и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
обективирана в застрахователна полица №BG/30/122000401771 валидна към датата на
произшествието, сключена между ответното дружество и водача на лек автомобил
автомобил „Опел Вектра“ с рег. №№. Това обстоятелство се установява и от отразеното в
констативния протокол за ПТП, който в тази част се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сочи, че отговорността на водача В. В. А. е покрита. Страните не спорят и че
при ответника са образувани преписка по щета № 0801-002525/2022-01 и №0801-
002525/2022-02.
Зачитайки в приложение на чл. 300 ГПК вр. чл. 383, ал. 1 НПК задължителната сила на
одобреното от съда по НОХД №15329/2022 г. по описа на СРС 110 състав споразумение,
съдът приема, че действията на водача В. В. А. съставляват граждански деликт. На
30.03.2022 г. около 20:30 часа в гр. София, при управление на лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. №№ движейки се по бул. „Г.М.Димитров“ с посока на движение от бул. „Драган
Цанков“ към ул. „Никола Габровски“ в района на бл. 56 е нарушила правилата за движение
по пътищата като не е пропуснала стъпилия на пешеходна пътека М.И.Г. и му е причинила
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата глезенна става (голям
и малък пищял) с разместване в тибиофибулната става, наложило извършване на оперативна
интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти. Деянието е
2
противоправно, защото е извършено в разрез с изискванията на правилото на чл. 119, ал. 1
ЗДвП и чл. 343,ал. 3, пр. последно вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК и виновно.
Съгласно приобщения Констативен протокол за ПТП №149 от 30.03.2022 г.
пострадалият М.И.Г. е прегледан и настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с диагноза
фрактура на ляв глезен. По делото са приобщени като доказателства лист за преглед на
пациент от 30.03.2022 г., направление за хоспитализация по спешност с диагноза счупвания
на други части на подбедрицата, закрито от 30.03.2022 г., история на заболяването – 29
страници, резултати от образно диагностика и лабораторни изследвания от 30.03.2022 г.,
оперативен протокол от 30.03.2022 г. и епикриза от „I- ва клиника по ортопедия и
травматология“ към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 05.04.2022 г., според която М.И.Г.
е изписан на 05.04.2022 г. след проведено оперативно лечение, изразаващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове с предписана
медикаментозна терапия и продължаване на превръзките в амбулаторен порядък.
По делото са приети като доказателства копия на фактура №**********/01.04.2022 г.
на стойност 1394,00 лева за 1/3 тубуларна плака, комплект винтове, стомана и сет за
ортопедична интервенция ведно с фискален бон от 01.04.2022 г., фактура
№**********/01.04.2022 г. на стойност 900,00 лева за избор на екип и фискален бон към нея
от 01.04.2022 г., фактура №**********/06.04.2022 г. на стойност 34,80 лева за
потребителска такса и фискален бон към нея от 06.04.2022 г., фактура
№**********/06.04.2022 г. за „еликвис ТБ 2,5мг х 60L“ на стойност 143,06 лева и фискален
бон към нея от 06.04.2022 г. както и фискален бон за сумата 50,40 лева за „ендотелон
табл.150мг х 60“.
Според заключението на съдебно – медицинската експертиза, прието по делото като
компетентно и обективно, направените разходи са във връзка с проведеното лечение на
получените при ищеца увреждания от процесното ПТП, изразяващи се в полифрагментно
счупване на лява подбедрица в областта на глезенната става. Вещото лице е посочило, че от
приложената медицинска документация не се установява пострадалият да е имал
придружаващи заболявания, които да са повлияли оздравителния процес и да са
предизвикали допълнителни разходи. Посочено е, че при извършването на такъв вид
оперативни намеси употребата на медикаменти, намаляващи съсирваемостта на кръвта са
задължителни, тъй като намаляват опасността от възникване на тромбоемболични
усложнения. Според заключението на СМЕ сторените от ищеца разходи не подлежат на
възстановяване от НЗОК.
Предвид гореизложеното претенцията за репариране на сторени от ищеца разноски за
стоманени винтове и сет за ортопедична операция; за избор на екип; за потребителска такса
и за лекарства се явяват в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП, поради което
ответникът дължи тяхното обезщетяване.
Вземанията по образуваните при ответника щети за имуществени вреди от процесното
ПТП са били прехвърлени на ищеца. Налице е активна материална легитимация на ищеца,
произтичаща от сключения между него и М.И.Г. договор за продажба на вземане от
15.04.2022 г. Цесията е породила своето действие с получаване на уведомлението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от ответника на 26.04.2022 г., поради което направеното в полза на стария
кредитор плащане след уведомлението не може да се счита за точно изпълнение. Предвид
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми в цялост.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за ищеца вредоносен
резултат. Ответникът не доказа твърдението си, че ищецът е допринесъл за извършването на
повече разходи за своето лечение. Според заключенито на САТЕ пешеходецът е имал
възможност да предотврати настъпването на вредоносния резултат ако е изчакал
преминаването на лекия автомобил, но той вече е бил стъпил на пешеходната пътека към
момента на удара.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
3
на предявяване на иска – 03.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сума в размер на 300,89
лева, включваща държавна такса и депозит за вещи лице.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.
38, ал. 2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ла. 1, т. 3 ЗА , което води до
прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на процесуалния й представител следва да се
определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати. Въз
основа цената на исковата претенция 2522,66 лева и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение възлиза
на 552,27 лева, което следва да се присъди в цялост на адв. К. З. Н. от САК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК седалище и адрес: АДРЕС да заплати на В. В. О.
ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 2522,26
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 30.03.2022 г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие,
съставляващо застрахователен риск, от които 1394,00 лева - разходи за стоманени винтове и
сет за ортопедична операция; 900,00 лева – такса за избор на екип; 34,80 лева –
потребителска такса; 193,46 лева – разходи за лекарства, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 03.11.2022 до окончателното изплащане на сумата и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 300,89 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК седалище и адрес: АДРЕС да заплати на адвокат
К. З. Н. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 552,27 лева – възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца В. В. О. ЕГН ********** по гр.д. №59944/2022 г.
на СРС 168 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4