РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102301 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че между
страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на
услуги за доставка на електроенергия *. Изтъква се, че за времето от 08.07.2019г. до
07.10.2019г. потребителят е ползвал електрическа енергия на обща стойност от 207,90 лв., за
което доставчикът на услугите е издал фактури за периода от 20.08.2019г. до 21.10.2019г.,
които не са платени. Ищецът твърди, че в резултат от неизпълнението на ответника, за него
е възникнало правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 13,09 лв.,
считано от падежа на всяка фактура до 08.06.2020г. Навеждат се твърдения, че за вземанията
е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1270/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми са дължими, поради което отправя искане до
съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията от
207,90 лв. за главница и от 13,09 лв. за обезщетение за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №455 от 22.06.2020г. по частно гражданско дело
№1270/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения му особен
представител, в който оспорва основателността на предявените искове. Излага становище,
че липсват доказателства ответникът да има качеството на потребител на услуги за доставка
на електроенергия както и за реалната доставка на твърдените от ищеца количества
1
електроенергия по процесните фактури, което да обуслови задължение за заплащане на
тяхната цена. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 02.07.2009г. Р. Р. А. сключил договор за продажба, с който придобил правото на
собственост спрямо недвижим имот, *. Във връзка с ползването на услуги за доставка на
електроенергия за имота, на името на ответника е открита партида *. За периода от
20.08.2019г. до 21.10.2019г. ищецът издал фактури с * на обща стойност 207,90 лв. по
партидата относно заплащане на цена за консумирана електрическа енергия за времето от
08.07.2019г. до 07.10.2019г., с падежи 10.09.2019г., 10.10.2019г. и 11.11.2019г. Поради
липсата на доброволно изпълнение на задълженията, на 18.06.2020г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за изплащане на сумата по
фактурите и на лихва за забава от 13,09 лв., считано от падежа на всяка от тях до
08.06.2020г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1270/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането като на 22.06.2020г. издал
заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На
09.02.2021г. последният платил на ищеца сумата от 321 лв. като в преводното нареждане
посочил като основание за извършеното плащане - задълженията си по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните е възникнало облигационно
отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ответникът е
следвало да заплаща доставените от ищеца количества електрическа енергия за процесния
имот. Отношенията между страните подробно са регламентирани в публично известни
Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани
са по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ищецът има качеството на оператор на
разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия, а ответникът – на
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката с
оглед обстоятелството, че е титуляр на вещни права по отношение на имота. Приложените
по делото и издадени по партидата на ответника фактури са частни диспозитивни документи
и се ползват само с формална доказателствена сила, като установяват че съдържащите се в
тях изявления принадлежат на ищеца, но не и че последният реално е предоставил услуги за
доставка на електроенергия за имота на ответника. Последното обстоятелство, обаче се
установява от извършеното плащане на задължения на ответника по делото, представляващо
2
признание и за съществуване на задължението му да заплати стойността на доставените от
ищеца услуги за процесния период. Задълженията на ответника по делото са в размер на
770,99 лв.. от които 207,90 лв. за главница, 13,09 лв. за лихва за забава и 550 лв. за разноски
/475 лв. за разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за особен представител по настоящото дело и 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по частно гражданско дело №1270/2020г./. Тъй като платената сума е
недостатъчна да ги покрие, на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД погасителният ефект е настъпил
изцяло по отношение на задължението за разноски за заповедното производство и частично
до сумата от 246 лв. по отношение задължението за разноски за исковото производство. От
гореизложеното се достига до извода, че вземанията за главница и лихви, за които е
издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1270/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, са дължими като претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца само направените по настоящото дело разноски за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител
в общ размер на 229 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Р. Р. А. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 207,90 лв. /двеста и седем лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща цена
на ползвана електроенергия за периода от 08.07.2019г. до 07.10.2019г., за което са издадени
фактури с *, 13,09 лв. /тринадесет лева и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура до 08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение №455 от 22.06.2020г. по частно гражданско дело №1270/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Р. Р. А. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 229 лв. /двеста двадесет и
девет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1270/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4